Categories
Шум зад кулисите

Издирва се Джим Хокинс

Младежки театър „Николай Бинев“ обявява кастинг за ролята на 14-годишния Джим Хокинс от „Островът на съкровищата” по романа на Робърт Луис Стивънсън.

„Островът на съкровищата” е незабравим приключенски роман от Робърт Луис Стивънсън, който дава началото на многобройни сюжети, книги, комикси, игрални и анимационни филми и компютърни игри, чиито герои са пирати.

Спектакълът ще се играе на Голяма сцена и премиерата му ще е на 01 октомври 2009г. Кастингите ще се проведат на 23 и 24 март от 11.00 до 19.00 в репетиционна зала на театъра. Кандидатите трябва предварително да заявят участие на адрес marketing@mlt.bg. Крайният срок е 12ч. на 21.03.2009г.

При регистрацията е необходимо да се уточни възраст, образование, театрален опит.

Видимата възраст на кандидатите е от значение, тъй като героят е на 14 години. Това е необходимо да се има предвид при подаването на заявка за участие!

Режисьорът Петър Кауков не крие амбициите си да направи поредния хит в репертоара на Младежкия като композира семеен спектакъл. Според него възрастовите граници на бъдешата продукция са от 10 до 100 години. Зрителите под 10 г. трябва да са с придружители, тъй като сюжетът съдържа боеве, битки, изстрели, дуели… За ефектните изпълнения Кауков отново се е доверил на майстора на каскадите Емил Видев.

Визуалните аспекти на спектакъла са в ръцете на Венелин Шурелов (сценография) и Елица Георгиева (костюми), а музикалната и звуковата среда – на Явор Димитров и Страцимир Димитров.

Петър Кауков споделя, че „Островът на съкровищата” е един от първите романи, които е прочел като дете и оттогава този сюжет остава незабравим. Той смята, че същото се случва с всяко дете, което чрез книгите се учи да мечтае и да следва мечтите си, ако трябва – дори до другия край на света. Разбира се, чрез приключенията и предизвикателствата момчетата и момичетата порастват и се научават да вземат решения и да ги отстояват, независимо, че понякога може и да изглеждат съмнително морални. Тази двойнсвеност на света е фокусирана в образа на пирата Джон Силвър, а ролята е поверена на актьора Атанас Атанасов, който ще трябва да съвмести „пиратството” с управлението на Сатиричния театър.

Categories
Театър

Три сестри

Блогъри пишат за театър
Тази публикация е написана от Петър Събев.

Понеже ми казаха да се чувствам като в моя си блог, т. е. като у дома си, опъвам си ръцете върху клавиатурата и почвам кратко описание за Чеховите „Три сестри“… и за брат им!

Преди представлението

С поканите за театъра нямаше никакъв проблем, но за организацията в самия Младежки театър определено имам забележки… Първо, при условие, че представлението започва в 19 ч. някакси не ми се вижда редно да започнат да пускат хората в 19:15 ч., докато междувременно едни средно симпатични момичета предлагат програми на представлението (които поне по дизайн приличат на досадни реклами в пощенската кутия) на цена от… 3 лв.!!! Не, не искам да купувам акции от Младежки театър, искам просто да видя програмата! Като изключим това и фактът, че номерата на седалките са написани отзад (всеки се набира поне върху три облегалки, докато си намери мястото), мисля, че достатъчно измрънках, за да ви разкажа за самото представление.

Три сестри
снимка: архив в-к Капитал

За актьорите

Всъщност, това е второто представление на Азарян по Чехов (или както казват истинските критици, диптих). Тези, които обичат типичната за Чехов скучна руска атмосфера (със съответното музикално оформление), може и да се насладят на диалозите, но на мен поне първата половина от представлението ми дойде леко скучна. Хареса ми играта на Койна Русева. Яна Титова също е доста добра, но мисля, че има доста по-талантливи изгряващи звезди, заслужаващи „Аскеер“. Между другото, „Три сестри“ има още един „Аскеер“ – на Цветан Алексиев за поддържаща мъжка роля (Солоний)… Още неща, които ми направиха впечатление: Ники Урумов доста преиграва, Малин Кръстев и Койна Русева са доста добра двойка, а Силвия Лулчева (известна още като дубльорката на Кари Брадшоу от „Сексът и градът“) беше една от малкото, които леко раздвижиха заспалата атмосфера… Като цяло, актьорите се стараеха, а когато се стараеш, то просто си личи.

