Още по-визуален Ingress

Снимката по-долу е кадър от Street View в Пловдив, на Главната улица.

Ingress - порталът на централна поща

В Street view, всъщност, той изглежда малко по-различно – там го няма онова зелено нещо до лампата. То е част от Ingress — играта-обогатена реалност на Google, която играя в последните месеци — а аз го направих от т.нар. Intel map. Отскоро, при едно от последните освежавания на интерфейса, освен картата, беше добавена възможност и за преглеждане на града в street view режим и по-добро ориентиране за местонахожденията на порталите.

Всъщност това е нещо, което е повече от желана и необходима функционалност – вече дори писах за това и е повече от гот лека-полека това да се случва и реализира. Да, не сме свидетели на най-добрата възможна имплементация, нито пък добавката е функционална към момента, но подава любопитна заявка за посоката на развитие. Много би било гот вместо този маркер, в режим Street view да се вижда самият портал – някаква картинка, която да бъде монтирана в снимката, да се виждат резонаторите на поретала, връзките от и към него и всичката друга любопитна и полезна информация, която иначе засега е скрита и се показва само при преглед на картата. Колкото е по-визуално, толкова ще бъде играта по-интуитивна и ще задържа вниманието на играчите и няма да е отблъскваща и чак толкова неразбираема в началото на новаците, които не разбрат много-много какво трябва да правят, за да им се случват нещата.

Сега очаквам да бъде включена и камерата на устройството в играта при обиколките из града – обогатената (визуално) реалност, съчетана с озвучаването на играта, значително ще подсили степента на сцепление между играч и приложение. И сега тръпката е голяма, но не ми се мисли колко по-голяма може да бъде, когато всичко стане значително по-visual.

Какво му липсва на Ingress

Времето прогресивно става все по-добро и аз все по-често се потапям в Ingress. Вече и следа няма от големите януарски студове, когато започнах да играя.

IngressIngress претърпя някакви промени откакто играя, но повечето бяха по-скоро козметични, отколкото сериозни промени в механиката, начина на игра или във визуално отношение. Може би ми се иска да видя по-ускорено развитие и по-бързо случване на нещата, но вероятно по-бавното развитие позволява по-доброто изпипване и обмисляне на детайлите. Играта е далеч от готова да бъде отворена за всички, въпреки че много от наличните играчи вече са понатрупали опит и нива (без много-много да се замислят върху отборността на играта). Появяват се нови играчи и от двете фракции, някои дори успяват да се зарибят и да останат в играта и да я играят.

Специално за тях двете фракции в Пловдив договорихме тренировъчна зона – пет портала в Градската градина, които са слаби и лесни за превземане – така новобранците имат къде да натрупват опит и да изследват кое как работи в играта. Когато аз започвах, такова нещо липсваше. Днес сякаш и играчите и от двете фракции са по-благосклонни да оказват помощ и подкрепа на новодошлите и да им помогнат за по-пълноценно усещане.

За съжаление (или за радост), Google винаги подхождат твърде geeky към начинанията и продуктите си, винаги впечатляват разработчици и хора в IT сферата, но рядко успяват да имат широк отзвук и добро приемане сред масовите потребители. Продуктите им изглеждат сякаш единствената задача на разработчиците им е била функционалността, а дизайнът може да чака за по-добри времена… Това до голяма степен важи и за Ingress. Колкото и приложението и глобалната карта да изглеждат супер, първоначално са шокиращи, трудноразбираеми и недотам лесни за използване. И ако не им отделиш някакво време за разучаване, всичко отива по дяволите (а интуитивността е от изключителна важност за използването на мобилно приложение).

