Награди Аскеер 2011

И ето, току-що приключи церемонията по връчването на наградите Аскеер 2011. Ако сте пропуснали да гледате, ето кои са тазгодишните отличени. Бях започнал да пиша коментари, но в последния момент ги изтрих. Всички.

Водеща мъжка роля:

  • Деян Донков за ролята на Сирано в „Сирано дьо Бержерак“ от Едмон Ростан, постановка Стефан Москов, Народен театър „Иван Вазов“

Водеща женска роля

  • Невена Мандаджиева за ролята на Майката в „Кралицата майка“ от Манлио Сантанели, постановка Валентин Ганев, Театър 199 „Валентин Стойчев“

Изгряваща звезда

  • Павлин Димитров за ролята на Обичащия в „Първа любов“ по Самюъл Бекет, постановка Нина Боянова, Продуцент: Н2О Филм

Поддържаща мъжка роля

  • Иван Бърнев за ролята на Били Бибит в „Полет над куковиче гнездо“ от Кен Киси, постановка Александър Морфов, Народен театър „Иван Вазов“

Поддържаща женска роля

  • Гергана Кофарджиева за ролите на Щиглеца, жена над 70-те в „Преди / След“ от Роланд Шимелпфениг, постановка Иван Добчев, Драматичен театър „София“

Сценография

  • Даниела Олег Ляхова за „Зимна приказка“ от Уилям Шекспир, постановка Маргарита Младенова, Театрална работилница „Сфумато“

Костюмография

  • Петя Стойкова за „Кола Брьонон“ по романа на Ромен Ролан, постановка Владимир Люцканов, Младежки театър „Николай Бинев“

Театрална музика

  • Асен Аврамов за „Зимна приказка“ от Уилям Шекспир, постановка Маргарита Младенова, Театрална работилница „Сфумато“

Режисура

  • Маргарита Младенова за „Зимна приказка“ от Уилям Шекспир, Театрална работилница „Сфумато“

Най-добро представление

  • „Сирано дьо Бержерак“ от Едмон Ростан, постановка Стефан Москов, Народен театър „Иван Вазов“

Награда за цялостен принос към театралното изкуство беше връчена на Коста Цонев.

Номинации за Аскеер 2011

Вече проследихме кои отнесоха тазгодишните награди Икар. Те в никакъв случай не бяха най-справедливите, по мое мнение. Време е погледите да се обърнат към другите театрални награди, които сякаш са по-стойностни и престижни – Аскеер. Ето номинираните за тази година, заедно с кратките ми коментари и мнение към всяка категория:

Водеща мъжка роля:

  • Валентин Ганев за ролята на Бащата в „Бащата“ от Аугуст Стриндберг, постановка Йосиф Сърчаджиев, Народен театър „Иван Вазов“
  • Деян Донков за ролята на Сирано в „Сирано дьо Бержерак“ от Едмон Ростан, постановка Стефан Москов, Народен театър „Иван Вазов“
  • Мариус Куркински за моноспектакъла „Български разкази“ по произведения на Ангел Каралийчев, народни приказки и предания, постановка Мариус Куркински, копродукция на Драматичен театър “ Н. О. Масалитинов“ – Пловдив и Продуцентска къща „Артишок“

Коментар: Явно номинациите са повлияни от Икарите – отново срещаме Деян Донков и Мариус Куркински. Странно защо никой не се сети да номинира моноспектакъла на Мариус за „най-добро представление“, а са го сложили в тази категория. Мариус ще вземе наградата, ще я взима всеки път, когато е номиниран, защото с всеки следващ моноспектакъл не е стъпка напред, а цял скок. Но пак да повторя – тази категория е ограничаваща за Мариус и ако журито е обективно, трябва да прозре това. И наградата да вземе Деян Донков.

Водеща женска роля

  • Бойка Велкова за ролята на Вайълет в „Август в Оклахома“ от Трейси Летс, постановка Ясен Пеянков, Народен театър „Иван Вазов“
  • Ирини Жамбонас за ролята на Ремей в „Канкун“ от Жорди Галсеран, постановка Бина Харалампиева, копродукция на Малък градски театър „Зад канала“ и Драматичен театър “ Н. О. Масалитинов“ – Пловдив
  • Невена Мандаджиева за ролята на Майката в „Кралицата майка“ от Манлио Сантанели, постановка Валентин Ганев, Театър 199 „Валентин Стойчев“

Коментар: Бойка Велкова. Твърдо и категорично, Ирини изживя своя момент с Икар за водеща женска роля (недотам заслужено).

