Богът на касапницата

Не съм от привържениците на т.нар. театрални мечки и не харесвам Владо Карамазов. Голям почитател съм на текстовете на Ясмина Реза и номинациите за Аскеер за Владо Карамазов и Александра Василева за роли именно в текст на Реза беше излизането ми от зоната на комфорта да не гледам мечки в театъра. Купих си билет (и даже забравих за него, в последно време нямам представа защо така забравям за билетите за театър, но това е друга тема) и зачаках да дойде денят. Беше ми любопитно, идках да видя дали мога да притъпя отрицателното си мнение към мечките.

И така, успях! Стоически изгледах цялото представление без да напусна салона. Че то даже ми и хареса. Беше ми интересно да слушам текста на Реза, как е преведен на български и се опитвах да си представям мелодията на френския език зад думите, произнесени на български.

Не че не съм гледал и друг път на сцена Владо Карамазов или пък Юлиан Вергов, Александра Василева или Радена Вълканова, гледал съм ги. Първите двама някак ги избягвам, по възможност, обаче.

„Богът на касапницата“ се оказа леко и приятно представление, подходящо за вечерта след тежък ден – през призмата на неочаквани и донякъде смешни обрати, ставаме свидетели на срещите между две двойки родители, чиито деца са се сбили.

Диалози, изпълнени с фалшиви думи, неискрени, които изричаме, за да се харесаме на другите. До момента, до който демонът не излезе на свобода и не започнем да изричаме повече от това, което мислим, за да излязат на преден план премълчаните проблеми.

Не съм убеден, че са най-добрите роли на Владо Карамазов и Александра Василева – да, много са добри в ролите, които изпълняват, но чак пък номинация… Самият тип драматургия не позволява създаването на представление, което да е best of the best. Дори филмът на Роман Полански с Джуди Фостър, Кейт Уинслет, Джон С. Райли и Кристоф Валц не предлага зрелище, а кротко действие и диалози, които ни карат да се замисляме за начина, по който общуваме с другите.

Заразяване / Contagion

ЗаразяванеВероятността да сте пропуснали „Заразяване“, когато е бил въртян по кината, е огромна. Не е от филмите, които привличат зрителския интерес, въпреки всички големи имена, които участват в него.

Гуинет Полтроу, Мат Деймън, Лорънс Фишборн, Джъд Лоу, Марион Котийар, Кейт Уинслет, Анна Джейкъби-Херон… Е, Лорънс Фишборн през цялото време ми се струваше, че не знае в кой филм участва, та си го караше все едно е някакво продължение на CSI, но това не беше непременно лошо.

Подзаглавието „Страхът ни обзема най-бързо“ е превод на английското „Nothing spreads like fear“. Всъщност това беше нещото, което в комбинация със заглавието, ме привлече към филма. Напомни ми за филма „Зараза(с Дъстин Хофман, Рене Русо, Морган Фрийман, Кевин Спейси и Куба Гудинг Младши) и очаквах нещо такова като сюжет – умишлено не прочетох за какво иде реч, нито пък (доколкото си спомням) гледах трейлъра. Добавих го в списъка си с филми за гледане и зачака момента. До вчера, когато му дойде времето.

Малко е странно да видиш как машината на Холивуд е задвижена в полза на PR кампания и пропаганда. Странно е да гледаш филм, който е по-скоро документален или научно-популярен, отколкото сценарна измислица. Странно е точно Холивуд да произвежда такива филми, но този определено не е изключение – в списъка ми се мъдри и друг подобен, който се очаква да хвърли яснота и светлина върху преследването на Осама бин Ладен след 11 септември… Нелепо е, особено в година и време на избори.

„Заразяване“ проследява какво и как се случва, когато плъзне нова зараза. Умират хора, тук – доста. Когато бройката започне да нараства значително, общественото недоволство и размирици се увеличават, настава хаос. Машината е тромава и неефективна, а и проучването отнема време, което значително се увеличава, за да се произведе и разпространи ваксина… Филм за опитите ако не да се изопачава и прикрива истината, то поне тя да не се разпространява. За желанието на будните граждани да я търсят и използват понякога не точно в полза на останалите…

„Блогването не е писане. Това са графити с пунктуация.“

Това е реплика, отправена към героя на Джъд Лоу, който се представя за „независим журналист“ и е в непрекъснато търсене на истината около вируса. Холивуд срещу блогърите и онлайн разпространението на информацията. Ролята на Лоу е много добра, може би най-добрата от всички, но и най-почернената… Невъзможността за контролиране на Интернет и информацията, която се публикува, изглежда е трън в задника на мнозина.

Филм, в който не гледах сюжета, защото той е ясен – умират хора в геометрична прогресия, има дълбоката драма и загубата на близки, разбитото семейство… а за финал – американците се справят със ситуацията и заразата, защото са най-супер-дупер. Филм, в който участват толкова много герои, че в един момент преставаш да следиш историята на всеки и се улавяш, че частното е по-объркващо и следиш общото, цялостната картина, защото само тя има значение. Филм, в който историята започва от Ден 2 и продължава напред – за да е все пак филм на Холивуд, не на Дискавъри…

Първоначално оценката ми беше 7/10, но после я поправих на 6/10, за да е по-реална.

По ирония на съдбата днес научих, че е плъзнала нова болест, подобна на СПИН