Номинации за ИКАР 2013

Съюзът на артистите в България обяви номинациите си за ежегодните награди Икар, които връчва. Традиционно към всяка от категориите добавям и малък мой коментар за личните ми предпочитания и фаворити за спечелване на статуетката. Номинациите не са в никакъв случай изненадващи, предвидими са, както вероятно и голяма част от победителите – по-интересно е доколко театралната мафия ще се пребори с разумния избор на най-добрите.

Водеща мъжка роля

  1. Иван Юруков за ролята на Виктор Зилов в „Лов на диви патици“ от А. Вампилов, режисьор Юрий Бутусов, Народен театър „Иван Вазов“
  2. Камен Донев за ролята на Семьон Семьонич Подсекалников в „Животът е прекрасен“ по Н. Ердман, режисьор Александър Морфов, Народен театър „Иван Вазов“
  3. Леонид Йовчев за ролята на Хамлет в „Хамлет“ от У. Шекспир, режисьор Явор Гърдев, Народен театър Иван Вазов“

Колкото и да ми се иска Иван Юруков да отнесе статуетката на деня на театъра, това няма да се случи, защото тя ще отиде у Леонид Йовчев. Иначе много силно стискам палци да не се окаже в ръцете на Камен Донев.

Водеща женска роля

  1. Гергана Плетньова за ролята на Соня във „Вуйчо Ваньо“ от А. П. Чехов, режисьор Пламен Марков, ТМПЦ – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“
  2. Мариана Крумова за ролята на Медея в „Медея“ по текстове на Еврипид, Ануи, Драйер, режисьор Петър Денчев, Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе
  3. Силвия Лулчева за ролята на Джоан в „Любовна песен“ от Джон Колвенбак, режисьор Андрю Волкофф, Младежки театър „Николай Бинев“

Раздвоявам се между Гергана Плетньова и Силвия Лулчева. Евентуално със съвсем малко преднина има Плетньова. Варненският театър трябва да бъде насърчаван, защото в безумната ситуация, в която се наложи да оценява, успяват да създават качествен театър и да къткат отлични артисти. Не познавам Мариана Крумова, но съм гледал Медея на Диана Добрева и това удари тавана ми за изпълнение на ролята. Съмнявам се някой скоро да успее да ми предложи по-разумна дисекция и прочит на този образ.

Поддържаща мъжка роля

  1. Дамян Тенев за ролята на Едмънд в „Крал Лир“ от У. Шекспир, режисьор Стайко Мурджев, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив
  2. Ивайло Драгиев за ролята му в „Медея-майка ми“ спектакъл на Иван Добчев и Маргарита Младенова, Театрална Работилница – Сфумато
  3. Мариус Куркински за ролята на Клавдий в „Хамлет“ от У. Шекспир, режисьор Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“

Безспорен фаворит тук е Мариус. С който и да е в една категория Мариус, съревнованието е безмислено.

Поддържаща женска роля

  1. Анастасия Ингилизова за ролята на Перонела в „Декамерон“ по Бокачо, режисьор Диана Добрева, Театър Българска армия
  2. Ася Иванова за ролята на Хайде в „Ковачи“ от Алек Попов, режисьор Възкресия Вихърова, Университетски театър – Нов Български Университет
  3. Светлана Янчева за ролята на Серафима Илинична, тъща в „Животът е прекрасен“ от Николай Ердман, режисьор Александър Морфов, Народен театър ”Иван Вазов” и за ролята на Огледалото в „Златни мостове и Секвоя“ от Константин Илиев, режисьор Бина Харалампиева, Малък Градски Театър „Зад канала“

Нямам предпочитания, нито прогнози.

Дебют

  1. Васил Дуев – автор и режисьор на „Самотни персонажи“, Театрална работилница „Сфумато“
  2. Галя Костадинова за ролята й във „Всичкоядецът“ от Мирослав Христов, режисьор Ани Васева, сдружение „Плюс”, METHEOR, the fridge, Театрална работилница „Сфумато”
  3. Мартин Киселов за режисурата на „Скъпа Елена Сергеевна“, Сдружение „Реплика“
  4. Силвия Станоева и Иво Желев за актьорския тандем в „Клер, Мадам, Соланж“, по Жан Жьоне, режисьор Касиел Ноа Ашер, продуцент: „Гала филм”

Ангелите на Касиел. Твърдо.

