„Вълци“ – Драматичен театър – Пловдив

„Вълци“

− Никой не може да утепа вук на голе руке! Това го казвам я − Гьока Цветнио, айдук по душа и голем серсемин, инак муж на мèсто! Никой не може да утепа вук на голе руке!

Това са първите думи, с които започва представлението „Вълци“ и първите, с които започват „Трънски разкази“ от Петър Делчев. Адаптацията е на Александър Секулов, а постановката е на Диана Добрева. Това е и първото представление, с което избрах да започна „Сцена на кръстопът“ и театралния сезон – с премиера на представление, за което имам няколко въпросителни, но и някакви очаквания.

Вече бях чел „Трънски разкази“, но Диана Добрева си оставаше голямата въпросителна – колкото и да харесвам театъра, който прави, у мен се съпротивляваше упорито онова усещане, че нещо няма да е наред. Защото за първи път поставя текст на български автор. Текст, върху който самата тя не е прекарала седмици и месеци, за да адаптира за сцена. Поставя в Пловдив, защото тук е поканена да го направи, с текст, който сякаш е далеч от нея, не я вълнува, не я кара да ври и кипи. Диана Добрева е използвана за режисьор-мечка, магнит за публика. Като почитател на Диана Добрева и изгледал голяма част от нейните постановки, беше ми любопитно и някак странно как „Вълци“ се явява продължение на нишката от теми и спектакли, върху които работи и все още нямам своя отговор. Бих задал този въпрос на пресконференция, но вероятно от страх, че ще задам неудовен въпрос, от театъра не ме канят на пресконференциите си. Може би ще задам въпроса директно на Диана, пресконференцията не е единственият начин за контакт с нея (за радост!)

Разбира се, че горните ми опасения са дали резултат в крайния продукт – очаквах значително повече от почерка на режисьорката, повече дързост в интерпретацията. Вероятно българският текст, с който се чувства не съвсем в свои води или пък фактът, че не е неин избор, е довел до някакво затваряне и ограничаване на размаха.

Въпреки това си взех билет за премиерата. Днес, няколко дни по-късно, изобщо не съжалявам. Получило се е прекрасно представление, което след всяко следващо изиграване ще уляга още и още и ще става все по-хубаво.

„Вълци“ разказва за загубата на човешкото и превръщането на хората във вълци. Озлоблението разкрива комплексите, Много добро разпределение на актьорите и добро разделение между млади и стари. Изключителна роля на Иван Костадинов в ролята на поп Никодим. Чужд за селото, както е чужда и вярата и близостта между хората тук, свещеникът попива греховете и прави опити да смири бесовете, да приеме комплексите, страховете и отчуждението, които властват в това село, някъде в нищото. И вълците. Те също са тук, господари на пустошта – едновременно далеч и само воят им се чува, но и същевременно тук, някак близо. И в опит да ги държи далеч, да върне надеждата и вярата, е поп Никодим. Роля, изиграна безупречно от непрофесионален актьор, който наравно и без да отстъпва, си партнираше на сцената с останалите артисти. Роля и актьор толкова различни, че веднага правят впечатление и се запечатват в създанието. Затова и Диана Добрева изгражда постановката си около свещеника, той е идейният център на представлението и откритието на Добрева.

Не разбрах какво точно прави Герасим Георгиев – Геро в разпределението, освен да е… кхъ-кхъ… мечката сред актьорите. Не ме подразни, но не ме и спечели – съмнявам се да е единственият, който да може да изиграе тази роля. За сметка на това пък Симеон Алексиев като мъдреца на селото, беше отлично попадение! Силна и отчетлива роля, изпълнена брилянтно. Както и малката, но запомнящата се роля на Ивана Папазова, предизвикала бурен аплауз на премиерата.

“ ВЪЛЦИ“ . Премиера. 12.09. ДТ Пловдив.

ВЪЛЦИ
по „Трънски разкази” от Петър Делчев
постановка – Диана Добрева
драматиза…

Posted by Diana Dobreva on Friday, September 2, 2016

Дали „Вълци“ ми хареса – да, със сигурност. Харесаха ми и „Трънски разкази“. Адаптацията се оказа много добра, много успешна и наистина много податлива за сцена. Харесах режисьорските решения, даже исках да има повече от дързостта на Диана Добрева. Харесах актьорската игра и гротескната някак сценография. Допаднаха ми костюмите и воят на вълците от музикалната картина. Определено ще се върна в театъра, за да го изгледам поне още веднъж. За пречистване.

