Етикет: Facebook

Не е нужно да надхитрявате Facebook. Има и по-лесен начин.

Драмата на последния месец и половина-два е драстичната промяна в начина, по който функционира един от вездесъщите алгоритми на Facebook — EdgeRank.

Вероятно вече сте станали свидетели на споделяния – било то от приятели или от фен страници, които харесвате, които приканват „заради промени във Facebook“, да предприемете някакви действия, в случай че искате да виждате техните споделяния. Нещо подобно на това споделяне.

Това е само един от примерите – видяхме приканване на харесалите страниците освен за създаване на списъци с интереси, и за по-голяма ангажираност със споделените съдържания и отделяне на повече време за харесвания, коментиране и споделяне, за да продължават те да виждат съдържанията. С едничката цел да се измами Facebook и да се вземе превес над алгоритъма Edgerank.

Доста беше изписано по темата. Едни обявяваха Facebook, че са направили промените в алгоритъма, за да притиснат бизнеса да харчи повече пари, за да се рекламира в мрежата. Други видяха ползата за потребителите, които направените промени донесоха. Ясно е, че Facebook трябва да генерира приходи, за да продължи да съществува. Нормално е сега, когато вече е публична компания, инвеститорите да натискат за още по-големи печалби. И докато промените във Facebook изглеждат честни или нечестни, в зависимост от гледната точка, нека си припомним следното:

Facebook е безплатен!

Потребителите не плащат за използването му, така че Facebook могат да правят с платформата си каквото си пожелаят, при това и неща, които не харесваме и одобряваме. Това не означава, че промяната не е лошо решение на Facebook, но така стоят нещата. Затова вместо маркетолозите да продължават да правят шмекерии и да опитват да измамят Facebook, по-добре да премислят делата и присъствието си. Защото това, което правят сега, не е добра идея. Не е никак интелигентно да се молиш на почитателите си да правят някакви дивотии заради теб. Те са във Facebook за да бъдат социални, да общуват с приятели и близки, за забавление, а не да ви държат в бизнеса и играта.

Вече в продължение на доста години наблюдаваме как SEO „експерти“ се опитват да надхитрят и изиграят Google, но всеки път Google отвръща с промени в алгоритмите си. Google не желае да бъде изигран, защото иска най-доброто възможно преживяване за потребителите си. През 2006 Шeл Израел и Робърт Скобъл писаха за това в книгата си Naked Conversations,

„Нито прес релийз, нито реклама на половин страница в Ню Йорк Таймс биха подобрили класирането в търсещите машини както често обновяван блог. Най-краткият, най-евтиният и най-бързият начин за добро и устойчиво класиране в списъците на Google, е чрез често блогване.“

Алгоритмите на Google доста се промениха за последните 6 години, но дори и тогава всичко се въртеше около доброто съдържание, напук на всички използвани дребни SEO трикчета. А с наскорошното преминаване към по-латентно семантично индексиране, фокусът е още по-насочен върху съдържанието.

Това важи с пълна сила и за Facebook. Да, вероятно могат да бъдат посочени доста валидни аргументи, че Facebook не подобрява потребителското преживяване, но факт е, че маркетолозите, брандове и бизнес, трябва да се фокусират върху съдържанието. Крайно време е да се спре с опитите фенове и последователи да вършат работата на бизнеса. Карането им да създават списъци (с интереси), по-скоро се прави опит да се накарат потребителите да използват Facebook по начини, различни от тези, от които в момента те използват платформата.

Онези страници, които очакват феновете им да добавят тези страници в списъци не се замислят над факта, че ако потребителите не се възползват от тази функционалност, те няма да започнат изведнъж и няма да променят навиците си за използване на Facebook.

Освен това публикуването на такива съобщения е неработеща тактика – споделянето с потребителите, че трябва да направят нещо, за да виждат повече съдържания от страницата достига до потребители, които така или иначе виждат тези споделяния. И следователно тактиката може да бъде разглеждана като спамеща.

Видях доста такива споделяни, отказах се да ги броя в един момент. Видях споделянето и от страници, с които никога не съм имал контакт или някаква ангажираност. Дългият статус с детайлни инструкции стъпка по стъпка как да виждам повече от тяхното съдържание е тотална загуба на време – тяхното, и моето. Ако си струваше да виждам повече от тях, нямаше да се налага да публикуват това, щяха да са фокусирани върху създаването на качествено и привлекателно съдържание, с което да се ангажирам и респ. – да получавам в потока си. Ако страниците предлагат това, готиното съдържание, то потребителите ще си намерят причина да се ангажират с него. Чрез харесвания, коментари, споделяния. Те нямат нужда от инструкции за Вашето оцеляване. Това не е тяхна работа, а ваша!

