Hope Springs

Не е абсолютно никаква тайна, че Мерил Стрийп е любимата ми актриса и се стремя да гледам всички филми, в които се снима. Не мога да посоча слаб филм с нейно участие, което допълнително затвърждава челното ѝ място.

кадър от филма

Трейлърът на Hope Springs ми попадна случайно, после го гледах и на кино, преди началото на вече не помня кой филм. Още след като го гледах за първи път бях убеден, че искам да гледам и филма, когато излезе. И беше част от списъка ми за гледане.

От трейлъра се разбира, че филмът е комедия. След като го изгледах осъзнах, че е точно като „Сложно е(отново с Мерил Стрийп) – комедийният момент е наличен, има цял куп забавни и комични сцени, но след замисляне не бихте казали, че филмът е точно комедия.

Вероятно не съм точно таргет на филма, защото както се вижда и от трейлъра, историята се завърта около семейство на средна възраст с дългогодишен брак, което с времето е изгубило магията на любовта, а тя, любовта, е отстъпила място на рутината. Свидетели сме на тази рутина и около нас – пренебрегваме близките си, считаме ги за даденост, често ги лишаваме от вниманието и присъствието си… вероятно (не мога да твърдя от опит) след 30 години брак (във време, в което браховете се сключват, за съжаление, с ясното съзнание, че един ден ще бъдат разтрогнати) партньорът вече е дотолкова опознат, дотолкова всичко е вече шаблонно и рутинно и животът – вкаран в някакви утъпкани коловози, че дори никой не се замисля за някаква промяна и опит за разпалване на спомени от миналото, за експериментиране с нови неща и провокиране на интерес в различни посоки. Което е тъжно. Време, в което подаръкът за годишнината от сватбата е нов план за кабелната телевизия, с много повече канали…

Филм, който повдига интересния въпрос защо се поддаваме на рутината и с времето загубваме емоцията. Филм, в който Томи Лий Джоунс е една идея по-добър от Мерил Стрийп, но вероятно това се дължи на героя му – не знам. Безупречен актьорски тандем, безкрайно убедителен, че дори за миг не се сещаш, че това е филм и че двамата всъщност не са женени (това ме изуми и във „Сложно е“, където на Стрийп партнираше Алек Болдуин).

Без никакво колебание оцених филма с 9/10. От една страна защото рядко ставаме свидетели на филми, които въпреки комедийния и закачлив сюжет, успяват да докоснат и някоя тънка струна в душата, а от друга – защото страшно много харесвам точно такива филми, в които не са нужни 200 души актьорски състав и милиони за визуални ефекти.

Препоръчвам.

Желязната лейди

[pull align=“right“]Те [В САЩ] не се страхуват от успеха. Ние, във Великобритания и Европа, сме формирани от историята. А те са под влияние на тяхната философия. Не от това, което е било, а от това, което може да стане. Има доста какво да научим от тях…[/pull]

Обещах да гледам „Желязната лейди“ на кино, но тъй като родните киноразпространители (в частност – тези в Пловдив) очевидно не виждат възможност за големи и бързи печалби от излъчването на този филм (дори и след Оскара на Мерил Стрийп), го изгледах „по другия начин“.

Интересът ми към заглавието започна още когато беше публично съобщено, че Мерил Стрийп ще изиграе ролята на Маргарет Тачър. Тогава информацията беше придружена от снимка на Мерил Стрийп, която дълго време след това не излизаше от съзнанието ми. По-късно се показа първият трейлър, който не разкриваше много, дори по-скоро беше тийзър за филма и той още повече подсили интереса ми към заглавието. После втори…

Мерил Стрийп като Маргарет Тачър

[pull align=“left“]Хората вече не мислят. Те изпитват чувства. „Как се чувстваш?“ „Не се чувствам добре“ „О, толкова съжалявам, но ние групата чувствахме…“ Знаете ли, че един от основните проблеми на днешно време е, че се управляваме от хора, които се съобразяват повече с чувствата, отколкото с мислите и идеите. Мисли и идеи. От това се интересувам. Питайте ме какво мисля. […] „Внимавай с мислите, защото те се превръщат в думи. Внимавай с думите, защото те се превръщат в действия. Внимавай с действията, защото те се превръщат в навици. Внимавай с навиците, защото те оформят характера ти. Внимавай с характера си, защото той определя твоята съдба. Това, за което мислим, в това се превръщаме.“ Баща ми често ми казваше това. И аз мисля, че съм добре. Но оценявам вашата мила загриженост.[/pull]

Получих от филма точно това, което и очаквах, дори още повече. Замислих се дали да му дам заветната 10/10 в imdb, но въпреки това му писах 9/10. Може би защото съм си представял Маргарет Тачър като още по-„желязна“ в решителността си. За разлика от мнозина обаче, гледах филма не като биографичен, исторически или документален филм, не. Не очаквах и не исках филмът да претендира за абсолютна точност в пресъздаването на фактите. Това не беше важно за мен в този филм, важен беше друг аспект – очаквах (а и получих) филмът да изследва характера на Маргарет Тачър, да проследява как се изгражда и развива, как се променя имиджът ѝ. Гледах го по същия начин, по който гледах и „Anonymous“. За пропуските ми относно историческите факти, попълних необходимия ми набор от познания от Уикипедия (основно на английски). Оттам прочетох и повече за събитията, представени във филма.