Номинации за Аскеер 2015

Жури

за цялостен принос към театралното изкуство

Александър Дойнов, Анастасия Ингилизова, Ангел Генов, Антоанета Добрева – Нети, Васил Михайлов, Веселин Анчев, доц. Веселин Ранков, Владимир Виолинов, Гергана Данданова, Георги Кадурин, Георги Къркеланов, Георги Новаков, Добрин Векилов – Дони, Иван Радоев, Йоана Буковска, проф. Красимир Спасов, доц. Марина Райчинова, Меглена Краламбова, Милен Миланов, Мимоза Базова, Мирослав Косев, Мирослав Пашов, Наташа Колевска, Ненчо Илчев, д-р Николай Ламбрев-Михайловски, Нина Пашова, Радосвета Василева, Радина Кърджилова, Стайко Мурджев, Стефка Янорова, Стойко Пеев, Тигран Торосян и Явор Бахаров.

за 10-те спектаклови категории

Ангелина Славова, Асен Шопов, проф. д-р Атанас Атанасов, проф. д.н. Виолета Дечева, проф. дфн Георги Каприев, Георги Новаков, Жорета Николова, Илка Зафирова, доц. Марина Райчинова, доц. Мария Диманова, Меглена Караламбова, Милен Миланов, Нина Стамова, Розалия Радичкова, Стайко Мурджев, Станка Калчева и Стефка Янорова.

за Съвременна българска драматургия

проф. дфн Богдан Богданов, проф. дфн Георги Каприев, доц. д-р Георги Лозанов, проф. дфн Ивайло Знеполски, Митко Новков, Федя Филкова; Георги Господинов, Иван Кулеков, Иван Теофилов, Панчо Панчев, Петър Маринков, доц. д-р Пламен Дойнов, Теодора Димова, доц. Юрий Дачев, Яна Добрева; Димитър Чернев, проф. д-р Калина Стефанова, Красимира Филипова, Никола Вандов (Елин Рахнев, проф. Иван Добчев и проф. дфн Кирил Топалов не гласуват като членове на журито поради участие в конкурса).

Номинации

Изгряваща звезда

  1. Дамян Тенев за ролята на Джон в „Разбиване” от Нийл Лабют, постановка Стайко Мурджев, копродукция на Театър 199 „Валентин Стойчев” и Драматично-куклен театър „Иван Димов” – Хасково
  2. Дария Симеонова за ролята на Хор в „Антигона” от Жан Ануи, постановка Иван Добчев, Театър „София”
  3. Радина Думанян за ролята на Матилда в „Чиста къща” от Сара Рул, постановка Иван Урумов, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив

Поддържаща мъжка роля

  1. Вежен Велчовски за ролята на Гиги в „Момо” по едноименния роман на Михаел Енде, драматизация Веселка Кунчева и Ина Божидарова, Младежки театър „Николай Бинев“
  2. Стефан Мавродиев за ролята на Гърти в „Кривите огледала” от Дейвид Линдзи-Абер, постановка Ивайло Христов, Младежки театър „Николай Бинев“
  3. Стоян Младенов за ролята на Малволио, домоуправител на Оливия в „Дванайсета нощ” от Уилям Шекспир, постановка Тея Сугарева, Малък градски театър „Зад канала”

Поддържаща женска роля

  1. Василена Атанасова за ролята на Паула в „Госпожа Клайн” от Никълъс Райт, постановка Стилиян Петров, Театър 199 „Валентин Стойчев”
  2. Донка Аврамова-Бочева за ролята на Мартирио, Николина Янчева за ролята на Адела, Филипа Балдева за ролята на Ангустиас, Лиляна Шомова за ролята на Магдалена, Яна Кузова за ролята на Амелиа и Жана Рашева за ролята на Понсия в „Къщата на гнева” по Федерико Гарсия Лорка, постановка Диана Добрева, Общински културен институт Театър „Възраждане“ (споделена номинация)
  3. Мария Каварджикова за ролята на Лелята в „Солунските съзаклятници” от Георги Данаилов, постановка Стоян Радев, Народен театър „Иван Вазов”