Органичното винаги е за предпочитане.

Опитите за прецакване и изиграване на системата може да имат краткосрочен ефект, но в дългосрочен са вредни и нанасят повече поражения, отколкото да са полезни. Точно като в спорта – като използваш непозволени вещества може да даде някакъв резултат, но като те хванат, това нанася вреда както на имиджа, така и на спорта като цяло. Затова и Google са толкова бдителни и мнителни, а съм готов да се обзаложа, че и Facebook няма да останат по-назад в опитите да отстранят и попречат на лошите практики.

Съдържанието преди всичко

Без значение колко харесвания, коментари или споделяния получава една страница или колко хора са я добавили в списъци, страницата продължава да има нужда от едно основно нещо – качествено съдържание. Защото ако потребителите ще виждат повече споделени съдържания, то по-добре тези съдържания наистина да си струват. Усилията трябва да са насочени не в опити за мамене на системата, а за създаване на привлекателно съдържание.

  • Полезни информации;
  • Оферти, предложения, отстъпки и намаления;
  • Снимки и видео
  • Препратки към чужди сайтове, които феновете биха искали да разгледат;
  • Публикации от собствения блог и/или уебсайт;
  • Въпроси;
  • Забавни споделяния;
  • Съдържания, фокусирани върху потребителите, не върху бранда.

Всичко изписано дотук, in a nutshell:

Фокусирайте се върху съдържанието.

Доброто консистентнo съдържание провокира ангажираност. Ангажираността подобрява Edgerank-а на страницата. Да, това отнема време, но дългосрочното планиране и изпълнение на дългосрочни програми е по-добро от бързите решения.

Обмислете да похарчите и малко пари

Обикновено не съм фен на харченето на средства за реклама във Facebook или Google ads. Метриката, позната като CTR е твърде ниска, а и аз самият не цъкам на реклами, че да очаквам други да цъкат на моята. Това не значи, че не работят, обаче. Практиката познава доста добри примери за успешно използвани промотирани истории и реклама във Facebook. Къде е уловката? За да е успешна една такава кампания, трябва да има предварително поставена цел, причина за нейното провеждане. Хаотичното плащане за промотиране на съдържания без релани измерими цели няма как да бъде успешна. И в случай, че се престрашите да похарчите малко пари за промотирани истории или за реклами, направете го разумно. Тази седмица една от страниците, които следвам, беше платила да промотира едно от споделянията си. Всеки път, при всяко отваряне на Facebook, то се появяваше най-отгоре в потока ми. Всеки път! Това, което беше обикновено споделяне с препратка в него, вече се беше превърнало в спам. Без да се колебая спрях да харесвам страницата.

Необходимо е да се търси балансът. Това не е традиционен, outbound маркетинг. Хората очакват реклами по телевизията и радиото, очакват реклами в печатните издания…. И въпреки това не ги харесват. Те използват социалните медии за да бъдат социални, да общуват с близки и приятели, не за да им бъдат предлагани стоки и услуги. И ако страниците започнат твърде агресивно да приличат на място за директна продажба, ами… хората ще се отдръпнат.

Не е мисия невъзможна

Ще дам пример. Моя приятелка се занимава с Facebook присъствието на голяма марка. Тя наистина върши изключителна работа по поддържането ѝ. Напук на всички промени в Edgerank, страницата не само не спря да се разраства, но и не изгуби от ангажираността и видимостта си сред потребителите. Тайната? Страхотна комбинация между качествено и свежо съдържание, засилено използване на снимки и тук-таме незначителни инвестиции за промотирани съдържания и реклама. Има изградена дългосрочна стратегия и работи по нея. Не можете да очаквате Facebook да свърши вашата работа! А това отнема както време, така и усилия. Никой не е казвал, че е лесно. Прекалено дълго битуваше схващането, че Facebook е някакъв сребърен куршум, който вместо нас върши маркетинга. Необходима е сериозна промяна в начина, по който възприемаме и използваме платформата, а не превъзпитаване на феновете.

Ваш ред е.

Пробвайте. Ако използвате Facebook, фокусирайте се върху съдържанието. Добро съдържание. Релевантно съдържание. Съдържание, което потребителите и клиентите ви искат да получават. Експериментирайте и бъдете гъвкави спрямо платформата, нагаждайте се според последните промени и бъдете проактивни, вместо реактивни – със сигурност нищо няма да бъде върнато обратно в старо състояние, така че по-добре е да се адаптирате отрано.

Instagram. Вече и в уеб. За съжаление.