Да, Ingress е в затворена бета и в процес на разработка, но практиката досега показва, че не ставаме свидетели на драстични промени преди и след отварянето за публично ползване в продуктите на Google. Затворената фаза е повече процес за контролирано разрастване с нови потребители и настройване на услугата, отколкото за бетатест в смисъла, който се влага на други места и вслушване в потребителското мнение и съвети, наред със оправяне на възникналите проблеми и грешки. Ingress не е от типа услуги, които би трябвало да подклаждат интереса и желанието за игра чрез дълъг затворен тестов период и планирано разширяване. Публична тайна е, че Niantic Labs често дават ранен достъп на желаещи да играят, заради на проявена креативност (най-често чрез боравене с Photoshop) – в официалната група, в раздела за Artwork могате да се видят доста картинки, изпратени от потребителите, чрез които са получили по-бързо поканата си за игра. Използваните снимки в тази ми публикация са такива.

Колкото и красиво да изглежда Google Maps в Holo dark, това не спомага особено много за „влизане във филма“. Да, може да служи за ориентир и посоката на движение, за разположението на порталите, резонаторите около тях и пр., но това сякаш не е достам достатъчно. Все пак Ingress е обогатена реалност, augmented reality, а когато се спомене понятието, се предполага по-голяма интерактивност с реалния свят през погледа на смартфона. Много често това понятие се свързва с употребата на камерата на устроството, която показва света. В Ingress това липсва.

Странно е колко много снимки има, които са компютърно обогатени, за да включват елементи от играта и които са получили ранен достъп, а този аспект не е все още добавен в играта.

Ingress

IngressКолко по-готино би било да може да се избира дали да се вижда картата (както е сега) или да се използва камерата, за да се вижда обогатеният свят на Ingress, както е на снимката в дясно… Така виждат (или искат да виждат) света потребителите, така е готино, значително по-атрактивно и предразполагащо към игра… да, харчи повече ток от батерията, но това едва ли е особен проблем, особено ако е възможно да се превключва изгледът. По-голямата интерактивност води до по-добро преживяване и задържа интереса за по-дълго време. Освен това взаимодействието с вече познатия, реален свят, позволява по-добро сцепление между играч и играта. Не е технически невъзможно да се случи, напротив – вече сме свидетели на много добри такива приложения, които изкривяват действителността през призмата на камерата и приложението, за да добавят различна стойност. Ingress със сигурност може да спечели много от това. Искрено се надявам това да бъде добавено в играта. Още повече, че в голямата карта е добавена възможност за превключване между карта и сателитен изглед, както и преглеждане в резим Street view (обогатената реалност може да започне и оттам, чисто експериментално, би било още по-забавно!).


Използвани снимки: 1, 2, 3

Някакви размисли за отборната игра и конкуренцията (в Ingress)

Ingress logos

Когато преди време писах за последното ми увлечение – играта Ingress на Google – споделих опасението си, че нещо не е съвсем както трябва.

И тук, както и в реалността, сякаш доказваме на света, че колкото и нещо да е колективно занимание, не умеем да го вършим заедно, в екип.

Това продължава да е факт – отборната игра в Пловдив липсва и вероятно никога няма да се случи (а дори и да станем свидетели на промяна в механиката на играта, която създава необходимост от екипна игра, по-скоро имам усещането, че ще видя отлив на играчи, отколкото на организирането им). Като допълнение, един месец по-късно мога да добавя и още нещо. Когато играта/заниманието е отборно, освен уважението към играчите или участниците от отбора, трябва да го има и уважението към противниковите сили. Дори в занимания, от които се очаква да прецакаш другите, да демонстрираш тактика, хитрост и надмощие, за да спечелиш, уважението към противника е от основно значение и важност. Това много силно важи и за Ingress и е фундаменталното нещо, което сякаш остава неразбрано нито от нашите, нито от другите (умишлено отново няма да издам към коя фракция съм се присъединил).

В отборната игра, особено когато играта е безкрайна и реално няма финал, нито победа или тотално надмощие на едните над другите, за да продължава играта, именно това уважение е в основата на продължаващата игра. В момент, в който си мислиш, че си прецакал противниците си, завладял си всичко и не им даваш възможност да припарят до портал (в случая е портал, но може да е друго, това важи и може да се разглежда и по принцип), това не е победа, а загуба. Защото дори и в този момент ние можем да продължим да играем и да трупаме опит и да събираме предмети от вражеските съоражения — дори без да се налага да ги превземаме. Да, по-бавно и значително по-монотонно, но може да продължи да се случва (изчислих, че за два часа обиколко из града по установен маршрут могат да събирам по 10 000 точки опит за едно излизане), докато уж спечелилите противници остават без възможност за игра, само очаквайки някой от нас да превземе нещо, за да могат да му се нахвърлят като изгладнели хиени с единствената мисъл да вземат някоя-друга точка… Защото владенията им не им носят дивиденти в точки, само единствено в предмети, които да използват срещу нас, стига ние да решим да завладеем нещо (а ние нямаме нужда да го правим, нали?)

