Експеримент с Like-a. След края?

Like is killing communication

Когато в началото на декември споделих за намерението ми да се откажа от използването на бутона Like за поне един месец (или поне да направя опит), начинанието ми беше прието сякаш с насмешка. Въпреки това не се отказах да пробвам да удържа на изкушението и да направя опит за детоксикация. Месецът отмина и ето че сега, 30 дни по-късно, не страдам от някаква форма на абстиненция и не откривам липса в онлайн социалното ми общуване или поведение. Дори напротив.

Още преди да си наложа ограничението, в изключително малко от случаите ползвах бутона за да споделя нещо с приятели или последователи. Това важи основно за съдържания, открити извън Facebook, но които съм сметнал, че биха били важни или интересни за хората в социалните ми кръгове (добре де, списъци) във Facebook. Може да съм олдскуул, но предпочитам да копирам адреса, да махна от него (когато има) някакви ненужни допълнения, след което да го споделя с коментара си в мрежата. Въпреки че ми допада идеята зад Ticker-а, реакциите ми не са с цел често появяване там и така да привличам вниманието на приятелите ми върху действията и споделянията ми. Още повече, че в новия дизайн на Facebook този инструмент за следене в реално време на случващото се не е толкова натрапчив и не работи по този начин.

Използването на бутона Like във Facebook ме ограничаваше по някакъв начин в писането на коментари. Натискането му беше достатъчната лепта, но това не изразяваше емоцията, която е провокирала натискането. В някои случаи, когато откриех някое съдържание, което исках да споделя на свой ред, натисках Like, за да покажа на автора, че ми е харесало и затова го споделям. В някои случаи обаче споделях неща, които не харесвам и не одобрявам. Затова спрях да го правя. Харесването. Днес пиша още повече коментари (не само във Facebook) и споделям адекватно моите впечатления и мисли. В социалния уеб няма място за автоматизирани реакции. В повечето случаи коментарите, които оставях, довеждаха до започването на разговори (друг път самите те бяха обект на лайк-а). Затова и написах на ръка лично съобщение с пожелание за Новата година на всеки от моите приятели във Facebook. Така на стари и забравени приятелства беше изтупана прахта и поговорихме за първи път от много време. Други пък намериха тази ми практика за обидна. Но това е друга тема.

В първите дни след началото на „диетата“ беше сложно и на няколко пъти се налагаше да натискам повторно, за да премахна харесването си. Спирането с практиката ми освободи време за ценни неща – преди просто харесвах на пръв поглед интересни неща, без някаква реална причина – просто като генератор на активност. Не ми харесваше, сега обръщам повече внимание на всяко споделяне и обмислям дали то заслужава някаква реакция. В повечето случаи получава подминаване – защото много от съдържанията не са споделени, за да провокират някаква реакция. Като се замисля, аз също споделям такива неща, нещо като отметка към съдържание или файлове, напомняне към себе си, в някакъв по-подходящ момент да се върна към него.

Експериментът ми приключи, но мисля да не се връщам към старите си навици – вероятно ще се случва тук-таме да харесам нещичко, но ще е по-скоро изключение, отколкото както досега – правило. Действието не бива да изпреварва мисълта, а натискането на бутона е демонстрация точно на това. В съчетание с нежелание за размисъл и формулиране на адекватна реакция, ако е нужно.

Имам опасението, че експериментът ми и резултатът от него ще остане неразбран – изглежда странно, макар и да звучи логично. Мнозина вероятно няма да (си) признаят, че са се подвели по мейнстрийма, приемайки за нормално нещо безсмислено. Живеем във време на непрекъснати, бързи и резки промени и е важно да се поставят на изпитание старите неща, които присъстват и днес. Именно затова предприех кръстоносен поход срещу един нищо и никакъв бутон. Не защото няма други по-важни неща в мрежата. Отделно, че ми е интересно да наблюдавам кой и кога и в кои случаи използва харесването за моите съдържания. Нищо, че аз вече не го правя.

