Еквус

Знаех, че пиесата „Еквус“ съществува, но не ми е попадала и не съм я чел. Научих за нея, когато за първи път се докоснах до автора ѝ – Питър Шафър. Познавам друга пиеса от него – „Черна комедия“, която много ми допадна. Въобще не ми беше странно, че Стайко Мурджев е избрал да постави „Еквус“. Защо е избрал да го направи на сцената на Младежки театър „Николай Бинев“ (които пък май са се отказали от логото си, но това е хем лошо, хем друга тема), а не в някой друг театър – това не ме касае и не ми е интересно. После ще разбера, че това е правилен избор. Вероятно единственият правилен.

 Но да се върна на заглавието и режисьора – както казах, съвсем не беше странно за мен, че Стайко Мурджев е този текст – от известно време той изследва страховете (си?) чрез пиесите, които поставя на сцена – в „Евридика в подземния свят“ изследваще страха от смъртта, докато преди това на показ бяха вътрешните ни страхове, като цяло. Това беше в „Дисни трилър“. В „Еквус“ разглежда страха от обезличаване, от загубата на индивидуалност и различност. Нямаше как да не се присетя за книгата на Тод Роуз „Краят на средностатистическия човек (Как да бъдем себе си в свят, който обезличава)“, която четох наскоро. Това направи представлението още по-любопитно за гледане, а темите, които повдига – още по-интересни за изследване и анализиране.

Когато започвах да пиша за тазгодишната „Сцена на кръстопът“ и за всяко едно от представленията, които бях избрал да гледам, си обещах, че само ще маркирам с по няколко думи основни емоции и преживявания. В случая с „Еквус“ май не ми се получи.

„Еквус“ е отлично представление! Съвсем заслужена номинация и след това – спечелена награда Аскеер в категория „Най-добър спектакъл“. Отделно имаше номинация за режисура, Станка Калчева беше номинирана за поддържаща женска роля, а Петър Дундаков – за музикалната картина.

Принц роди Пранс;
и Пранс роди Пранкус;
И Пранкус роди Фланкус;
Фланкус роди Спранкус;
и Спранкус роди Спункус Велики, който живя шейсет години;
и Легус роди Некус;
и Некус роди Флекус – Краля на Фурията;
и Флекус каза през дрънч–дрънч: „Виж – давам ти Еквус, единствения си роден син.“

Като гледаш представлението, ако случайно успееш да откъснеш поглед от основното действие (трудно, признавам, но за това – след малко), обърни внимание на колективния образ на конете отзад, в дъното на сцената. Те са там през цялото време – понякога излизат напред, за да ти припомнят, че са там. Непрекъснато долавяш присъствието им, усещаш потрепването им… те са там и да, те те наблюдават, не откъсват поглед от теб. Следят всяко твое движение.

Пък ти трудно успяваш да откъснеш поглед от основната история на преден план, развиваща се между доктор (Малин Кръстев) и пациент (в моя случай – Севар Иванов). Когато представлението започна и на сцената видях Малин Кръстев, очаквах да гледам нещо като моноспектакъл, в който има и още някакви хора, които обикалят и правят нещо по сцената. Това усещане го имам всеки път, когато гледам Малин Кръстев на сцена, след като преди години го гледах в „Кола Брьонон“ на Влади Люцканов. Тогава бях свидетел на грандиозен проект – невероятен моноспектакъл на Малин Кръстев и цялата трупа на Младежкия театър. Очаквах и сега някак той да засенчва всички останали, да придърпва светлината на прожекторите към себе си. За радост това не се случи и опасението много скоро се оказа излишно – малко след излизането на Севар Иванов. Много добра игра – абсолютно равнопоставено на Малин Кръстев. Всички са много добри. Толкова добри, че чак завидно, плашещо добри. В един момент губиш представа за реалността и се пренасяш в света на Алън Странг, даже сякаш ТИ си Алън Странг. Иска ти се да си него, да не си като всички останали, да си различен, да покажеш това.

