Паметта на водата

ПАМЕТТА НА ВОДАТА

от Шийла Стивънсън

режисъор – Стоян Радев Ге.К.

сценография и костюми – Мира Каланова

с участието на: Теодора Михайлова, Веселина Михалкова, Даниела Викторова, Гергана Плетньова, Владислав Виолинов, Николай Божков

Малко ми е неудобно и дискомфортно да пиша за „Паметта на водата“. Преживяването беше твърде лично, твърде силно, мое си, че да се чувствам комфортно да споделям свободно емоциите, които са ме връхлитали през тези малко над 2 часа, докато бяхме на гости в онази къща, нейде на брега на морето. Къщата вече я няма – морето я погълна, – но нищо не си отива, без да остави следа. Пристигнахме първи, малко по-рано, още никой не беше дошъл, но вратата беше отворена, та влязохме. После започнаха да идват и те, трите сестри, дошли в родния си дом за погребението на майка им. Никой не си отива, без да остави следа. По-ранното ни идване ни позволи с любопитство да огледаме наоколо – стара къща, наслоила спомени, спомени, спомени. Накъдето и да се обърнеш в дневната, все виждаш съхранени артефакти, които да припомнят за отминалите времена. Тук вече никой не живее, самата къща вече е само спомен, след като морето на живота я отнесе със себе си.

Смъртта. От доста време ми е интересна, гледам я в очите и ѝ се присмивам, не изпитвам страх от нея, а само любопитство и изследователски интерес. Вероятно звучи грозно, но изследвам състоянията на хората, които са се сблъсквали с нея. Изследвам себе си, когато отнесе някого, когото познавам. Бях подготвен, че „Паметта на водата“ също ще е такова преживяване и с широко отворени очи и с изострени сетива следях всичко, което се случваше около мен.

Тереза, Мери и Катрин, три сестри, уж различни, а в същото време толкова еднакви. Всяка преследвана от собствените си демони, всяка – с различно отношение към смъртта и към живота. Всяка – със собствен спомен за детството, преминало в тази къща, но различен от този, който пазят останалите две. Чии от спомените, които изплуват, са верни? Годините на раздяла ги е раздалечила до безкай, но има нещо, което ги свързва – кръвта. Желанието за постигане на баланс, за прошка. Както на другите, на покойната майка, така и на себе си.

И всичко това се случва в същата тази къща, на метри от нас. Дори не успяхме да се окопитим, когато започна всичко. Още разглеждахме наоколо, когато цялата буря от емоции се стовари върху нас. Те сякаш дори не ни забелязваха, макар ние да бяхме тук, с тях, до тях, стъпили на износения килим, в самия му край, близо до прозореца. Със зяпнали уста. Къщата, която пазеше паметта, къщата, в която присъствието на майката е толкова осезателно, че тя наистина сякаш още живее тук, сякаш и тя е сред нас и общува с дъщерите си. Къщата, в която някъде е скрита кутията със спомените, грижливо подредени вътре и очакващи момента, в който ще бъдат освободени отново. Всичко тук е изтъкано от спомени – от малките стъклени фигурки, подредени по рафтовете, прочетените книги, подредени и очакаващи да бъдат разтворени отново, дрехите… И докато една подир друга Тереза, Мери и Катрин обличаха старите рокли на майка си, си помислих точно това, което открих по-късно, написано по-добре, отколкото аз бих успял:

Дрехите. Те са началото на изхода от драмата, вратата към развръзката. Когато трите дъщери се обличат в старите рокли на покойната си майка, те се връщат някъде, където е смешно и споделено. Това за мен бе най-личният и въздействащ момент на пиесата. Напомни ми за роклите, които мама преправя, за мен, за да ги нося сега, защото “тя модата се връща.” И там в тази театрална зала аз за първи път си помислх, че тя ги преправя колкото за мен, толкова и за себе си, за да изляза с нейната рокля вместо нея, за да излезе тя с тази рокля чрез мен – “тази я носих с онзи гердан и ходихме в едикой си бар на Раковска” спомени, които ще се развеят довечера из града вместо нея. А после ще й разказвам. – из тази публикация.

