Бардското гробище

Екранният кадър по-долу е на споделяне от страницата на Издателска къща Бард във Facebook.

Bard

На пръв поглед – нищо нередно. Проблемът е, че се появява в петък, 27 януари. Книгата е обявена, че излиза на 30 януари. Преди да излезе книгата, няма как да знаеш коя глава започва на страница 313 – това го знаят единствено човекът, който е странирал книгата за печат и в печатницата.

Когато го посочих като проблем, администраторът на страницата ми обърна внимание върху „Държа в ръцете си“, което е технически възможно – нали работи в издателството, нормално е книгата да е вече излязла от печат и тиражът да е достигнал до тях. Каза ми също, че щом той я държи в ръцете си, значи книгата вече е налична и ѝ трябва време, за да достигне до читателите, именно затова е обявена по-късна дата.

Добре, въпреки надписа на сайта, щракнах върху поръчка… но дори и след това ми изписа съобщение, че доставката ще може да бъде извършена след 30 януари.

Два телефонни разговора с Хеликон по-късно (с централния им офис и с най-голямата им книжарница в Пловдив) стана ясно, че ще я получат след 30-ти.

Сиреч, за да отговориш на въпроса, трябва да си от веригата между издателството и разпространителите/книжарниците. Отделен е въпросът, че отговорът на въпроса предполага да държиш в ръце книгата. А щом е попаднала в ръцете ти, едва ли ще си играеш да отговаряш, да продължаваш да се надяваш да я спечелиш безплатно. Защото Еко си струва да бъде не само прочетен, но и притежаван.

А Бард си трува да се замислят върху присъствието си онлайн, върху подобряването му, особено на сайта си, който си е същият, откакто го помня и ползвам – някъде от 2005 година!

Поуката: Когато правите промоции, игри или томболи, правете ги реални, не оставяйте у хората усещането, че ви се свиди да дадете наградата, която сте посочили. Направете играта така, че наистина да предизвиква желание на потребителите да се включат – предизвикателна, но не и невъзможна за изпълнение. И си дръжте сайта актуален, релевантен, с вярна и неподвеждаща информация. Той е дигиталната ви крепост, социалните медии са само за допълнение.


Лице в лице

Животът ви е в опасност. Докато четете този текст, вие сте в обсега на действие на един убиец. Зад вас стои изправена смъртта — мълчалива и невидима. Всеки миг може да почувствате ледения й дъх на тила си, когато тя се наведе да ви потупа по рамото…

В най-близко бъдеще някой от четящите това съобщение ще умре от ръката ми — гротескно и ужасно (това може да си ти!).

Казвате си: Невъзможно. Не, това не се отнася до мен!

Защото смятате, че сте неизвестни и незабележими. Чувствате буфера на разстоянието между вас и мен — автора на това съобщение. Намирате спокойствие в собствената си анонимност.

Няма такъв буфер. Фактът, че този текст ви е намерил, е доказателство, че където и да се намирате, там мога да стигна и аз.

А анонимността… тя повече не съществува.

Отказахме се от нея в името на удобството — пожертвахме я на олтара на Негово Величество Електрона. Дигитализираните подробности на вашето съществуване са предоставени за общ достъп и всеки, притежаващ минимум интелект и опит, може да ги извлече. Вие сте разголени.

Отворени сте за мен като курва, завързана с белезници за четирите крака на легло. Ще проникна във вас, когато ми се прииска. Внимателно и без да бързам ще ви разрежа, ще ви изследвам и ще ви разчленя. Вие сте оставени на милостта ми.

Вие сте ми ИЗВЕСТНИ.

Знанието е власт.

Властта е моя.

Не можете да се скриете.

Е, как ще реагирате на това?

Изтеклата информация за незнам си колко си потребителски лични данни от Facebook и качени като торент за сваляне в Пиратския залив ми напомни за пасажа по-горе. Всъщност той е част от пролога на книгата „Лице в лице“ на Филип Финч, издадена в България от ИК „Бард“ през далечната 1995-та, когато Интернет у нас още се раждаше…

Е, романът отдавна е с изчерпан тираж, но който има интерес, може да му хвърли едно око в „Моята библиотека“/chitanka.info.

След което да се замисли какво споделя онлайн. 🙂

Книжки за ценители – една за мен, една за теб

Една за мен

ХобитВече съм горд собственик на луксозното илюстровано издание на „Хобит“ от Дж. Р. Р. Толкин. Днес си получих пратката от ИК Бард и още не мога да се нагледам на прекрасните илюстрации, които са вместени в текст, който съм чел и препрочитал безброй пъти. Със сигурност ще го направя поне още веднъж още след малко, удобно разположен в креслото. Нямам търпение да се потопя в разказа за приключението на Билбо Бегинс, как се преборва със Смог и отмъква богатството му. И за Пръстена, разбира се.

 

Една за теб?

Властелинът на пръстенитеПреди няколко дни във Facebook подметнах, че имам едно копие в повече на супер-мега-турбо луксозното издание на „Властелинът на пръстените“, отпечатано върху снежнобели страници, грижливо подшити и подвързани със зелена кожа, със златни букви и метален обков.

Та точно това издание искам да подаря на някой, който ще си ползва книгата по предназначение и много ще й се радва.

Проблемът е, че не знам нито на кой да я подаря, нито по какъв критерий да присъдя кой е най-подходящият, който да я получи. Ако ви хрумне някоя добра идея, споделете я тук или във Facebook.