Театралната реформа и Пловдивския театър

Драматичен театър – Пловдив, който е с блестящи показатели (според критериите на Министерството на кулктурата), не беше подминат от реформата. По-интересното, обаче е, че театърът е без директор (Емил Бонев подаде предизвестие за напускане и е в отпуск). Официалната версия е, че иска да е в София, заедно със съпругата си, актрисата Виктория Колева. Носят се слухове, обаче, че меракът на Бонев е насочен към директорския стол на Сатиричния театър (който и след реформата ще си остане репертоарен и не се очакват драстични промени там). Напразна беше молбата на Митко Тодоров да го задържи на поста до месец декември, Бонев отказа. Моето тълкувание на това предложение е тънък намек от страна на Митко Тодоров, че Бонев няма да спечели конкурса за Сатирата. И така, директор няма.

Драматичен театър - Пловдив
(© снимкa: dariknews.bg)

Според започналата реформа, пловдивския театър ще трябва да се слее с Родопския драматичен театър – Смолян. В Смолян (както и навсякъде другаде, впрочем), скочиха срещу решението. Нормално. Лично аз не мога да си представя как точно това обединение ще съществува и ще е ефективно. Какво, трупата на пловдивския театър ще трябва да пътува регулярно, да кажем 2 пъти в месеца, за да играе на смолянската сцена представленията си? И ако е нерентабилно, защо да го прави? Ами стопанисването на съоръженията на смолянския театър? Експертната група, дето я е мислила тази трансформация, очевидно не е чак толкова експертна…

Остава въпросът кой ще е директор на новосформираното обединение до провеждането на конкурса за избор на директор догодина? Режисьорът Боян Иванов и директорът на Кукления театър Виктор Бойчев са отказали поста. Споменават се имената на писателя-драматург Димитър Атанасов, на поета и писател Недялко Славов, на преподавателя по западноевропейска литература Младен Влашки и на композитора Петър Радевски (след неуспеха му да стане директор на Държаната опера в Стара Загора). Нито едно от тези имена не е удачен избор и театърът би страдал.

Идва реформата в областта на сценичните изкуства

Дойде време новият заместник-министър на културата Митко Тодоров да предприеме нещо в така лелеяната през последните месеци „театрална реформа“ . Новината гръмна – „театралната реформа“ ще бъде обявена в сряда (14 юли), а подробности около нея ще излизат до август.

„Нищо няма да бъде закривано, ще бъдат обединявани“

Това заяви Митко Тодоров, като уточни, че реформата ще обхване всички сценични изкуства. Към момента в страната има 41 театъра, 14 опери, филхармонии и ансамбли. Съкращения ще има най-вече в музикалните формации. Промените трябва да стартират още през лятото, преди началото на сезона. Очаква се през януари културата да мине на делегирани бюджети.

Ето накратко какво още се очаква:

  • Нов драматичен театър „Сълза и смях“ ще се слее с Народния театър и ще бъде негова четвърта сцена.
  • Националния музикален театър ще се трансформира в Софийски музикален и балетен център и ще включва в себе си Балет „Арабеск“.
  • Турските театри в Разград и Кърджали ще се слеят с българските, а съставите им ще бъдат редуцирани.
  • В Бургас ще бъде оформен команден културен център, който ще ръководи местните драматичен театър, куклен театър и оперно-филхармоничното дружество. Под негова команда ще са и театралните и музикални формации от Ямбол и Сливен.
  • Драматичен театър – Варна се слива с Варненското оперно-филхармонично дружество. Двете институции така или иначе споделят една и съща сграда. Новата формация ще се менажира от интендант.
  • Една сграда споделят и музикалната и театрална формация във Враца, те също ще бъдат обединени в един културен институт.
  • Пловдив вече няма да има опера, Оперно-филхармоничното дружество в града ще бъде преобразувано на Пловдивска филхармония с хор и солисти. Мотивът за преустройството е, че за миналата година са се плащали заплати за 200 души, без да има нито един концерт. Справката сочи, че за миналата година са изиграни 48 представления пред 9561 зрители, годишната субсидия е била 2 058 087 лв, а държавата е плащала по 215 лв. за всеки техен зрител. Тези числа налагат сериозно обмисляне за сегашната ефективност на дружтеството и промените, които трябва да се направят в него.
  • Извънстоличните филхармонии се редуцират значително и ще свирят в симфониети. Така 60% от класическите произведения няма да могат да бъдат изпълнявани от тях. Те ще се изпълняват от Националната опера и балет (където не са предвидени промени), Симфоничният оркестър на БНР и преобразуваната Пловдивска филхармония.

С интерес очаквам да разбера за всички промени и когато има някаква яснота, ще споделям.