Изгряваща звезда

  • Бойко Кръстанов за ролите му на Автолик, тъмничар и служител в „Зимна приказка“ от Уилям Шекспир, постановка Маргарита Младенова, Театрална работилница „Сфумато“
  • Павлин Димитров за ролята на Обичащия в „Първа любов“ по Самюъл Бекет, постановка Нина Боянова, Продуцент: Н2О Филм
  • Явор Бахаров за ролята на Флоризел в „Зимна приказка“ от Уилям Шекспир, постановка Маргарита Младенова, Театрална работилница „Сфумато“

Коментар: Наградата ще отиде, по мое мнение, в ТР Сфумато. По-вероятно е да я вземе Бойко Кръстанов, макар Явор Бахаров да не му отстъпва с много.

Поддържаща мъжка роля

  • Владимир Карамазов за ролята на Кристиан дьо Новилет в „Сирано дьо Бержерак“ от Едмон Ростан, постановка Стефан Москов, Народен театър „Иван Вазов“
  • Иван Бърнев за ролята на Били Бибит в „Полет над куковиче гнездо“ от Кен Киси, постановка Александър Морфов, Народен театър „Иван Вазов“
  • Стоян Радев за ролите на Мефистофел, дявол, дух на ада във „Фауст“от Йохан Волфганг Гьоте, постановка Лили Абаджиева, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна

Коментар: Може би най-сложната категория за предсказване. Бърнев взе Икар за тази си роля, а Аскеерите са известни с това, че често се различават с предпочитанията си и рядко дават награда на носител на Икар. Затова вероятно съревнованието ще е межу Владо Карамазов и Стоян Радев. Аз бих предпочел Стоян Радев, но имам усещането, че ще надделее Карамазов.

Поддържаща женска роля

  • Ангелина Славова за ролята на Ана, програмистка в „Карнавал“ от Жорди Галсеран, постановка Василена Радева, Младежки театър „Николай Бинев“
  • Гергана Кофарджиева за ролите на Щиглеца, жена над 70-те в „Преди / След“ от Роланд Шимелпфениг, постановка Иван Добчев, Драматичен театър „София“
  • Радена Вълканова за ролята на Барбара Фордъм в „Август в Оклахома“ от Трейси Летс, постановка Ясен Пеянков, Народен театър „Иван Вазов“

Коментар: Радена Вълканова е моят фаворит и най-логичният избор.

Сценография

  • Васил Абаджиев за „Фауст“ от Йохан Волфганг Гьоте, постановка Лили Абаджиева, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна
  • Даниела Олег Ляхова за „Зимна приказка“ от Уилям Шекспир, постановка Маргарита Младенова, Театрална работилница „Сфумато“
  • Чавдар Гюзелев за „Сирано дьо Бержерак“ от Едмон Ростан, постановка Стефан Москов, Народен театър „Иван Вазов“

Коментар: „Сирано дьо Бержерак“, по мое мнение, е с най-добрата сценография от трите, въпреки че и на „Фауст“ ми допада много.

Костюмография

  • Даниела Олег Ляхова за „Зимна приказка“ от Уилям Шекспир, постановка Маргарита Младенова, Театрална работилница „Сфумато“
  • Петя Стойкова за „Кола Брьонон“ по романа на Ромен Ролан, постановка Владимир Люцканов, Младежки театър „Николай Бинев“
  • Свила Величкова за „Сирано дьо Бержерак“ от Едмон Ростан, постановка Стефан Москов, Народен театър „Иван Вазов“

Коментар: Петя Стойкова vs. Свила Величкова. Аз предпочитам Петя Стойкова.

Театрална музика

  • Асен Аврамов за „Зимна приказка“ от Уилям Шекспир, постановка Маргарита Младенова, Театрална работилница „Сфумато“
  • Антони Дончев за „Сирано дьо Бержерак“ от Едмон Ростан, постановка Стефан Москов, Народен театър „Иван Вазов“
  • Кирил Дончев за „Кола Брьонон“ по романа на Ромен Ролан, постановка Владимир Люцканов, Младежки театър „Николай Бинев“

Коментар: Нямам прогноза и предпочитание.

