Икар 2017 – Наградените

Водеща мъжка роля

  1. Филип Аврамов за Чики и Валери Йорданов за Нино в „Ничия земя” по филмовия сценарий на Данис Танович, сценична адаптация и реж. Стоян Радев, Народен театър „Иван Вазов“

Водеща женска роля

  1. Албена Чобанова за Малама във „Вампир“ от Антон Страшимиров, реж. Маргарита Мачева, Драматичен театър „Никола Й. Вапцаров“ – Благоевград

Поддържаща мъжка роля

  1. Ивайло Христов за Лебедев в „Иванов” от Антон П. Чехов, реж. Стефан Мавродиев, Младежки театър „Николай Бинев“

Поддържаща женска роля

  1. Гергана Плетньова за Дорина в „Тартюф” от Жан-Батист Молиер, реж. Красимир Спасов, Театър „Българска армия“

Дебют

  1. Александра Петрова за режисурата на „Хамелин” от Хуан Майорга, Сатиричен театър „Алеко Константинов“

Режисура

  1. Николай Поляков за „Анна Каренина” от Лев Н. Толстой, Театър „София“

Сигурно с журито сме гледали различни представления, защото тази досада дори не мога да си помисля, че може да бъде номинирана, камо ли да бъде носител на наградата. Много лошо!

Майсторско техническо осъществяване

  1. „Жулиета“ от Андраш Вишки, реж. Боян Иванов, Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе

Сценография

  1. Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, реж. Василена Радева, Театър „София“

Авторска музика

  1. Христо Йоцов за „Анна Каренина“ от Лев Н. Толстой, реж. Николай Поляков и „Роня, дъщерята на разбойника” от Астрид Линдгрен, адаптация и реж. Катя Петрова, Театър „София“

Други награди Икар

  • Награда „Икар“ За цялостен принос към преподавателската дейност – проф. Цветана Манева
  • Награда „Икар“ за чест и достойнство – Гинка Станчева
  • Награда „Икар“ за изключителен творчески принос към българския театър – Руси Чанев

„Вълци“ – Драматичен театър – Пловдив

„Вълци“

− Никой не може да утепа вук на голе руке! Това го казвам я − Гьока Цветнио, айдук по душа и голем серсемин, инак муж на мèсто! Никой не може да утепа вук на голе руке!

Това са първите думи, с които започва представлението „Вълци“ и първите, с които започват „Трънски разкази“ от Петър Делчев. Адаптацията е на Александър Секулов, а постановката е на Диана Добрева. Това е и първото представление, с което избрах да започна „Сцена на кръстопът“ и театралния сезон – с премиера на представление, за което имам няколко въпросителни, но и някакви очаквания.

Вече бях чел „Трънски разкази“, но Диана Добрева си оставаше голямата въпросителна – колкото и да харесвам театъра, който прави, у мен се съпротивляваше упорито онова усещане, че нещо няма да е наред. Защото за първи път поставя текст на български автор. Текст, върху който самата тя не е прекарала седмици и месеци, за да адаптира за сцена. Поставя в Пловдив, защото тук е поканена да го направи, с текст, който сякаш е далеч от нея, не я вълнува, не я кара да ври и кипи. Диана Добрева е използвана за режисьор-мечка, магнит за публика. Като почитател на Диана Добрева и изгледал голяма част от нейните постановки, беше ми любопитно и някак странно как „Вълци“ се явява продължение на нишката от теми и спектакли, върху които работи и все още нямам своя отговор. Бих задал този въпрос на пресконференция, но вероятно от страх, че ще задам неудовен въпрос, от театъра не ме канят на пресконференциите си. Може би ще задам въпроса директно на Диана, пресконференцията не е единственият начин за контакт с нея (за радост!)

Разбира се, че горните ми опасения са дали резултат в крайния продукт – очаквах значително повече от почерка на режисьорката, повече дързост в интерпретацията. Вероятно българският текст, с който се чувства не съвсем в свои води или пък фактът, че не е неин избор, е довел до някакво затваряне и ограничаване на размаха.

