Ебола. Заплахата

Ебола
Обяснявам си отсъствието или слабото присъствие на темата Ебола в българския новинарски поток с по-голямата комуникационна и географска отдалеченост между нас и засегнатите държави. Само че проблемът е сериозен и съвсем скоро той ще плъзне извън страните, в които епидемията върлува вече месеци наред. 4000 смъртни случая от 8000 регистрирани заразени са числа от официалната статистика, които са изключително плашещи.

Засега вероятността за заразяване с Ебола наистина е минимална, но преди дни попаднах на статия, в която която се казваше (за съжаление не пазя източника), че след анализ на трафика на хора от и към засегнатите държави може да се заключи, че е въпрос на дни болестта да напусне пределите на тези държави (Либерия, Гвинея и Сиера Леоне) и ще се разпространи в минимум 10 от по-големите държави.

Имам сериозното подозрение, че ако по някаква причина вирусът си проправи път до България, доста хора ще умрат преди да бъдат диагностицирани коректно и лекуванитретирани адекватно. Най-малкото заради отсъствието от новинарския поток на информации за епидемията, за болестта като цяло, както и заради симптомите, които наподобяват такива на други заболявания. А тъй като в България много голям процент хора предпочитат да се самолекуват, вместо да потърсят (не?)адекватна медицинска помощ, положението съвсем вероятно ще бъде катастрофално.

Най-честите симптоми на зараза с Ебола са треска, силно и остро главоболие, болки в мускулите, отпадналост, диария, повръщане, болки в корема и необясними кръвотечения или зачервявания. Симптомите започват да се проявяват между 2 и 21 ден след излагане на заразата.

Искрено се надявам да не се налага да следим за такива симптоми и болестта да бъде овладяна преди да прескочи нашите граници, но все пак информираността не е никак излишна.

И не, изолирането на засегнатите държави не е решение на проблема.

Мета и контекст