Дори онези, които не знаеха какво е Instagram, научиха за него при придобиването им от Facebook – спомняте си – сделката за 1 милиард щатски долара, които в последствие се оказаха малко над 700 милиона. Всъщност аз досега не съм писал в блога за Instagram – не защото не струва (ако не струваше, нямаше да привлече 100 милиона регистрирани потребители), а защото имам принципно неразбиране на идеята да хвърлиш маса пари, за да се сдобиеш със супер-дупер-ултра-турбо-мега яко мобилно устройство с многопикеслова камера, което да използваш, за да превръщаш снимките си в евтини снимки от 80-те (и по-рано). Тук пиша за приложенията, които реално ползвам и ми харесва да ползвам. Онези, които бих препоръчал да бъдат използвани, защото имам лични и преки наблюдения върху тях. Instagram не е сред тях – за добро или за лошо. Следя как се развива, запознах се с Кевин Систром на LeWeb и няколко пъти се заговаряхме, писал съм не точно feedback, а мнения и идеи, но това не успя да е достатъчно силен магнит за мен, за да харесам приложението и да го ползвам.

Instagram е mobile only решение. Изградено да функционира и да се развива по този начин. Не защото уеб е безперспективен, а защото mobile е по-предизвикателна и непозната територия, а умението да контролираш и да се възползваш от т.нар. благословия и проклютие на малкия екран си е предизвикателство. Когато стартира преди повече от 2 години ексклузивно за iOS, Instagram беше поредното мобилно приложение за споделяне на снимки. Това, което Кевин и екипът му направиха, беше да направят преживяването страхотно, бързо, лесно и удобно и да наложат знак за равенство между „снимам“ и Instagram1. Направиха го cool. Затова и Facebook го придобиха – за да се отъркат в coolness-a и да възвърнат чрез това позагубения в последно време рейтинг и блясък.

Може би това беше най-голямата грешка на Instagram – че се продадоха на неправилния купувач. Такъв, който няма да им позволи да реализират идеите си по успешен начин. Въпреки всички опити за промяна, Facebook и до днес не разбират mobile. Силните в уеб не могат да доминират в mobile. Това е нормално и сме го виждали и преди – доминиращите в PC епохата Microsoft не разбираха онлайн света и бяха изместени от Google. По-късно Facebook пък замени Google, защото светът отново се беше преобърнал и от просто онлайн, вече беше social. В mobile още няма изявен лидер, но вероятно няма и да има заради особеностите на средата. Та така. Facebook залагат на силната си страна, за да модифицират всичко около себе си – в това число и Instagram2, пренасяйки го полека-лека в уеб, където имат увереност. От страни е някак странно да наблюдаваме как докато Facebook усилено се опитва да се адаптира към SoLoMo, оптимизираният Instagram прави опити да бъде уеб базиран.

Всъщност за идеи Instagram да бъде отворен и пренесен и в уеб се говори от лятото, но искрено се надявах това да са тестовете и експерименти и да се окажат неудачни. Уви! Досега споделените от Instagram в други приложения снимки можеха да бъдат разглеждани в уеб на проста ландинг страница заедно с коментарите, но само толкова – пълното преживяване беше запазено за мобилното приложение. През юни беше добавена възможността на тази страница потребителите да могат да коментират и харесват снимката и да следват нови потребители. Тогава беше открита и препратката към потребителските профили в уеб.

Защо е лоша идея? Защото когато си фокусиран върху mobile, по-старите концепции остават на заден план или престават да съществуваш и се стремиш да извличаш ползи единствено от избраната среда. Не защото другите са безперспективни, а защото не крият предизвикателства. Сега вече това се променя – под шапката на Facebook се появяват и пълни потребителски профили, достъпни в уеб. Дали пък няма да станем свидетели и на десктоп приложение3?

„Вие поискахте Instagram за уеб и ние ви чухме.“ се казва в публикацията в блога на Instagram. Това „ние ви чухме“, сме го виждали и преди – то превърна MySpace от лидер, в мигаща шарения, която никой не иска да използва – защото потребителите поискаха това, а оня, дето сега уж се наслаждава на пенсията си, но изведнъж стана голям футурист и разбирач, та всички уонабита го следват и благославят, беше готов да им угажда. По-добрият вариант е Instagram да не са се вслушали в исканията на потребителите, а да следват линия, наложена от Facebook. Защото потребителите искат странни неща, докато Facebook иска приходи.

Instagram Profile Web view

Та новината за новите уеб профили в Instagram беше новината на деня вчера (6 ноември) в технологичния свят, споделена първо в блога на Instagram, и всички малки и големи издания изписаха тонове дигитално мастило, за да споделят с читателите си за настъпилата промяна. Няма как да сте пропуснали и да не сте попаднали на поне няколко материала по темата.

