Етикет: Камен Донев

Награди Аскеер 2012


Режисьор на церемонията е Диана Добрева, а сценарият – на Ангел Еленков; музикална картина – Петя Диманова. Традиционно церемонията е под почетния патронаж на министъра на културата Вежди Рашидов и на министъра на отбраната Аню Ангелов (и двамата присъстваха на церемонията, заедно с кмета на София – Йорданка Фандъкова).

Интересно режисьорско решение е да се измести действието (образно) от театрална сцена на друго място – отпред, пред театъра – сценографията е много добре решена и предразполага за интересните и приятни срещи пред театъра.

Голямата награда за цялостен принос към театралното изкуство „Аскеер 2012“ се връчва на театралния режисьор Асен Шопов. Oстаналите:

Изгряваща звезда

  • Весела Бабинова за ролята на Коля Лебедушкин, военнослужещ първа година в „Нощна пеперуда“ от Пьотър Гладилин, постановка Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“

Фаворитът ми беше Иван Юруков, но дори и Веселина Конакчийска беше значително по-добър избор.

Поддържаща мъжка роля

  • Стефан Мавродиев за ролите на Баща, № 3 и Дънкан в „Любов и пари“ от Денис Кели, постановка Петър Кауков, Младежки театър „Николай Бинев“

Добър избор. Очаквах да са избрали Леонид Йовчев, нещо в последно време го лансират доста, но Мавро е безспорно най-добрият избор. И мой фаворит при обявяване на номинациите.

Поддържаща женска роля

  • Теодора Духовникова за ролята на Мерилин в „Ръкомахане в Спокан“ от Мартин Макдона, постановка Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“

Теодора Духовникова е най-интересно изглеждащата и стояща на сцената в ролята си от трите и мой фаворит.

Сценография

  • Даниела Олег Ляхова за „Рицар на Светия Дух“ от Боян Папазов, постановка Маргарита Младенова, Народен театър „Иван Вазов“ и за „Завръщане във Витенберг“ от Георги Тенев и Иван Добчев, постановка Иван Добчев, Театрална работилница „Сфумато“

Много исках наградата да е за Рин Ямамура, защото успява с работата си да привнася чужд поглед сред иначе „обичайните заподозрени“ номинирани. Уви, не се случи и макар сценографиите на Даниела Ляхова да са заслужаващи внимание, не бяха най-добре „прилепващи“ към писите и постановките в случая.

Костюмография

  • Свила Величкова за „McBeth“ по Уилям Шекспир, постановка Стефан Москов, Младежки театър „Николай Бинев“

Пас.

Театрална музика

  • Калин Николов за „Ръкомахане в Спокан“ от Мартин Макдона, постановка Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“ и за „Нощна пеперуда“ от Пьотър Гладилин, постановка Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“

Yes! Награда в десетката. Вероятно е без значение, но Калин Николов е май единственият, който качва своите музики на сайта си за свободно сваляне и слушане.

Водеща мъжка роля

  • Камен Донев за ролята на Семьон Семьонович Подсекалников в „Животът е прекрасен“ по произведения на Николай Ердман, постановка Александър Морфов, Народен театър „Иван Вазов“

За мен битката беше е между Владо Пенев и Малин Кръстев. Трудно ми беше да си избера фаворит от двамата – и двамата са съвсем различни и особно добри. Камен Донев ми е плосък, сори.

Водеща женска роля

  • Мая Новоселска за ролята ѝ в моноспектакъла „Едно малко радио“ от Мая Новоселска, Стефан Москов и Борислав Стоилов, постановка Стефан Москов, Държавен сатиричен театър „Алеко Константинов“

Не разбрах как Благоевградския театър е додрапал до номинация; очаквах, че Мая Новоселска ще спечели, но щеше да ми е особено интересно, ако не спечели.

Съвременна българска драматургия

  • „Завръщане във Витенберг“ от Георги Тенев и Иван Добчев

Малко странно като четиво, но любопитно. Вероятно не са малко хората, на които би им било интересно какво се случва след „Хамлет“. Но е по-добрият вариант да се гледа постановката, пиесата може да бъде прочетена и по-късно.

