Значението на личния блог за фирмата

Вече не е никак сложно притежаването и поддържането на личен блог. Блог, в който се споделят нещата, които вълнуват автора/блогъра. Има блогъри, които споделят неща от работното си място в личните си блогове. Неща, които са ги провокирали и са предизвикали силен интерес у тях. И аз съм в тази група – в моя блог пиша за театър, защото обичам да гледам театър, независимо, че фирмата, в която работя, има договори с повечето театри; пиша за разни неща, свързани с уеб, защото следя как се развива мрежата, a фирмата се развива в тази насока.

Случва се да се прескочи границата и да се споделят неща, които вероятно е трябвало да бъдат написани по малко по-различен начин. Случва се да бъдат изпуснати неща, които не е трябвало да бъдат написвани и споделяни. Случва се, обаче, личният блог на някой служител да е полезен за развитието и израстването на фирмата. Да смени модела на комуникация, да промени начина за възприемане на мрежата, да промени начина на мислене… Блогът може да бъде началото за създаване на онлайн общност около фирмата, плодотворната среда за започване на ефективен диалог с публиката, средство за обмен на информация…

Нормално е ако това се случи, фирмата да започне да се притеснява за интереса си. Блогърът може стане твърде значим и да реши да напусне фирмата. Това е нещо нормално, хората непрекъснато търсят нови възможности и предизвикателства (с някои изключения, но да не бъда жлъчен). Тук възниква проблем – ако блогърът реши да напусне, може да отнесе със себе си марката, създадената онлайн общност, средството за комуникация, интелектуална собственост на фирмата, ако щете…

И тук възникват няколко въпроса:

Tрябва ли фирмите да насърчават или да ограничават блогърите да споделят служебни неща в личните си блогове?

Моето мнение е ясно – трябва да се насърчава. На колкото повече места се водят разговори за продуктите и услугите на фирмата, толкова по-добре. Разбира се, трябва да се запазва фирмената тайна, да не се споделят неща, които биха накърнили имиджа на фирмата. Ограничаването би довело само до негативно отношение на автора и по-малка съпричастност с нещата, които трябва да върши.

Добре ли е да се обезличават блогърите, като фирмите създават групови блогове, в които авторите са безлични „служители“?

Има практика за създаване на фирмени блогове, в които авторите крият самоличностите си или са толкова вкарани в матрицата, че се губи ефектът на усещане за контакт с реални хора. Никой не го е грижа за продуктите и услугите на фирмата. Никой не иска да чете напудрени PR слова, хората се интересуват от мненията на 1) близки и приятели и 2) истински хора. Фирменият блог има за цел повече да подсети посетителите, че фирмата е близо до тях и е достатъчно отворена за дискусии, но не са най-доброто място за изграждане на общност. Аз поне не съм видял успешна такава около фирмен блог.

Решение ли е създаването на „служебен блог“?

Създаването на служебен блог е нож с две остриета. От една страна ако се създаде и блогът стане успешен, около него се зароди общност, а блогърът реши да напусне, блогът спира да се развива, а общността трудно би се насочила в съществуващия й вид към друго място. Ако служебният блог се развива и хоства от блогъра, то той трябва да се разглежда като личен блог, защото след оттеглянето му, той може да реши да прави с него каквото пожелае, независимо от интересите на фирмата.

Къде съм аз?

Четете моя личен блог. В него пиша за онези неща, които са ми интересни, без оглед на това дали са или не са свързани с работата ми. Написал съм и съм публикувал декларация, но въпреки това отбягвам да пиша за неща, които биха смутили някого във фирмата. Не мога да кажа, че съм насърчаван, но не съм и ограничаван, да публикувам мнението си и размислите си за нещата, които ме вълнуват. Нямам служебен блог, въпреки че мислех да си създам преди време. Не пиша във фирмен блог, защото не ми харесва идеята за обезличаването.

Къде сте вие?