За съжаление никое от изданията, които достигнаха до мен, не съдържаха по-задълбочен поглед и анализ на ситуацията и представяне на някаква по-цялостна картина – всички се бяха вторачили в профилите и тяхното описание. Това е проблем на журналистиката като цяло – няма памет и широк поглед върху картината. А в бързоразвиващата се дигитална среда, за да се видят както тенденции, така и причините за едо или друго явление, е нужно познаването на цялата картина, не само на отделни нейни детайли. Защото ако се погледне само конкретният детайл – окей, профилите са що-годе приемливи и могат да се приемат за положително развитие. По-задълбоченият поглед обаче разкрива друго.

И така – основният проблем на Instagram е Facebook. Защото по-скоро рано, отколкото късно, Facebook ще трябва да оправдае пред инвеститорите си придобиването и разхода от над 700 милиона. И да извлича ползи и приход от приложението, като монетизира вече наличните 100 милиона потребители (от които 14,4 милиона са активни дневно, по данни на Instagram, докато 37,2 милиона са месечно активни потребители, според AppData).

Първата странност, която веднага се набива на очи е обликът. Наистина странно и неочаквано решение е използването на някаква модифицирана версия на познатия от Facebook Timeline. Timeline така или иначе се оказа несполучлив и неудачен заместител на потребителския профил. Дори и сега, след толкова време, недоволствата не стихват – аз също имам все по-сериозни забележки към начина му на функциониране. Но това е друга тема. Изборът на този облик ми навява усещането, че Facebook неистово се опитват да зачеркнат всякакви съмнения, че те са собственик на бранда.

Като услуга за снимане и споделяне на снимки, съвсем логично е целият профил да е фотоцнетричен – отгоре, на мястото на корицата, позната от Facebook, тук се въртят последните заснети изображения. Отдолу е профилната снимка, малко информация за потребителя и бутона за следване, а под тях – подредените по месеци заснети кадри. Когато се прекара мишката върху някоя снимка, се показва колко пъти е била харесана и колко коментара е получила. При щракване върху нея се отваря познатия и използван досега уеб-изглед на снимки. Който също много прилича на този от Facebook.

Няма търсачка, подобно на Facebook. Би трябвало да я реализират сега, докато е възможно – забавянето ще доведе до неочаквани use cases, а и реализирането ѝ на по-късен етап ще е по-сложно начинание – Facebook вече изпитват затруднения с това. Няма поток с последни споделяния – за да видите нечий профил, трябва да знаете потребителското име. Няма я и интересната услуга Photo maps. Като цяло – доста постно решение и странно реализирано. Създава усещане за фрагментираност на услугата и разпадането ѝ, подобно на Facebook, на отделни компоненти, всеки от които се развива самостоятелно и нарушава цялостния look&feel.

А, да – в уеб версията няма възможност за качване на снимки. Кристина Чаи пише за Fast Company по повод липсващата функционалност:

Основно в преживяването на Instagram е усещането, че в релано време се вмъкваш в живота на другите, когато качат снимки. И mobile-only платформата е неделима част от това преживяване. […]знаеш, че заснетите моменти току-що се случват. Това прави преглеждането на снимки в Instagram коренно различно от разглеждането на албуми със снимки във Facebook, защото те са пълни с ретроспекция на събития, които вече са се случили.

Кевин Систром в телефонно интервю за TechCrunch споделя, че “няма да има възможност за качване на снимки през уеб, тъй като Instagram все още е основно фокусиран върху mobile.“

Чакайте сега… как така „все още“? Освен това… кой е Кевин Систром, че да каже такова нещо, когато има шапка над главата си, както и куп алчни инвеститори, които ако надушат, че това ще донесе приходи, ще се постараят да го изискат като функционалност.

Уеб профилите… от гледна точка на потребителите

Възможностите за разглеждане и споделяне на снимки в браузъра несъмнено ще получат добро приемане от масовия потребител, който не се замисля много за процесите и за развитието на нещата, за причините. За доброто приемане може да се съди от вече наличните външни уеб приложения, които показват затворените в Instagram снимки в уеб – web.sta.gram и Statigram, които се радваха в отсъствието на официална уеб версия, на милиони потребители. Тяхното бъдеще е интересно, защото дори и сега да предлагат функционалности, които официалната версия не предлага, напр. търсене, трябва да бъдат достатъчно креативни, за да задържат потребителите, които вече са спечелили. Защото досега те предлагаха показването на единични снимки, но не и пълен потребителски профил.