Режисура

  • Александър Морфов за „Полет над куковиче гнездо“ от Кен Киси, Народен театър „Иван Вазов“
  • Маргарита Младенова за „Зимна приказка“ от Уилям Шекспир, Театрална работилница „Сфумато“
  • Стефан Москов за „Сирано дьо Бержерак“ от Едмон Ростан, Народен театър „Иван Вазов“

Коментар: Ще ме зарадва наградата да отиде в Сфумато и да я връчи Ласкин. Което няма да се случи. Морфов vs. Москов. Може би Морфов, за разнообразие?

Най-добро представление

  • „Зимна приказка“ от Уилям Шекспир, постановка Маргарита Младенова, Театрална работилница „Сфумато“
  • „Сирано дьо Бержерак“ от Едмон Ростан, постановка Стефан Москов, Народен театър „Иван Вазов“
  • „Кола Брьонон“ по романа на Ромен Ролан, постановка Владимир Люцканов, Младежки театър „Николай Бинев“

Коментар: Най-доброто представление е „Български разкази“ на Мариус Куркински и е единственото събитие на родните сцени. Всичко останало са компромиси.

Награда за цялостен принос към театралното изкуство ще бъде връчена на Коста Цонев.

Вие да имате някакви различни предпочитания?

Награди Икар 2011

Съюзът на артистите в България ненадейно публикува наградените по-рано, преди церемонията да бъде излъчена по телевизията. Никой не се съмнява в порочността на избора на наградените, но защо трябваше да става толкова очевадно?

Ето, все пак, кои са тазгодишните носители на вече загубилия престиж приз.

Главна мъжка роля

  • Мариус Куркински за ролите си в моноспектакъла „Български разкази”, копродукция на Драматичен театър „Н.О. Масалитинов” – Пловдив и Продуцентска къща „АРТИШОК”

Макар и да съм изключително щастлив за Мариус, не трябваше той да отнесе наградата в тази категория. „Български разкази“ трябваше да е най-добър спектакъл. Всяка друга категория е ограничаваща гения на Мариус.

Главна женска роля

  • Ирини Жамбонас за ролята на Ремей в „Канкун”, копродукция на Малък градски театър „Зад канала” и Драматичен театър „Н.О. Масалитинов” – Пловдив

Твърдо съм несъгласен с тази награда. Или журито е некомпетентно, или не е гледало „Есенна соната“. Или дългите криви пръсти на Бина Харалампиева са се протегнали и са опорочили обективността. Точка.

Поддържаща мъжка роля

  • Иван Бърнев за ролята на Били Бибит в „Полет над кукувиче гнездо”, Народен театър „Иван Вазов”

Разбира се, най-добрият възможен избор. Стига вече с тоз Карамазов…

Поддържаща женска роля

  • Цветана Манева за ролята на Клитемнестра в „Електра”, Театър „София”

Дебют

  • Павлин Димитров за ролята на Обичащия в „Първа любов”, Продуцент: Н2О Филм

Майсторско техническо осъществяване

  • „Сирано дьо Бержерак”, Народен театър „Иван Вазов”

Съвсем предвидима и очаквана награда.

Режисура

  • Стефан Москов за „Сирано дьо Бержерак”, Народен театър „Иван Вазов” и „Възгледите на един пън”, Държавен куклен театър – Варна

Лично аз не очаквах Теди да вземе приза, но пък режисурата на „Сирано дьо Бержерак” наистина е достойна за отличие.

Сценография

  • Чавдар Гюзелев за „Сирано дьо Бержерак”, Народен театър „Иван Вазов”

Авторска музика или оригинално музикално оформление

  • Александър Деянов и Мария Илчева за „Ноктюрно – от прахта до сиянието”, Сдружение за съвременно алтернативно изкуство „По действителен случай”

Куклено изкуство

  • Рин Ямамура за сценографията на „Цар Шушумига”, Драматично-куклен театър „Константин Величков” – Пазарджик

Браво!