Това, че нещо не е забранено, не значи задължително, че е позволено или приемливо – хората не обичаме ограниченията, забраните (и когато ги има, търсим начини да прецакаме системата или да ги заобиколим). В игри като Ingress реално може да се контролира целият град и да не се дава възможност на противника да диша, да вдигне глава. В безкрайна игра подклаждането на желанието у „врага“ да играе е в основата на собственото ти забавление и гаранция, че също ще можеш да играеш пълноценно. И може идеалният край да е с тотално доминиране на едните над другите, но на локално ниво ако се случи, това лишава и двете страни от реалната игра, в търсене на опити за прецакване на системата и игра по алтернативни начини. Странно е, че това се случва в Пловдив, където очевидно сме привнесли шопското „Я не сакам на мен да ми е добре, я сакам на Вуте да му е зле“ (което пък не се наблюдава там или на други места, единствено се случва в Пловдив). Което обаче не е точно желаният ефект. Тъжното е, че никой не се е замислил досега върху нещата, а един от съотборниците ми, когато му споделих тези ми размисли, а-ха да ме попита дали съм си пил хапчетата…

Не можеш да играеш шах сам. Дори да се случи и да се опиташ да го правиш, притежаваш само един мозък и опитите да се раздели мисълта на две, за двете страни, завършва с провал – защото едната страна (често тази откъм играча) се фаворизира за сметка на играча и се мислят начини за прецакване на отсрещната. И в Ingress е така, макар да не е шах.


За съжаление това се наблюдава и в бизнеса – реално не сме свидетели на конкуренция, на опити за предлагане на още повече на клиентите, а на опити за прецакване на другите, за да могат техните клиенти да дойдат при нас. Което не води до подобряване на предлаганата стока/услуга. Свидетели сме на реална омраза, вместо на истинска конкуренция. Между двете има разлика. И също е много, много тъжно.

Ingress

Температурата навън е около 6 градуса по Целзий, но се усеща около 1 заради гадния студен вятър, който духа. Понеделник вечер, градът е притихнал, хората са се скрили по домовете си на топло и прекарват заедно вечерта, уморени след първия работен ден от седмицата.

Загърнат в шубата си, обикалям нервно около фонтана със Стружката в Пловдив, забил нос в екрана на мобилния си телефон. Покрай мен минават хора, които бързат да се приберат, поглеждат ме набързо и почти със съжаление ме подминават като поредния странен тип, който се мотае наоколо в студа. Всъщност аз имам мисия и тя е да разбия Стружката!

Ако това се случваше в реалността, органи на реда вероятно щяха да ме приберат на топло още веднага след като се показах на мястото. Но не, това се случва в Ingress – обогатената реалност, създадена от Niantic Labs, дъщерна фирма на Google. По цял ден покрай Стружката минават много хора, но малцина само могат да видят, че това място не е обикновено – то е портал, чрез който могат да се контролира съзнанието на хората. Сега той е завладян от врага и моята цел е да го върна обратно за нашата фракция.

Стружката в Ingress
(снимка: Пейчо Генов. Всички права запазени, използвана е с позволение)

Хората, уютно сгушени в домовете си, не подозират, че навън се води люта война. Да, нова световна война! Война за контрол върху непозната енергия, открита от група учени, работещи в CERN по големия адронен ускорител. Странна и непозната досега енергия, с неустановен произход, за която се предполага, че може да контролира начина, по който мисли човечеството и придобива контрол върху разума. И трябва да бъде контролирана или да се остави тя да контролира нас. Две враждуващи фракции – „Просветените, The Enlightened“, които опитват да наложат контрол над енергията и силата, с която може да дари човечеството в развитието му и „Съпротивата, The Resistance“, които правят опити да съхранят човечността.