Режисура

  • Явор Гърдев за „Нощна пеперуда“ от Пьотър Гладилин, Народен театър „Иван Вазов“ и „Ръкомахане в Спокан“ от Мартин Макдона, Народен театър „Иван Вазов“

Най-добро представление

  • „Нощна пеперуда“ от Пьотър Гладилин, постановка Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“

„Нощна пеперуда“ беше фаворитът ми при обявяване на номинациите, заслужено спечелва и статуетка!

Надявам се догодина продуциращите театри да не предлагат компромиси, а да направят изборът на най-добрите труден както за избор, така и за предвиждане на победителите. Надявам се, че догодина Фондация „А’Аскеер“ ще избере наистина най-добрите, които да номинира, без да има повдигнати вежди при обявяване на номинации и спечелили.

„театърът е кактус, който трябва да боде съвестта на управляващите“

Номинации за Аскеер 2012


Днес Милен Миланов, председател на фондация „А’Асеер“ обяви номинациите за 22 изадание на наградите „Аскеер“. Номинираните представления са били реализирани и са имали премиера в периода в 15 април 2011 – 10 април 2012 г.

Връчването на наградите ще е на 23 май. Режисьор на церемонията ще е Диана Добрева, която ще работи по сценарий на Ангел Еленков и музикална картина на Петя Диманова. Традиционно церемонията е под почетния патронаж на министъра на културата Вежди Рашидов и на министъра на отбраната Аню Ангелов.

Академия „Аскеер“ ще връчи Голямата награда за цялостен принос към театралното изкуство „Аскеер 2012“ на театралния режисьор Асен Шопов. Ето и останалите номинирани:

Водеща мъжка роля

  1. Владимир Пенев за ролите на Джон, Бари, Боби и Тоби в „Дуети“ от Питър Куилтър, постановка Владимир Люцканов, Театър 199 „Валентин Стойчев“ и за ролята на Президента в „Златните мостове и Секвоя“ от Константин Илиев, постановка Бина Харалампиева, Малък градски театър „Зад канала“
  2. Камен Донев за ролята на Семьон Семьонович Подсекалников в „Животът е прекрасен“ по произведения на Николай Ердман, постановка Александър Морфов, Народен театър „Иван Вазов“
  3. Малин Кръстев за ролята на Англичанинът в „Завръщане във Витенберг“ от Георги Тенев и Иван Добчев, постановка Иван Добчев, Театрална работилница „Сфумато“

Владо Пенев vs. Малин Кръстев

Водеща женска роля

  1. Албена Чобанова за ролята на Алис в „Бягство от Москва“ от Уилям Никълсън, постановка Петър Пейков, Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоевград
  2. Мая Новоселска за ролята ѝ в моноспектакъла „Едно малко радио“ от Мая Новоселска, Стефан Москов и Борислав Стоилов, постановка Стефан Москов, Държавен сатиричен театър „Алеко Константинов“
  3. Светлана Янчева за ролята на Серафима Илинична, тъща в „Животът е прекрасен“ по произведения на Николай Ердман, постановка Александър Морфов, Народен театър „Иван Вазов“

Мая Новоселска, въпреки че би било интересно, ако не е.

Изгряваща звезда

  1. Весела Бабинова за ролята на Коля Лебедушкин, военнослужещ първа година в „Нощна пеперуда“ от Пьотър Гладилин, постановка Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“
  2. Веселина Конакчийска за ролята на Нора в „Куклен дом“ от Хенрик Ибсен, постановка Крис Шарков, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив
  3. Иван Юруков за ролята на Зилов в „Лов на диви патици“ от Александър Вампилов, постановка Юрий Бутусов, Народен театър „Иван Вазов“

Иван Юруков е фаворитът ми тук.

Поддържаща мъжка роля

  1. Леонид Йовчев за ролята на Мервин в „Ръкомахане в Спокан“ от Мартин Макдона, постановка Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“
  2. Сава Георгиев за ролята на Еугениуш в „Танго“ от Славомир Мрожек, постановка Николай Поляков, Драматично-куклен театър – Враца
  3. Стефан Мавродиев за ролите на Баща, № 3 и Дънкан в „Любов и пари“ от Денис Кели, постановка Петър Кауков, Младежки театър „Николай Бинев“

Мавро, Мавро, Мавро!

