Канкун

Предпремиерно успях да изгледам „Канкун“, копродукция на Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ и Малък градски театър „Зад канала“.

Пиесата е написана от недотам известния у нас Жорди Галсеран и разказва за две съвременни двойки, които са на почивка в мексиканския курорт Канкун. На български преводът е от Нева Мичева. Сценичната адаптация е на Емил Бонев и Бина Харалампиева, а режисьор е Бина Харалампиева. Ролите са разпределени между Искра Донова, Ивайло Христов, Христо Мутафчиев и Ирини Жамбонас.

Искра Донова е безкрайно красива и прави много добра роля. Много добър избор, точно в десетката – млада и красива (Господи, колко красива!), отлична актриса. Малко не ми се връзваше само как такава крехка жена може да свири (по пиеса) на туба и флигорна, но пък това никак не ми пречеше да се наслаждавам на присъствието й на сцената. Ирини Жамбонас също е точно попадение, дори още по-добра, още по-убедителна, още от началото бързо и точно си изгради образа.

Отлична пиеса, поставена и изграна безупречно. Текст за изборите, които правим в живота и за това как се връщаме назад, за да си мислим „Ами ако бях избрал друго?“. За взаимоотношенията в семейството, както и между двете двойки. По най-добрият начин, за да накара зрителя да се замисли при напускането на салона.

Янко съвсем точно го каза, ще си позволя да го цитирам:

Майтапа настрана, но спектакъла наистина си го бива много. Рядко се вижда да се говори за сериозните неща от живота с насмешка и самоирония, да видиш по комичен начин сериозните отношения между двама души в едно семейство, да погледнаш през очите на другия за конкретната ситуация. И не на последно място да се опиташ да си отговориш на въпроса: какво би било ако не си постъпил по начина по които си, а си избрал другата алтернатива… интересно и идейно. Задължително ще се гледа още веднъж!

Премиерата на „Канкун“ е днес, с нея ще се открие тазгодишния фестивал Сцена на кръстопът. Заради вечната си актуалност, заради отличното изпълнение, убеден съм, че спектакълът ще се радва на дълъг живот и много публика както в Пловдив, така и в София.

На добър час!

Театралната реформа и Пловдивския театър

Драматичен театър – Пловдив, който е с блестящи показатели (според критериите на Министерството на кулктурата), не беше подминат от реформата. По-интересното, обаче е, че театърът е без директор (Емил Бонев подаде предизвестие за напускане и е в отпуск). Официалната версия е, че иска да е в София, заедно със съпругата си, актрисата Виктория Колева. Носят се слухове, обаче, че меракът на Бонев е насочен към директорския стол на Сатиричния театър (който и след реформата ще си остане репертоарен и не се очакват драстични промени там). Напразна беше молбата на Митко Тодоров да го задържи на поста до месец декември, Бонев отказа. Моето тълкувание на това предложение е тънък намек от страна на Митко Тодоров, че Бонев няма да спечели конкурса за Сатирата. И така, директор няма.

Драматичен театър - Пловдив
(© снимкa: dariknews.bg)

Според започналата реформа, пловдивския театър ще трябва да се слее с Родопския драматичен театър – Смолян. В Смолян (както и навсякъде другаде, впрочем), скочиха срещу решението. Нормално. Лично аз не мога да си представя как точно това обединение ще съществува и ще е ефективно. Какво, трупата на пловдивския театър ще трябва да пътува регулярно, да кажем 2 пъти в месеца, за да играе на смолянската сцена представленията си? И ако е нерентабилно, защо да го прави? Ами стопанисването на съоръженията на смолянския театър? Експертната група, дето я е мислила тази трансформация, очевидно не е чак толкова експертна…

Остава въпросът кой ще е директор на новосформираното обединение до провеждането на конкурса за избор на директор догодина? Режисьорът Боян Иванов и директорът на Кукления театър Виктор Бойчев са отказали поста. Споменават се имената на писателя-драматург Димитър Атанасов, на поета и писател Недялко Славов, на преподавателя по западноевропейска литература Младен Влашки и на композитора Петър Радевски (след неуспеха му да стане директор на Държаната опера в Стара Загора). Нито едно от тези имена не е удачен избор и театърът би страдал.

