Вграждане

„На всяка вода мост трябва, за да го тъпчат краката, да идват и да си отиват по техни си работи.“

Историята, разказвана във „Вграждане“ е простичка и позната на всички. За нея автори от българската литература разказват неведнъж, защото е народно поверие. Тази история, за вграждането, гледахме и в моноспектакъла „Български разкази“ на Мариус.

Простичката история, че за да е здрав мостът, трябва в основите му да се положи жертва. И как майстор Манол вгражда любовта на живота си – Неда в моста, който строи.

Всеки мост жертва иска; душа му трябва, да го крепи.

„Вграждане“ е спектакъл на Държавен куклен театър Пловдив. Спектакъл за възрастни, дори рекламните материали препоръчват възрастта на зрителите да е над 14 години. Кратичък, около час, но напълно достатъчни. Спектакъл, съвсем различен от всички останали, които съм гледал. Не защото е куклен театър – това не беше куклен театър. Различен, защото използва коренно различно изразно средство, за да разказва историята — краката на актьорите. Не подозирах, че дори и да се ограничи зрителното поле на височина от около метър, е възможно действието да се разиграва там и да е толкова запленително, че да не искаш да откъснеш поглед и за миг.

И идея нямам колко време е отнело за репетиции, за постигане на синхрон, за подготовка, нито колко камъни е трябвало да бъдат примъкнати, за да се случи, но със сигурност си е струвало – получил се е брилянтен спектакъл, завладяващ и интригуващ, такъв, който след като го преживееш, задължително препоръчваш на приятели, защото те е докоснал, защото си уверен, че възможно най-много хора трябва да го гледат. Спектакъл, който толкова ми хареса и ме беше погълнал в себе си, че ми идваше насред представлението да стана, да раздигам половината ред, и да зашия два шамара на тъпата патица, която снимаше със светкавица от втория ред и пречеше – добре че се намеси разпоредител от театъра и ме изпревари.

Съвсем открито призовавам всеки, който не го е гледал, да го направи. Струва си, много! Препоръчвам го, защото яе ви хареса, ще ви докосне.

Екипът, който печели съвсем заслужените аплодисменти:
Режисьор: Веселка Кунчева
Сценография и костюми: Мариета Голомехова
Музика: Христо Намлиев
Хореография: Стефан Витанов
Участват: Мария Атанасова, Михаела Андонова, Татяна Етимова, Живко Джуранов, Росен Русев, Александър Караманов, Христо Таков

Докъде може да стигне егоизмът на твореца? Докъде може да стигне, за да увековечи творението си? Къде е границата, която не бива да се прекрачва? Има ли такава граница? Човешкият живот е тленен, а произведението – безсмъртно. Грях ли е да отнемеш едното, заради другото?

Бог направил човека и му вдъхнал душа. Манол създал мост и вградил в него душа. Душата на любимата си. За да остане мостът. Завинаги!