Потребителите ще харесат и ще се възползват от уеб профилите си, защото от една страна ще могат да споделят снимките си по-лесно и сред повече хора, а от друга – защото разглеждането на по-голям екран е значително по-комфортно.

А любителите фотографи освен контекстната идентичност на Facebook, вече разполагат и със своя визуална идентичност, която позволява по-доброто представяне. Възможността за преглеждане на целия профил пък позволява за добиване на по-ясна представа дали този потребител си струва да бъде следван и какво може да се очаква от него. Всичко това накуп пък се очаква да доведе до по-голяма ангажираност, нови последователи… Въпреки стремглавото приемане на mobile в последно време, много потребители все още предпочитат уеб/декстоп преживяването, особено за консумиране на визуално съдържание. А уеб профилите предлагат точно това – при това бързо, лесно, удобно и със значително по-малко шум, отколкото във Facebook профилите.

Уеб профилите… от гледна точка на бизнеса

Уеб профилите предлагат на брандовете значително по-голяма възможност за достигане до аудиторията им, защото сега вече могат да споделят снимките си практически с всички, а не само с мобилните потребители, притежатели на смартфон и/или таблет. Това най-вероятно ще доведе до засилване на потребителската ангажираност, тъй като вече е премахнат елитарният момент и никой не е пренебрегнат и изключен от играта както в мобилното, така и десктоп присъствието. Уеб профилите улесняват значително изграждането, подобряването и поддържането на т.нар. brand awareness и могат да бъдат компонент от цялостното присъствие на бранда в социалния уеб4.

Уеб профилите, също така, улесняват значително задачите и задълженията на community мениджърите, защото им позволява да управляват Instagram общността около бранда си директно през браузъра, наред с всички останали присъствия от използваната палитра. Несъмнено аналитични инструменти биха били следващото нещо, което много би се понравило на бизнеса. Дори повече от поток с новите споделяния, защото брандовете не биха разчитали на него, за да привличат свои последователи – мисля че биха използвали други канали за това, но измерването ще е нещото, което бизнесът ще поиска. Както и възможност за реклама в платформата. Защото, нека не се лъжем, колкото и потребителите да са искали уеб версия, бизнесът е този, който има най-голяма изгода от това. А и дори да се предлагат различни възможности за реклама, в уеб потребителите са по-склонни да я приемат (заради слепотата или заради по-големия екран), отколкото на малкия екран на мобилното устройство. А това значи приходи за Instagram/Facebook. Любопитно е да се следи какви възможности ще се появят и доколко ще бъдат печеливши както за бизнеса, така и за Instagram.

Като заключение

Въведението има своите плюсове и минуси. Дано с времето плюсовете станат повече от минусите. Личното ми мнение е, че намаляването на ексклузивността не е куул. Освен това прекалено голямото приемане довежда до спамът. И за необходимост от монетизиране на потребителите. Вероятно рекламата в мобилните приложения да се забави, изпреварена от вече изпробвани и работещи рекламни стратегии и тактики.

Излизането на Instagram на уеб пазара е любопитен за следене ход за пряка конкуренция с Pinterest като социална мрежа за снимки.

Любопитно е също да се види как ще съжителстват в уеб Instagram и Facebook и как ще тече интеграцията между тях. Facebook прави доста промени в последно време в алгоритъма си Edgerank и засилват влиянието на визуалното съдържание. Защо им е да изграждат подобна платформа и от Instagram? Това е възможно да доведе до объркване у някои потребители, които се колебаят къде да отидат, за да споделят снимка. При всички случаи сливането и интегрирането на двете платформи ще доведе до загуба на фокуса (такъв вече има у Instagram с преминаването в уеб) и ще ги отклони от първоначалните им предназначения. Instagram би трябвало да са по-внимателни при копиране от и на Facebook, защото това може да доведе до отказ на сериозна част от засега лоялната общност.

Цялото това писание стана достатъчно дълго и разхвърляно, вероятно изпускам някои неща, но ще продължа да следя как се развиват нещата и по какъв начин бизнесът наистина може да извлича полза от това. Това че не използвам приложението не означава, че нямам задълбочени наблюдения, а ако се чудите как и дали да го включите в стратегията си, обадете ми се, можем да обсъдим в детайли плюсове и минуси.


Facebook – само за реални приятели

Marc Zuckerberg

В една отдавнашна своя публикация, свързана с приятелствата във Facebook, която нарекох „Не съм точно приятел с тези хора“, бях споделил как на f8

Facebook призна (макар и не директно и официално, а като част от голяма шега), че не е замислен и проектиран да служи за откриване на нови приятели, а да продължава онлайн вече установени и изградени здрави приятелства от реалния свят.