Гнездо на ангели

„Гнездо на ангели“ предизвика интереса ми още преди време, когато само дочух за него. Малко преди премиерата Троян повдигна леко завесата и сподели какво да очакваме.

Премиерата беше на 4 март, но аз успях да се потопя в света на Клара (Мария Станчева) и Денис (Троян Гогов) в сряда, на 14-ти. Преди да споделя впечатленията си, ето малко информация за всички, които още не знаят за какво иде реч.

Оригиналното заглавие на пиесата е „Посещения в тъмното“ и е написана от американеца Алън Литси, преподавател по театрално изкуство. Т.е. разбира ги нещата. На български думичките, които Литси е написал, звучат красиво благодарение на Деница Димитрова. Постановката е на Емил Бонев, сценографията – на Елена Иванова, хореографията – на Таня Соколова. Визуалните решения и музикалната картина са дело на Алексей Кожухаров.

Гнездо на ангели

Гнездо на ангелиОще от самото начало трябва да се знае, че харесах „Гнездо на ангели“. Много. Което направи преживяването още по-приятно. Не очаквах, че няма да ми допадне, но имах съмнения, че ще ми е безинтересно. Защо ли? Защото не успях да харесам сериала „Морска сол“ и спектаклите „Кантон 117“ и „Мъжка забавачка“. Нормално беше да очаквам, че и този няма да ми се понрави. Бях в салона, защото бях привлечен от красивите рекламни материали и онова, което сподели Троян преди премиерата.

Пет минути след началото вече всички опасения се бяха изпарили безвъзвратно. Усещането беше „като да паднеш в гнездо на ангели“.

После набързо станах свидетел как за норматив се правят ябълкови щрудели, сменят се няколко ката дрехи, пекат се ябълкови щрудели, сменят се още няколко ката дрехи, пеят се песни, изяждат се направените ябълкови щрудели, танци-манци…

Оказа се, че спектакълът в началото е бил доста по-дълъг и е имал антракт, но някои описателни елементи са били премахнати в движение, антрактът също вече липсва и сега всичко се случва бързо и на един дъх. Като на кино. Може би затова ми хареса още повече, защото всичко е компактно, концентрирано.

Всъщност съм почитател на театър, който се случва пред очите ти и не те кара да си представяш някакви неща. Ябълкови щрудели? Няма проблем – брашно, яйца, настъргват се ябълки… всичко пред погледа на зрителите. Тестото се меси, разточва, бие… отново ставаме свидетели. Мятат се щруделите във фурната на сцената, салона започва да ухае на щрудел, дочува се смущаващия звук от стърженето на коремите на онези зрители, които не са успели да хапнат преди спектакъла. После щруделът е готов, и вече всички започват да точат лиги по приготвените по супер специалната рецепта ябълкови щрудели на Клара Донъл.

А наред с прекрасно ухаещите щрудели, няколкото бързи преобличания, песни и танци, и дори повече от тях, няма как да остане незабелязан и текстът на пиесата. Думите на Литси, грижливо поставени една до друга, за да образуват историята на Клара и Денис, историята за задкулисните игри, на амбициите за израстване в кариерата, на крачката, която е в страни от приетите правила. История, в която всеки несъмнено ще разпознае ако не себе си, то поне някой свой близък познат или приятел.

Прекрасен текст, написан умело, също толкова умело преведен на български. Дотолкова, че всичко изглежда сякаш извадено от българската действителност, а не идва от другата страна на океана.

А актьорите… всъщност харесвам и Троян (за първи път го гледах в „Безсрамни устни“), и Мария (нея за сефте мисля я гледах в „Свекърва“). Комбинацията се оказа взривоопасна, тандемът е невероятно убедителен. Млади и енергични, очевидно се забавляват с ролите си и това си личи от всеотдайността, с която играят, пеят, танцуват.

А когато безумният поглед отстъпи място на решителността, а камшикът – на розовите белезници, когато всички щрудели са изядени, и когато „Фантомът от Операта“ свали маската си, тогава разбираш че всичко, което е ставало на сцената, не е театър, а животът, който се случва и отвън…

Малко в повече ми дойде тази мултимедия с разцъфващите цветя, но това е толкова незначителен елемент, че дори не си заслужава да се споменава.