Замислям се за стойността, за възвращаемостта, която получаваме от такива на пръв поглед дребни неща, защото те определят една по-мащабна картина на онлайн потребителския профил и поведението ни. Аз използвам уеб за да откривам нови и интересни неща, да откривам нови възможности и да правя изборите, които ми се предлагат в него. Да изследвам казуси и да експериментирам с тях, за общусване и за откриване и комуникация с експертите в областите, които ме интересуват… Затова се замислям как прекарвам времето си онлайн (връщност това разделение на он и офлайн не съществува, тъй като сме непрекъснато свързани с мрежата), как аз се възползвам от това и каква стойност донасям аз за другите и какво си заслужава да бъде изпробвано в заобикалящия ме дигитален свят, по какъв начин свързаността ни може да бъде оптимизирана по начин, който да носи полза за всички. А „харесването“ със сигурност не носи след себе си такава полза.

Социалните мрежи като място за общуване

Stop the glorification of busy

2013 беше годината на експериментите и опитването на различни неща, преди те да бъдат установени като практика. Това ще продължи и през 2014, защото обичам да изпробвам нови неща и да изпробвам доколко старите могат да удържат на натиска на времето и динамичните промени. Така в началото на декември започнах експеримент с бутона „Like“, който е лишен от смисъл изначално и пречи на общуването между хората (в първите дни на новата година ще споделя как е минал, какво се е случило…).

Така и късно снощи, когато реших да изпратя на всичките ми приятели във Facebook персонално (персонализирано) лично съобщение, в което да им пожелая успешна нова година. Вероятно можеше да се измисли начин да се свърши автоматично, но аз го направих по стария начин – ръчно. Оказа се не чак толкова непосилна за изпълнение задача. С малко търпение и свободно време, зареден с желание и ентусиазъм, един по един отворих профилите на всичките ми приятели и на всеки изпратих съобщението.

Facebook винаги е била основно и предимно среда за общуване. С времето не средата се промени, а хората смениха навиците си и начина, по който я използват. И днес общуваме по-малко, пренебрегваме онези, които наричаме приятели.

С една съученичка от гимназията се заприказвахме колко по-добре би било тези пожелания да можеше да си ги казваме лично, очи в очи, но понякога географски или други различия правят виртуалното общуване единствен възможен начин. Така съобщението ми достигна до различни точки на света – в Квебек (Канада), Сан Франциско, Ню Йорк, Тампа (всички те в САЩ), завари някои в Русия, Египет, Франция, Обединеното кралство… сигурно има и такива, за които не подозирам.

Това е целта на сайтовете за социални мрежи – да предаразполагат хората да общуват и споделят свободно. Забързани в ежедневието си, пренебрегваме този най-важен аспект в опитите да автоматизираме възможно повече процеси. Общуването не може и не трябва да бъде автоматизирано. Винаги трябва да се намира време за приятелите, дори и само за едно изречение, един поздрав за Нова година. Написан на ръка, не изпратен автоматично, както досадния коледен и новогодишен спам, който задръства електронните пощи, изпращан автоматично до целия списък с контакти. Това не добавя стойност.

Продължавам да защитавам тезата, че Facebook (и сайтовете за социални мрежи, като цяло) не са мястото за каталогизиране на всички познанства и приятелства. И ако някой има толкова много приятели, че не може да отдели време за всеки от тях и да напише един ред, едно новогодишно пожелание на всеки от тях, значи проблемът не е на средата, а на потребителя. Ако някой няма или не може да отдели време за общуване в сайтовете за социални мрежи, значи нещо не прави или не разбира както трябва при участието си в тях. И може би новата година е добро време за изчистване на онези, с които общуването не се получава.

who the hell are you?

Със сигурност всеки има в списъците си такива, аз също видях няколко (но въпреки това и на тях изпратих своите пожелания за прекрасна нова година).

Защото Новата година ще бъде такава, каквато я направим както всеки за себе си, така и всички заедно. Наздраве!

snowmen

Месец без Like-a

Like button

Това е социален експеримент. Социален, защото се случва в онези сайтове, които наричаме „социални“. И въпреки че касае само мен, всъщност засяга доста хора – онези, които публикуват и споделят съдържания в тях.

През целия месец декември ще се опитвам да НЕ използвам бутона „Харесва ми“ (независимо от името му в различните сайтове). На пръв поглед изглежда просто начинание, но от 2009 година насам този бутон дълбоко се е вкоренил в поведенческия ни модел и употребата му в голяма част от случаите е дори несъзнателна.