Въпреки това си взех билет за премиерата. Днес, няколко дни по-късно, изобщо не съжалявам. Получило се е прекрасно представление, което след всяко следващо изиграване ще уляга още и още и ще става все по-хубаво.

„Вълци“ разказва за загубата на човешкото и превръщането на хората във вълци. Озлоблението разкрива комплексите, Много добро разпределение на актьорите и добро разделение между млади и стари. Изключителна роля на Иван Костадинов в ролята на поп Никодим. Чужд за селото, както е чужда и вярата и близостта между хората тук, свещеникът попива греховете и прави опити да смири бесовете, да приеме комплексите, страховете и отчуждението, които властват в това село, някъде в нищото. И вълците. Те също са тук, господари на пустошта – едновременно далеч и само воят им се чува, но и същевременно тук, някак близо. И в опит да ги държи далеч, да върне надеждата и вярата, е поп Никодим. Роля, изиграна безупречно от непрофесионален актьор, който наравно и без да отстъпва, си партнираше на сцената с останалите артисти. Роля и актьор толкова различни, че веднага правят впечатление и се запечатват в създанието. Затова и Диана Добрева изгражда постановката си около свещеника, той е идейният център на представлението и откритието на Добрева.

Не разбрах какво точно прави Герасим Георгиев – Геро в разпределението, освен да е… кхъ-кхъ… мечката сред актьорите. Не ме подразни, но не ме и спечели – съмнявам се да е единственият, който да може да изиграе тази роля. За сметка на това пък Симеон Алексиев като мъдреца на селото, беше отлично попадение! Силна и отчетлива роля, изпълнена брилянтно. Както и малката, но запомнящата се роля на Ивана Папазова, предизвикала бурен аплауз на премиерата.

“ ВЪЛЦИ“ . Премиера. 12.09. ДТ Пловдив.

ВЪЛЦИ
по „Трънски разкази” от Петър Делчев
постановка – Диана Добрева
драматиза…

Posted by Diana Dobreva on Friday, September 2, 2016

Дали „Вълци“ ми хареса – да, със сигурност. Харесаха ми и „Трънски разкази“. Адаптацията се оказа много добра, много успешна и наистина много податлива за сцена. Харесах режисьорските решения, даже исках да има повече от дързостта на Диана Добрева. Харесах актьорската игра и гротескната някак сценография. Допаднаха ми костюмите и воят на вълците от музикалната картина. Определено ще се върна в театъра, за да го изгледам поне още веднъж. За пречистване.

Антихрист

Преди всичко – едно уточнение: Аз съм крайно нерелигиозен и невярващ. Отказвам да приема съществуването на Господ и по същата тази причина отричам и отхвърлям Дявола. Боравя с тези понятия единствено и само като художествени образи и категории. Въобще не ме интересуват религиозните пристрастия на хората и много слабо ме вълнуват фанатичните напъни на този и онзи. Има вероятност по-долу, поради неразбиране и непознаване, някои части от текста да съдържат неточности от канона – това ще са моите представи за него.

Антихрист в Пловдивския театър

„А ти, окаяни, като знаеш, че всяко човешко слово е безсилно, защо пак хващаш перото?“
–Емилиян Станев, из „Антихрист“

Антихрист

На 15 януари беше премиерното представление на „Антихрист“ по Емилиян Станев в Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив. Постановката е дебют на Анастасия Събева, която въпреки крехките си 23 години, е успяла съвсем точно да разчете посланието, да го анализира, пречупи през призмата си и да го предаде на актьорите. А оттам – и на зрителите.

Само че зрителите, особено в този случай, трябва да са достатъчно подготвени от една страна какво ги очаква, а от друга – да са прочели романа. Ето го романът Антихрист (препратка за прочитане в Читанка, за да не се излагате!) Иначе нищо не става, губи се идеята, а на драгия зрител му е скучно и не разбира много-много какво се случва по сцената, посланието, идеята. Казвам го от опит, защото го видях на премиерата!