Това представление ме докосна. По мой си, специален начин. След края, докато пушех в двора на театъра, попитах Стайко Мурджев как се прави „най-добро представление“ с не най-добрите актьори – опит да перифразирам думите на директора на Младежкия театър, дочути в сутрешен блок на някоя от телевизиите. Въпросът беше риторичен, разбира се. Влади Люцканов не очакваше отговор, аз също не очаквах – всички актьори бяха МНОГО, МНОГО ДОБРИ. Най-добрите, които можеше да бъдат подбрани за това представление.

Друг е въпросът сега – „От какво се страхува Стайко Мурджев?“

Аскеер 2015 – Победителите

25 години история, 25 години стремеж надолу! За съжаление от готиния, ценения и важен конкурс, сега е просто едно скучно нищо.

Жури

за цялостен принос към театралното изкуство

Александър Дойнов, Анастасия Ингилизова, Ангел Генов, Антоанета Добрева – Нети, Васил Михайлов, Веселин Анчев, доц. Веселин Ранков, Владимир Виолинов, Гергана Данданова, Георги Кадурин, Георги Къркеланов, Георги Новаков, Добрин Векилов – Дони, Иван Радоев, Йоана Буковска, проф. Красимир Спасов, доц. Марина Райчинова, Меглена Краламбова, Милен Миланов, Мимоза Базова, Мирослав Косев, Мирослав Пашов, Наташа Колевска, Ненчо Илчев, д-р Николай Ламбрев-Михайловски, Нина Пашова, Радосвета Василева, Радина Кърджилова, Стайко Мурджев, Стефка Янорова, Стойко Пеев, Тигран Торосян и Явор Бахаров.

за 10-те спектаклови категории

Ангелина Славова, Асен Шопов, проф. д-р Атанас Атанасов, проф. д.н. Виолета Дечева, проф. дфн Георги Каприев, Георги Новаков, Жорета Николова, Илка Зафирова, доц. Марина Райчинова, доц. Мария Диманова, Меглена Караламбова, Милен Миланов, Нина Стамова, Розалия Радичкова, Стайко Мурджев, Станка Калчева и Стефка Янорова.

за Съвременна българска драматургия

проф. дфн Богдан Богданов, проф. дфн Георги Каприев, доц. д-р Георги Лозанов, проф. дфн Ивайло Знеполски, Митко Новков, Федя Филкова; Георги Господинов, Иван Кулеков, Иван Теофилов, Панчо Панчев, Петър Маринков, доц. д-р Пламен Дойнов, Теодора Димова, доц. Юрий Дачев, Яна Добрева; Димитър Чернев, проф. д-р Калина Стефанова, Красимира Филипова, Никола Вандов (Елин Рахнев, проф. Иван Добчев и проф. дфн Кирил Топалов не гласуват като членове на журито поради участие в конкурса).

Номинации

Изгряваща звезда

  • Радина Думанян за ролята на Матилда в „Чиста къща” от Сара Рул, постановка Иван Урумов, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив

Поддържаща мъжка роля

  • Стефан Мавродиев за ролята на Гърти в „Кривите огледала” от Дейвид Линдзи-Абер, постановка Ивайло Христов, Младежки театър „Николай Бинев“

Поддържаща женска роля

  • Донка Аврамова-Бочева за ролята на Мартирио, Николина Янчева за ролята на Адела, Филипа Балдева за ролята на Ангустиас, Лиляна Шомова за ролята на Магдалена, Яна Кузова за ролята на Амелиа и Жана Рашева за ролята на Понсия в „Къщата на гнева” по Федерико Гарсия Лорка, постановка Диана Добрева, Общински културен институт Театър „Възраждане“ (споделена номинация)

Сценография

  • Чавдар Гюзелев – художник и Иван Москов – видеозаснемане и монтаж за сценографската среда на „Каквато ти ме искаш” от Луиджи Пирандело, постановка Стефан Москов, Народен театър „Иван Вазов”

Костюмография

  • Свила Величкова за „Каквато ти ме искаш” от Луиджи Пирандело, постановка Стефан Москов, Народен театър „Иван Вазов”

Театрална музика

  • Христо Намлиев за „Антигона” от Жан Ануи, постановка Иван Добчев, Театър „София” и за „Момо” по едноименния роман на Михаел Енде, драматизация Веселка Кунчева и Ина Божидарова, Младежки театър „Николай Бинев“