Критически текст

  • Ина Божидарова за книгата „Драматургичната адаптация. (от драматизация към постмодерен текст за сцена”

„Златен глас“ за дублаж

  • Александър Воронов за дублаж в сериала „Щурите съседи”

Награда за цирково изкуство

  • Енчо Керязов за значими постижения в областта на съвременната акробатика и силовата еквилибристика

Награда за вариететно изкуство

  • Стефанка Карайончева – за спектакъла „Легендата Мистър Сенко”

Награда за най-добър спектакъл

  • „Нордост” на Младежки театър „Николай Бинев”

Награда за изключителен принос към българския театър

  • Тодор Колев

Награда за изключителен принос към българския куклен театър

  • Панайот Добрев

Номинации за ИКАР 2011

Вече са ясни номинациите за наградата на Съюза на артистите в България за 2011 година. Освен списъка, ще добавя и по няколко мои думи за всяка от категориите и моите фаворити за спечелване на приза. По традиция САБ връчва наградите на Международния ден на театъра – 27 март, а преди това, от 19 до 26 март всички извънстолични постановки гостуват на Софийския театрален салон (на сцените на Театър София)1.

Главна мъжка роля

  1. Деян Донков за ролята на Сирано в „Сирано дьо Бержерак”, Народен театър „Иван Вазов”
  2. Мариус Куркински за ролите си в моноспектакъла „Български разкази”, копродукция на Драматичен театър „Н.О. Масалитинов” – Пловдив и Продуцентска къща „АРТИШОК”
  3. Пламен Манасиев за ролята на Глигор в „Суматоха”, Театър „София”

„Български разкази“ на Мариус е прекрасен спектакъл и Мариус заслужава да спечели приза. Само че Мариус Куркиснки е отделна категория в родния театър, затова ми се струва малко вероятно именно той да отнесе наградата, затова тя ще отиде у Деян Донков.

Главна женска роля

  1. Ангелина Славова за ролята на Олга в „Нордост”, Младежки театър „Николай Бинев”
  2. Ивана Папазова за ролята на Ева в „Есенна Соната”, Драматичен театър „Н.О. Масалитинов” – Пловдив
  3. Ирини Жамбонас за ролята на Ремей в „Канкун”, копродукция на Малък градски театър „Зад канала” и Драматичен театър „Н.О. Масалитинов” – Пловдив

Тук нещата са по-интересни. Ангелина Славова взе Аскеер за водеща женска роля миналата година. Предчувствам, че наградата ще я подмине, защото вече е била отличена за тази си роля. Което означава, че ще дойде в Пловдив. Гледал съм и „Канкун“, и „Есенна соната“. И Ирини, и Ивана ми направиха много силно впечатление, но ролята на Ивана е много по-въздействаща и по-силна, затова тя е фаворитът ми.

Поддържаща мъжка роля

  1. Борислав Веженов за ролята на Андрей Прозоров в „Три сестри”, Драматичен театър „Сава Огнянов” – Русе
  2. Владимир Карамазов за ролята на Кристиян в „Сирано дьо Бержерак”, Народен театър „Иван Вазов”
  3. Иван Бърнев за ролята на Били Бибит в „Полет над кукувиче гнездо”, Народен театър „Иван Вазов”

Едва ли някой се съмнява, че наградата ще отнесе Владо Карамазов, въпреки че Бърнев му е достойна конкуренция и по-добрият избор, но…

Поддържаща женска роля

  1. Гергана Кофарджиева за ролята на Щиглеца и жената над 70-те в „Преди/След”, Театър „София”
  2. Христина Караиванова за ролята на Баба Кера в „Балкански синдром”, Малък градски театър „Зад канала”
  3. Цветана Манева за ролята на Клитемнестра в „Електра”, Театър „София”

Тук името на Цветана Манева доминира над останалите претендентки.

Дебют

  1. Нина Боянова за режисурата на „Първа любов”, Продуцент: Н2О Филм
  2. Павлин Димитров за ролята на Обичащия в „Първа любов”, Продуцент: Н2О Филм
  3. Петър Лъджев за ролята на Алберто Берторели в „Ало, ало”, Общински театър „Възраждане”

За тази категория нямам мнение, но ако трябва да посоча някой, то това ще е Петър Лъджев.