Ето това ми липсваше като усещане в сценографията на „Дисни трилър“ – усещането, че някой наистина е живял и живее тук, че всичко, което съдържа домът, е напластило спомените на годините, прекарани наоколо.

„Паметта на водата“ е моето събитие за 2015. Да, годината дори още не е преполовила, а заглавието е поставено отдавна, но това не пречи да го твърдя. Познавам себе си и не вярвам нещо скоро да успее да го измести като сила на преживяването. „Паметта на водата“ е събитие, което пържи мозъка ми вече пореден ден. И идея нямам, наистина, какво и колко е струвало на всички от екипа да създадат и изиграват вече толкова пъти „Паметта на водата“, след което да се прибират вкъщи при любимите хора, да бъдат съпруги и съпрузи, да режат салата, да правят секс и да гледат телевизия, сякаш нищо не се е случило…

Никога досега не ми се беше случвало да ми се иска да се разрева докато съм на театър. Никога досега не ми се беше случвало докато желанието ми да рева ме обзема, да искам да се смея с глас. Да, случвало ми се е, при това не веднъж, някое представление да ме стисне за гърлото, но… толкоз. Досега. И трябваше да пропътувам разстоянието от Пловдив до Варна, за да ми се случи! Все повече се убеждавам, че пристанът за истински театър, от този, който харесвам, е във Варна. Задължително ще се върнем пак, за още!

Мога много да пиша за „Паметта на водата“. И колкото повече пиша, толкова повече ще остава неизписано. Многото философия, вложена в драматургичната основа, позволява безкрайно анализиране и дисекция от различни ъгли. Само че аз съм изморен, въпреки че мозъкът ми категорично отказва да мисли за нещо различно от преживяното в онази къща. За кутията, скрила спомените. За любовта. За смъртта, която слага край, но и начало.

Вижте какво написа Йордан Радунчев, прочетете и какво сподели Нели.

Повече за пиесата можете да намерите в страницата в Уикипедия, на английски.

И отидете да го гледате.

Номинации за Аскеер 2013

През годините наградите Аскеер винаги са били някак по-престижните, по-желаните и с по-голяма тежест награди за театрално изкуство у нас. Икар винаги са ми изглеждали като „защото трябва да ги има“… За толкова години Аскеерите някак по-точно улавяха пулса на българския театър и отсяваха по-точно най-добрите през годината (с изключение на миналата, когато незнайно защо журито беше решило да отсвири варненския театър, който пък имаше изключително силен сезон и репертоар!). По традиция, сред номинираните не попадат и заглавия и творци от състава на Театър „Българска армия“ (а може би трябва, защото сред тях също има много добри, а журито не е само от театъра, че да е пристрастно)..

Наградите тази година ще отидат за спектакли, чиято премиера е била в периода от 15 април 2012 г. до 10 април 2013 г. Тази година номинациите за Аскеер ми изглеждат странни. Не знам дали и какво са гледали от журито и по какви критерии са избирали номинираните, но оставам с усещането, че има нещо сбъркано. И за първа година Икарите ще са по-смислената награда.

Следват номинациите, заедно с фаворитите ми. Като цяло ми се струва тъпо наблъксването в категориите на недотам ярки заглавия, за да може „Хамлет“ на Явор Гърдев да е безспорен фаворит. Също така се чудя защо не направят категория „Ляхова, Тороманов и Шурелов“ и на ротационен принцип всяка година да им дават награда, че да може и други сценографи и костюмографи да видим…

Водеща мъжка роля

  1. Герасим Георгиев – Геро за ролята на Ганьо Балкански в „Господин Балкански“ от Георги Данаилов, постановка Бина Харалампиева, Младежки театър „Николай Бинев“
  2. Леонид Йовчев за ролята на Хамлет в „Хамлет“ от Уилям Шекспир, постановка Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“
  3. Марин Янев за ролята на Филипо, Стефан Мавродиев за ролята на Николо и Илия Добрев за ролята на Пепино в „Търси се стар клоун“ от Матей Вишниек, постановка Ивайло Христов, Народен театър „Иван Вазов“

Леонид йовчев, няма съмнение. Не защото не заслужава наградата за ролята, а защото останалите бледнеят.