Водеща мъжка роля

  • Герасим Георгиев – Геро за ролята на Пони в „Семеен албум” от Малин Кръстев, постановка Малин Кръстев, Младежки театър „Николай Бинев“

Водеща женска роля

  • Илка Зафирова за ролята на Госпожа Клайн в „Госпожа Клайн” от Никълъс Райт, постановка Стилиян Петров, Театър 199 „Валентин Стойчев”

Режисура

  • Стефан Москов за „Каквато ти ме искаш” от Луиджи Пирандело, Народен театър „Иван Вазов”

Най-добро представление

  • „Къщата на гнева” по Федерико Гарсия Лорка, постановка Диана Добрева, Общински културен институт Театър „Възраждане“

Съвременна българска драматургия

  • „Семеен албум“ от Малин Кръстев (Младежки театър „Николай Бинев“, постановка Малин Кръстев, 21 декември 2014 г.)

Цялостен принос за българския театър и кино

  • проф. Стефан Данаилов

Награди Икар 2015

награда Икар

Скучните номинации по задължение за наградите Икар получиха и скучни победители по задължение в различните категории. Празничният дух вече не се усеща, наградите вълнуват само малка група хора в съсловието и това е сигнал, че има сериозен проблем в културата.

  • Наградата Икар за Чест и достойнство – Стефан Илиев
  • Награда Икар за изключителен творчески принос към Българския театър – Никола Анастасов
  • Най-добър спектакъл: „Каквато ти ме искаш“ на Стефан Москов, НТ „Иван Вазов“
  • Режисура: Марий Росен за „Влиянието на гама-лъчите върху лунните невени“ от Пол Зиндел, Център за неформално образование и културна дейност „Алос“
  • Водеща мъжка роля: Марин Янев за ролята на Фернар във „Вятър в тополите“, Младежки театър „Николай Бинев“
  • Водеща женска роля: Ана Вълчанова за ролята на Майката Беатрис във „Влиянието на гама-лъчите върху лунните невени“ от Пол Зиндел, Център за неформално образование и културна дейност „Алос“
  • Поддържаща мъжка роля: Юлиан Вергов за ролята на Борис Сарафов в „Солунските съзаклятници“, НТ „Иван Вазов“
  • Поддържаща женска роля: Елена Телбис за ролята на Катя в „Жана“, НТ „Иван Вазов“
  • Дебют: Кристиана Ценкова за ролята на Лиса в „Откраднати разкази“, Театър „Българска армия“
  • Сценография: Чавдар Гюзелев – художник, Свила Величкова – костюми и Иван Москов за сценографската среда на „Каквато ти ме искаш“, НТ „Иван Вазов“
  • Авторска музика: Христо Намлиев за „Антигона“ в театър „София“, за „Момо“ в Младежки театър „Николай Бинев“ и „Страх“ в Държавен куклен театър Стара Загора
  • Майсторско техническо осъществяване: Държавен куклен театър Стара Загора за „Страх“ от Веселка Кунчева и Ина Божидарова, режисьор Веселка Кунчева
  • Куклен спектакъл: „Страх“ от Веселка Кунчева и Ина Божидарова, режисьор Веселка Кунчева, Държавен куклен театър Стара Загора
  • Индивидуално постижение в кукленото изкуство: Силва Бъчварова и Васил Рокоманов за куклите и сценографията в „Принцесата и скъсаните обувки“, Държавен куклен театър Търговище
  • Съвременен танц и пърформанс: Филип Миланов за хореографията на „EXIT“
  • „Златен глас“: Димитър Иванчев за Амадор и Антонио Ресио в „Новите съседи“
  • Критически текст: Анна Топладжикова за книгата „Фобии и утопии“, издателство „Петко Венедиков“
  • Драматургичен текст: Елена Алексиева за пиесата „Мадам Мишима“
  • Цирково изкуство: Бойчо Костадинов за приноса му към цирковото атракционно изкуство, дългогодишна педагогическа дейност и детския цирков спектакъл „Магнифия“
  • Вариететно изкуство: Асен Павлов и ансамбъл „Чинари“ за спектакъла „Траките“
  • Съвременна Българска музика: Васил Петров за албум, продуциран от БНР и авторските му произведения „Може би“, „Представи си“, „Haven’t been the best“, „Expectation“ и „Американска мечта“
  • Комисията, излъчила наградите ИКАР 2015 удостои със СПЕЦИАЛНО ОТЛИЧИЕ ЗА ЯРКА И ВЪЗДЕЙСТВАЩА ОБРАЗНОСТ спектакъла „Мълчаливи предания“ на Държавен куклен театър Варна