Майсторско техническо осъществяване

  1. „Сирано дьо Бержерак”, Народен театър „Иван Вазов”
  2. „Фауст”, Театрално-музикален продуцентски център – Варна
  3. „Цар Шушумига” – Драматично–куклен театър „Константин Величков” – Пазарджик

Интересна категория, трудна за предсказване. Много е вероятно „Сирано“ да отнесе приза, а „Цар Шушумига“ да го отнесе в раздела за кукли. Въпреки това е много възможно наградата да отиде във Варна, за да могат малко да се укротят страстите около ТМПЦ-то (не че спектакълът не заслужава наградата).

Режисура

  1. Александър Морфов за „Полет над кукувиче гнездо”, Народен театър „Иван Вазов”
  2. Василена Радева за „Нордост”, Младежки театър „Николай Бинев”
  3. Стефан Москов за „Сирано дьо Бержерак”, Народен театър „Иван Вазов” и „Възгледите на един пън”, Държавен куклен театър – Варна

Теди Москов май не е съвсем удобен на културната общественост, та малко ме съмнява той да бъде награденият. Василена Радева пък взе Аскеер за дебют миналата година за този спектакъл, и, чини ми се, въпреки прекрасната работа, ще бъде задмината, също както и Ангелина Славова. Затова Морфов ще обогати колекцията си от статуетки.

Сценография

  1. Васил Абаджиев за „Фауст”, Театрално-музикален продуцентски център – Варна
  2. Огняна Серафимова за „Господин Колперт”, Театър „София”
  3. Чавдар Гюзелев за „Сирано дьо Бержерак”, Народен театър „Иван Вазов”

Битката е между „Фауст“ и „Сирано“. И ако „Фауст“ не отнесе наградата за майсторско техническо осъществяване, ще я отнесе. Същото важи и за „Сирано“.

Авторска музика или оригинално музикално оформление

  1. Александър Деянов и Мария Илчева за „Ноктюрно – от прахта до сиянието”, Сдружение за съвременно алтернативно изкуство „По действителен случай”
  2. Петя Диманова за „Приказка”, Театрална работилница „Сфумато” и Сдружение „USTANA”
  3. Ambient anarchist за „Мъртвата Дагмар или Малката кибритопродавачка”, Сдружение за съвременно алтернативно изкуство „По действителен случай”

Куклено изкуство

  1. Рин Ямамура за сценографията на „Цар Шушумига”, Драматично-куклен театър „Константин Величков” – Пазарджик
  2. Пламен Мирчев-Мирона за музиката на „Вампирова булка”, Столичен куклен театър
  3. Десислава Минчева–Тодорова – за актьорско изпълнение в „Сливи за смет”, Център за изкуства „За родопите”, в сътрудничество с Театър 199 „Валентин Стойчев” и Родопски драматичен театър „Николай Хайтов”

Тук съм за Рин Ямамура, която направо разбива представите за сценография в куклен спектакъл!

Критически текст

  1. Венета Дойчева за книгата „Думи и Еринии. Текстове за драматургия”
  2. Ина Божидарова за книгата „Драматургичната адаптация. (от драмаизация към постмодерен текст за сцена”

„Златен глас“ за дублаж

  1. Александър Воронов за дублаж в сериала „Щурите съседи”
  2. Ани Василева за дублаж в сериала „Щурите съседи”
  3. Христина Ибришмова за дублаж в сериала „Мечтатели”

„Щурите съседи“ е фаворитът ми. Не знам коя роля дублира Ани Василева, но Александър Воронов е жесток! Затова бих предпочел него. Инак, ако сте фенове на сериала, в Уикицитат събирам колекция от най-добрите цитати от сериала.

Награда за цирково изкуство

  1. Енчо Керязов за значими постижения в областта на съвременната акробатика и силовата еквилибристика

Стискам палци на всички! Други прогнози, различни от моите, са добре дошли в коментарите по-долу 🙂


Вечеря за тъпаци

Блогъри пишат за театър
Тази публикация е написана от Майк Рам. Майк е, както се казва, „The man on the silver mountain“. Иначе „прави опити да промени света. Или да промени себе си, така че да живее в мир с него.“

Вечеря за тъпаци

Трябва да си призная, че в последно време доста се бях откъснал от театъра. За човек, който е изучавал театрална режисура и актьорско майсторство, това звучи направо излагащо, но е факт. Не бих казал, че съм културно ограничен човек – редовно гледам кино, посещавам множество концерти, а книгите, които съм изчел, са просто неизброимо много. Но към театъра съм доста придирчив и може би затова преди няколко години, разочарован от липсата на добри пиеси от една страна и прекаленото оригиналничене на актьори и режисьори от друга, постепенно се откъснах от това изкуство.