Водеща женска роля

  1. Елена Азалова за ролята на Мария Гаралда в „Карнавал“ от Жорди Галсеран, постановка Петър Денчев, Драматичен театър „Гео Милев“ – Стара Загора
  2. Жорета Николова за ролята на Нанси в „Морски пейзаж“ от Едуард Олби, постановка Петър Денчев, Народен театър „Иван Вазов“
  3. Илка Зафирова за ролята на Елизабет Лоу в „Когато дъждът спря да вали“ от Андрю Бовел, постановка Зорница София, Малък градски театър „Зад канала“

Странно, но нямам фаворит. Може би Илка Зафирова, въпреки че не съм гледал тази ѝ роля, но пък Илка е страхотна актриса, така че нямам съмнения, че се е справила безупречно.

Поддържаща мъжка роля

  1. Атанас Атанасов за ролята на Труман в „Хората от Оз“ на Яна Борисова, постановка Галин Стоев, Театър 199 „Валентин Стойчев“
  2. Вежен Велчовски за ролята на Абдел в „Летище“ по пиесата „Светулки“ от Тена Щивичич, постановка Владимир Люцканов, Младежки театър „Николай Бинев“
  3. Павлин Петрунов за ролята на Гунчо в „Духът на поета“ от Стефан Цанев, постановка Маргарита Младенова, Народен театър „Иван Вазов“

Пас.

Поддържаща женска роля

  1. Даниела Викторова за ролята на Тереза в „Паметта на водата“ от Шийла Стивънсън, постановка Стоян Радев, Театрално-музикален продуцентски център – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“
  2. Ивана Папазова за ролята на Шут на Лир в „Крал Лир“ от Уилям Шекспир, постановка Стайко Мурджев, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив
  3. Станка Калчева за ролята на Корделия Егерман в „Часът на вълците“ по мотиви от „Из живота на марионетките“ на Ингмар Бергман, постановка Десислава Шпатова, Младежки театър „Николай Бинев“

Ей това ми е много интересна категория. Искам и трите да спечелят! Или поне първите две! (тайничко май Ивана ми е фаворит)

Изгряваща звезда

  1. Васил ДуевДани за ролите на Свалячът и Сексистът в „Самотни персонажи“ от Васил Дуев, постановка Васил Дуев, Театрална работилница „Сфумато“
  2. Гергана Плетньова за ролята на Соня във „Вуйчо Ваньо“ от Антон Павлович Чехов, постановка Пламен Марков, Театрално-музикален продуцентски център – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“
  3. Димитър Живков за ролите на г-н Димитров, Здравко, Бабата, Взводния, Снайпера, Анна, Йоцко, Веси, Баце Мише, Спас Певеца, Стрина Милетка в „Живак“ (Авторски моноспектакъл) от Димитър Живков, постановка Димитър Стефанов, Продуцентска къща „Креди Арте“

Да сложиш Гергана Плетньова в тази категория е обидно. Не само заслужава да спечели, ами ако може – да ѝ връчат два аскеер-а.

Режисура

  1. Ивайло Христов за „Търси се стар клоун“ от Матей Вишниек, Народен театър „Иван Вазов“
  2. Неда Соколовска за „Майките“, авторски вербатим спектакъл, Студио за документален театър „Vox populi“
  3. Явор Гърдев за „Хамлет“ от Уилям Шекспир, Народен театър „Иван Вазов“

Някакви съмнения, че Явор Гърдев ще вземе награда? Не би трябвало да имате…

Сценография

  1. Даниела Олег Ляхова, Никола Тороманов и Венелин Шурелов за „Хамлет“ от Уилям Шекспир, постановка Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“
  2. Елена Иванова за „Летище“ по пиесата „Светулки“ от Тена Щивичич, постановка Владимир Люцканов, Младежки театър „Николай Бинев“
  3. Петя Боюкова за „Очите на другите“ от Иван Димитров, постановка Марий Росен, Народен театър „Иван Вазов“

Пак за „Хамлет“, въпреки че личното ми предпочитание е Елена Иванова.