Историята

Няма да ви я разкажа… Има си библиотеки за тези неща, а освен това се разбира достатъчно добре по време на представлението

За и против

Хареса ми, че се усещаше атмосферата на представлението, промяната в образите се усещаше ясно, а най-много ми хареса финала, който наистина спасява представлението от заспала публика в един момент.

Не ми хареса мудността на цялото представлението, но това е типично за Чехов и май няма как… Издразни ме и тъпото подзаглавие „Представление за възрастни“, което при хора с моето мръсно подсъзнание веднага асоциира представлението със скритите таланти на младите актриси… 🙁

Да го гледам ли?

Само ако си фен на Чехов, руска литература, Азарян, Яна Титова или си имаш друга причина да посетиш представлението… Но, предупреждавам, не е за всеки. Иначе можеш да го гледаш на 26 февруари и 24 март.

Categories
Театър

Черна комедия

Блогъри пишат за театър
Тази публикация е написана от Стилян Горанов. Стилян има навика да мрънка в блог. Иначе блогът му е благодат.

Под светлините на една „Черна комедия“

По улиците на Лондон светлините угасват, а заедно с нощта настъпва мрак и в домовете на града… младият Бриндсли, заедно със своята приятелка, се прибира в своя дом точно в мига, когато токът спира и всичко потъва в… светлина? Това не е някоя поредна объркана история… не и докато човек не разбере смисъла на случващото се… това е началото на една невероятна театрална постановка на Питър Шафър, която се играе на сцената на Младежнкия театър “Николай Бинев”.


Черна комедия” (текст) е една от блестящите творби на английския драматург, която имах удоволствието да гледам. Действието на постановката се развива в старата английска столица по време на авария в електроснабдяването, която оставя в пълна тъмнина една двойка сгодени младежи, бащата на момичето, стара екстравагантна съседка, естетът сноб от съседния апартамент и… още група неочаквани гости, които ще поддържат любопитството ви. Уникалното в подхода на представяне на действието е, че светлината и тъмнината на сцената на театъра са обърнати – зрителите виждат в светлина случващото се, когато по сюжет актьорите не виждат нищо и обратното.

Всичко това е съчетано с невероятна фабула, въртяща се около объркания живот на младия артист и скулптор Бриндсли, попаднал в центъра на любовен триъгълник… и с хореография, която ще ви накара да се смеете от сърце във всеки един момент. Скритите тайни от миналото застигат неочаквано главните герои и след всичко, което е крито, именно мракът се оказва очакваният лъч светлина за истината във взаимоотношенията на осемте персонажа. Братята Ангелови, в своята игра на сляпо, правят истински танц от спиращи дъха движения на сцената, без дори и за миг да се прекъсва сарказмът и абсурда на постановката.

Ако обичате сценичният професионализъм да ви кара да се замисляте до самия финал, подобно на шедьоврите на Тарантино… ако цените театралните качества на младите таланти на младежкия театър… ако искате да се потопите в смях за близо два часа… ако се нуждаете от безплатен урок относно това как да изнесете мебелите от цял апартамент, без да виждате къде стъпвате, как да скриете старото си гадже, когато годеницата ви не вижда нищичко, или пък как да продадете своите творби на милиардер, дори когато той е обикновен лондонски електротехник… ако искате да избягате от абсурда на ежедневието, като се потопите в една абсурдна черна комедия… то непременно трябва да гледате тази постановка.

…и за миг не отделяйте поглед от порцелановия Буда…!

Categories
Шум зад кулисите

Номинации за Икар 2009

Главна мъжка роля

  1. Димо Алексиев за ролята на Калигула в спектакъла „Калигула”, Драматичен театър „Стоян Бъчваров” – Варна
  2. Цветан Алексиев за ролята на Владимир в спектакъла В очакване на Годо, Държавен сатиричен театър „Алеко Константинов”
  3. Ленко Гурков за ролята на Брайън в спектакъла „Радост за моето сърце”, Драматичен театър – Ловеч

Главна женска роля

  1. Мимоза Базова за ролята на Юлия в спектакъла „Родилно петно”, Театрална работилница „Сфумато”
  2. Светлана Янчева за ролята на Катя в спектакъла Валентинов ден, Малък градски театър „Зад канала”
  3. Рени Врангова за ролята Агафя Тихоновна в спектакъла „Женитба”, Народен театър „Иван Вазов”