Иначе представлението е смазващо, много добро и въздействащо. Както казах и по-рано, режисьорката очевидно отлично си е свършила работата, а покрай нея – и целият постановъчен екип. Крайният резултат, след сериозна работа, е представление, което връща надеждата ми, че Пловдивският театър може да реализира и качествени, стойностни заглавия на голямата си сцена (образно казано, предвид че голямата сцена изгоря и това е тема, която по-добре да не зачеквам). Защото „Антихрист“ е театралното събитие на Пловдивския театър, а не както на някои им се искаше – „Възвишение“. Защото и аз, както и Еню-Теофил, видях Таворската светлина, но за него тя не е „благодат и райска светлина“, не укрепва вярата и охладнява душата му. Аз пък видях крехката надежда. Защото всеки се убеждава, рано или късно. Само Еню-Теофил никога не стига до убеждение, на което да повярва и затова се задоволява със сладостта на отрицанието.

„Антихрист“ ми даде точно онова, за което бях си купил билети и бях избрал да го гледам. Бързо след хаотичното и леко шумно начало, заради което репликите оставаха недочути и неразбрани, спектакълът ме погълна с философските размисли на Еню-Теофил и неговото непрекъснато търсене на целта и смисъла на живота, неговото страдание от мъчителните въпроси и невъзможността да намери нищо. Макар и седнал на балкона, осезаемо беше усещането за празнотата и неудовлетворението, които той изпитва, за трагедията на неговия живот. Отърсвам глава и се отдалечавам от текста, който познавам, защото съм чел неведнъж. И видях, че има нещо, което не ми беше съвсем ОК с разпределението – не мога да посоча какво, но нещо ми куцаше и някои роли сякаш не бяха попаднали при артисти, които биха ги изградили най-подобаващо (няма да споменавам конкретни имена, защото не ми се занимава с глупости!). Не знам, може да е режисьорско решение (въпреки че силно се съмнявам) второстепенни образи да са по-силни и ярки от главни. На моменти ми изглеждаше като рецитал, а вместо вътрешната борба на Еню-Теофил (и противопоставянето на божественото и земното – тема, която прозира още от имената, които той носи), получавах ударни дози излишна патетика, чинно издекламирана на един глас. Това от видеото не си личи.

В цялото действие някак неубедително ми се струваше как „антихристът“ ту погребва Христос, ту се противопоставя на Дявола, при това многократно. Само че аз съм чел романа, при това не веднъж, и използвах действието повече за припомняне, отколкото да ме просветлява. Аз и именно затова страшно много харесах „Антихрист“. Вероятно след стреса от премиерата тази патетика ще изчезне, страстите ще се успокоят и образът ще улегне. И ще се превърне в онова, което режисьорката е очаквала. Надявам се това да се случи. Защото „Антихрист“ е много важно представление, много ценен текст, който трябва да достигне до възможно повече хора. Да ги докосне, да ги развълнува.

Дори днес „Антихрист“ звучи актуално в свят на безверие и отрицание. Защото мнозина, подобно на Еню, изгубват своята вяра и се отказват от християнския смисъл на живота и достигат до простия извод, че ако няма бъдещ живот, по-добре е да извлече колкото може повече удоволствия от земния. Всяка минута, всяко наслаждение трябва да се улови. И така целта на живота се превръща в консумиране на самия живот. И в това се състои трагедията на нашия бит.

И „Антихрист“ показва точно това, при това по много точен и премерен начин. Затова го и препоръчвам!

Mеждувременно пък ми направи впечатление, че пловдивска журналистка, която пише за театър, не прави разлика между пиеса, постановка и представление. Същевременно пък Пенка Калинкова въздиша по миналото и поставеновката отпреди 36 години на същата сцена, вместо да описва сегашната.

Антихрист

Можете да видите още много снимки от представлението. Фотограф е Николай Бекярски, използваните в публикацията снимки също са негови.