Костюмография

  1. Даниела Олег Ляхова, Никола Тороманов и Венелин Шурелов за „Хамлет“ от Уилям Шекспир, постановка Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“
  2. Петя Боюкова за „Очите на другите“ от Иван Димитров, постановка Марий Росен, Народен Театър „Иван Вазов“
  3. Юлиян Табаков за „Идиот 2012“ по Фьодор Михайлович Достоевски, постановка Десислава Шпатова, Народен театър „Иван Вазов“

Пфф… айде, пак „Хамлет“, мир да има…

Театрална музика

  1. Асен Аврамов за „Медея – майка ми“ от Иван Добчев в съавторство със Стефан Иванов, постановка Иван Добчев и Маргарита Младенова, Театрална работилница „Сфумато“
  2. Антоний Дончев за „Ричард ІІІ“ по Уилям Шекспир, постановка Стефан Москов, Народен театър „Иван Вазов“
  3. Мартин Каров за „Скачай!“ от Здрава Каменова и Мартин Каров, постановка Калин Ангелов, Театър „София“

Скачай!

Най-добро представление

  1. „Майките“, авторски вербатим спектакъл, постановка Неда Соколовска, Студио за документален театър „Vox populi“
  2. „Търси се стар клоун“ от Матей Вишниек, постановка Ивайло Христов, Народен театър „Иван Вазов“
  3. „Хамлет“ от Уилям Шекспир, постановка Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“

така и така сме тръгнали да даваме на „Хамлет“, поне да е навсякъде… ще има мат’рял после медиите да пишат заглавия…

Съвременна българска драматургия

  1. „Терапевтът“ от Елена Алексиева (Народен театър „Иван Вазов“, постановка Крис Шарков, 16 ноември 2012 г.)
  2. „Една седмица страсти“ от Любен Босилков (Драматичен театър „Гео Милев“ – Стара Загора, постановка Ивелин Керанов, 25 март 2013 г.)
  3. „Зазиданите“ от Ясен Василев (Младежки театър „Николай Бинев“, постановка Тея Сугарева, 8 октомври 2012 г.)

Тази година Академия „Аскеер“ присъди Специална награда Почетен „АСКЕЕР 2013“ за творческа чест и принос в развитието на театралното изкуство на проф. дфн Александър Шурбанов за превода на четирите високи трагедии на Шекспир – „Хамлет“, „Отело“, „Крал Лир“ и „Макбет“

Академия „Аскеер“ удостоява с Голямата награда за цялостен принос към театралното изкуство „АСКЕЕР 2013“ актрисата Емилия Радева.

На номинираните – честито, церемонията е на 23 май и ще я дават по телевизора! За радост – на живо.

Блогъри пишат за театър: „Паметта на водата“

Паметта на водата

Пасажът, който следва, е част от написаното от Йордан Радунчев по повод гостуването на спектакъла „Паметта на водата“ на Варненския театър в София.

„…Смъртта на близките е точка във времето и пространството, която разделя най-отчетливо и завинаги живота на две – преди и след. След тази точка част от нас остава в миналото и няма кой да я върне отново тук, в настоящето. Когато това е смъртта на родител, това което завинаги си отива от нас е детството. До този момент то все още е живо и част от настоящето ни. След него се превръща в минало и никога не се връща….“

Непременно прочетете целия текст на Данчо. Прочетете какво написа и Таня Станкева, която гледа същото представление в София. И идете да го гледате и вие. Дори да се наложи да пътувате до Варна.

Номинации за ИКАР 2013

Съюзът на артистите в България обяви номинациите си за ежегодните награди Икар, които връчва. Традиционно към всяка от категориите добавям и малък мой коментар за личните ми предпочитания и фаворити за спечелване на статуетката. Номинациите не са в никакъв случай изненадващи, предвидими са, както вероятно и голяма част от победителите – по-интересно е доколко театралната мафия ще се пребори с разумния избор на най-добрите.

Водеща мъжка роля

  1. Иван Юруков за ролята на Виктор Зилов в „Лов на диви патици“ от А. Вампилов, режисьор Юрий Бутусов, Народен театър „Иван Вазов“
  2. Камен Донев за ролята на Семьон Семьонич Подсекалников в „Животът е прекрасен“ по Н. Ердман, режисьор Александър Морфов, Народен театър „Иван Вазов“
  3. Леонид Йовчев за ролята на Хамлет в „Хамлет“ от У. Шекспир, режисьор Явор Гърдев, Народен театър Иван Вазов“

Колкото и да ми се иска Иван Юруков да отнесе статуетката на деня на театъра, това няма да се случи, защото тя ще отиде у Леонид Йовчев. Иначе много силно стискам палци да не се окаже в ръцете на Камен Донев.