Номинации за Икар 2015

награда Икар
За втора поредна година (вж. миналогодишните) номинациите са някак скучни и насилени. Личи сякаш опитът да се докаже, че София не е България и са номинирани много извънстолични представления от различни по-малки театри. Не искам да гадая кой трябва и ще вземе статуетката, защото при номинации по задължение, наградите също ще са по задължение. За състоянието на културата може да се гадае и от сайта на Съюза на артистите в България – публикуването на номинациите и обновяването на сайта се изчерпва с копирането на текст от Word в уеб.

КОМИСИЯ, която определи НОМИНАЦИИТЕ:

  • Деница Езекиева и проф. д. изк. Ромео Попилиев – театроведи
  • Йосиф Сърчаджиев – актьор
  • Петя Стойкова – сценограф

Номинации за ВОДЕЩА МЪЖКА РОЛЯ

  • Марин Янев за Фернар във „Вятърът в тополите“ от Жерал Сиблера, реж. Владимир Люцканов, Младежки театър „Николай Бинев“
  • Михаил Милчев за Мадам Мишима в „Мадам Мишима“ от Елена Алексиева, реж. Калин Ангелов, Сдружение „Артсензориум“ и Театър „София“
  • Явор Борисов за Филоктет във „Филоктет“ от Хайнер Мюлер, реж. Весела Василева, Театрална работилница „Сфумато“

Номинации за ВОДЕЩА ЖЕНСКА РОЛЯ

  • Александра Василева за Геше Готфрид в „Свобода в Бремен. Госпожа Геше Готфрид“ от Райнер Вернер Фасбиндер, реж. Григор Антонов, Народен театър „Иван Вазов“
  • Ана Вълчанова за Майката Беатрис във „Влиянието на гама-лъчите върху лунните невени“ от Пол Зиндел, реж. Марий Росен, Център за неформално образование и културна дейност „Алос“
  • Светлана Янчева за Жана в „Жана“ от Ярослава Пулинович, реж. Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“

Номинации за ПОДДЪРЖАЩА МЪЖКА РОЛЯ

  • Иван Радоев за Стефан Драгоданоглу във „В полите на Витоша“ от Пейо Яворов, реж. Красимир Спасов, Театър „Българска армия“
  • Никола Мутафов за Одисей във „Филоктет“ от Хайнер Мюлер, реж. Весела Василева, Театрална работилница „Сфумато“
  • Юлиан Вергов за Борис Сарафов в „Солунските съзаклятници“ от Георги Данаилов, реж. Стоян Радев, Народен театър „Иван Вазов“

Номинации за ПОДДЪРЖАЩА ЖЕНСКА РОЛЯ

  • Дария Симеонова за Хор в „Антигона“ от Жан Ануи, реж. Иван Добчев, Театър „София“
  • Елена Телбис за Катя в „Жана“ от Ярослава Пулинович, реж. Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“
  • Филипа Балдева за Пеперудата във „Фотоапарати“ от Пьотр Гладилин, реж. Стилиян Петров, Камерен театър „Възраждане“

Номинации за ДЕБЮТ

  • Виктория Филипова за сценографията на „Лазарица“ от Йордан Радичков, реж. Крум Филипов, Родопски драматичен театър „Николай Хайтов“
  • Даниела Николчова за сценографиите на „Албена“ от Йордан Йовков, реж. Василена Попилиева, Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово и „Всичко наопаки или наопаки всичко, Наопаки всичко или всичко наопаки“ по Жан-Батист Молиер, реж. Пламен Марков, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна
  • Каталин Старейшинска за ролята на Антигона в „Антигона“ от Жан Ануи, реж. Иван Добчев, Театър „София“
  • Кристияна Ценкова за ролята на Лиз в „Откраднати разкази“ от Доналд Маргулис, реж. Красимир Спасов, Театър „Българска армия“
  • Радина Думанян за ролята на Матилда в „Чиста къща“ от Сара Рул, реж. Иван Урумов, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив

Радина прави интересен дебют, само не успях да разбера режисьорското решение защо прислужницата от Бразилия трябва да звучи, изглежда и да се държи като циганка от гетото в центъра на града.