Намерението си го споделих първо във Facebook и… то вече срещна няколко харесвания 👿

Бутонът Like

Бутонът „Харесва ми“ беше интегриран в платформата на Facebook през февруари 2009. Тази на пръв поглед малка добавка бързо се разпростря и завладя целия уеб. Освен това, тя зае централна роля в онлайн социалното ни общуване и поведение. Днес Facebook отчитат над 3 милиарда натискания на бутона. Дневно! За щяло и не щяло.

Защо такъв „бойкот“?

Може да изглежда като бойкот, но всъщност е преобмисляне на поведението. Социалните медии (и в частност – сайтовете за социални мрежи) са мястото, в което потребителите общуват. Водят диалог. И до преди появата на този бутон, потребителите онлайн сякаш повече общуваха и споделяха мнения и впечатления. Имам предвид буквално, вербално. Но социалните медии отдавна не са нещо ново, отдавна изгубиха лъскавината си и са част от начина ни на живот. Днес, след цялото си време, в което са около нас и непрекъснатата им еволюция, на пръв поглед инструментите трябва да правят общуването по-лесно, по-бързо и свободно, но на практика резултатите показват нещо друго – общуваме по-малко.

Проблемът?

Съществуват различни начини за изразяване на признание или емоция към споделените онлайн съдържания – оставяне на коментар под съдържанието, създаване на нова публикация в блога като отговор или като друг вид реакция, споделяне с приятели, а дори и подминаването на материала без реакция също беше израз на емоционален отговор. Тези възможности реално съществуват и днес, но използването им е крайно намалено, заместено от използването на един-единствен бутон, който на всичкото отгоре не донася никаква стойност, в т.ч. и емоционална.

Защото бутонът „Харесва ми“ още откакто е въведен в експлоатация има неясно предназначение. Ако някой се замисли в кои случаи го използва или пък зададе въпроса на приятели, ще получи множество различни и разнопосочни отговори. Пример? В най-добрия случай ще преобладават отговори „зависи“. А това е повече от сигурен признак, че нещо не е наред и че иначе привидно простият компонент, който трябва да услеснява общуването, всъщност води до объркване и го затруднява. Така е с всички неща, които съдържат в себе си различни смисли и използването им не е ясно установено.

Защото зад простия бутон се крият различни емоционални реакции – от „ето ме, тук съм“, „добре, прочетох“, „благодаря“ (или „благодаря, че сподели“), „споделеното ми харесва“ или „написаното е тотална глупост“ (в зависимост от случаите), „поздравления“, „оправяй се“… със сигурност има и още, това са първите, които ми хрумнаха, колко да посоча някои. Нужен е пример? Ето: няма как да не сте се сблъсквали със споделяне за смъртта на някого, което е споходено от няколко харесвания. Какво значат те – че някой харесва, че човекът е починал? Че е благодарен за споделянето, защото е научил за неприятната новина? Че тъжи за загубата?… няма как да знаем, което обезмисля проявата на мързел и натисканетона бутона, вместо друг вид реакция.

Точно така, бутонът „Харесва ми“ и неговото използване е израз на хроничен мързел и неговото използване не довежда до еднозначно тълкуване от получателя. А нали социалните медии са мястото за диалог, ясен и открит? В опитите си да се справяме с информационния поток, се роботизираме, лишаваме се от емоция и възможност за общуване.

Не е ли време да върнем обратно нещата на местата им? Да придадем отново смисъл на „социални“ в словосъчетанието „социални медии“?

да впрегнеш каруцата пред коня

За допълнителното объркване допринасят и маркетолозите, които се опитват да извличат дивиденти за бизнеса си от средата. Много от тях често приемат бутона за маркетинговия трик, наречен „Opt In“. Погрешно е схващането, че натискането на бутон превръща някого в част от общност, още по-малко пък този акт е потвърждение за участие в маркетинговите акции. Този бутон дори не може да се приема за ангажираност, въпреки че мнозина усилено се опитват да му придадат и тази стойност. Отделен въпрос е, че броят харесвания далеч не показва действителния размер на една общност, въпреки че често се случва това да се посочва от някои като измерител. Затова и тези маркетолози мотивират последователите си да харесват споделянита им не като израз на признателност или ангажираност към споделянията, а като количествен измерител. Разликата между харесването и останалите форми за реакция е в мимолетната стойност, която добавя този бутон. Стойност, която всеки път трябва да бъде заслужена отново и отново.