Водеща женска роля

  1. Гергана Плетньова за ролята на Соня във „Вуйчо Ваньо“ от А. П. Чехов, режисьор Пламен Марков, ТМПЦ – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“
  2. Мариана Крумова за ролята на Медея в „Медея“ по текстове на Еврипид, Ануи, Драйер, режисьор Петър Денчев, Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе
  3. Силвия Лулчева за ролята на Джоан в „Любовна песен“ от Джон Колвенбак, режисьор Андрю Волкофф, Младежки театър „Николай Бинев“

Раздвоявам се между Гергана Плетньова и Силвия Лулчева. Евентуално със съвсем малко преднина има Плетньова. Варненският театър трябва да бъде насърчаван, защото в безумната ситуация, в която се наложи да оценява, успяват да създават качествен театър и да къткат отлични артисти. Не познавам Мариана Крумова, но съм гледал Медея на Диана Добрева и това удари тавана ми за изпълнение на ролята. Съмнявам се някой скоро да успее да ми предложи по-разумна дисекция и прочит на този образ.

Поддържаща мъжка роля

  1. Дамян Тенев за ролята на Едмънд в „Крал Лир“ от У. Шекспир, режисьор Стайко Мурджев, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив
  2. Ивайло Драгиев за ролята му в „Медея-майка ми“ спектакъл на Иван Добчев и Маргарита Младенова, Театрална Работилница – Сфумато
  3. Мариус Куркински за ролята на Клавдий в „Хамлет“ от У. Шекспир, режисьор Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“

Безспорен фаворит тук е Мариус. С който и да е в една категория Мариус, съревнованието е безмислено.

Поддържаща женска роля

  1. Анастасия Ингилизова за ролята на Перонела в „Декамерон“ по Бокачо, режисьор Диана Добрева, Театър Българска армия
  2. Ася Иванова за ролята на Хайде в „Ковачи“ от Алек Попов, режисьор Възкресия Вихърова, Университетски театър – Нов Български Университет
  3. Светлана Янчева за ролята на Серафима Илинична, тъща в „Животът е прекрасен“ от Николай Ердман, режисьор Александър Морфов, Народен театър ”Иван Вазов” и за ролята на Огледалото в „Златни мостове и Секвоя“ от Константин Илиев, режисьор Бина Харалампиева, Малък Градски Театър „Зад канала“

Нямам предпочитания, нито прогнози.

Дебют

  1. Васил Дуев – автор и режисьор на „Самотни персонажи“, Театрална работилница „Сфумато“
  2. Галя Костадинова за ролята й във „Всичкоядецът“ от Мирослав Христов, режисьор Ани Васева, сдружение „Плюс”, METHEOR, the fridge, Театрална работилница „Сфумато”
  3. Мартин Киселов за режисурата на „Скъпа Елена Сергеевна“, Сдружение „Реплика“
  4. Силвия Станоева и Иво Желев за актьорския тандем в „Клер, Мадам, Соланж“, по Жан Жьоне, режисьор Касиел Ноа Ашер, продуцент: „Гала филм”

Ангелите на Касиел. Твърдо.

Режисура

  1. Александър Морфов за „Животът е прекрасен“ от Н. Ердман, Народен театър „Иван Вазов“
  2. Пламен Марков за „Вуйчо Ваньо“ от А. П. Чехов, ТМПЦ – Варна,Драматичен театър „Стоян Бъчваров“
  3. Явор Гърдев за „Хамлет“ от У. Шекспир, Народен театър „Иван Вазов“

Вероятно най-оспорваната категория. Много искам Пламен Марков да спечели, но в комбинация с Морфов и Гърдев си мисля, че няма да се случи. Живеем в България, мафията няма да допусне това. Битката е между Морфов и Гърдев, като Морфов е по-вероятният победител (защото ще има негласна договорка спектакълът на Гърдев да отнесе награди в други категории). Тъжна работа…