Ingress

И не, това не се случва само в Пловдив, нито само на Стружката, случва се по целия свят, непрекъснато.

Ето трейлър:

Заинтригуващо, нали?

Спасяването на света е опасно начинание. Ако не желаете да поемете този риск, сега е моментът да затворите приложението и да се върнете към нормалния живот.

Всъщност Ingress е мобилно приложение, което е достъпно безплатно и свободно в Google Play, но използването му е възможно единствено и само след въвеждането на код за одобрение. Проектът е все още в изключтелно ранен етап от развитието и разработката си и нови играчи се допускат само с покани (а те се намират трудно и чакането е голямо). Научих за старта на играта в средата на ноември и още тогава се регистрирах за покана, без да знам какво точно ме очаква, след което почти бях забравил за нея. Допреди около седмица, когато поканата ми дойде, а с нея – и тайният код, нужен за отключването на играта.

Нямаше как цялото това нещо, преплетено с неясните и криптирани съобщения в сайта или в социалните мрежи да не ми напомни за Джон Наш и филма „Beautiful mind(който страшно много харесах, когато излезе, бях силно впечатлен от него, за разлика от хората, с които го гледахме, които набързо го заклеймиха за тъп).

Изтеглихте нещо, за което смятахте, че е игра… но не е.

За разлика от абсолютно всички останали игри, игралният свят на Ingress е (почти) необятен, защото съвпада с реалния свят. И за разлика от всички останали игри, тази не предполага заседяване на едно място, за да се играе още малко, и още малко. Няма начин това да се случи, защото механиката на играта изисква много движение – затова е приложение за мобилно устройство, изисква GPS и интернет и предлага съвсем ограничено преживяване в уеб (но важно, защото позволява откриване на местата, където се случват неща и по-глобален поглед).

След стартиране на приложението има няколко въвеждащи кадри и информация, след което – кратка тренировъчна сесия. Крайно неубедителна и вероятно недостатъчна, за да се разбере какво се случва и как. Показват се някакви основни неща и уж кое как се прави, но с възможност за бързо претупване, след което всичко приключва и… се чудите откъде да започнете и какво точно да правите, че да играете.

Междувременно сте избрали на коя от двете страни в конфликта симпатизирате и към която ще се присъедините – към Просветените или Съпротивата. Обмислете добре, защото решението не подлежи на промяна.

Pac Man screenshotРазгледах набързо картата на квартала и видях на няколко места малки точици тук-таме. Източник на XM (екзотичната материя, exotic matter). Добре, поразходих се и събрах колкото можах. В моментът, в който бях зареден на макс и не можех да събирам повече ми просветна, че това не е някаква модерна версия на Pac Man, а се иска нещо повече. Събраната енергия се използва за почти всички действия в играта. Сега, докато обикалям около Стружката, използвам тази енергия, за да хаквам чуждия портал, да го разрушавам и да го завзема за нашата кауза. Когато това стане, ще е нужна енергия, за да захранвам резонаторите, които го поддържат…

В един момент енергията се оказва крайно недостатъчна, затова е добре да се познават местата, на които тя излиза на повърхността, за да се събира. Аз си направим някакъв маршрут така, че пътьом към някоя задача, да събера максимално количество енергия, за да мога да свърша мисията.

Картата на града бързо се променя, защото моите съюзници или противници не губят време, а се борят. Ето как изглеждаше част от картата на Пловдив по едно време. Зелените области са под контрола на Просветлените, докато в синьо са тези на Съпротивата:

Ingress Plovdiv

Умишлено не разкривам към коя фракция съм се присъединил и защо, защото това би трябвало всеки да избере сам за себе си, не под чуждо влияние (въпреки че би било гот в някакъв етап да има възможност за реално вербуване). Да, с приятели в отбора сигурно е интересно, но замислете се колко готино би било ако се окажете от двете страни на барикадата 🙂 . А то и няма някаква фундаментална разлика в начина на игра заради избора на страна в конфликта. Двете се отличават единствено по цвета – зелен или син.

