Истанбулска история

Ако по една или друга причина, независимо каква, ви попадне пиесата „Матрьошка“ от Тунджер Джюдженоглу, моят съвет е, да я подминете. Не защото е лоша, а защото имате по-добра възможност – да гледате „Истанбулска история“ на Драматичен театър – Пловдив. Пиесата, сама по себе си, не би ви впечатлила с нищо – поредната банална камерна пиеса за двама души – мъж и жена – с прилична разлика във възрастта, между които има някакви чувства. Съжалявам, за мен не е интересно четиво, предполагам и за вас, чели сме предостатъчно подобни истории. Спектакълът на Пламен Панев, обаче, е нещо съвсем различно. За него ще иде реч по-долу. (фотограф: Георги Вачев © www.georgivachev.com) Да започнем отначало. „Истанбулска история“ е авторски спектакъл на Пламен Панев по пиесата „Матрьошка“ от Тунджер Джюдженоглу (в превод на Исмаил Б. Аглагюл), поставен на Камерна сцена в Драматичен театър – Пловдив. Нека заглавието да не ви подмамва; всичко онова, което се случва на сцената, е много далече от онова, което се случва в сериалите от същите географски ширини, с които ни заливат родните телевизии. Любовта е една по целия свят, а…

Повече…

Есенна соната

„Есенна соната“ от шведа Ингмар Бергман нашумя преди години с поставянето й от Младен Киселов в Театър 199. Сега, на камерната сцена на Пловдивския театър, Иван Урумов посяга към текста (в превод на Васа Ганчева) и поверява ролите на Ивана Папазова, Анелия Ташева, Мария Станчева и Стефан Попов. Бергман винаги ми е идвал малко по-тежък за възприятията, а и „Есенна соната“ се стовари върху ми в може би най-неподходящия момент – момент на мрачни помисли, в опити за оттърсване от старото, за прочистване, за преодоляване на неща, хора и случки от миналото. И друг път съм бил разтърсван от него (а и не само), но този път бях направо смазан. Почти буквално. Бергман е предизвикателство. За всички – за режисьора, за актьорите, за публиката. „Есенна соната“, макар и писана преди години, остава актуална и днес и успява да накара всички да изживеят катарзис. Неизбежно. [pull]“Човек трябва да се научи да живее и аз всеки ден се упражнявам. Най-голяма трудност ми създава обаче това, че не знам коя съм, че се търся пипнешком. Ако някой ме обикне такава, каквато съм, аз може би…

Повече…

Гнездо на ангели

„Гнездо на ангели“ предизвика интереса ми още преди време, когато само дочух за него. Малко преди премиерата Троян повдигна леко завесата и сподели какво да очакваме. Премиерата беше на 4 март, но аз успях да се потопя в света на Клара (Мария Станчева) и Денис (Троян Гогов) в сряда, на 14-ти. Преди да споделя впечатленията си, ето малко информация за всички, които още не знаят за какво иде реч. Оригиналното заглавие на пиесата е „Посещения в тъмното“ и е написана от американеца Алън Литси, преподавател по театрално изкуство. Т.е. разбира ги нещата. На български думичките, които Литси е написал, звучат красиво благодарение на Деница Димитрова. Постановката е на Емил Бонев, сценографията – на Елена Иванова, хореографията – на Таня Соколова. Визуалните решения и музикалната картина са дело на Алексей Кожухаров. Още от самото начало трябва да се знае, че харесах „Гнездо на ангели“. Много. Което направи преживяването още по-приятно. Не очаквах, че няма да ми допадне, но имах съмнения, че ще ми е безинтересно. Защо ли? Защото не успях да харесам сериала „Морска сол“ и спектаклите „Кантон 117“ и „Мъжка забавачка“. Нормално…

Повече…

Гнездо на ангели

Мнението ми за спектакъла можете да прочетете на тази страница. В Пловдивския театър Троян Гогов и Мария Станчева репетират пиесата „Гнездо на ангели“ от Алън Литси в превод на Деница Димитрова. Режисьор на постановката е Емил Бонев. Сценографията и костюмите са поверени на Елена Иванова, а за хореографията на двамата се грижи Таня Соколова. Във Facebook Троян Гогов сподели, че става дума за „синтетичен спектакъл с танц пеене и актьорлък! :)“. Ето какво още ми сподели той: Д. Ц.: Как започна всичко, имаше ли кастинг или Емо Бонев те покани? Троян Гогов: Не е имало кастинг, Емо го обяви и аз се съгласих с удоволствие! Каза че това е негово лично решение, така е преценил и… така! Д. Ц.: пиесата, по всичко личи, е нова, съвременна. Допадна ли ти като я прочете? Троян Гогов: Прочетох я, когато ми я даде режисьора за първи път! За Литси съм чул че е преподавател по драматургия в Американски университет! Не знам много за автора, но текстът определено е съвременен, модерен и най-важното – поставя се като музикално-танцувален спектакъл – изключително сложно нещо!!! Това ме кара…

Повече…

Оркестър без име

Цялата публикация в едно изречение: веселяшко и препоръчително при носталгия по миналите времена.

Повече…