Гнездо на ангели

И в началото казах – „Гнездо на ангели“ ми хареса страшно много. Препоръчал съм го на всички, с които съм се срещал и разговарял и които обичат да гледат театър. Препоръчвам го и на всички, които все още се колебаят.

„Ние всички просто търсим място, където да ни е хубаво…“

Аз вече го намерих. Отидете и вие, за да откриете своето. Приятно гледане!

снимките са от сайта на театъра, автор е Георги Вачев

Гнездо на ангели

Мнението ми за спектакъла можете да прочетете на тази страница.
Гнездо на ангели

В Пловдивския театър Троян Гогов и Мария Станчева репетират пиесата „Гнездо на ангели“ от Алън Литси в превод на Деница Димитрова. Режисьор на постановката е Емил Бонев. Сценографията и костюмите са поверени на Елена Иванова, а за хореографията на двамата се грижи Таня Соколова.

Във Facebook Троян Гогов сподели, че става дума за „синтетичен спектакъл с танц пеене и актьорлък! :)“. Ето какво още ми сподели той:

Д. Ц.: Как започна всичко, имаше ли кастинг или Емо Бонев те покани?
Троян Гогов: Не е имало кастинг, Емо го обяви и аз се съгласих с удоволствие! Каза че това е негово лично решение, така е преценил и… така!

Д. Ц.: пиесата, по всичко личи, е нова, съвременна. Допадна ли ти като я прочете?
Троян Гогов: Прочетох я, когато ми я даде режисьора за първи път! За Литси съм чул че е преподавател по драматургия в Американски университет! Не знам много за автора, но текстът определено е съвременен, модерен и най-важното – поставя се като музикално-танцувален спектакъл – изключително сложно нещо!!! Това ме кара само да потривам ръце от удоволствие!

Д. Ц.: На сцената сте само ти и Мария Станчева…
Троян Гогов: Мхм

Д. Ц.: А на плаката сте… голи… това създава ли трудности или е по-скоро приятно? 🙂
Троян Гогов: търсим романтична комедия като цялостно въздействие! Плакатът изразява чистота (поне за мен)! Много ми харесва… но почакай да видиш и този, който ще се пуска пред театъра – мисля, че и в това отношение сме се целили към най-високо професионално ниво. И ще предизвикаме радост и наслада за Пловдивчани.

Д. Ц.: А какво няма да видим на 4-ти?
Троян Гогов: Звезди! Но за сметка на това лъчезарни хора!

Несъмнено ще е така. И Троян, и Мария, са от винаги усмихнатите и ведри, в добро настроение хора, които можете да видите в театъра. А и предвид, че на публиката отдавна вече й омръзна от т.нар. „звезди“, смятам, че наистина ще е заглавие, което в никакъв случай не трябва да се изпуска.

Премиерата е на 4 март, следващите обявени дати са 10, 15 и 26 март. Билетите са вече пуснати в продажба. Купувайте отсега, за да няма после „ах, ох“!

Неактуалните сайтове на българските театри

Заради Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, актрисата Виктория Колева беше принудена да напусне трупата на Пловдивския театър, тъй като съпругът й, Емил Бонев, е директор на театъра. За това писа на 15 август пловдивско електронно издание, на което се натъкнах съвсем случайно и по съвсем различен повод. Според сайта на театъра, обаче, актрисата все още е част от трупата на театъра, а последната новина в сайта е от началото на април.

Същото се случи и в театъра във Варна. Там обаче Дафинка Данаилова, директор на театъра, напусна поста си. Последната новина в сайта на варненския театър е от 15 април.

Проблемът с неактуалността е валиден за сайтовете на повечето (за да не кажа всички) бг театри – сайтовете им (където ги има) се поддържат от служители на театъра, които имат съвсем други ангажименти и често забравят да обновяват съдържанието в тях и да добавят новини от театъра. В други случаи сайтовете се поддържат от приятели на театъра, които нямат информация и не подозират какво се случва в театъра, за да могат да добавят новини и информация за събитията.

И публиката е принудена да търси информация на други места. И докога така?