Майсторско техническо осъществяване

  1. „Крал Лир“ от У. Шекспир, режисьор Стайко Мурджев, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив
  2. „Скачай“ от Здрава Каменова, режисьор Калин Ангелов, Театър „София“
  3. „Хамлет“ от У. Шекспир, режисьор Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“

Винаги съм си мислил, че майсторско техническо осъществяване е комплексна категория, която съчетава ефектът „Уау!“ от няколко различни области. „Крал Лир“ разчита на сценичния екип за промените в сценографията, докато при „Хамлет“ това е механизирано. „Скачай“ не знам какво е, но и не разбирам защо е с номинация. И понеже съм гледал „Крал Лир“ и не бих казал, че го има това съчетание на „Уау!“ от няколко пипнати до съвършенство области, придаващи на спектакъла еткетът „Най-доброто!“, остава само неистовото усилие на сценичния екип. Хубаво, ама това, по мое мнение, не е достатъчно за награда. Пък и съревнованието с „Хамлет“ е сложна работа, почти кауза пердута.

Сценография

  1. Елена Шопова и Никола Налбантов за визуалната среда на „ПроТекст 5: Навреме“, проект на Организация за съвременно алтернативно изкуство „36 маймуни“
  2. Мариета Голомехова за „Вграждане“, по текст на Мария Станкова, режисьор Веселка Кунчева, Куклен Театър – Пловдив
  3. Никола Тороманов, Даниела Ляхова и Венелин Шурелов за „Хамлет“ от У. Шекспир, режисьор Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“

Понеже тази година, за мое учудване, липсва награда за костюмография, то триото Тороманов, Ляхова и Шурелов очевидно ще отнесат приза.

Авторска музика или оригинално музикално оформление

  1. Асен Аврамов за „Медея – майка ми“, спектакъл на Иван Добчев и Маргарита Младенова, Театрална Работилница „Сфумато“
  2. Калин Николов за „Вуйчо Ваньо“, от А. П. Чехов, режисьор Пламен Марков, ТМПЦ – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ и за „Нощна пеперуда“ от П. Гладилин, режисьор Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“
  3. Христо Намлиев за „Вграждане“ по текст на Мария Станкова, режисьор Веселка Кунчева, Куклен Театър – Пловдив

Калин Николов трябва да бъде номиниран и награждаван всяка година.

Куклен спектакъл

  1. „Вграждане” по текст на Мария Станкова, режисура Веселка Кунчева, Държавен куклен театър – Пловдив
  2. „Вълшебното огниво” по Ханс Кристиян Андерсен, режисьор Георги Михалков, Държавен куклен театър – Варна
  3. „Приказка за скитника-крал” по Карал Чапек, режисьор Катя Петрова, Столичен куклен театър

„Вграждане“ на пловдивският куклен театър е моето предпочитание за спечелване на наградата.

Индивидуално постижение в кукленото изкуство

  1. Магдалена Митева за сценария, режисурата и сценографията на „Изгубеният ключ”, Държавен куклен театър – Видин
  2. Мила Коларова и Божидар Александров за актьорското им постижение в „Грозното патенце” по Ханс Кристиян Андерсен, Театър 199 „Валентин Стойчев”
  3. Свила Величкова за сценографията на „Пепеляшка” по Шарл Перо, Държавен куклен театър – Стара Загора и за сценографията на „Любовта към трите портокала” по Карло Гоци, Куклен театър – Сливен

Пас.

Златен глас

  1. Ани Василева за дублаж на ролята на Виктория в сериала „Отмъщението“
  2. Димитър Иванчев за дублаж на ролята на Аксел в сериала „По средата“
  3. Елена Русалиева за дублаж на ролята на Пати Хюз в сериала „Щети“

Телевизия не гледам, още по-малко пък сериали, още по-малко пък – дублирани. Който и да вземе наградата, все ще ми е тая.