Това мое твърдение тогава изглеждаше странно, някои дори му се противопоставиха, посочвайки примери за различни практики от страна на компанията, която насърчава новите приятелства. Виждали ли сте какво се случва, когато направите опит да се сприятелите с хора, които не познавате? Ето, вижте – блокира ви се функционалността за сприятеляване. Независимо всички налични практики за създаване на нови приятели. Защото това, че нещо е позволено, не значи че е правилно и че следва да бъде използвано. Никой не обича забраните, затова следва сам да се стреми чрез поведение и действия да се държи в рамките на приетото и да не допуска да му бъдат забранявани или отнемани права. Нали така? За Facebook е много лесно да установи куп забрани, но дали това е начинът?

Вчера, на тазгодишното издание на Startup School, организирано от Y Combinator, Марк Зукърбърг сподели как и защо Facebook е спечелил преднина пред тогавашния първенец MySpace – защото MySpace беше създаден с цел нови познанства, откриване на нови и интересни хора, докато Facebook е създаден и фокусиран около идеята за поддържане на контакт с всички приятели, семейството и хората, които вече познаваме (източник).

И така, това вече е официално. И за да се избегне „Не съм точно приятел с тези хора“, сега очаквам да обявят официаслно и че всъщност Facebook не е мястото за каталогизиране на всички приятелства и познанства от реалния свят. В смисъл те на практика го показват, като скриват с помощта на алгоритмите си споделянията на хората (и страниците), с които общуваме най-малко. Но когато го има официално изречено, нещата ще изглеждат другояче, по друг начин ще бъде структурирана комуникацията и поведението (както и очакванията) в платформата.

снимка: Charlie Isaacs. ht: TechCrunch

Facebook като браузър

Забележка: Преди време имаше слух, че Facebook разработват свой браузър (Трябва ли им на Facebook браузър?). После се появиха слухове, че Facebook ще купува Opera. Нито един от тези слухове не беше потвърден, нито се стигна до обявяване на решение. Тази публикация разглежда аспект от действията на компанията, които ѝ придават активност, подобна на тези на браузър.


Facebook

Facebook е интересна за следене компания, защото при разрастването си, е налага да се адаптира към условията и изискването на все по-широк кръг и голям брой потребители и непрекъснато променяща се среда. Така често ставаме свидетели на въвеждането и съжителството на противоречащи си, а дори и взаимноизключващи се философии и концепции. Преди време писах, че умелото боравене със събраните лични данни позволиха разрастването на Facebook до такава степен.

Основна философия на Facebook е поставянето на защитата на потребителските [лични] данни на първо място. Част от това е и защитаването на информации, които се създават докато се разглежда сайта. Те никога не се показват на другите потребители. Ето затова НИКОГА няма да видите нещо подобно на „Драганчо посети профила ви 1024 пъти“. Именно такива дребни неща и скриването на такива информации позволиха на Facebook да се разрасне толкова много.

Потокът с новите споделяния във Facebook (newsfeed) е съвсем отделна история. Той, както и Ticker (каренцето в дясната колона, което действа като клюкарка и показва кой какво прави), са буквално затлачени от действия и глаголи – нещата, които потребителите – приятелите ни – извършват. Те слушат, гледат, четат, купуват, харесват… и много хора не осъзнават и не подозират, че тези информации се показват и споделят автоматично с приятелите им (или публично, зависи от настройките).

Мнозина се изумяват, когато започнат да получават коментари или харесвания на някоя такава активност, например за „5 начина да я докараш до оргазъм“. И настава паника – как да се разкара това и да не се случва повече. Дори и да е отворено в пристъп на неконтролирано любопитство, останалите няма как да знаят това, защото информацията е споделена в потока. Да, това (наречено frictionless sharing) може да бъде изключено, но по подразбиране е включено, а всички разработчици знаят, че „по подразбиране“ е цар. Потребителите не обичат да ръчкат по настройки и оставят нещата както са.

Несподелянето на някои информации от потребителското поведение и действия е съвсем в контарст с автоматичното споделяне на извършени действия. Двете философии са коренно различни и противоположни. Facebook е мястото (а и дълго време беше) за извършване на изрични действия. Качване на снимки, публикуване на коментари, споделяне на съдържания… все действия, които изискват потребителската намеса, за да се случат. Дори и добавянето на бутона за харесване (първо в платформата, а по-късно и във външни сайтове) е пример за такова експлицитно действие. Натискате бутона и казвате на света, че харесвате нещо. Толкова просто!