Поддържаща женска роля

  1. Анастасия Лютова за ролята на Лейди Милфорд, метреса на княза в „Коварство и любов“ от Фридрих Шилер, постановка Стайко Мурджев, Театър „София“
  2. Мария Каварджикова за ролята на Стефка, съпруга на Венко в „Работно време“ от Камен Донев, постановка Камен Донев, Народен театър „Иван Вазов“
  3. Теодора Духовникова за ролята на Мерилин в „Ръкомахане в Спокан“ от Мартин Макдона, постановка Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“

Хайде, Теодора Духовникова.

Сценография

  1. Даниела Олег Ляхова за „Рицар на Светия Дух“ от Боян Папазов, постановка Маргарита Младенова, Народен театър „Иван Вазов“ и за „Завръщане във Витенберг“ от Георги Тенев и Иван Добчев, постановка Иван Добчев, Театрална работилница „Сфумато“
  2. Огняна Серафимова за „Куклен дом“ от Хенрик Ибсен, постановка Крис Шарков, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив
  3. Рин Ямамура за „В Тоскана“ от Серджи Белбел, постановка Ида Даниел, Народен театър „Иван Вазов“

Много искам да е Рин Ямамура, заради привнасянето на чужд поглед сред иначе „обичайните заподозрени“ номинирани
.

Костюмография

  1. Даниела Ляхова за „Нощна пеперуда“ от Пьотър Гладилин, постановка Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“ и за „Завръщане във Витенберг“ от Георги Тенев и Иван Добчев, постановка Иван Добчев, Театрална работилница „Сфумато“
  2. Петър Митев за „Когато гръм удари“ от Пейо Кр. Яворов, постановка Стайко Мурджев, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив
  3. Свила Величкова за „McBeth“ по Уилям Шекспир, постановка Стефан Москов, Младежки театър „Николай Бинев“

Сценографията на „Когато гръм удари“ не е нещо чак пък толкова изумително, ако и другите две са такива, то по-добре награда да не се присъжда тази година.

Театрална музика

  1. Асен Аврамов за „Рицар на Светия Дух“ от Боян Папазов, постановка Маргарита Младенова, Народен театър „Иван Вазов“ и за „Завръщане във Витенберг“ от Георги Тенев и Иван Добчев, постановка Иван Добчев, Театрална работилница „Сфумато“
  2. Калин Николов за „Ръкомахане в Спокан“ от Мартин Макдона, постановка Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“ и за „Нощна пеперуда“ от Пьотър Гладилин, постановка Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“
  3. Петя Диманова за „Когато гръм удари“ от Пейо Кр. Яворов, постановка Стайко Мурджев, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Калин Николов!!!

Режисура

  1. Иван Добчев за „Завръщане във Витенберг“ от Георги Тенев и Иван Добчев, Театрална работилница „Сфумато“
  2. Маргарита Младенова за „Рицар на светия дух“ от Боян Папазов, Народен театър „Иван Вазов“
  3. Явор Гърдев за „Нощна пеперуда“ от Пьотър Гладилин, Народен театър „Иван Вазов“ и „Ръкомахане в Спокан“ от Мартин Макдона, Народен театър „Иван Вазов“

Тук ми е интересно ТР Сфумато ли ще вземе наградата или Явор Гърдев. Въпреки че Добчев със сигурност би бил добър избор.

Най-добро представление

  1. „Бягство от Москва“ от Уилям Никълсън, постановка Петър Пейков, Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоевград
  2. „Нощна пеперуда“ от Пьотър Гладилин, постановка Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“
  3. „Рицар на Светия Дух“ от Боян Папазов, постановка Маргарита Младенова, Народен театър „Иван Вазов“

„Нощна пеперуда“, плийз!

Съвременна българска драматургия

  1. „Ковачи“ от Алек Попов
  2. „Завръщане във Витенберг“ от Георги Тенев и Иван Добчев
  3. „Златните мостове и Секвоя“ (театрален триптих) от Константин Илиев.

Камен vs Мариус и зрителската култура

Като начало ще си позволя да започна с един цитат, на който попаднах във Facebook докато си мислех по темата и как да си формулирам мисълта. Ще започна с него, но ще се върна към него в края на размишлението си.

Националните театри не са заведения, в които се печелят пари или дето се заглавичква публиката с безцелни и безсмислени удоволствия. Това са културни учреждения, за които се само харчи, като за университета, библиотеките и училищата.