 
(снимки: Владислав Неделев, взети от Общомедия. Лиценз: CC-BA-SA първа и втора)

Има доста играчи и в България. Дори има български форум, но ако очаквате да научите какво да правите от него – забравете! Най-добрия начин да разберете е като обикаляте и изпробвате нещата едно по едно. И тук, както и в реалността, сякаш доказваме на света, че колкото и нещо да е колективно занимание, не умеем да го вършим заедно, в екип. И аз в началото се чудех, имах чат с един играч, който да ми покаже какво как се случва, но си останахме само с чата. Плюх на петите и започнах да експериментирам. Няма какво да се развали или счупи, да се навреди на избраната фракция, така че няма причини за притеснение. Освен това Ingress е само игра… или така изглежда в началото. Опитайте да приближите портал с отворено приложение и ще ви спохожда мисълта да се озъртате наоколо дали няма някой от вражеския лагер. Стоите до портлите (общодостъпни места с публичен интерес – паметници, музеи, библиотеки…) с телефон в ръка, оглеждате се за потенциални врагове, разбивате портала… сега си представете какво виждат останалите 🙂

niantic

Най-съществената част от играта е движението – стратегията се прави у дома (където могат да се разчитат и криптираните съобщения), пред голямата карта, докато всичкото действие остава навън, в движение, в приложението. Няма начин да се играе от дивана в хола, иска се непрекъснато обикаляне пеш, с велосипед, дори с кола около порталите, тяхното поддържане или превземане. Движението навън предполага среща с други играчи. Колко по-социално от това може да бъде? Да, има го и неприятният момент – в момента е зима и е студено, обиколките из града не са най-приятното занимание.

Ingress augmented reality

И понеже играта все още е в ранен етап от развитието си (напомням, че това е продукт на Google, а те обичат да пускат продуктите си преди да бъдат завършени), засега действията са ограничени, но с напредване на разработката ще се добавят още и още и това,което сега изглежда като нещо подобно на capture the flag в реалния свят, ще придобие по-голям смисъл и ще има нужда от по-детайлни стратегии.

Във визуално отношение играта не може да се нарече типичен за Google продукт, независимо от красивото изпълнение в стил Holo dark в синьо, зелено, черно и сиво. На някого му е хрумнало да преобрази Google Maps в този стил и картата да изглежда като част от играта, не като самостоятелен продукт, вплетен в нея като кръпка. Наред с визуалните постижения (всичко изглежда като извадено от някой sci-fi филм), ставаме свидетели и на отлично озвучаване, което допълнително води до пристрастяване и привлича погледа към екрана и подсилва драматизма.

Проблем е, че за да се играе, приложението трябва да е стартирано и активно, не позволява (на този етап) работа във фонов режим. Но дори и така, това точи от батерията. Това е особено неприятно,особено в случаите, в които е предприета дълга обиколка, а батерията не издържа. А все пак основното не е играта, всички имаме и други ежедневни занимания. Друг проблем е силната зависимост с GPS-а и компаса на устройството. Лошата новина е, че най-добрите производители на телефони не са лидери в областта на локацията и това създава някои неточности. За игра се изисква и непрекъсната връзка с интернет.

Отвъд играта

Дори и сега играта изглежда мащабно като проект и като реализация. Не ми се мисли какво ще стане, когато бъде добавена възможност да се играе през Google Glass и до какви нива ще бъде изстреляна концепцията. Любопитно е как Google обработват всичката тази информация и кактя ще окаже влияние върху останалите продукти, включително и върху приложението Field Trip (неналично още за България). Всъщност дори и данните да не бъдат използвани за други проекти, Ingress предлага необятни възможности за монетизиране, при това по-увлекателни от тези, които предлагат много приложения.

Помощни информации

Светът има нужда от теб!

Заявка за покана за присъединяване се приемат на сайта на играта, но одобрението става бавно.

След което приложението се тегли от Google Play Store:
Google Play