Обратната страна на това действие, споделянето като автоматизиран (и скрит) акт е от една страна също интересно, но и сложно за управление явление. Представете си, например, всяка страница, която посетите, да се публикува във Facebook. Автоматично. И не е трудно да се предвиди каква ще е реакцията, когато все повече и повече такива споделяния станат реалност. Това, което се случва сега, е само първата стъпка. Нещата само ще стават по-зле. А ако Facebook се опитва да бъде браузър за външни съдържания, за откриване на нови и интересни неща, то трябва да започне да изгражда политика да действа като такъв. Google Chrome не публикува какво порно гледате в Google Plus, нали?

Facebook може да се разраства и без това.

Instagram е отличен пример (освен че вече официално е собственост на Facebook) – изключително лесно е с него да се публикува в Тwitter и Facebook. И мнозина се възползват, дори използват Instagram, защото е по-бързо да се направи снимка и тя да бъде споделена във Facebook, отколкото през приложението на Facebook. Но Instagram не срещат затруднения в разрастването и без експлицитното споделяне във външни социални канали.

Ако продуктът/услугата е достатъчно добра и яка, не се налага тя да бъде рекламирана и промотирана по такива начини – потребителите сами поемат щафетата и разпространяват добрата идея. Да, по-бавно, но пък новите потребители се задържат повече и имат по-голямо доверие към нея.

Защо автоматичните споделяния са лошанедобра идея?

Всички сме суетни и обръщаме внимание как изглеждаме в очите на околните – близки и далечни приятели, роднини и познати – важно е за нас. Независимо дали го признаваме публично или не. Отделяме доста време в обмисляне и филтриране какво да бъде споделено и как да бъде казано, какво да бъде направено, с кого, кога и къде… при това не само онлайн. Автоматичното споделяне във Facebook изцяло променя нормалния поток и начин на поведение.

Имплицитните действия изискват съвсем различно поведение. Всеки път, когато бъде направено нещо, необходимо да се замисляме „искам ли това да се показва във Facebook“? Необходимо е и замисляне кой ще го види (и как би реагирал). Въпреки че Facebook не е каталог на всички познанства, нито пък инструмент за откриване на нови приятелства, мрежата от приятели се разширява непрекъснато, като в нея попадат все по-различни категории хора – децата от забавачката, съучениците от училище, колегите от университета, колеги от службата, далечни братовчеди и техните деца(!), лели и шуринайки, дори майки и бащи и разни хора, които са се намесили в живота ни – фризьорката, бакалина от магазина на ъгъла, комшиите… дори непознати, с които имаме общи приятели. Отделно че често забравяе на кои приложения и сайтове сме дали права за достъп до профила и възможност да публикуват в него… за да открием месеци по-късно, че те са се възползвали и са публикували нещо автоматично.

Решението?

Ако за Facebook е важно да имат имплицитни действия, би следвало да има период на адаптация на потребителите към тях, вместо директно да бъдат интегрирани за използване – например време, в което всичката информация да се складира, но да се публикува експлицитно от потребителя. Например временно публикуваните информации да са видими само за потребителя, за да може да ги прегледа и отстрани нещата, които не би желал да сподели с приятели или света, че е извършил, а след изтичане на времето, в зависимост от настройките, да бъдат споделяни. Това е частично решение на проблема, само за по-опитните потребители. Защото голяма част все още не подозират за автоматичното споделяне и как то променя навиците не само за използване на Facebook, но и останалия уеб. Най-добрият за потребителите ход е съдържанията, които не са били споделени, да бъдат изтривани, но предвид, че това не е приемливо за Facebook, които искат да притежават тази информация, едва ли ще се случи, ако бъде реализирано. Другият вариант е тези събрани информации да се складират, но да остават достъпни само за потребителя.

Потребителското недоволство от автоматичното споделяне набира сила, което принуди Facebook частично и временно да се откаже от него, обръщайки гръб на създадените приложения за социално четене на новини (на английски). Да, това няма да се хареса на собствениците на сайтове, както и на Facebook, но обръщането на по-сериозно внимание върху потребителското преживяване е важно, за да могат да продължат потребителите да използват средата (и да бъдат облъчвани с реклама).

Донякъде добро решение е създаването на нова социална приставка, която собствениците на сайтове могат да вграждат, за да показват на потребителите си какво съдържание от сайта и с кого ще бъде споделено във Facebook (повече за това – в TechCrunch). Донякъде, защото потребителите разчитат на благоволението на собствениците на сайтове да интегрират приставката, при това на видимо и удобно място. Мястото на такова приложение е и във Facebook – в момента следенето на дадените права на различни приложения не е най-удобното и лесно за намиране и контрол.