Номинации за РЕЖИСУРА

  • Марий Росен за „Влиянието на гама-лъчите върху лунните невени“ от Пол Зиндел, Център за неформално образование и културна дейност „Алос“
  • Петринел Гочев за„Сватбата на дребния буржоа“ от Бертолт Брехт, Театър „София“
  • Стефан Москов за „Каквато ти ме искаш“ от Луиджи Пирандело, Народен театър „Иван Вазов“

Номинации за СЦЕНОГРАФИЯ

  • Мариета Голомехова за „Момо“ по едноименния роман, драматизация Веселка Кунчева и Ина Божидарова, реж. Веселка Кунчева, Младежки театър „Николай Бинев“ и „Страх“ от Веселка Кунчева и Ина Божидарова, реж. Веселка Кунчева, Държавен куклен театър – Стара Загора
  • Рин Ямамура за „Колекционерката“ от Радослав Чичев, реж. Катя Петрова, Театър 199 „Валентин Стойчев“
  • Чавдар Гюзелев – художник, Свила Величкова – костюми и Иван Москов – видео за сценографската среда на „Каквато ти ме искаш“ от Луиджи Пирандело, реж. Стефан Москов, Народен театър „Иван Вазов“

Номинации за АВТОРСКА МУЗИКА ИЛИ ОРИГИНАЛНО МУЗИКАЛНО ОФОРМЛЕНИЕ

  • Асен Аврамов за „Човекоядката“ от Иван Радоев, реж. Бина Харалампиева, Малък градски театър „Зад канала“
  • Данко Йорданов за „Шумът на върбите“ от Кенет Греъм и Алън Бенет, реж. Здравко Митков, Държавен сатиричен театър „Алеко Константинов“
  • Христо Намлиев за „Антигона“ от Жан Ануи, реж. Иван Добчев, Театър „София“, „Момо“ по едноименния роман, драматизация Веселка Кунчева и Ина Божидарова, реж. Веселка Кунчева, Младежки театър „Николай Бинев“ и „Страх“ от Веселка Кунчева и Ина Божидарова, реж. Веселка Кунчева, Държавен куклен театър – Стара Загора

Номинации за МАЙСТОРСКО ТЕХНИЧЕСКО ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ

  • „Але – Хоп!“ – вербатим представление, колаборация между цирк „Ориент“ и Студио за документален театър „ВОКС ПОПУЛИ“
  • „Сватбата на дребния буржоа“ от Бертолт Брехт, реж. Петринел Гочев, Театър „София“
  • „Страх“ от Веселка Кунчева и Ина Божидарова, реж. Веселка Кунчева, Държавен куклен театър – Стара Загора

Номинации за КУКЛЕН СПЕКТАКЪЛ

, излъчени от Гилдията на творците в кукленото изкуство:
Комисията е в състав – Богдана Костуркова – театровед, Катя Петрова и Петър Тодоров – режисьори:

  • „Мълчаливи предания“ по български легенди, реж. Боян Иванов, Държавен куклен театър – Варна
  • „Пук“ от Валери Петров, реж. Бисерка Колевска, Държавен куклен театър – Бургас
  • „Страх“ от Веселка Кунчева и Ина Божидарова, реж. Веселка Кунчева, Държавен куклен театър – Стара Загора

Номинации за ИНДИВИДУАЛНО ПОСТИЖЕНИЕ В КУКЛЕНОТО ИЗКУСТВО

, излъчени от Гилдията на творците в кукленото изкуство:

  • Александър Томов, Ася Димитрова, Биляна Бозинарева, Христо Иванов за актьорските си превъплащения в „Бременските музиканти“ по Братя Грим, реж. Димитър Димитров, Държавен куклен театър – Видин
  • Ива Гикова и Ивайло Николов за кукли и сценография на „Продаденият смях“от Джеймс Крюс, реж. Елица Петкова, Столичен куклен театър
  • Силва Бъчварова и Васил Рокоманов за кукли и сценография на „Принцесата и скъсаните обувки“ по Братя Грим, реж. Славчо Маленов, Държавен куклен театър – Търговище

Номинации за КРИТИЧЕСКИ ТЕКСТ

, излъчени от Гилдията на театроведите, критиците и драматурзите:

  • Анна Топалджикова, „Фобии и утопии“, издателство „Петко Венедиков“
  • Йоана Спасова-Дикова, „Общуващи постчовешки тела в съвременните перформативни изкуства” – студия, публикувана в Communicating Posthuman Bodies in the Contemporary Performative Arts, In: New Literary Hybrids in the Age of Multimedia Expression, © John Benjamins B.V
  • Мира Тодорова, „Тяло, идентичност и общество. Танцът в България след 1989 г.“ – студия публикувана в European Dance since 1989. Communitas and the Other, Routledge, 2014

Номинации за ДРАМАТУРГИЧЕН ТЕКСТ

, излъчени от Гилдията на театроведите, критиците и драматурзите:

  • „Пепеляшки ООД“ от Гергана Димитрова и Здрава Каменова
  • „Мадам Мишима“ от Елена Алексиева
  • „За теб“ от Яна Борисова

Номинации за СЪВРЕМЕНЕН ТАНЦ И ПЪРФОРМАНС

, излъчени от Гилдията за съвременни изпълнителски изкуства:

  • „Big Gun“ – танцово представление на Мартин Пенев и Станислав Генадиев
  • „EXIT“ – хореография Филип Миланов
  • „Silent Weapon“ – танцов спектакъл на „Дерида Денс Център“, хореография Живко Желязков

Номинации за „ЗЛАТЕН ГЛАС“

, излъчени от Гилдията на актьорите, работещи в дублажа:

  • Димитър Иванчев за Амадор и Антонио Ресио в „Новите съседи“
  • Здравко Методиев за Скипър в „Пингвините от Мадагаскар“
  • Николай Николов за Матю в „Имението Даунтън“

Награда за ЦИРКОВО ИЗКУСТВО

, излъчена от Гилдията на цирковите артисти:

  • Бойчо Костадинов за приноса му към развитието на цирково атракционното изкуство, дългогодишна педагогическа дейност и детския цирков спектакъл „Магнифия“

Актьори пишат за театър: Нордост в Младежки театър

Открих следния текст на стената във Facebook на Ангелина Славова:

