Новите директори на театрите в Пловдив и Благоевград, Пазарджик и Кърджали

Погледнах на сайта на Министерството на културата, ей така – за всеки случай, по-скоро да се уверя, че наистина НЕ са публикували информация за новите назначения след проведените конкурси за директори на театри. Е, не бяха. Странно е защо могат да публикуват за провеждането на конкурси, а после не могат да публикуват резултатите… Или им е свършило работното време!? Писах им мейл, дано в обозримо бъдеще някой успее да го разчете и да ми отговори…

Но мълвата гръмна – Кръстю Кръстев, който досега временно изпълняваше длъжността, след сливането на Родопския театър и пловдивският, е новият дирекор на Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив.

Много искам да припомня думите на Никола Пашов, актьор от Родопския театър, публикувани в блога на Елица:

Кръстьо Кръстев, който бе „дете на театъра“, през 80-те години бе кандидат за партиен член, но не го приеха и стана един от актива на СДС в Смолян след преврата. И понеже по партийна линия най лесно се успява в кариерата, след смъртта на Иван Караджов, бе избран и се задържа 4-ри мандата като директор /през това време си направи и къща в Смолян/, но не успя да се споразумее с кметицата на Партията Дора Янкова и не се разбраха как да продължат работата по издръжката на театралната сграда, оказала се воденичният камък на все по-обедняващите артисти и персонал.

И така, Пловдивският театър абдикира от ангажимента за обслужване на сцената в Смолян, но очевидно този управленски провал не е бил взет под внимание в Министерството. Защо ли? И каква ли е концепцията, която е предложена? Дали ще бъде разкрита предварително или ще трябва да я узнаваме поетапно, с течение на времето?

В същото време в Благоевградския театър имат нов директор. Сред четиримата претенденти за мястото, комисия от Министерството се е спряла на платформата на режисьорката Надежда Асенова. Искрено се надявам новото лице да донесе на театъра краят на соца, с който е пропит.

Информациите за театрите в Кърджали и Пазарджик са противоречиви. За Кърджали са се явили трима, докато за Пазарджик кандидатите са пет. Кои ще са, остава да се надяваме някой регионален новинарски сайт да сподели информация, че ако разчитаме на Министерството да публикува нещо…

Update: За директор на драматично-куклен театър „Димитър Димов“ със сцена „Кадрие Лятифова“ е избран режисьорът Димо Димов. В драматично-куклен театър „Константин Величков“ в Пазарджик директор е театроведът Александър Жеков. (източник едно и две)

Женитба

Преди време гледах „Женитба“ от Н. В. Гогол, постановка на Бургаския театър (реж. Юрий Погребничко)1. Гледал съм и постановката на Народния театър (реж. Никола Петков).

Когато приключа с писането, ще видя как звучи пиесата като радиотеатър. Не съм гледал постановката на Николай Ламбрев в Пловдив отпреди години. Гледах тази на Иван Урумов, обаче.

Не смятам да ги сравнявам, още повече че и аз почти не харесах видяното в Народния театър, а представлението на Бургас… абе не е традиционното представяне на „Женитба“, че да може да се сравнява с други.

Текстът на Гогол не би трябвало да е непознат. И колкото и да е забавен за четене, някак по-добре звучи и се възприема, когато е поднесен на сцена, отколкото при прочит. Не мога да обясня защо, може и това да е само мое усещане. Ако текстът ви е непознат… ами идете поне да гледате!

плакат на Женитба

Във версията на Иван Урумов кандидат-женихите са 4, вместо 6 – Красимир Доков (Иван Кузмич Подкальосин), Кръстю Кръстев (Пържени яйца), Ивайло Христов (Аночкин) и Стоян Сърданов (Жевакин).

Стефан Попов е в ролята на сватовника Кочкарьов, а Ивана Папазова — Агафя Тихоновна. Анелия Ташева ме изуми като Фьокла (от къде тоз глас!?). Русалина Чапликова е Арина Пантелеймоновна, а Стефан Бобадов и Мариана Йотова са респективно Степан и Дуняшка.

Ако очаквате театрална революция – няма да я получите. Не и тук. Въпреки това представлението ми хареса, беше ми забавно да го гледам, да си припомня нещо, което съм чел и гледал преди време – беше ми любопитно да го изгледам още откакто видях във Facebook снимките във Facebook. Веднага правят впечатление костюмите на Мария Диманова и силният грим, които носят артистите. Още от снимките си личи, че гротескно изглеждащите персонажи всъщност нямат за цел непременно да са комични, а значително по-вероятно е зад маските им да надничат други състояния. Както се и оказа.

Хареса ми, че е погледнато на комедията и от друг възможен ъгъл, не е просто обикновения и познат класически прочит. Хареса ми, че не се залага на евтините ситком смешки, а героите, напук на цялата си гротескна маниерност, са по-скоро тъжни и объркани в невъзможността да направят изборите, пред които се изправят. Това не е смешно. Независимо дали си в костюм „на баклавички“ и с грим, който те прави непознаваем. (не успях да разпозная Стефан Попов, с грим, на прозореца на гримьорната му, а добре че се приближих до Ивана, също с грим, достатъчно близо, че да успея да я разпозная на двора, преди представлението)

Всъщност най-много ми хареса, че се предлага възможност да станеш свидетел и на класическия прочит – оставяш се на първосигналното, на комичното да те води и получаваш познатата комедия на Гогол. Опитваш се да надзърнеш зад маската и откриваш нещо повече от обикновена лежерна комедия. Така наистина се достига до по-голяма аудитория – всеки сам избира как да гледа и какво да вижда (като дори това може да се редува).

Интересно е режисьорското решение с двете коли, които позволяват действието (на няколко пъти) да се развива на два плана, или пък да се променя бързо инак минималистичната сценография на Петьо Начев. Харесвам такива представления, които разчитат на актьорската игра, не на реквизит и сценография за изграждане на образи. (ако и вие харесвате такива представления, гледайте и „Подземни чайки“)

Според Евелина Здравкова, в статията ѝ в Марица, финалът е трагичен. Не мисля, това е хепи енд – обърканите хора не могат да взимат рационални решения и щеше да е нелогично, ако пиесата (а и постановката) предлагаха различен финал.

Повече за постановката има във видео репортажа на БНТ2-Пловдив, а за мнението на артистите относно пиесата и героите (им) – вестник Марица (и пак там), PlovdivMedia и EuroPlovdiv.

Но вместо да губите време в четенето на чужди материали, по-добре е да гледате представлението (бързайте да е преди края на сезона, защото скоро започва лятната ваканция, а следващите представления ще са чак през октомври!). Можете ли да вземете решение да го направите без да сте ги чели? А да се ожените? 🙂

И като за финал: ако пък с лекота взимате решения, може би е добре да гледате „Канкун“, където пък несъмнено ще започнете да си задавате въпроси след направен избор „какво, ако бях избрал(а) другата възможност…?“

Гледайте!