Кошчето

Казват, че когато си в състояние на афект най-добре било да изчакаш да ти мине, а след това евентуално да пишеш/казваш каквото и да било. И преди съм се питал как се изразява мълчание върху лист хартия. Като го оставиш празен? Не става, май не е най-добрият начин. Пръстите ме сърбят, имам много идеи и неща, за които искам да пиша, които искам да свърша – не само тук, – но всичко, до което се докосна, бива омърсено от жлъч и има по-скоро някаква гротескна форма.

До преди време в моменти като този си имах „кошче за душевни отпадъци“, в което изспипвах изринатата насъбрана вътре в мен чернилка и сякаш ми олекваше. Или поне си въобразявах, че така става.

Сега времената са малко по-различни, по-динамични и кошчето ми през по-голямата част от времето не е наоколо. Особено когато ми е най-необходимо.

И за да не стоварвам всичката мизерия, която ме е заляла напоследък тук, удрям една голяма точка за известно време.

А вие как се справяте с моментите на афект?