Не искам да отричам ползите от харесванията за различни конкурси, кампании, за рекламни трикове, където подобни реакции са приемливи, въпреки цялата им неустойчивост. Защото харесванията, както написах и по-рано, не са показател за органична ангажираност; те са просто числа, не ангажираност и двете не се припокриват. Facebook предоставя огромна възможност за проектиране и управляване на потребителското преживяване и е нелепо заради неумението на маркетолози, пълното преживяване да бъде окастряно.

Защо през декември?

Идеята ми не е спонтанна. Разсъждавам от известно време върху нея и въздействието, което оказва един нищо и никакъв бутон. Избрах декември, защото е месец с много празници и споделянията, макар и много от тях да са еднотипни или сходни, ще учестят. Пожелания, честитки… Отделно, че през декември, заради семейните празници в края, се активизира приканянето към милосърдие, благотворителност и пр. добродетели, които иначе сякаш закърняват през останалото време на годината.

Декември месец ще е пълен с изкушения и по-лесно ще мога да проверя зависимостта си към безполезното.

Като заключение

Намирам бутонът за внасящ объркване. Затова ще правя опити да намаля използването му и да го заменя с по-адекватн реакции. Споделянията се правят, за да предизвикват обсъждания, коментари, споделяния. Не харесвания. Кампаниите за благотворителност са за набиране на средства. Милиони харесвания не лекуват и не помагат на хора в нужда.

Предполагам ще е трудно, възможно е да се случи някое натискане да ми се изплъзне от контрола. И ще се радвам да ми бъде посочвана грешката, за да мога да я коригирам. Вече веднъж се случи да премахна харесването си. Така започна интересен диалог. Това е целта.

А в началото на януари догодина, когато всичко приключи, ще споделя как е преминало всичко.

Facebook Graph Search

И така, докато Google все по-уверено се намърдват в социалния свят (и уеб), Facebook влизат в търсенето. С продукт, който Марк Зукърбърг нарече „третият стълб на Facebook“ (заедно с Потока с новини, „какво се случва около мен“ и Времевата линия, „кой съм аз“).

Това е голямата новина от последните дни и това беше поводът за събиране на журналисти, пред които да се покаже по какво работят Facebook. Доста време се обсъждаше какво е тайното нещо, което ще бъде показано на 15 януари. Джош Констайн сподели своите 9 точки (които по-късно бяха преведени от Камелия и представени като нейни, плод на нейния опит 😀 … айде please!), всяка от които, както написах, звучаха логично и по един или друг начин е добре да бъдат включени в платформата – заедно или едно по едно, за да добавят съвременно звучене и по-голяма пълнота и по-добро общуване… все пак Facebook единствени засега предлагат пълна контекстна идентичност чрез своята най-голяма в света и вечноувеличаваща се база от данни от обекти и взаимоотношенията между тях.

Introducing Graph Search

Оказа се, че не е телефон, нито е операционна система и не решава проблема с монетизацията от мобилното потребление. В AllFacebook написах коментар, че ще представят „търсачка“, и се оказах прав. Защото цялата потайност около събитието означаваше нещо голямо, нещо променящо парадигмата, докато останалите неща не изискват специално събитие и могат да бъдат обявени между другото. Защото въпреки всички мнения, че времето е недостатъчно за създаване на търсачка, имах усещането, че ще я оповестят като вече започнала разработка. Както се и оказа – не представиха готов продукт, а началото на процес. Процес на индексиране на 1 трилион връзки, създадени от над 1 милиард потребители (и 240 милиарда качени снимки), който ще сбъдне мечтата на Марк Зукърбърг. Ето пълно видео от събитието.

Що е то Graph Search?

Facebook GraphВсички малки и големи технологични издания изписаха тонове дигитално мастило за това какво представлява Graph Search. Има и доста изписано и на български, за съжаление – преписвано от чужди издания и без реален досег на авторите с продукта (за разлика от чуждите им колеги), често и без замисляне какво реално се случва и какво се променя.

Facebook Graph Search (страница, както и новина) е дългоочаквана и силножелана функционалност за разширено и персонализирано търсене в рамките на социалната мрежа и потребителските взаимоотношения, която позволява създаване на систематизирани списъци с информации, сортирани по интереси и взаимоотношенията между хората. Основният акцент в изграждането засега е поставен върху връзките хора, снимки, места и (засега – част от) интереси.