Поддържаща мъжка роля

  1. Ангел Генов за ролята на Панталоне в спектакъла Принцеса Турандот, Театър „София”
  2. Добрин Досев за ролята на Подкальосин в спектакъла „Женитба”, Драматичен театър „Константин Величков” – Пазарджик
  3. Марин Янев за ролята на Анучкин в спектакъла „Женитба”, Народен театър „Иван Вазов”

Поддържаща женска роля

  1. Станка Калчева за ролята на Пианистка на неопределена възраст, Джанет Бърмайстър в спектакъла Страхотни момчета, Младежки театър „Николай Бинев”
  2. Йорданка Стефанова за ролята на Майката (Досадата) в спектакъла „Амарантос”, НДТ „Сълза и смях” и „Театър на голия охлюв”, НБУ
  3. Ирмена Чичикова за ролята на Мариане в спектакъла Изкуството да смиташ боклука под килима, Драматичен театър „Константин Величков” – Пазарджик

Дебют

  1. Младен Алексиев за режисурата на спектакъла „Радост за моето сърце”, Драматичен театър – Ловеч
  2. Деница Аргиропулос за сценографията на спектакъла „Радост за моето сърце”, Драматичен театър – Ловеч
  3. Ирина Дочева за ролята в спектакъла „Пеперудите са всъщност изтребители” на сдружение „По действителен случай”
  4. Борис Георгиев за ролята в спектакъла Когато рокът беше млад, Общински театър „Възраждане”

Майсторско техническо осъществяване

  1. „Калигула”, Драматичен театър „Стоян Бъчваров” – Варна
  2. Ревизор, Театър „София”
  3. Страхотни момчета, Младежки театър „Николай Бинев”

Режисура

  1. Явор Гърдев за спектакъла „Калигула”, Драматичен театър „Стоян Бъчваров” – Варна
  2. Иван Добчев за спектакъла Лазар и Иисус, Театрална работилница „Сфумато”
  3. Десислава Шпатова за спектакъла Изкуството да смиташ боклука под килима, Драматичен театър „Константин Величков” – Пазарджик

Сценография

  1. Невяна Кавалджиева за спектакъла „Волпоне”, Народен театър „Иван Вазов” – София
  2. Мира Каланова за спектакъла „Тайбеле и нейният демон”, Драматичен театър „Гео Милев” – Стара Загора
  3. Никола Тороманов за спектаклите Валентинов ден, Малък градски театър „Зад канала” и „Калигула”, Драматичен театър „Стоян Бъчваров” – Варна

Авторска музика или оригинално музикално оформление

  1. Петър Дундаков за спектакъла Амарантос, НДТ „Сълза и смях” и „Театър на голия охлюв”, НБУ
  2. Александър Даниел за спектакъла „Пеперудите са всъщност изтребители” на сдружение „По действителен случай”
  3. Емилиян Гацов за спектакъла Замлъкване, „Пърформънс Лаб София”, УТ „Театър на голия охлюв”, НБУ, в партньорство с Театрална работилница „Сфумато”
Categories
Театър

Милост за мама

Преди (вече бая) време написах анотацията на авторката Яна Добрева за пиесата й „Милост за мама“. На 21 февруари на сцената на Театъра гостува Младежки театър „Николай Бинев“ с тази постановка, реж. Илия Добрев. Още откакто прочетох анотацията, бях решил за себе си, че ще гледам постановката (не успях да я гледам по време на фестивала „Сцена на кръстопът“, защото гледах „Боряна“ на варненския театър.). Предполагах (според анотацията), че ще е нещо, което е на ръба на гледаемостта, тежка и наситена с объркани чувства пиеса, изпълнена с вътрешна борба и изпепеляващи страсти…

Бог е създал хората, за да живеят по двама.
Но ще изминат още много векове, докато го постигнем.
Засега искаме любов, борим се за нея, но все стигаме до точката на отчаянието – там, където или оживяваш, или не.
Защото от любов се умира.
Вместо да съграждаме, ние рушим връзките помежду си. И сме много самотни. Свили сме се в себе си и зъзнем, и треперим от страх.
Самотата и страхът – отличителните черти на нашето съвремие. Самотата и страхът – когато няма любов…

“Милост за мама” е пиеса за това как се разбиват мечтите ни за обич – изтрещяват като изхвърлено кристално огледало – разтрошават се на безброй парченца. Не можем да ги съберем, можем само да разраним пръстите и да вием от болка. А в епицентъра на болката се налага да разберем най-важното – когато Бог е измислил Любовта, той ни е дал и Прошката.

