Dark Shadows / Тъмни сенки

Подлъгах се да изгледам „Тъмни сенки“ след като видях, че Ева Грийн е в каста. Освен нея, във филма участват и Мишел Пфайфър, Хелена Бонам Картър, Джони Деп, Бела Хийткоут, Джаки Ърл Хейли и някои други. Режисьор е Тим Бъртън.

Ето трейлър:

По-късно, вече след като бях изгледал филма разбрах, че той всъщност е римейк на сапунена опера със същото име, излъчвана в Щатите в края на 60-те и началото на 70-те. Това донякъде оправдава и обяснява както слабия филм, който се е получил, така и глупавия сюжет. Още преди да гледам имах усещането, че ще остана разочарован. Е, оценката ми е твърдо 3/10.

Ето защо:

Не съм много запознат с хорър културата преди средата на 80-те, но оттогава насам вампирските истории доста са еволюирали – книги, филми, компютърни игри… И не в един и два филма сме гледали как вампири и върколаци са смъртни врагове. А тук, водени от общата кауза – защита на семейните ценности, – загърбват враждата си (която за удобство просто не съществува) и се съюзяват срещу вещица, която е истинският враг в случая. Ъ-ъ-ъ!

Отделно че историята с върколака изглежда като пришита с бял конец – през целия филм въобще не се споменава наличието на такива създания, а накрая, в сюблимен момент се появява като DEUS EX MACHINA, за да внесе ред и справедливост и да наклони везната и хода на историята в правилна посока.

Злата вещица не е сбръчкана старица, която живее в къща на кокоши крака насред гората, не! И не, не Мишел Пфайфър е вещицата, въпреки че изглежда (и е!) много остаряла. Може да е грим, но се съмнявам, предвид че тя отдавна не е в първа младост (помните как изглеждаше като Жената-котка в „Батман“, отново на Бъртън, нали?). Не, злата вещица е Ева Грийн, която във филма е руса вечномлада кучка (ела бейби, напляскай ме, че съм ти свалил филма от торент! 🙂 ), а Пфайфър влиза в роля на майката. Хелена Бонам Картър (която е жена на Бъртън и която помним още от Боен Клуб, Марла, ю ноу…) е шантавата докторка с идеи за безсмъртие.

При все че съм фен на Бъртън и световете, които създава, този не успя да ме грабне. Целият филм изглежда на прага на анимацията. Почти като нарисуван. Да, знам че е похват от творчеството на Бъртън, но този изглеждаше значително по-шантаво, отколкото бях готов да понеса. То не беше грим, то не бяха перуки, костюми, декор… Не съм почитател на такива филми. Вероятно затова и нагласата ми беше негативна още преди да седна да го гледам. Просто не е мойто кино това. И се жертвах само заради Ева Грийн. Което нямаше да ми се случи, ако за ролята на Анджелика бяха избрали Ан Хатауей или Линдзи Лоън. И двете изглеждат твърде кифленски обаче, за да бъдат избрани за тази роля. Тя и Ева Грийн не е май най-точното попадение, но поне сме свикнали да я виждаме и приемаме като кучка (с едно изключение).

До едно време си мислех, че филът е предназначен за по-млади зрители. Като Хари Потър, може би. Но наличието на няколко сцени с ясна насоченост за възрастните набързо разкараха тази ми мисъл от главата – твърде много се акцентираше върху тях, че да не предизвикат интереса, любопитството и вниманието на децата. Чудно как бихте обяснили на хлапето си яркочервената прашка на Ева Грийн върху лицето на Барнабас Колинс, затворен в ковчега…

Иначе филмът повдига въпроси по теми като вечна (споделена и не-) любов, желанието за промяна, за спечелване сърцето на избрания/ата, отказ от безсмъртие в името на любовта и желание за и домогване до безсмъртие… Но само ги повдига…

Ето някои хубавци на промо-плакатите за филма. По-големи версии на снимките – след щракване върху малките.
Джони ДепЕва ГрийнМишел ПфайфърХелена Бонам КартърБела Хийткоут

А накрая, когато злата вещица е счупена и се разпада, а принцът цуне жабата (или жабокът – принцесата)… енддейливдхепилиевърафтъра е малко странен и неочакван… щото единият от двамата е мноооооого силно омагьосан 😀 .