Не очаквах, но ми допадна решението филмът да бъде изграден по този начин – като ярък контраст между решителната Желязна лейди и вече възрастната, уязвима и бореща се с деменцията, Маргарет Тачър. За начинът, по който изгражда имиджа си и как в последствие от него няма и следа.

Мерил Стрийп е великолепна, както винаги и навсякъде другаде. Не мисля, че тази роля можеше да бъде изиграна по-добре от начина, по който тя го прави. Не случайно е начело на списъка ми с любими актриси (съвсем малко след нея е Джулиан Мур). Съвсем заслужен Оскар.

Гледах филма няколко пъти, като всеки път откривах нови неща, които бях пропускал при предишни гледания. А и вече познаването на историческата действителност ми позволи да добия още по-добра представа както за Маргарет Тачър, като личност от миналото, но и за героинята от филма и за допуснатите (очевидно умишлени) разминавания между действителност и фикция.

Препоръчвам!

качих в Уикицитат няколко цитата от филма, които ми направиха впечатление, някои от тях са включени и в тази публикация, в ляво.

Сложно е

Първо идва бракът. После идва разводът. И после… разведен с много ползи от това.

По време на абсолвентския бал на сина си, Джейн е с бившия си съпруг, който вече е смного по-млада жена. И ако бившият ти с любовницата не стига, на сцената идва и Адам – поразителен архитект.

Романтична комедия за любовта, развода и всичко между тях, написана и режисирана от Нанси Майерс и изиграна съвършено от Мерил Стрийп, Стив Мартин и Алек Болдуин.

Джейн (Мерил Стрийп) е майка на три пораснали деца, собственик е на преуспяваща пекарна в Санта Барбара и след десетилетие като разведена, поддържа приятелски отношения с бившия си съпруг, адвокатът Джейк (Алек Болдуин). Но когато Джейн и Джейк се озовават заедно за дипломирането на сина им, нещата започват да се усложняват. Невинен обяд заедно се превръща в невъобразима любовна афера.


It's complicatedДжейк е повторно женен за много по-младата Агнес (Лейк Бел, която изглежда завидно добре тук), а Джейн вече е в ролята на „другата“ жена. Сякаш заклещен насред обновения романс е Адам (Стив Мартин), архитект, нает да промени пекарната на Джейн. И докато той самият се възстановява от развод, започва да си пада по Джейн. Скоро разбира, че става част от любовен триъгълник.

Трябва ли Джейн и Джейк да продължат напред с живота си или любовта е наистина по-хубава вторият път? Ситуацията става… сложна.

Харесвам Мерил Стрийп и начинът, по който изглежда различно във всеки един от филмите, в които участва. Просто няма две еднакви роли, напълно различна във всеки филм. Безупречна. Може би защото съм заслепен от нейната игра, филмът ми хареса до толкова, че нямам забележки към него.

Няма нещо, което да се нуждае от промяна. Между Мерил Стрийп и Алек Болдуин има такава химия, че ти се иска тяхната игра да продължава още и още. Ще ти се прииска да видиш още сцени от това дуо. Играта на Стив Мартин е в перфектна амалгама с героя на Болдуин. Мартин е привлекателен и уязвим. Стрийп е изправена пред истинска дилема с богатството на тези двама герои. Когато ѝ се наложи да избира, как ще го направи?

Определението „удивителен“ категорично се отнася за този филм. Сценарият е много силен и не е подходящ за деца. За първи път виждам на екран актьори, които дотолкова добре свалят маските, разкриват сърцата си… сякаш наистина го правят.

Поддържащите герои също са много въздействащи. Джон Красински е особено добър в ролята си на зетя.

Вместо заключение – подарете си филм, който няма да ви потиска, нито ще обижда интелекта ви. Насладете се на лента, която показва какво могат да направят няколко отлични актьори, когато всички съставки във филма са на мястото си.

Личната ми оценка е 9/10. Защото на моменти натежава от драматизъм. И не, макар и филмът да е класифициран като женски, мъжете ще му се наслаждават и смеят на комичните моменти наравно с жените.