На теория звучи много обещаващо, но на практика целият шум се оказва излишен, защото нововъведението е в изключително ранна фаза от развитието си, все още е твърде ограничено и е достъпно за изключително малък брой потребители.

Какво прави?


Graph SearchЛипсата на адекватна търсачка, която позволява разширено търсене, е нещото, за което Facebook често бяха подложени на критики, още повече, че те разполагат с данните, и беше необходимо тези данни да бъдат структурирани и показвани по подходящ начин, така че да са използваеми и да добавят някакъв смисъл. Досегашната търсачка, налична в неподвижната заглавка на сайта, позволяваше ограничено търсене на хора (профили) и страници. По имена или ключови думи. Новата услуга позволява по-дълбоко преживяване и реално извличане на полза от потребителския социален граф и откриване на любопитни информации и отговор на много въпроси. Като цяло много силно наподобява „вълните на влияние“ на Армано (от кадъра по-долу):

За разлика от търсенето в уеб (разбирайте – чрез Google, Bing или друга търсачка, която индексира уеб страници), продуктът на Facebook работи по съвсем различен начин и позволява на потребителите да използват социалния си граф по нови и значително по-полезни начини за откриване на информации. Докато уеб търсачките разчитат на търсене по ключови думи, то тук ставаме свидетели на крачка напред и използването на опити за разбиране на цели потребителски въпроси и превръщането им в релевантни отговори. И докато уеб търсачките връщат препратки към търсените информации, то Graph Search връща директни отговори. Например кои ресторанти и кафенета харесват приятелите ми в София, кои са приятелите ми, които харесват Рамщайн, снимките на приятелите ми, докато са били в Париж… комбинациите са безбройни, плюс възможности за допълнително пресортиране, напр. Моите приятели от Пловдив, които харесват Рамщайн… или пък шантавото „госпожици от Етрополе, които живеят в Пловдив, приятелки са на моите приятели, харесват Преслава и работят в Мис Каприз“… (всички тези примери са условни и засега – неработещи. Защо – по-долу.) Джош Констайн е публикувал дъъълъг списък с нещата, които могат да бъдат търсени и въпросите, които могат да бъдат задавани. За въпросите, за които Facebook не могат да предложат адекватен отговор, ще помага Bing, които ще предлагат търсене в уеб, за да могат потребителите все пак да открият каквото търсят. Марк Зукърбърг призна, че „не очакват хората да отварят Facebook, за да търсят в уеб, но в случай че не можем да отговорим на някой въпрос, добре е да го има като възможност.“ В това вероятно Microsoft са видели потенциал за увеличаване на приходите от търсачката в дългосрочен план1, които да намалят колосалните загуби от 2 милиарда щ.д. годишно, които харчат само и само да се конкурират с Google (които пък са напред с 25 млрд. щ.д. от същия бизнес).

web search in Graph Search

На теория новата функционалност би довела до още по-добрата комуникация между потребителите и евентуално – до по-качествено споделяне на информации (или до ужас на потребители – тук и организации – тук). Ще видим с времето дали това ще се случи на практика, но времевата линия и потокът с новини не успяват да се справят адекватно с показване на всичкото съдържание. А иначе зад добрите намерения и думи за продукт, предназначен за потребителите ясно прозира продукт, който е създаден, за да бъде монетизиран и използван от бизнеса (респ. манипулиран по начини, които биха донесли финансова изгода, не удобство на потребителите).

Фактът, че Facebook не са го кръстили с простичкото Search, а са избрали друго име, Graph Search, (наред с изключително бавното му въвеждане), е достатъчно показателен, че това е важен, основен, но и същевременно страничен проект с (вероятно) голям потенциал, който ще отнеме много време (и ресурс), преди да бъде качествено реализиран, завършен продукт (доколкото това е възмжно), който е универсално достъпен и полезен. Не бих се учудил ако скоро станем свидетели и на друга, паралелна, по-адекватна вътрешна търсачка, която да е стъпало между сегашната примитивна функционалност и търсачката на графа.

Ако ви е любопитно, можете да прочетете историята зад кулисите, повече информация за това как работи Graph Search и за процеса на дизайн на страниците с резултати.

