Владо Пенев: Станах министър, за да върна морала – Лайф.dir.bg

Владо Пенев: Станах министър, за да върна морала – Лайф.dir.bg.

„Предложението беше неочаквано. Първата ми реакция беше да откажа, но след известен размисъл си дадох сметка, че в интервютата, които давам напоследък, постоянно говоря, че са забравени или са изгубили смисъла си понятия като морал, чест и достойнство. Много страдам на тази тема и реших да се опитам с личен пример да върна смисъла на тези думи. Надявам се, воден от тях, да довърша започнатото от Вежди. Това са мотивите и намеренията ми. Как ще ги осъществя, ще кажа, след като се запозная с нещата“

Прекрасно, най-сетне ще имаме културен министър на културата.

Статията завършва с препредадени думи на Вежди Рашидов: „може да са се разчита на професионалистите, които от десетилетия работят в Министерството на културата.“

И това е фундаментален проблем на това министерство – вътре са се загнездили скални орли и (освен че отказват да отлетят към отвъдното) сеят соц разбирания, които Вежди Рашидов нарича професионализъм. Културното министерство трябва да се изчисти от всичкия нафталин и да се проветри за свежите идеи и развитието на културата в страната. Трябва да се сложи край на културната мафия – октопод, чието тяло е загнездено именно в министерството, докато пипалата са плъзнали из институтите.

Нелека е задачата на Владо Пенев и искрено се надявам да се увенчае с успех. Пожелавам му го, защото българската култура го заслужава!

Реформа в културата

Театрален октопод
За да се осъществи необходимата реформа в сценичните изкуства, необходимо е най-сетне Министерство на културата да прозре1, че реформата трябва да е не на ниво институции, а кадрова – публична тайна е наличието на „театрална мафия“, както и че в културата се е заселил вреден октопод, който задушава съществуването на тези изкуства – пипалата му са пръснати из висшите етажи на културните институти, а главата е в културното министерство. Отделно като се добавят мързелът и нежеланието за работа и чиновническият манталитет, всичко това довежда до усещане за нефункционалност и тромавост.

И докато не се промени това, Министерство на културата ще изпълнява само парадна функция и ще харчи парите на данъкоплатците, но няма да може да взима решения – културните институти вече демонстрират неподчинение и нежелание разни неща (и директори) да им бъдат спускани „отгоре“ и друг да решава вместо тях.

Още колко време трябва да мине, докато това се случи?


едно изказване

В една статия на „Дневник“ случайно прочетох следното изказване на Вежди Рашидов, Министър на кулурата:

„Остарях да гледам как едни случайни хора са под прожекторите и изместват ценностите на българското общество. Уморих се да гледам лъжите срещу себе си. Отново една плеяда от хора започнаха да се героизират.“

Така е, г-н Министър, и в Културното министерство е същото положението. Не е по-различно и в подчинените му структури. Препоръчвам Ви да се огледате около себе си.

Оперетата – на пачи яйца?

Едва ли има някой, който вече да не знае за скандала, който избухна около избора на директор на Националния музикален театър „Стефан Македонски”. Трупата на Оперетата излезе на протест, който много напомня този в БНР преди няколко години. Всички медии гръмнаха, а доста от тях дори отделиха челно място на конфликта „Панкин срещу Оперетата“. Аз лично харесах написаното от Аве Иванова за „Гласове“.

Вчера стана ясно, че след серията протести и отказа на трупата да допусне Панкин до Оперетата, той се е отказал да прави опити и се е оттеглил от поста директор. Интересното сега е, че министъра на културата го е назначил за свой съветник по музикално-сценичните изкуства. Двата синдиката в театъра – “Подкрепа” и КНСБ – ще трябва да решат как ще се управлява културния институт, а Панкин ще бъде един вид директор на този, който от Оперетата си изберат да ги управлява.

Интересното е дали не се насадиха на пачи яйца и дали Панкин няма да им мъсти за проваления му мандат като директор, за който той от толкова време лелее…

В очакване съм на поредния скандал по темата, но го чакам от две места – както откъм Оперетата, така и откъм Министерството, предвид твърденията, че Панкин е назначен на поста, без дори да разбира от това изкуство и то му е чуждо и гледа на него повече като на комерс, отколкото като на изкуство.

Мнения?

„Сълза и смях“ – на улицата? Едва ли…

Мине се не мине и в театралните среди се заформи някой скандал. Вчера се случи поредния. Безпрецедентен.

Ето за какво иде реч:

Директорът на читалище „Славянска беседа“, който е и мениджър и основател на никому известния Театър „Провокация“, е поискал от ръководството на Театър „Сълза и смях“ наем за сградата на ул. „Г. С. Раковски“ № 127 в размер на 360 000 лева годишно (както и да ги смятам, са си 1000 лева на ден). Съмнявам се да има български театър, в т.ч. и Народния театър, който да може да си позволи да плаща такъв наем. И така, в неделя, на 10 януари, пет частни трупи и над 100 актьори остават на улицата, ако „Сълза и смях“ не подпише искането на Петър Райжеков, директор на читалището.

Почти веднага, след като стана ясно какво се случва, във Facebook се появи група, която събира все повече привърженици на театъра. Читалището сигурно не подозира за съществуването на Facebook.

Театър „Сълза и смях“ се помещава в сегашната сграда от 42 години, а Министерство на културата през последните няколко години е отпуснало за ремонти над 3 милиона лева. Същото това министерство, обаче, не може да направи нищо по възникналия проблем, защото не си знае интересите и приоритетите.

Агенция „Фокус“ припомня, че

„Читалищата в България са самостоятелни юридически лица, неправителствени организации, регистрирани по Закона за народните читалища и имат собствени органи на управление и контрол. Министерството на културата има само методически функции да подпомага и насърчава културната дейност на читалищата. Управлението на собствеността им е изцяло следствие от решенията на читалищните настоятелства.“

И с просто око е ясно, че Петър Райжеков си прави евтин ПР на никомуизвестния театър „Провокация“ и се опитва да привлече внимание към себе си. Знае, че след като скандалът отшуми, името му, това на „Провокация“ и на читалище „Славянска беседа“ ще са по-познати на заинтересованите, но малцина ще си спомнят, че именно този чичко е поставял безумни ултиматуми на „Сълза и смях“. Смешното е, че същият този чичак преди време призоваваше „Народът да тръгне по театри, а не да гледа сапунки!“. Очевидно не прави разлика между театър и читалищна самодейност.

Пределно ясно е, че безумното искане няма да бъде удовлетворено. Пределно ясно е, че в последния момент Министерството ще се намеси решително и ще оправи нещата, било чрез плащане на наема или с някакъв натиск. Пределно ясно е, че този шум е излишен, ама не ми е ясно, докога разни такива субекти като Райжеков ще продължат да пречат за развитието на културата, вярвайки на безумните си идеи?