Режисура

  1. Александър Морфов за „Животът е прекрасен“ от Н. Ердман, Народен театър „Иван Вазов“
  2. Пламен Марков за „Вуйчо Ваньо“ от А. П. Чехов, ТМПЦ – Варна,Драматичен театър „Стоян Бъчваров“
  3. Явор Гърдев за „Хамлет“ от У. Шекспир, Народен театър „Иван Вазов“

Вероятно най-оспорваната категория. Много искам Пламен Марков да спечели, но в комбинация с Морфов и Гърдев си мисля, че няма да се случи. Живеем в България, мафията няма да допусне това. Битката е между Морфов и Гърдев, като Морфов е по-вероятният победител (защото ще има негласна договорка спектакълът на Гърдев да отнесе награди в други категории). Тъжна работа…

Майсторско техническо осъществяване

  1. „Крал Лир“ от У. Шекспир, режисьор Стайко Мурджев, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив
  2. „Скачай“ от Здрава Каменова, режисьор Калин Ангелов, Театър „София“
  3. „Хамлет“ от У. Шекспир, режисьор Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“

Винаги съм си мислил, че майсторско техническо осъществяване е комплексна категория, която съчетава ефектът „Уау!“ от няколко различни области. „Крал Лир“ разчита на сценичния екип за промените в сценографията, докато при „Хамлет“ това е механизирано. „Скачай“ не знам какво е, но и не разбирам защо е с номинация. И понеже съм гледал „Крал Лир“ и не бих казал, че го има това съчетание на „Уау!“ от няколко пипнати до съвършенство области, придаващи на спектакъла еткетът „Най-доброто!“, остава само неистовото усилие на сценичния екип. Хубаво, ама това, по мое мнение, не е достатъчно за награда. Пък и съревнованието с „Хамлет“ е сложна работа, почти кауза пердута.

Сценография

  1. Елена Шопова и Никола Налбантов за визуалната среда на „ПроТекст 5: Навреме“, проект на Организация за съвременно алтернативно изкуство „36 маймуни“
  2. Мариета Голомехова за „Вграждане“, по текст на Мария Станкова, режисьор Веселка Кунчева, Куклен Театър – Пловдив
  3. Никола Тороманов, Даниела Ляхова и Венелин Шурелов за „Хамлет“ от У. Шекспир, режисьор Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“

Понеже тази година, за мое учудване, липсва награда за костюмография, то триото Тороманов, Ляхова и Шурелов очевидно ще отнесат приза.

Авторска музика или оригинално музикално оформление

  1. Асен Аврамов за „Медея – майка ми“, спектакъл на Иван Добчев и Маргарита Младенова, Театрална Работилница „Сфумато“
  2. Калин Николов за „Вуйчо Ваньо“, от А. П. Чехов, режисьор Пламен Марков, ТМПЦ – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ и за „Нощна пеперуда“ от П. Гладилин, режисьор Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“
  3. Христо Намлиев за „Вграждане“ по текст на Мария Станкова, режисьор Веселка Кунчева, Куклен Театър – Пловдив

Калин Николов трябва да бъде номиниран и награждаван всяка година.

Куклен спектакъл

  1. „Вграждане” по текст на Мария Станкова, режисура Веселка Кунчева, Държавен куклен театър – Пловдив
  2. „Вълшебното огниво” по Ханс Кристиян Андерсен, режисьор Георги Михалков, Държавен куклен театър – Варна
  3. „Приказка за скитника-крал” по Карал Чапек, режисьор Катя Петрова, Столичен куклен театър

„Вграждане“ на пловдивският куклен театър е моето предпочитание за спечелване на наградата.