„Прочетох твоите молитвословия и светски словоизлияния и се убедих в дарбата ти. Ала много си млад, за да отсъдя накъде ще я насочиш – дали към дявола, или към бога. Може и по средата да останеш, а то е, като да застанеш между ада и рая. Тогава душата ти ще се мъчи, ще живее без вяра и не ще научиш човека нито на добро, нито на зло, а само на съмнения, пък те са вратата към греха и към пъкъла. Не пиши засега, чедо, доде не се докоснеш до Таворската светлина.“
– Евтимий към Теофил, „Антихрист“ от Емилиян Станев

Аскеер 2014 – наградените

askeerГала спектакъл. Така Милен Миланов нарече това, което се случва на сцената на Театър Българска армия. Колко по-яко щеше да е беше прекрасна и тържествена церемония, празник за духа, културата и театралното изкуство… уви. В заучения сценарий, Милен Миланов използва архаични думички като „спомоществуватели“. Сякаш времето е спряло някъде през 80-те…

Ето кой грабна статуетките с падащи шапки:

проф. Надежда Сейкова получи Голямата награда ЗА ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС КЪМ ТЕАТРАЛНОТО ИЗКУСТВО „АСКЕЕР 2014″.

Изгряваща звезда

  • Бойко Кръстанов за ролята на Гичо във „Възвишение“ от Милен Русков, драматизация Иван Добчев и Александър Секулов, постановка Иван Добчев, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив

но комент, тенкю.

Поддържаща женска роля

  • Ирини Жамбонас за ролята на Ирина в „Заминавам“ от Алексей Слаповски, постановка Петър Пейков, режисьор Петър Денчев, Малък градски театър „Зад канала“

Можеше да не се присъди награда и никой нямаше да забележи.

Поддържаща мъжка роля

  • Валери Йорданов за ролята на Хауи в „Заешка дупка“ от Дейвид Линзи-Абер, постановка Ивайло Христов, Театър 199 „Валентин Стойчев“

Добре! Че се опасявах да не иде у на мама синчето.

Театрална музика

  • Петя Диманова за „Канкун“ от Жорди Галсеран, постановка Стилян Петров, Театрално-музикален продуцентски център – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“

Костюмография

  • Елица Георгиева за „Фотоапарати“ от Пьотр Гладилин, постановка Стилян Петров, Камерен театър „Възраждане“

Браво, Елица!

Сценография

  • Юлияна Войкова-Найман за „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, постановка Петринел Гочев, Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово

Браво! Награда за спектакъл, един от малкото, които направиха впечатление и предизвикаха интерес у публиката.

Водеща мъжка роля

  • Ивайло Христов за ролята на Коулмън Конър в „Самотният Запад“ от Мартин Макдона, постановка Владимир Люцканов, Театър 199 „Валентин Стойчев“

Водеща женска роля

  • Александра Василева за ролята на Геше Готфрид в „Свобода в Бремен. Госпожа Геше Готфрид“ от Райнер Вернер Фасбиндер, постановка Григор Антонов, Народен театър „Иван Вазов“

Наградата у Алекс е изненада, честно!

Режисура

  • Стефан Москов за „Професия Лъжец“ от Сергей Кършигоров, постановка Стефан Москов, Държавен куклен театър – Варна

Пф… нарочно ли орязаха Петринел, за да дадат награда на човек, чието изкуство се разбира нейде из камерните театри в Германия, евентуално? Тъпо.

Най-добро представление

  • „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, постановка Петринел Гочев, Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово

Каквото и да си говорим, „Ромео и Жулиета“ е хитът на сезона и това е най-достойното от трите представления.

Съвременна българска драматургия

  • „Покана за вечеря“ от Оля Стоянова (Театър „София“, постановка Тея Сугарева, 11 март 2014 г.)

Аскеер 2014 – Номинации по задължение?

Днес обявиха номинациите за Аскеер. Можете да видите ето тук жури-мури и пр. информация за това как и защо точно тези са номинациите.

Няма какво да се лъжем, сезонът е скучноват и заглавията и имената, които правят впечатление, са малко. За разлика от Икарите, тук поне има някаква вложена мисъл, макар и недостатъчна. Мое лично мнение е, че в полза на наградите би било през отделни години да не се поощрява посредствена работа, само колкото да се даде статуетката. В някои години спокойно може да не се присъжда награда – така хем ще се отбележи, че никой не е работил достатъчно, хем ще се стимулират творците да полагат повече усилия, за да бъде забелязан трудът им и да не сипят ширпотреба представления-еднодневки на килограм. Да не посочвам имена и заглавия!