Ангелина Славова

Току-що от касата на театъра разбрах, че са продадени САМО 8 билета за утре. За първи път не се ядосвам, а ми е… погребващо, кротко едно такова, приключващо. И аз се уморих. Четвърти сезон пиша, каня, а МАЙ МИ Е РАБОТАТА ДА ИГРАЯ в това представление, не да се чудя как да му правя PR. Ако играем добре, т.е ИСКРЕНО И ЧЕСТНО, А НИЕ ТРИТЕ ТАКА ИГРАЕМ, ТОВА Е НАЙ-ДОБРАТА РЕКЛАМА НА СПЕКТАКЪЛА. Но не е достатъчно май, нали? Защо всеки път, четвърти сезон вече, на мускули се държи този добър спектакъл, получил най-престижните награди и номинации за театър в България?! (Няма нужда от скромност, скромността в случая само ПРЕЧИ!) Не съм изобщо разглезена актриса – ни в живота, нито на сцената, о, напротив дори! Така че когато пиша това сега, не хленча. А си давам сметка, че човек се уморява. И един ден се отказва. Аз не искам още да се отказвам. Но се уморих. Като знам, че след няколко дни предстои да се разкъсвам от напрежение за друго едно добро представление: защо за ЕДВА извоюваната допълнителна дата за него, за „СКЪПА ЕЛЕНА СЕРГЕЕВНА“, с което гостуваме в „Сфумато“, защо и там има сигурно пак няколко продадени билета само… А това, тези два спектакъла са моята радост, заради която все още ми се остава в професията. Може би, докато още мога, бих учила друго, бих се занимавала с друго. От няколко години си го мисля… Все по-близко съм до прекрачването…
От вчера е свито на юмрук в мен, но не за отбрана, а като че си стискаш ключето в шепа. Нещо почна много да ми се иска да си стоя заключена и никой да няма ключе за сърцето ми: то нали е като юмрук казват… Изборите на хората за избора им вчера да гласуват или да си траят, изборът им за кого да гласуват… ме смазаха… Изборът им да ходят на ДОБЪР театър или да го пропускат, а ако ходят да НЕ избират „НОРДОСТ“, също ме довършва…
ПОСЛЕДНИ ПРЕДСТАВЛЕНИЯ НА „НОРДОСТ“ – 14 май и 1 юни. Каня ви сърдечно: ЕЛАТЕ, хора, спектакълът е хубав, не наградите му са залог, а всеотдайният му искрен и професионален екип! Последни представления – уж само за сезона, но като гледам както е тръгнало…
Още преди време, когато „открих“ тази „Приспивна песен“(виж в линка долу, под снимката в него), започнах да я свързвам с „НОРДОСТ“. През цялото време имам чувството, че този детски смях е на Мая – дъщерята на моята Олга (персонажът ми в пиесата)… А като се сетя за непробудността наоколо сега, толкова различно звучи този смях – не ми става радостно, а напротив…
ТОЛКОВА ИСКАМ ПРИЯТЕЛИ ДА ГО ГЛЕДАТ, НО НЯМА ДА ПОКАНЯ ПОВЕЧЕ ПЕРСОНАЛНО НИКОГО. Сили нямам, наистина, човешката енергия е една за всичко и не е неизчерпаема. И стимул нямам да го направя – глас в пустиня. Стига толкова. Мнооого трудно се отказвам в живота си досега, нужни са голяяямо разочарование и умора, за да се откажа от нещо. Е, сега вече ми е отказващо. Последни – последни, викам си… Сигурно и друго може да стане от мен, освен актриса. Дори не мисля, че е късно за промяна. Само дето почва да ми става… все тая…
Ако някой, който не е гледал спектакъла, прочете това и има свободно време утре от 19 до 20.30, нека дойде. Ще си тръгне по-добър човек. Ще видите. Спектакълът ще ви умълчи и ще искате веднага да кажете на някого: „Прости ми“ или „Благодаря“, или „Обичам те“. А не е ли това смисълът на изкуството. И неговата сила. ?!?!?!?!?
Това е…
„Останалото е мълчание.“

Силният текст прави препратка към по-ранно споделяне на Ангелина:

ПОСЛЕДНИ представления на „НОРДОСТ“ за този сезон – на 14 май и 1 юни, Младежки театър, 19ч.
Обичам тази „Приспивна песен“. Нека е в памет на всички, които не се събудиха в реалните събития „Норд –Ост“ 2002г.

  • ИКАР 2011 за най-добро представление
  • АСКЕЕР 2010 за изгряваща звезда на Василена Радева
  • АСКЕЕР 2010 за главна женска роля на Ангелина Славова
  • номинация за ИКАР 2011 за режисура на Василена Радева
  • номинация за ИКАР 2011 за главна женска роля на Ангелина Славова
  • номинация за АСКЕЕР 2010 за музика на Мартин Каров

ЗАПОВЯДАЙТЕ на 14 май на „НОРДОСТ“ от Т.Бухщайнер в Младежки театър“Николай Бинев“, 19 часа, Камерна зала.

Режисьор: Василена Радева, превод: Гергана Димитрова.
Участват: Койна Русева, Искра Донова, Ангелина Славова. Сценография: Елена Шопова. Музика: Мартин Каров

Винаги е тъжно, когато едно хубаво представление умира, още по-тъжна е средата и начините, по които артистите се борят за привличане на всеки зрител в салона. Тъжно е, че държавата е абдикирала от културата, а мнозина дори не си и помислят да пристъпят в театралния салон, намирайки си купища оправдания и/или евтини развлечения. Та ако не сте гледали „Нордост“ на Младежкия театър, направете го сега, на последните (вероятно) дати…