Какво не прави?

  • Търсачката не е пригодена и налична за мобилно ползване. Засега, вероятно и за доста дълъг период в бъдеще. Което е странно за фирма, която твърди, че е mobile first и прави опити да е такава и въпреки че повече от половината от потребителите на услугата я достъпват през мобилните си устройства. Ето. Mobile дори не е в ДНК-то на Facebook.
  • Не позволява търсене на различни езици. Засега (а вероятно и още дълго време ще) е само на английски и уеб. Това е сериозно предизвикателство, което ще е любопитно как ще бъде реализирано. Защото освен да се предлага на други езици (което разчита на сериозна локализация, не на аматьорските преводи, на каквито непрекъснато се натъкваме на български), е необходимо да се прави и комбинация и между езиците – например информацията в моя профил е частично попълнена на български, частично – на английски. И за да се извлече реална полза от попълнените в него данни, алгоритмите трябва доста умело да ги съчетаят. Сега си представете, че търсенето се извършва от някой, който не говори български или английски и тези информации трябва да бъдат пригодени за неговия език или такъв, който предпочита… Години ще са необходими, преди цялото това чудо да започне реално да функционира и да има стойност и полза от него. Иначе неща като информации за Sofia и София лесно могат да бъдат оправени да показват едни и същи отговори. Да не говорим, че още толкова ще са нужни преди да започне да се индексира и правилно да се откриват текст, специфични интереси и споделяния… (нещото, което е най-очаквано и искано от потребителите се оказва, че ще бъде налично последно – странно решение от страна на Facebook. Не точно това искаха всички. Всъщност имаме нужда от нещо друго, унифицирано, което заради бизнес интереси е на практика неосъществимо)
  • Не предлага API, нито интеграция с Open graph, следователно данните не могат да бъдат извличани и използвани за различни цели. Вероятно дори в някакъв етап да има достъпно API или интеграция с Open graph, те ще са лимитирани – Facebook едва ли биха искали и следователно едва ли биха допуснали изтичането на толкова структурирани данни за потребителите, от които извличат приходите си. Дори и сега не предлагат достъп на данните от графа на Bing, въпреки че са техен партньор в начинанието. Което е показателно.
  • Няма удобен начин за съхраняване на предишни търсения и сортирания, но те се записват в Дневника на активността (или както там е преведен на български activity log) и могат да бъдат преглеждани оттам. Стига потребителят да няма голяма активност.
  • Не e уеб търсачка, а подобрена търсачка за Facebook, чрез която се търсят и сортират информации до които търсещият така или иначе има достъп (в зависимост от настройките за поверителност). Вероятно Facebook се надяват с времето много потребители да започнат да я използват за неща, които иначе търсят в уеб. В някаква степен ще се случи, но не и да е пагубно за уеб търсачките.
  • Не е начин за заобикаляне на настройките за поверителност на споделянията. Каквото е било недостъпно преди, остава такова.
  • Не използва различни социални сигнали, а само Like и отчасти – отбелязването по места и тагването на снимки. Това в един момент може да изиграе лоша шега или да се превърне в арена на войни, опити за манипулации и неточности. Още и още, и още, и още по темата за социалните сигнали.
  • Не е убиец. Нито на Google, нито Yelp, Foursquare или на когото и да било.
  • Не добавя реална полза освен просто забавление. Потърсих за ресторанти в Париж. Върна ми безкраен списък с Facebook страниците на ресторанти в града, сортирани по някакъв неясен за мен критерий. Някаква основна информация като адреси, телефони, карта, както и снимки от ресторанта. На пияни хора, които са си купонясвали. Ако бях потърсил за ресторантите в Google, щях да получа значително повече контекст и полезна информация и експертни препоръки. Ако бях потърсил в Yelp, щях да получа списък, подреден по потребителския ранг. Да не говорим за списъците, които бих получил в по-специализирани приложения и услуги… Foursquare, FoodSpotting… Много работа има да бъде свършена, преди да се достигне някакво качество.

Какво променя?

Първото нещо, което прави впечатление, е направената промяна в разположението на елементи в неподвижната, синя заглавка на страницата. Надписът-лого Facebook е заменен с f-лого, следвано от голямата търсачка. Иконите, които показват за нови известия – за приятелства, за лични съобщения или коментари, са изнесени в дясно, преди потребителските настройки. На пръв поглед промяната изглежда странно, но по всяка вероятност това ще бъде коригирано с времето, сега просто се акцентира върху третия стълб, затова му е отредено толкова централно място.