Индивидуално постижение в кукленото изкуство

  1. Магдалена Митева за сценария, режисурата и сценографията на „Изгубеният ключ”, Държавен куклен театър – Видин
  2. Мила Коларова и Божидар Александров за актьорското им постижение в „Грозното патенце” по Ханс Кристиян Андерсен, Театър 199 „Валентин Стойчев”
  3. Свила Величкова за сценографията на „Пепеляшка” по Шарл Перо, Държавен куклен театър – Стара Загора и за сценографията на „Любовта към трите портокала” по Карло Гоци, Куклен театър – Сливен

Пас.

Златен глас

  1. Ани Василева за дублаж на ролята на Виктория в сериала „Отмъщението“
  2. Димитър Иванчев за дублаж на ролята на Аксел в сериала „По средата“
  3. Елена Русалиева за дублаж на ролята на Пати Хюз в сериала „Щети“

Телевизия не гледам, още по-малко пък сериали, още по-малко пък – дублирани. Който и да вземе наградата, все ще ми е тая.

Цирково изкуство

  1. Цветелина Попова за 20 годишната й дейност и постиженията й в областта на каучук–еквилибристиката

Критически текст

  1. Асен Терзиев „Театралността – езикът на представлението“, изд. „Проф. П. Венедиков“
  2. Ивайло Александров „Архитектоника на театралността“, изд. „Просвета – София“
  3. Николета Пътова „Драматургия на българското:национална идентичност във възрожденската драма“, изд. „Кралица Маб“

Драматургичен текст

  1. Анна Топалджикова „Робин“
  2. VOX POPULI „Яце форкаш“
  3. Елена Алексиева „Терапевтът“

Съвременна българска музика

  1. Васил Гюров за музиката към експерименталния филм „Волни до гроб“
  2. Група Deep Zone Project за песента „I Love My DJ“
  3. Toma & Band за песента „Сам на света“

Съвременен танц и пърформанс

  1. „АртеФакт“ – Дерида Денс, хореография Живко Желязков, изпълнение Джънгин Лий
  2. „Cadaver” – автори Станислав Генадиев и Мартин Пенев
  3. „Мишеловката“ – пърформанс в „Хамлет“, хореографи Виолета Витанова и Станислав Генадиев

Номинации за ИКАР 2011

Вече са ясни номинациите за наградата на Съюза на артистите в България за 2011 година. Освен списъка, ще добавя и по няколко мои думи за всяка от категориите и моите фаворити за спечелване на приза. По традиция САБ връчва наградите на Международния ден на театъра – 27 март, а преди това, от 19 до 26 март всички извънстолични постановки гостуват на Софийския театрален салон (на сцените на Театър София)1.

Главна мъжка роля

  1. Деян Донков за ролята на Сирано в „Сирано дьо Бержерак”, Народен театър „Иван Вазов”
  2. Мариус Куркински за ролите си в моноспектакъла „Български разкази”, копродукция на Драматичен театър „Н.О. Масалитинов” – Пловдив и Продуцентска къща „АРТИШОК”
  3. Пламен Манасиев за ролята на Глигор в „Суматоха”, Театър „София”

„Български разкази“ на Мариус е прекрасен спектакъл и Мариус заслужава да спечели приза. Само че Мариус Куркиснки е отделна категория в родния театър, затова ми се струва малко вероятно именно той да отнесе наградата, затова тя ще отиде у Деян Донков.

Главна женска роля

  1. Ангелина Славова за ролята на Олга в „Нордост”, Младежки театър „Николай Бинев”
  2. Ивана Папазова за ролята на Ева в „Есенна Соната”, Драматичен театър „Н.О. Масалитинов” – Пловдив
  3. Ирини Жамбонас за ролята на Ремей в „Канкун”, копродукция на Малък градски театър „Зад канала” и Драматичен театър „Н.О. Масалитинов” – Пловдив

Тук нещата са по-интересни. Ангелина Славова взе Аскеер за водеща женска роля миналата година. Предчувствам, че наградата ще я подмине, защото вече е била отличена за тази си роля. Което означава, че ще дойде в Пловдив. Гледал съм и „Канкун“, и „Есенна соната“. И Ирини, и Ивана ми направиха много силно впечатление, но ролята на Ивана е много по-въздействаща и по-силна, затова тя е фаворитът ми.