Децата трябва да простят на родителите си. Жените – на мъжете си. Мъжете – на жените си. Родителите – на децата си. Съпрузите – на любовниците. Приятелите – на приятелите. И всеки да прости на себе си.

“Милост за мама” е пиеса за търсенето. За грешките. За надеждата. За пътуването над бездните на собствените ни страдания. За лъкатушенето през кратките ни радости. За израстването ни като хора. За уроците, които се налага да изучим. И за онази далечна, истинска, жертвоготовна любов, от която не се умира, от която се оживява.

ЛЮБОВТА – отличителната черта на бъдещето. Когато хората ще живеят по двама.

Така, както ни е измислил Бог.

Яна Добрева

Именно заради всичките очаквания, които имах, цял ден не слязох на сцената, за да видя сценографията, декора, не разгледах костюмите, не приказвах с актьорите и актрисите за пиесата – за да мога да се насладя максимално на театралната магия, да ги оставя да ме изненадват с всяко появяване на сцената. Исках просто да бъда зрител. Да съпреживявам мига и емоцията на всички останали 500 души в салона, да съм един от тях, да знам колкото тях, да очаквам каквото и те.

И, да ви кажа честно, получи се. Истинско, чисто и пълно сцепление между публика и актьори. Между мен и актьорите. Беше чудесно – от онези редки мигове, които като ни връхлетят, изхвърляме всичко от главата си, за да им се насладим изцяло.

„Е, какво ще сготвиш днес?“

Да, пиесата ми хареса. Хареса ми драматургичната основа…


„ЛИЯ: – Ти винаги си искала най-добхрото за мен.“
„ДОРА: – Аз винаги СЪМ ПРАВИЛА най-доброто за теб…“

Не съм чел пиесата, но много би ми се искало. Не мисля, че се е налагало режисьорът да прави някакви съществени промени.

Хареса ми актьорската игра – техния рязък преход от пълна и абсолютна безчувственост до крайна, почти болезнена сетивност. Много чисто, много пленяващо. Истинско.

Хареса ми и сценографията – изчистена до максимум. Подборът на цветове ми направи впечатление още при влизането в салона – всички мебели бяха тапицирани в бордо – безкрайно безличен, безчувствен и в същото време силно натрапчив цвят. Костюмите, макар и не в бордо (щеше да е прекалено), бяха в прекрасно подбрани убити цветове – празни, мъртви цветове, които не казват нищо.

Дом, в който царува самотата. Пустош, завладяла пространството. Празнота.


„АСЕН: – Мръсни игрички, а?“
„ДОРА: – Не, просто живот…“

Две сцени ми направиха впечатление и трайно се запечатаха в съзнанието ми (а както се оказа и по-късно, не само в мойто) – любовната сцена между Лия (Силвия Лулчева) и Асен (Георги Кадурин) и сънят на Дора (Нина Стаматова). Хареса ми пластиката, играта със светлината…

А, като казах светлина, та се сетих нещо.


„Разпознаваш нещата само като преминеш през тях.“

Неприятно усещане ми донесе зеленият прожектор, който служеше за светлинна завеса по време на промените по сцената. Не че разбирам нещо от осветление, но вероятно силата му не беше добре избрана, защото просто заслепяваше зрителите, които, ако искаха да виждат нормално следващата картина, трябваше да закриват очите си с ръка, докато призрачни черни силуети със зелени оттенъци правеха необходимите за следващата картина промени по сцената. Идеята за прожектора е добра, но смятам, че не трябваше да е директно насочен към зрителите. Моето място (ред 8, място 7) се оказа перфектното място за гледане на това представление – достатъчно напред, за да чувам добре всичко (актьорите говореха тихо; представлението е камерно, не са свикнали с габаритите на сцената ни), встрани от досадния прожектор, който почти излизаше от полезрението ми…


„Светът се крепи на тънка връвчица – надеждата.“

Ако имаше сайт, подобен на imdb.com, но който оценяваше театрални постановки, без да се замисля бих гласувал с 9/10. Една единица отнемам за прожектора. Иначе всичко друго беше на мястото си – забелязваш го само когато ти трябва, после се съсредоточваш върху друго. А накрая, на поклона, аплодираш като в унес след всичко онова, което си видял и съпреживял.