Изобщо – целта на театъра не е забавлението. Забавата не е култура.

Най-често театърът действа не хигиенически, като разваля спокойните нрави и добрия сън на хората (…) Театърът е висш културен институт (…) Държави, които знаят какво правят, знаят и защо поддържат театъра.

Пенчо Славейков

Гледах за пореден път „Български разкази“ на Мариус (вижте и какво написа Йордан за спектакъла, един от малкото текстове, за които Мариус реагира след написването му). Гледал съм репетиции, после предпремиерата, после някой от премиерните и следпредпремиерните спектакли (вече не помня точно). Тогава го имаше, осезаемо, напрежението – от текста, от реакциите и приемането на публиката, от сцената, която Мариус трябва сам да запълни. Спектакълът тогава беше прекрасен, стегнат, изпънат по конец, изигран до съвършенство.

Докато гледах сега, осъзнах че гледам нещо различно, сякаш ново, дори по-добро от онова, което вече бях гледал – улегналият спектакъл „Български разкази“. Спектакълът, изигран 75 пъти преди това, сега, на 76-я изглеждаше зрял и жив, изпълнен с енергия и емоция, Мариус с още по-голяма лекота и увереност вплиташе думите в разкази, рисуваше картините и ни пренасяше в света си. Мариус е майстор в това.

Та така, гледах 76-то поред представление. Прекрасно представление, което мина чудесно, леко и неусетно. Местата на партера може и да бяха продадени, но на балкона беше повече от рехаво и населено с публика, която очевидно никога преди това не е стъпвала преди в театър или на културно събитие. Бяхме свидетели не просто на звънене на мобилни телефони, но и на провеждането на цели телефонни разговори, които не се заключаваха само в „На театър съм, ще ти звънна!“ (дори това е безумие!). Това дори Мариус го е усетил, защото след представлението, вече в гримьорната си, сподели, че „до горе на балкона май не успях да стигна.“ Но проблемът не беше на Мариус, в никакъв случай.

Има едно друго представление на пловдивския театър, „Народното творчество“. Преди време беше неговото представление с внушаващата бройка 300. За него билетите свършват ако не веднага, минути след като бъдат пуснати, то скоро, много скоро след това. Дори по едно време имаше слух, че ще бъде филмиран (за радост, моя, това не се случи!). Гледал съм го десетина пъти, без да съм го гледал наскоро (и не смятам да го правя). Чух, че сега било „много смешно“, пресъздавал Али Ръза, Хайрие Текин, Фикрет, Шевкет, Лейля, Неджля, Ферхунде Кара, Седеф… Това не ми е интересно, не гледам телевизия и ми трябваше помощ, за открия какви са тия имена. Това не ме провокира да отида да го гледам. независимо колко смешно е станало. Театърът не е място за смехотерапия! На театъра трябва да се гледа по-сериозно, той трябва да има възпитателна функция, образователна, освен развлекателната, при това развлекателната му трябва да започне да се тълкува правилно.

Двете представления са коренно различни. Приликите между тях са, че и двете са моноспектакли, както и че и двете са продукт на Драматичен театър – Пловдив. Вероятно и по време на представлението на Камен звънят телефони. Вероятно дори повече, отколкото при Мариус. Това е проблем на публиката. Сериозен проблем, който трябва да ни кара да се замислим заслужаваме ли България да кандидатства за столица на културата. Проблем, с който театъра трябва да се ангажира и намери решение – от една страна възпитавайки публиката си в някакви културни норми и поведение, от друга – предлагайки ѝ само и единствено качествен продукт, а не театрална чалга, както е казал Славейков – „безцелни и безсмислени удоволствия“. Грозно е да видиш свободни места при Mариус, a nonsense-ът на Камен да се радва на такова приемане.

Но трябва и публиката да спре да очаква пошли продукти. А безумия по телевизията като „Комиците“, „Пълна лудница“ и подобни трябва да бъдат спрени, за да спрат да развалят лицето на театъра.