Сценография

  1. Мариета Голомехова за „Момо” по едноименния роман на Михаел Енде, драматизация Веселка Кунчева и Ина Божидарова, Младежки театър „Николай Бинев“
  2. Петър Начев за „Чиста къща” от Сара Рул, постановка Иван Урумов, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив
  3. Чавдар Гюзелев – художник и Иван Москов – видеозаснемане и монтаж за сценографската среда на „Каквато ти ме искаш” от Луиджи Пирандело, постановка Стефан Москов, Народен театър „Иван Вазов”

Костюмография

  1. Диана Добрева за „Къщата на гнева” по Федерико Гарсия Лорка, постановка Диана Добрева, Общински културен институт Театър „Възраждане“
  2. Мариета Голомехова за „Момо” по едноименния роман на Михаел Енде, драматизация Веселка Кунчева и Ина Божидарова, Младежки театър „Николай Бинев“
  3. Свила Величкова за „Каквато ти ме искаш” от Луиджи Пирандело, постановка Стефан Москов, Народен театър „Иван Вазов”

Театрална музика

  1. Антони Дончев за „Каквато ти ме искаш” от Луиджи Пирандело, постановка Стефан Москов, Народен театър „Иван Вазов”
  2. Петър Дундаков за „Евридика в подземния свят” от Сара Рул, постановка Стайко Мурджев, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив
  3. Христо Намлиев за „Антигона” от Жан Ануи, постановка Иван Добчев, Театър „София” и за „Момо” по едноименния роман на Михаел Енде, драматизация Веселка Кунчева и Ина Божидарова, Младежки театър „Николай Бинев“

Водеща мъжка роля

  1. Герасим Георгиев – Геро за ролята на Пони в „Семеен албум” от Малин Кръстев, постановка Малин Кръстев, Младежки театър „Николай Бинев“
  2. Стефан Мавродиев за ролята на Анри в „Чинечита” от Тиери Дебру, постановка Емил Бонев, Театър 199 „Валентин Стойчев”
  3. Христо Петков за ролята на Мъж в „Разбиване” от Нийл Лабют, постановка Стайко Мурджев, копродукция на Театър 199 „Валентин Стойчев” и Драматично-куклен театър „Иван Димов” – Хасково

Водеща женска роля

  1. Анастасия Лютова за ролята на Жената в „Разбиване” от Нийл Лабют, постановка Стайко Мурджев, копродукция на Театър 199 „Валентин Стойчев” и Драматично-куклен театър „Иван Димов” – Хасково
  2. Илка Зафирова за ролята на Госпожа Клайн в „Госпожа Клайн” от Никълъс Райт, постановка Стилиян Петров, Театър 199 „Валентин Стойчев”
  3. Снежина Петрова за ролята на Непознатата в „Каквато ти ме искаш” от Луиджи Пирандело, постановка Стефан Москов, Народен театър „Иван Вазов”

Режисура

  1. Диана Добрева за „Къщата на гнева” по Федерико Гарсия Лорка, Общински културен институт Театър „Възраждане“
  2. Иван Добчев за „Антигона” от Жан Ануи, Театър „София”
  3. Стефан Москов за „Каквато ти ме искаш” от Луиджи Пирандело, Народен театър „Иван Вазов”

Най-добро представление

  1. „Антигона” от Жан Ануи, постановка Иван Добчев, Театър „София”
  2. „Каквато ти ме искаш” от Луиджи Пирандело, постановка Стефан Москов, Народен театър „Иван Вазов”
  3. „Къщата на гнева” по Федерико Гарсия Лорка, постановка Диана Добрева, Общински културен институт Театър „Възраждане“

Съвременна българска драматургия

  1. „Мадам Мишима“, Монодрама от Елена Алексиева, (Копродукция на Сдружение „Артсензориум” и Театър „София”, постановка Калин Ангелов, 9 ноември 2014 г.)
  2. „Семеен албум“ от Малин Кръстев (Младежки театър „Николай Бинев“, постановка Малин Кръстев, 21 декември 2014 г.)
  3. „За теб“ от Яна Борисова (Продуцентска къща „СМУТ“, постановка Петър Кауков, 5 декември 2014 г. в „Открита сцена” – София)