Искрено се надявам, въпреки че няма да се случи, да видим ЦЕРЕМОНИЯ по награждаването, а не спектакъл. Тържество на културата, на изкуството, а не евтини смешки от ненаучен сценарий, който водещите четат разпечатан от папките си. Барем по едно таблетче да имаха… 2014 е!

Искрено се надявам, въпреки че отново няма да се случи, да спечелят най-достойните, а не най-уговорените.

Искрено се надявам наградите отсъствието на номинации за ТР „Сфумато“ да не е само за да не може Ласкин да не може да си прави гаргара с тях.

И все пак, ето номинациите, както и моите щения и размисли относно кой би трябвало да спечели и защо.

Изгряваща звезда

  1. Бойко Кръстанов за ролята на Гичо във „Възвишение“ от Милен Русков, драматизация Иван Добчев и Александър Секулов, постановка Иван Добчев, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив
  2. Елена Телбис за ролята на Изи в „Заешка дупка“ от Дейвид Линзи-Абер, постановка Ивайло Христов, Театър 199 „Валентин Стойчев“
  3. Христо Ушев за ролята на Робин в „Робин“ от Анна Топалджикова, постановка Тея Сугарева, копродукция на Сдружение „Антракт“ и Камерен театър „Възраждане“ и за ролята си в „Welcome America“ от Матей Вишнек, постановка Тея Сугарева, Театър „София“

Колкото и „Възвишение“ да не ми допадна, да му липсва нещо голямо, за да бъде хитът на сезона, Бойко Кръстанов прави много добър старт с ролята си. Не съм гледал останалите номинирани, но искрено се надявам да са поне толкова добри, колкото е Бойко във „Възвишение“.

Поддържаща мъжка роля

  1. Александър Кадиев за ролята на Клеант в „Скъперникът“ от Жан Баптист Молиер, постановка Лилия Абаджиева, и за ролята на Бузата в „Лодка в гората“ от Николай Хайтов, постановка Мариус Куркински, Малък градски театър „Зад канала“
  2. Валери Йорданов за ролята на Хауи в „Заешка дупка“ от Дейвид Линзи-Абер, постановка Ивайло Христов, Театър 199 „Валентин Стойчев“
  3. Мартин Гяуров за ролята на Алекс в „Покана за вечеря“ от Оля Стоянова, постановка Тея Сугарева, Театър „София“

Можем да минем и без награда тази година.

Поддържаща женска роля

  1. Вяра Табакова за ролята на Немощната старица във „Всичко ни е наред“ от Дорота Масловска, постановка Десислава Шпатова, Народен театър „Иван Вазов“
  2. Ирини Жамбонас за ролята на Ирина в „Заминавам“ от Алексей Слаповски, постановка Петър Пейков, режисьор Петър Денчев, Малък градски театър „Зад канала“
  3. Мая Бабурска за ролята на Лейтенант Джанет в „Някои го предпочитат“ от Били Уайлдър и И. А. Л. Даймънд, постановка Венцислав Асенов, Младежки театър „Николай Бинев“

И тук ако не се присъди награда няма да е особена драма.

Сценография

  1. Венелин Шурелов за „Канкун“ от Жорди Галсеран, постановка Стилян Петров, Театрално-музикален продуцентски център – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“
  2. Петър Митев за „Дисни трилър“ от Филип Ридли, постановка Стайко Мурджев, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив
  3. Юлияна Войкова-Найман за „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, постановка Петринел Гочев, Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово

Колкото и много да харесах „Дисни трилър“, нещо ми липсваше в сценографията, онова усещане за напластени спомени и истории в дневната, не само спотаен в ъгъла ужас. Затова много силно се колебая между сценографиите на „Канкун“ и „Ромео и Жулиета“ с по-голяма тежест към тази на „Канкун“.