И евърафтъра става форевърафтър.

Става загледане само заради някой/някои от участниците и/или режисьора – всички се справят добре със задачите си. Ако причината да го гледате е друга, то разочарованието ще е пълно.

Perfect Sense

Perfect SenseИграех си с приложението за Android на IMDb1 и попаднах на „Перфектно чувство“ чрез филмографията на Ева Грийн. Нямам представа дали и под какво заглавие е въртян по кината. Ако не е – значи е пропуск на родните филморазпространители.

Първото, което видях, бяха водещите артисти – Ева Грийн и Юън Макгрегър. Тандемът ми беше достатъчен, за да направя избора си.

После прочетох за какво (ще) иде реч – учен и готвач се влюбват, а през това време плъзва сериозна епидемия… прозвуча ми много познато, като филм, който вече съм гледал и не съм харесал. Въпреки това решението за гледане беше вече взето, дори и само заради изпълненията на актьори, които харесвам, под режисурата на Дейвид Макензи (изборът на режисьор за мен не беше нито плюс, нито минус).

За моя огромна изненада се оказа, че апокалиптичната драма всъщност е зверски добър филм. За който е трудно да се пише. За съжаление за пълното му усещане е необходимо да се изживее, да се почувства с всички сетива, което е по-добре да не се случва, затова гледането му е по-доброто решение.

Всъщност каквото и да бъде написано повече от „учен и готвач се влюбват, а през това време плъзва сериозна епидемия“ би било разкриване (изцяло или частично) сюжета и е възможно да намали удоволствието от гледането. Затова е добре да се направи изборът в този момент.

Та така, апокалиптична драма, епидемиолог и готвач се срещат случайно и между тях припламва нещо. По същото време по света плъзва епидемия – хората масово започват да губят едно по едно сетивата си. И така докато светът губи едно по едно от тях, героите откриват нещо непознато за тях досега.

Всъщност най-много може би ми допадна това, че филмът, за разлика от много други апокалиптични филми, не търси и не дава отговор за причината за разпространението на епидемията – тази информация не е важна за развитието на сюжета. Освен това не е някой супер-дупер прехвален филм, наблъскан до неузнаваемост от специални ефекти зад плосък сценарий. По-интересно е изследването на промените, които се случват у хората, които се адаптират и променят както един към друг, така и към околната среда (набиращата сили епидемия).

Прекрасно беше, че главните герои не са имунизирани, а в края на филма енд-дей-ливд-хепили-евър-афтър-а всъщност доста се разминава от очакванията и е в страни от представата за хепи енд.

Perfect Sense

Юън Макгрегър е много добър избор, докато Ева Грийн поне в началото изглеждаше странно – свикнали сме да я виждаме в ролята на кучка, а тук няма и помен от онова познато перверзно излъчване. Въпреки това ми хареса да я гледам как изгражда образа си и как (може би ми се струваше) видимо полага усилия да затаи кучката дълбоко в себе си. Между двамата има някаква химия, която те кара да очакваш още и още сцени, в които са заедно.

Гласувах с 9/10, защото средната оценка беше 7 и ми се струва, че е ниска за филм като този, който провокира замисляне в различни посоки. Основно мислите ми се въртяха околко прочетеното във „Време на вакуум“ за индивидуализма и доколко то се напасва като идеи с тези от филма.

По-долу има някакъв трейлър, можете да го изгледате. Можете да прочетете и още малко за филма. За предпочитане – след като сте го изгледали.

Защото въпреки всичката си странност и различност, разказва за съвсем обикновена история, която пропускаме, докато живеем живота си по инерция.