Поддържаща мъжка роля

  1. Борислав Веженов за ролята на Андрей Прозоров в „Три сестри”, Драматичен театър „Сава Огнянов” – Русе
  2. Владимир Карамазов за ролята на Кристиян в „Сирано дьо Бержерак”, Народен театър „Иван Вазов”
  3. Иван Бърнев за ролята на Били Бибит в „Полет над кукувиче гнездо”, Народен театър „Иван Вазов”

Едва ли някой се съмнява, че наградата ще отнесе Владо Карамазов, въпреки че Бърнев му е достойна конкуренция и по-добрият избор, но…

Поддържаща женска роля

  1. Гергана Кофарджиева за ролята на Щиглеца и жената над 70-те в „Преди/След”, Театър „София”
  2. Христина Караиванова за ролята на Баба Кера в „Балкански синдром”, Малък градски театър „Зад канала”
  3. Цветана Манева за ролята на Клитемнестра в „Електра”, Театър „София”

Тук името на Цветана Манева доминира над останалите претендентки.

Дебют

  1. Нина Боянова за режисурата на „Първа любов”, Продуцент: Н2О Филм
  2. Павлин Димитров за ролята на Обичащия в „Първа любов”, Продуцент: Н2О Филм
  3. Петър Лъджев за ролята на Алберто Берторели в „Ало, ало”, Общински театър „Възраждане”

За тази категория нямам мнение, но ако трябва да посоча някой, то това ще е Петър Лъджев.

Майсторско техническо осъществяване

  1. „Сирано дьо Бержерак”, Народен театър „Иван Вазов”
  2. „Фауст”, Театрално-музикален продуцентски център – Варна
  3. „Цар Шушумига” – Драматично–куклен театър „Константин Величков” – Пазарджик

Интересна категория, трудна за предсказване. Много е вероятно „Сирано“ да отнесе приза, а „Цар Шушумига“ да го отнесе в раздела за кукли. Въпреки това е много възможно наградата да отиде във Варна, за да могат малко да се укротят страстите около ТМПЦ-то (не че спектакълът не заслужава наградата).

Режисура

  1. Александър Морфов за „Полет над кукувиче гнездо”, Народен театър „Иван Вазов”
  2. Василена Радева за „Нордост”, Младежки театър „Николай Бинев”
  3. Стефан Москов за „Сирано дьо Бержерак”, Народен театър „Иван Вазов” и „Възгледите на един пън”, Държавен куклен театър – Варна

Теди Москов май не е съвсем удобен на културната общественост, та малко ме съмнява той да бъде награденият. Василена Радева пък взе Аскеер за дебют миналата година за този спектакъл, и, чини ми се, въпреки прекрасната работа, ще бъде задмината, също както и Ангелина Славова. Затова Морфов ще обогати колекцията си от статуетки.

Сценография

  1. Васил Абаджиев за „Фауст”, Театрално-музикален продуцентски център – Варна
  2. Огняна Серафимова за „Господин Колперт”, Театър „София”
  3. Чавдар Гюзелев за „Сирано дьо Бержерак”, Народен театър „Иван Вазов”

Битката е между „Фауст“ и „Сирано“. И ако „Фауст“ не отнесе наградата за майсторско техническо осъществяване, ще я отнесе. Същото важи и за „Сирано“.

Авторска музика или оригинално музикално оформление

  1. Александър Деянов и Мария Илчева за „Ноктюрно – от прахта до сиянието”, Сдружение за съвременно алтернативно изкуство „По действителен случай”
  2. Петя Диманова за „Приказка”, Театрална работилница „Сфумато” и Сдружение „USTANA”
  3. Ambient anarchist за „Мъртвата Дагмар или Малката кибритопродавачка”, Сдружение за съвременно алтернативно изкуство „По действителен случай”

Куклено изкуство

  1. Рин Ямамура за сценографията на „Цар Шушумига”, Драматично-куклен театър „Константин Величков” – Пазарджик
  2. Пламен Мирчев-Мирона за музиката на „Вампирова булка”, Столичен куклен театър
  3. Десислава Минчева–Тодорова – за актьорско изпълнение в „Сливи за смет”, Център за изкуства „За родопите”, в сътрудничество с Театър 199 „Валентин Стойчев” и Родопски драматичен театър „Николай Хайтов”

Тук съм за Рин Ямамура, която направо разбива представите за сценография в куклен спектакъл!