Не разбрах защо всички видяха в създаването на търсачката опит на Facebook да отхапе от баницата на Google или други налични услуги и приложения (напр. тук, тук, тук, тук, тук и тук). Всички фирми от примерите оперират на съвсем различни нива, услугите им работят по различни начини, а и резултатите, които показват, или услугата, копто предлагат, също са много различни. Единственото общо е, че могат да бъдат монетизирани, но предлагането на реклама в едната услуга не обезмисля рекламата в другата. Google дори няма да почувстват разлика. Защото ако има някаква конкуренция в случая, тя е с Google Plus Your World, не с цялата търсачка2. TechCrunch предрекоха заплаха за Foursquare и Yelp. Graph Search е заплаха единствено за Facebook, защото опитите за прекалено агресивното му монетизиране ще доведат до негативни потребителски преживявания и замърсяване на графа и извличане на реална стойност. И преди сме виждали прогнози как Facebook ще издуха една или друга услуга, както и провала на Facebook в областта (спомнете си Deals, Checkin и пр.). Понякога само социалният граф не е достатъчна предпоставка за успех на едно или друго начинание. „На вкус и цвет товарищей нет“, гласи една руска поговорка. В много случаи търсачката е неефективна, ето няколко примера на прима виста:

  • Когато имаш нужда от болница се обаждаш на 112 или отиваш в най-близката, не ровиш във Facebook коя болница точно харесват най-много приятелите ти.
  • Моята зъболекарка, при която ходя и която е изключително търпелива, любезна, внимателна, прецизна и перфекционистка към качеството на лечението и която с ръка на сърце бих препоръчал, стига да имаше страница във Facebook, може да се окаже недотам добър избор за някого, защото по мнение на други взима по-скъпо от други зъболекари. Същото важи и за фризьорката, при която ходя.
  • Не ям всичко и това че моите приятели ми препоръчват един или друг ресторант не е предпоставка да го посетя. Може атмосферата да не е по вкуса ми, може кухнята да е прекалено блудкава за небцето ми, привикнало към многото подправки…

В тези, а и много други случаи самостоятелните приложения и услуги са значително по-подходящи, защото са фокусирани в предлагането (най-често) на една услуга, специализирали са се в нея, извличат данни от различни места и комбинират сигналите по начини, по които наистина да ми дадат по-добра препоръка. Такава, която бих одобрил.

Отделно че едва ли някой би се доверил на прител, който не му е точно приятел, а други не биха се доверили и на приятелите си. Което повдига сериозни въпроси за използването и ползите от търсачката. За пълното приемане на отговорите и доверяване на приятелските препоръки, ще е нужно реално познаване на вкуса на всеки потребител, повече контекст. Например това, че някой е чел Братя Карамазови (или просто е натиснал „Харесва ми“ на страницата) не е гаранция, че този човек харесва руска литература. Или че има интерес за разговори и споделяния в областта.

Социалният граф, както и разширената му версия, не говорят много като понятия на средностатистическия потребител. Те са абстрактни, математически понятия, които много потребители не разбират и дори не осъзнават съществуването им, необходимостта и ползите им. С Graph Search Facebook показват на потребителите ползите от него и информациите, които той крие. Търсачката значително намалява шума (или пък го увеличава?), който другите потребители генерират (и който е сериозен проблем и предизвикателство пред Facebook). За брандовете (които искат да знаят кои са хората със специфични интереси или взаимоотношения) търсачката е много обещаващ инструмент с необозрим набор от възможности за извличане на ползи от консистентната информация. Включително и чрез реклама.

Наличието на такъв инструмент, вплетен във фундамента на социалната мрежа редом до потока с новини и времевата линия, се очаква да промени начина, по който потребителите прекарват времето си в мрежата и информациите, които споделят. Освен ако и те, както Нейт Елиът от Форестър, не го намират за важен, но скучен.