Когато Димитър ме покани да посетя пиесата „Вечеря за тъпаци” в Сатиричния театър, като част от кампанията му „Блогъри ходят на театър” „Блогъри пишат за театър”, бях много поласкан, но в същото време и смутен. Опасявах се, че човек като мен, откъснал се за дълго време от театъра, може да напише някакво странно съчинение, което съвсем да обърка читателите му, но той беше убеден, че моето мнение би било интересно, стига да е искрено и неподправено. Затова приех поканата да гледам пиесата и да напиша този репортаж.

Когато човек чуе думата „театър”, веднага в съзнанието му изплуват телевизионни кадри на мастити театрали, постоянно оплакващи се от жалкото състояние на българския театър и липсата на загриженост от страна на държавата към това изкуство. С тези мисли в главата, вървяхме двамата с дъщеря ми Хермиона към сградата на Сатирата. Оказа се, че и двамата не бяхме ходили до сега в този театър и не бяхме много сигурни къде точно се намира. Тя даже се притесняваше, че може да не го намерим. Каква беше изненадата ни, когато пред предполагаемото място видяхме огромна тълпа от чакащи зрители! Значи има хора, които ходят на театър, все пак!

Впоследствие се оказа, че залата е препълнена, та за някои хора се наложи да внесат допълнителни столове. Излиза, че тези, които само се оплакват по телевизията, са жалки позьори. Питам се: какво повече искат тези хора? Залата е пълна, зрителите се радват на постановката и аплодират постоянно – защо винаги има недоволни и все някой иска още нещо от държавата?

Но да не се отклонявам и да се върна отново на пиесата. Само ще отбележа още нещо, което ми направи много приятно впечатление в Сатиричния театър – любезните служителки на гардероба и импровизираното барче, в което продаваха сандвичи, кафе и безалкохолни напитки. Когато отидеш на театър в 19 часа вечерта и постановката отнема 2-3 часа, логично е човек да огладнее или ожаднее. Вярно е, че изкуството изисква жертви, но Негово Величество Зрителят го възприема много по-добре на пълен стомах.

Пиесата „Вечеря за тъпаци” е комедия на скечовете. В нея има много майтап и много виц, но не е нещо, което ще разтърси душата ви. Аз я бях гледал преди няколко години в друг театър и напълно я бях забравил. Сега отново ми е трудно да си спомня целия сюжет. Може би аз съм крив в своите очаквания към театъра за някакво върховно душевно изживяване. В крайна сметка, всеки търси начин да оцелее и това, че театърът се цели в по-широките народни маси, явно е неговата формула на успеха. Но усещането, че гледам някаква версия на „Комиците” не ме напусна от началото, когато на сцената се промуши главата на Христо Гърбов, до самия край.

Някой може би ще остане с впечатлението, че критикувам пиесата. Всъщност, представлението си беше много добро. Актьорските изпълнения на Христо Гърбов и Иван Бърнев – изпълнителите на двете главни роли – бяха просто великолепни. Това са актьори, които отдавна са доказали своите професионални качества и тяхното изпълнение до голяма степен предопредели успеха на пиесата. За съжаление, другите роли бяха твърде малки и слабо развити, и останалите актьори нямаха възможност да разкрият напълно своите таланти.

Веселин Ранков имаше дълги моменти, в които стоеше на сцената без да прави нищо и сякаш го обземаше лека досада от това – нещо, което не остана незабелязано от публиката. Калин Сърменов успя да направи забележително изпълнение, въпреки кратката си роля, но женските роли бяха наистина епизодични и не можаха да оставят трайно впечатление.

Все пак, пиесата е забавна и публиката остана доволна. Имаше много смешни епизоди, в които избухвахме в спонтанни аплодисменти, а накрая актьорите бяха изпратени с дълги овации. Животът е кратък и не бива да се вземаме много на сериозно. Това е посланието, което открих за себе си в тази пиеса. Постановката „Вечеря за тъпаци” е едно чудесно забавление и едно добро средство да се отърсим от ежедневните грижи и да се заредим с положителна енергия.