Защото вече не става въпрос за това, че всеки един от нас сам е избрал доброволно да споделя части от живота си с вече публична компания и да й разкрива съкровените си тайни – не, това вече е минало, сега разкриваме с тази компания и контекста на [дигиталното] съществуването ни.

Да, границите на т.нар. privacy се стопяват, но колкото и да са размити вече, все още ги има, и много потребители не са готови да ги жертват изцяло, в полза на (евентуално) по-добра услуга. Или поне не по начина, по който Facebook настоява това да се случи.

Новите версии на мобилните приложения на Facebook

Facebook iconMобилните приложения за Android и iOS на Facebook бяха обновени до нови версии. И докато версията за iOS е дългоочаквана и представлява крачка напред в правилна посока, малкото обновяване на приложението за Android е в посока на затлачване и забавяне с излишности.

Версия за iOS

Официалната новина за обновяването на приложението за iOS бързо се разпространи сред потребителите. Версия 5.0 (AppStore) е на разположение както за собствениците на iPhone, така и на iPad. Това е дългоочаквана версия, защото предходната (4.1.1) използваше основно HTML5 и т.нар. extended web, та беше на ръба на използваемостта, а потребителите най-често виждаха надписа Loading… Даже някъде имаше шега, че ако на това място се сложи реклама, ще се спукат от приходи, защото ще са най-гледаните позиции.

екранен кадър от приложението   екранен кадър от приложението

На практика обновеното приложение не се различава особено от предходната версия, защото по-голямата част от промените са направени в начина, по който функционира, а не по който изглежда. Приложението е изцяло пренаписано, а частите от кода, които бяха написани на HTML5 и представляваха extended web, са сведени до минимум. Това позволява 2 пъти по-бързо стартиращо и функциониращо приложение. Цялостното усещане е запазено (тук-таме има дребни визуални промени), но всичко е някак по-плавно и осезаемо по-бързо и удобно.

Осезаема придобивка е лентата, която се показва в горната част на екрана при скролиране надолу, за да покаже колко нови неща са били споделени докато са разглеждани по-старите съдържания. И при тапване върху нея, отвежда в началото, за да се прегледат и новите споделяния. Много добра и полезна добавка е възможността за следене на коментарите в реално време.

Като допълнение, приложението Messenger, което се разпространяваше отделно, вече е вградено в основното приложение, като са включени всичките му функционалности. Промяна има и при начина, по който приложението борави със снимките – сега те се показват на цял екран – както се показваха доскоро в приложението Camera.

Вероятно най-мразеното допълнение е Timeline :-).

Facebook не са се отказали напълно от HTML5 – за да могат да провеждат експериментите си, все още има части от кода, които позволяват динамично включване, вместо да се налага непрекъснатото минаване през процедурата за одобренение на нови версии. Това не позволява още по-бързата работа, но и сегашното постижение е голям напредък.

Още снимки има в InsideFacebook.

Версия за Android

Управление на събитияВерсията за Android (Google Play) не е толкова проблемна, колкото беше тази за iOS.

Новата версия, 1.9.8, включва три добавки:

  • Добавена е функционалност за създаване и управление на събития;
  • По-лесно качване и споделяне на снимки (включително и няколко накуп);
  • ДОбавени са емоджи (emoji) в съобщенията.

Нищо фундаментално, като цяло. Единствено споделянето на снимки има някакъв резон (потребителите на iPhone имат това налично в приложението Camera), защото уеднаквява потребителското преживяване между двете операционни системи. Добавянето на емоджи (отдавна налично в iOS) е голяма и излишна глупост. И може да бъде разкарано и от двете приложения. Не съм убеден в ползата от добавянето в основното приложение на функционалността за управление на събития – едва ли е толкова голям броят на организаторите на такива, които нямат десктоп преживяване, че да се налага тази интеграция. Отделно че ако са толкова много, може да се създаде отделно приложение за тях – не е чак толкова сложно, в крайна сметка има отделно приложение Messenger за най-усилено чатещите… Лека-полека сега приложението става ненужно голямо и все по-тромаво. Има още накъде да се забавя, за да достига бавнината на iOS, но това ли е целта?!

Вероятно е успокоително, че Facebook принуждава служителите си да използват Android, за да могат да са принудени да оправят грешките и да добавят по-голяма стойност и преживяване и да го направят бързо и удобно. Дано това доведе до някакъв резултат, който да е положителен.

Сега започва да ми липсва добавената в iOS лента, която показва при скролиране колко нови неща са били споделени докато са разглеждани по-старите съдържания.

Иначе така и не успях да разбера кое от нещата от тази и от предишната версия наложиха спирането на поддръжката на версии на Adnroid по-малки от 2.2 (Froyo).