Костюмография

  1. Васил Абаджиев за „Скъперникът“ от Жан Баптист Молиер, постановка Лилия Абаджиева, Малък градски театър „Зад канала“
  2. Елица Георгиева за „Фотоапарати“ от Пьотр Гладилин, постановка Стилян Петров, Камерен театър „Възраждане“
  3. Юлияна Войкова-Найман за „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, постановка Петринел Гочев, Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово

Skip.

Театрална музика

  1. Кирил Дончев за „Някои го предпочитат“ от Били Уайлдър и И. А. Л. Даймънд, постановка Венцислав Асенов, Младежки театър „Николай Бинев“
  2. Петър Дундаков за „Дисни трилър“ от Филип Ридли, постановка Стайко Мурджев, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив
  3. Петя Диманова за „Канкун“ от Жорди Галсеран, постановка Стилян Петров, Театрално-музикален продуцентски център – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“

Прескачаме и тук. Песничката на „Дисни трилър“ е смразяваща, ама чак награда за една песничка…

Водеща мъжка роля

  1. Владимир Пенев за ролята на Арпагон в „Скъперникът“ от Жан Баптист Молиер, постановка Лилия Абаджиева, Малък градски театър „Зад канала“
  2. Ивайло Христов за ролята на Коулмън Конър в „Самотният Запад“ от Мартин Макдона, постановка Владимир Люцканов, Театър 199 „Валентин Стойчев“
  3. Малин Кръстев за ролята на Валийн Конър в „Самотният Запад“ от Мартин Макдона, постановка Владимир Люцканов, Театър 199 „Валентин Стойчев“

Малин Кръстев или Владо Пенев? Малин Кръстев, защото, да не забравяме, че Владо Пенев получи Икар за тази си роля, а дублирането е статистическа грешка. Кво да правиш, случаен принцип, уж…

Водеща женска роля

  1. Александра Василева за ролята на Геше Готфрид в „Свобода в Бремен. Госпожа Геше Готфрид“ от Райнер Вернер Фасбиндер, постановка Григор Антонов, Народен театър „Иван Вазов“
  2. Бойка Велкова за ролята на Дора в „Две“ от Таня Шахова, постановка Юрий Дачев, Народен театър „Иван Вазов“
  3. Ивана Папазова за ролята на Виктория Глас в „Глас“ от Елена Алексиева, постановка Калин Ангелов, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив

Искам да спечели Ивана Папазова. „Глас“ е спектакъл, който впечатлява, Ивана е изключителна в старанието си. НО! имам усещането, че в номинациите е включена и Бойка Велкова не без причина и тази причина е точно тя да вземе наградата…

Режисура

  1. Петринел Гочев за „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово
  2. Стефан Москов за „Професия Лъжец“ от Сергей Кършигоров, постановка Стефан Москов, Държавен куклен театър – Варна
  3. Тея Сугарева за „Покана за вечеря“ от Оля Стоянова, Театър „София“

„Ромео и Жулиета“.

Най-добро представление

  1. „Професия Лъжец“ от Сергей Кършигоров, постановка Стефан Москов, Държавен куклен театър – Варна
  2. „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, постановка Петринел Гочев, Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово
  3. „Самотният Запад“ от Мартин Макдона, постановка Владимир Люцканов, Театър 199 „Валентин Стойчев“

Каквото и да си говорим, „Ромео и Жулиета“ е хитът на сезона и това е най-достойното от трите представления.

Съвременна българска драматургия

  1. „Злият принц“ от Георги Тенев (Народен театър „Иван Вазов“, постановка Георги Тенев, 10 ноември 2013 г.)
  2. „Покана за вечеря“ от Оля Стоянова (Театър „София“, постановка Тея Сугарева, 11 март 2014 г.)
  3. „Хората от Оз“ (Поредица от разговори, чиято последователност може да се променя според вкуса, желанието или настроението на читателя) от Яна Борисова (Театър 199 „Валентин Стойчев“, постановка Галин Стоев, 6 април 2013 г.)

Принципно трябва да се насърчава родното творчество, но…