Януари

Чел съм пиесата „Януари“ на Йордан Радичков няколко пъти, но досега не ми се беше отдавало да я гледам на сцена. Още преди време, когато я четях за първи път, ми беше интересно да видя как някой режисьор тълкува основния конфликт – сблъсъка между минало и съвременност, застаряващото село и навлизащите в него новости, опозицията изолация – комуникации.

Е, вече видях. Успях да изгледам „Януари“ на театъра в Кърджали, които гостуваха в Пловдив. Беше ми интересно да видя как театър от югоизток може да се справи с проблемите, нравите и историите от северозапада. Опозицията ме привлече в салона.

January

И така, завлякох се до едно читалище, в което гостува кърджалийският театър. Тук актьорите ще се наложи да ме забавляват в следващите около 120 минути с текст, който познавам. Е, не до съвършенство, но не ми е и тотално непознат.

Още докато припках към читалището, което някога (в древността) беше кино, неусетно бях обгърнат от тумби ученици. Ужас! Децата още ги карат под строй на театър, когато става въпрос за автор, който се учи или споменава в учебната програма. Пред читалището беше още по-трагично – групи ученици, голяма част от които не знаеха какво ще им се случи и искрено се двоумяха дали да прекрачат прага или да се забият в съседното кафе. Някои избраха по-мъдрото от двете.

Сценография на ЯнуариБях разглеждал снимки от представлението и знаех горе-долу какво да очаквам откъм сценография и костюми. (това в дясно е сценографията, успях да я заснема въпреки отдалечеността ми) Още след снимките бях на мнение, че на Надежда Митева трябва да ѝ забранят да прави сценография на драматичен спектакъл. При куклени постановки нещата може и да не са толкова трагични, но тук беше потресаващо читалищно…

Искрено съчувствам и на артистите, подложени да изтърпят репетиционния период с Веселин Бояджиев. Някои от тях наистина са добри, имал съм удоволствието да ги гледам в други постановки, но тук всички бяха съвсем различни (в лошия смисъл) от това, което помня за тях. Жалко. Иначе пък бяха верни откъм текст, за което получават адмирациите ми – и те, и режисьорът.

Дали ми хареса? Не, не бих казал. В други ситуации дори бих излетял от салона още в началото, обаче не бях сам и не исках да насаждам подобна практика у другите, а и се бях насадил на местата на журито, което някак липсваше същата тази вечер…