В Сатирата през следващия сезон

В началото на юни Камен Донев започна работа като режисьор над своята комедия “Карнавал”. В творческия екип участват сценографът Николай Нинов, композиторът Румен Цонев и актьорите Пламен Сираков, Мария Статулова, Герасим Георгиев, Йорданка Стефанова, Тодор Близнаков, Албена Колева, Веселин Цанев, Ана Вълчанова, Петко Каменов, Александра Василева, Стефан Щерев, Константин Икономов и Светломир Радев. В пиесата последователно си дават среща шест двойки – някои тепърва запознали се и поддали се на импулса на романтичната любов, други – водени от силно сексуално привличане, трети се познават отдавна, но преоткриват пламъка на отколешните емоции. Текстът се поставя за първи път. Премиерата ще се състои през първата половина на октомври.

Следващата премиера на сцена „Щастливеца” се очаква в края на ноември. Това ще е моноспектакълът на Мая Новоселска „Едно малко радио“, с режисьор Стефан Москов.

През януари 2011 се предвижда да започнат репетиции на комедията на Тим Фърт „Календарни момичета”. Сценичната версия на хитовия филм от 2003 г., разказващ за група домакини, разсъблекли се за календар, за да спечелят средства за спасяването на онкоболен, в момента е най-касовата и успешна театрална продукция във Великобритания. Режисьор на постановката в Сатиричния театър ще е Андрей Аврамов, а премиерата ще е през март 2011 година.

Друг проект, който се планира да стартира на сцена „Щастливеца” до края на предстоящия театрален сезон, е „Мъртви души” по Н. В. Гогол. Адаптацията и постановката ще са дело на Стефан Москов, а в главните роли ще се изявят Камен Донев и Мая Новоселска.

Първото ново заглавие, което предстои есента да се появи на Камерна сцена „Методи Андонов”, е „Шинел” по Гогол. В спектакъла участва актьорът Мартин Каров, а драматизацията и постановката са на Иван Ковачев.

Премиера в края на ноември в Камерна сцена „Методи Андонов” ще има и най-новата пиеса на Елин Рахнев „Тест”. С постановката са ангажирани режисьорът Марий Росен, сценографът Татяна Димова и композиторът Константин Тимошенко, а Веселин Цанев и Явор Борисов ще си партнират в ролите на Изпитващ и Кандидатстващ за работа в престижна компания.

Други проекти, които се обсъждат за осъществяване в Сатиричния театър, са „Барут – Нектар” на Николай Гундеров и Димитър Събов, режисьор Николай Гундеров; „Тирамису” от Йоанна Овшанко, режисьор Василена Радева; както и мюзикъл, реализиран от външен продуцент.

През следващия театрален сезон ще продължат и различните изяви на станалия традиция „Салон Четвъртък” на Камерна сцена „Методи Андонов”. Още в началото на октомври Програма „Поканеното слово”, която се консултира от Георги Господинов, Силвия Чолева, Кристин Димитрова, Марин Бодаков и Стефан Иванов, ще организира първо четене. Темата е «Пътуването» и сред поканените ще са Ани Илков, Георги Пашов, Тома Марков, Георги Господинов, Виргиния Захариева, Меглена Николчина, Красимира Зафирова. Предстоят срещи и с писателя Милен Русков, с поетесата Екатерина Йосифова и с поета Илко Димитров.

В началото на сезона във фоайето на Сатиричния театър ще бъде уредена и юбилейна изложба на карикатуриста Милко Диков, във връзка с 80-годишнината му.

Камен Донев поставя свой текст в Сатирата

Няма какво да се заблуждаваме, спектакълът „Възгледите на един учител за народното творчество“, често съкращаван и по-познат като „Народното творчество“, е тотален успех. Билетите за обявените дати се разпродават буквално за няколко минути, а интересът вместо да намалява с времето, напротив, се повишава.

Едва ли някой ще бъде изненадан от факта, че Камен Донев прави нов спектакъл. Този път не в Пловдивския, а в Сатиричния театър. Заглавието (засега) е „Характери от българската действителност“. Премиерата се очаква да е на 19 февруари и въпреки че е съвсем скоро, от Сатирата все още не могат да дадат точна информация кои ще са актьорите, които ще играят и на премиерата…

Да, няма да е моноспектакъл. Камен дори няма да играе, а ще отстъпи сцената на свои колеги. Само ще ги режисира по текст, който самият той е написал.

Какви са ви очакванията?