Цирково изкуство

  1. Цветелина Попова за 20 годишната й дейност и постиженията й в областта на каучук–еквилибристиката

Критически текст

  1. Асен Терзиев „Театралността – езикът на представлението“, изд. „Проф. П. Венедиков“
  2. Ивайло Александров „Архитектоника на театралността“, изд. „Просвета – София“
  3. Николета Пътова „Драматургия на българското:национална идентичност във възрожденската драма“, изд. „Кралица Маб“

Драматургичен текст

  1. Анна Топалджикова „Робин“
  2. VOX POPULI „Яце форкаш“
  3. Елена Алексиева „Терапевтът“

Съвременна българска музика

  1. Васил Гюров за музиката към експерименталния филм „Волни до гроб“
  2. Група Deep Zone Project за песента „I Love My DJ“
  3. Toma & Band за песента „Сам на света“

Съвременен танц и пърформанс

  1. „АртеФакт“ – Дерида Денс, хореография Живко Желязков, изпълнение Джънгин Лий
  2. „Cadaver” – автори Станислав Генадиев и Мартин Пенев
  3. „Мишеловката“ – пърформанс в „Хамлет“, хореографи Виолета Витанова и Станислав Генадиев

Дон Жуан или Любовта към геометрията

Забележка: Текстът, който следва, е написан от Виолета Тончева, PR на Драматичен театър „Стоян РадевБъчваров“ – Варна. Написан е по мое подстрекание, защото бях любопитен как е минала премиерата. Публикувам го и тук, защото освен „наше лошо нема“, прозира и личното мнение, удовлетворението, харесването и възхитата дори на мащабната продукция, с която за пореден път, вече като по традиция, Варненският театър изненадва публиката си.

снимките са на Симеон Лютаков. Пълната галерия със снимки на постановката можете да разгледате във Facebook. Има и репортаж за спектакъла в „Денят започва с култура“ по БНТ.

Плакат на Дон Жуан или Любовта към геометрията

„Дон Жуан или Любовта към геометрията“ тръгна снощи (11 април – бел. Димитър Цонев) по своя път към зрителите! Страхотна беше премиерата! От тези, на които усещаш какво означава наистина голямото изкуство! Два часа, в които и сцената, и залата живяха в един ритъм и 100% процента отдаденост на това, което се случва. За мен огромното достойнство на постановката е в сливането между текст и сценично движение в една обща театрална партитура. Текстът, който както обича да казва Жоро Михалков, е безжалостно интелигентен, носи първото удоволствие. Цитатите от Молиер, Дали, Пирандело и Юлгар, които Жоро вплита, внасят още интерпретации към сюжета с привкус на философия и еротика.

Следващото удоволствие идва с жестовете, движението, танца, фехтовката и всичко онова, което дава живот и плътност на един спектакъл. При това хореографията не се натрапва, а действително влиза в драматургията и я доразказва. Прави го по същия интелигентен начин, какъвто предполага интелектуалният заряд на пиесата. Ива Караманчева е постигнала нещо наистина изключително. Така го усещат впрочем и актьорите – актьорите от театъра и младите хора от театралните школи, които са третото, но не като класация, постижение на „Дон Жуан или Любовта към геометрията“. Жоро и Ива работят с тях от ноември – получи се нещо като факултет на НАТФИЗ. Младостта на „Дон Жуан…“ е толкова истинска.

Музиката – за музиката трябва да се напише отделна дитирамба.
Веси Михалкова, Мариела Станчева, всички, които участват (и режисьорът дори), са много убедителни. В пеенето, и в актьорството.

Мариела Станчева, Гери Плетньова, Дани Викторова и пак Веси Михалкова така са изработили героините си, че е малко да кажеш колко са добри. Мариела, която влезе преди няколко месеца в театъра, виждаме като една изумителна Доня Анна. Стоян Радев като Отец Диего е направо виртуозен – в мащаба и в детайлите.

сцена от Дон Жуан

Суперлативите са за Влади Виолинов. Няма как да не се възхитиш на начина, по който внушава толкова различни подтекстове. И нито веднъж не излезе извън зададения стил, нито веднъж не се отклони от интелектуалното послание и дори нито веднъж не сбърка в сложните сценични еквилибристики, които има да изпълнява. Перфектен! Ако съществува баланс между интелектуална и физическа кондиция, то в момента Влади го притежава.

Мисля, че със своя „Дон Жуан или Любовта към геометрията“ Жоро Михалков преобърна, промени, извиси театъра, актьорите, публиката. Случи се това, заради което изкуството съществува. Случи се катарзисът.

В блестящата постановка на Жоро Михалков!