Бъдещето?

open graphКогато бъде предложен мобилен достъп, API и възможност брандовете да извършват таргетирано извличане на знания от данни (на английски му се казва data mining, да не се чудите) на публичнодостъпни информации, Facebook Graph Search вероятно ще е привлекателен и адекватен начин за Facebook да монетизира активите си, което ще позволи на потребителите да извличат повече стойност от платформата (и следователно – да я посещават по-често, за по-дълго, създавайки връзки с други потребители и съдържания и повече споделяния). Това ще се хареса и на брандовете, които ще имат безброй възможности за персонализирана, релевантна реклама (дори в реално време).

Ще е любопитно да се види как ще се справят с вплитането на повече (включително и нов, все още несъществуващи) социални сигнали, които да увеличат предлаганата стойност. Би било интересно да се види как ще бъде преодолян проблемът с доверието към защитата на личните данни и информации от търсачката, че да се избегне т.нар. моделиране на профили и данните в тях.

Създаването на по-пълен индекс на обекти би спомогнал за подобряването на съществуващите компоненти на средата, както и създаването на нови, таргетирани продукти. Които евентуалн обиха били някаква заплаха за вече съществуващи такива. Ход, който си струва да бъде следен, защото несъмнено ще се случи.

Няколко прогнози

  • Заради бавното разпространение сред потребителите и заради целия шум, който се вдигна около обявяването, е възможно да станем свидетели на дивотии от рода на „кой ми гледа профила“, но с друго име, нещо от сорта на „Как да си активирате Graph Search. Ето доказателство, че работи“.
  • Опасявам се, че заради показваните информации от профилите ще сме свидетели на още по-сериозни кампании „кой ми гледа профила“, породени от болното любопитство и желание за известност заради самата известност. И за пореден път – няма начин да се разбере, няма и да има.
  • Заради влиянието, което оказват харесванията на страници в резултатите от търсенето, ще бъдем потърпевши на жалките опити на пишман маркетолози да привличат повече харесвания. Това най-много да доведе до масово нехаресване на страници.
  • Заради неразбиране и заради опит за запазване на личното пространство (което е запазено от услугата) ще видим вълна от „цъкни тук и тук, защото аз споделям само лични неща, а като ти имаш чавка, го виждат и твоите приятели.“ Спомняте си този статус, който циркулираше известно време… Очаквам да се завърти променена негова версия.
  • За да се справят с многоезичността, с локализирането, Facebook ще придобиват малки местни фирми, които специализират в областта. вероятно не за всеки език, но за езикови семейства.

Няколко думи за финал

Facebook Graph Search е дългосрочен проект в развитие и още е в изключително ранен етап на съществуването си. Той скоро няма да напусне реално пределите на САЩ и англоговорящите държави. Защото може да се окаже, че проектът е твърде мащабен и ресурсоемък и поддръжката му е твърде скъпа за фирмата. И тя да го спре. Това последното е малко вероятно, но е възможен изход. Някои даже започнаха да споделят съвети за оптимизиране на страници и сайтове, така че да се показват по-добре в резултатите. Някои български жаби също вдигнаха крака да ги подковават. Цялата тази работа прилича на оплакването на Нероден Петко. И буди смях. Да оптимизираш за нещо, което не съществува, не е налично за езика (на страницата ти), до което нямаш досег и което не подозираш как и защо работи няма как да бъде погледнато сериозно и с респект. Едно е сигурно – няма нищо устойчиво при Facebook – винаги се експериментира с всичко и непрекъснато се правят промени. Така ще е и при Graph Search. Нещата, които сега работят, утре ще спрат, после ще започнат да са вредни, после отново може да се покажат на мода. Така работи Facebook.

Затова – носете си новите дрехи, общувайте и споделяйте с приятелите си или със света, в зависимост от предпочитанията ви, дръжте си информациите в профилите и страниците актуални (не защото е важно за алгоритмите, а защото е полезно за приятели и фенове да имат акуратна информация за вас), а когато нещо вземе да се случва реално, със сигурност ще се разбере. Това е единственото правилно нещо засега. Защото засилената ангажираност с фенове, последователи и приятели няма как да е грешна практика в социална среда. Давайте им повод да продължават да ви харесват, подкрепят, да общуват с вас и да споделят с вас. Това евентуално би донесло дивидент в бъдеще.

Темата е мащабна, позволява разглеждане от много и различни ъгли, затова със сигурност в най-скоро време ще споделя още неща, наблюдения и размисли.