Критически текст

  1. Венета Дойчева за книгата „Думи и Еринии. Текстове за драматургия”
  2. Ина Божидарова за книгата „Драматургичната адаптация. (от драмаизация към постмодерен текст за сцена”

„Златен глас“ за дублаж

  1. Александър Воронов за дублаж в сериала „Щурите съседи”
  2. Ани Василева за дублаж в сериала „Щурите съседи”
  3. Христина Ибришмова за дублаж в сериала „Мечтатели”

„Щурите съседи“ е фаворитът ми. Не знам коя роля дублира Ани Василева, но Александър Воронов е жесток! Затова бих предпочел него. Инак, ако сте фенове на сериала, в Уикицитат събирам колекция от най-добрите цитати от сериала.

Награда за цирково изкуство

  1. Енчо Керязов за значими постижения в областта на съвременната акробатика и силовата еквилибристика

Стискам палци на всички! Други прогнози, различни от моите, са добре дошли в коментарите по-долу 🙂


Частен детектив

Блогъри пишат за театър
Тази публикация е написана от Петър Ванев – pierrot. Непременно се отбийте да разгледате „Из думите на един мим“, защото темите, за които размишлява Pierrot, със сигурност ще ви заинтригуват.

Камерен детектив

Като за първа среща с камерна сцена мина изключително добре. Като емоция и действие от само двама актьори съм изключително впечатлен. Като за театър се получи като на кино. А сега конкретно…

Частен детектив е постановка на Любо Кънев по Антъни Шафър, в която участваха само два актьори – Йовко Кънев и Венци Петков, в една много мъничка зала (както разбрах предварително – камерна) и много ретро атмосфера. Идеята за съпруг и любовник с вплетени интриги и обвинения, малко разкази за секс и загатното убийство, бе изиграна много добре от двамата. Опитът на Петков – в театъра много отдавна, и енергията на младият Йовко си свършиха добре работата и влязоха в ролите много добре.

Венци Петков, който играе съпругът, представи изумително добре старият и оттегчен мъж, който приема възможността да се раздели с жена си с ентусиазъм и изпива по този повод доста алкохол на сцената, като прескача от истеричен смях до заговорнически шепот. Имаше енергия, наистина достойна за един изкуфял мъж над средната възраст, който има млада финландска любовница и перспективата безболезнено да си остане само с нея. Йовко Кънев влиза и излиза от сериозният профил в напълно вдетинено поведение с лекота, която е изумителна за неговата възраст и опит. С разчорлена дълга коса, като от плоча на Doors; с невинен поглед като дете от американско рекламно списание и тънка фигура, като на френски манекен през 60-те, Кънев прелива от истеричен младеж до замислен мъж някак набързо, като между лицата, които сменя пали набързо по цигара на сцената и издиша дима леко оттегчен.

Диалогът много ми хареса, защото беше жив, винаги имаше „и още нещо“, и с малки изключения ме държа на ръба между смеха и сериозното. Заиграването с криминалното, любовното и чисто човешкото в тази постановка е направено определено по един много забавен начин. Много съм се смял на начина, по който Кънев изпада в недоумение или е вглъбено сериозен, тъй като очите му през цялото време прескачаха из публиката, смеейки се на впечатлението, което създава. Въобще, с удоволствие ще гледам наново постановка с който и да е от двама актьори, тъй като те карат да си на сцената, заедно с тях. Хареса ми, че слизат при теб до седалките, а в същото време не те виждат, а са там в тяхната игра и на теб ти остава само да ръкопляскаш накрая на представлението.

Малко Шекспир в един „Фиат“

Блогъри пишат за театър
Тази публикация е написана от Петър Ванев – pierrot. Непременно се отбийте да прочетете „Из думите на един мим“, защото темите, за които размишлява Pierrot, със сигурност ще ви заинтригуват.

Ромео и Жулиета“ е част от репертоара на Драматичен театър-Русе, а на столична сцена —можете да го гледате в Народния театър на 15.02.

Малко Шекспир в един „Фиат“

Раздвоен съм. Историята на социално-изконсумираната сексуална тръпка между двама веронски младежи е дялкана много пъти през годините, и да седна да пиша за нея си е голямо предизвикателство. А когато е постановка с елемент на съвременно театрално виждане, то става много рисково 🙂 Раздвоение. Това ми е настроението – имаше неща, които много ми харесаха, но имаше други, които ме докараха до шах, в който стоях и немеех. За първи път гледах „Ромео и Жулиета“ на живо, и държа да отбележа, че коментара ми е на лаик в изкуството на Шекспир.

Невероятно! Това мога да използвам за сценичното оформление – въртящата се сцена създаваше усещането за нереалност при смяната на сцените, музиката беше достатъчно силна и чувствена, че когато бе съчетана с осветлението да те накара да си представиш едни италиански улички, с много близки каменни зидове и гаснещи свещи по ъглите. Костюмите бяха много добри, нямаше нищо излишно и позволяваше на актьорите да изглеждат и държат така, както изписаните герои на Шекспир. Тук всичко детско в мен бе убито, когато се появи и стоя през цялото време един скапан Фиат Типо. Когато се правят осъвременени адаптации на подобни произведения, според мен е редно да се подходи към цялото представление, а не само към отделни детайли в него. Гаврата с този автомобил продължи през цялото време и то на фона на ренесансови дрехи, нрави и атмосфера. Голяма глупост. Въртящата се сцена бе силна добавка, която създаваше динамика при смяната на сцените, позволяваше да се покаже в движение размисълът на героите – нещо невъзможно на нормална сцена; и създаде усещане за непрекъснатост на действието. Допаднаха ми и аксесоарите – ветрила, чадъри, рапири, все неща, които са нормални и присъщи за произведението и ме върнаха много назад в годините. Абсолютна простотия бе, когато Жулиета нахлузи едни ролери и се защура по сцената, а Парис (Крум Берков) не спираше да пуши и пуши, и пуши…

Ромео и ЖулиетаЗа актьорите също съм раздвоен. Силната роля тук бе на Жулиета (Мира Бояджиева), която освен изключително красива жена е и много силна актриса. Успяваше да съчетае детското с женското, без въобще да се разбере, че е игра. Дори местенето на очите й се усещаше в залата, тъй като тя флиртуваше с нас – зрителите, като ни принуждаваше да следим всяка нейна стъпка из голямата черна сцена. Ромео бе много слаб. Красив мъж, но слаб актьор. Репликите бяха изричани бързо и без достатъчен патос, а движенията бяха като на уморен ученик, който отбива номера за пред класната. За сметка на това Адриан Филипов (Меркуцио) просто уби всичко – приликата с Джони Деп предполагам, че е умишлено подчертана; изключителна игра, много добър монолог и прескачане от радост в тъга и обратно, без да влага особени усилия. До момента в който бе убит, той бе главният герой – без или със да иска, всичко се въртеше около него и публиката чакаше той да се появи. За постановка с толкова много герои, само двама да привлекат вниманието за по-дълго според мен е дълбоко погрешно, тъй като те не са постоянно на сцената. Останалите актьори просто минаваха някак си на въртящата се рампа и не оставиха никаква следа. Много добре се получаваше всеки път, когато монолози или диалози се изричаха в рими – усещането, че гледах стихотворение е много особено и завладяващо.

Обобщено – бих отишъл на гледам някои от актьорите, но не на същата постановка. Колкото прекрасни неща да имаше, толкова две – три безумни глупости ги съсипаха. За мен. Залата бе пълна и хората ръкопляскаха много, което говори, че може и да им е харесала 🙂