Народното творчество

“Народното творчество е творчество, което се създава от народа. Толкоз. То се ражда основно по селата, т.е. извън града. Но и това, което се ражда в града, пак може да се каже, че е народно творчество, защото хората в града обикновено са от селата…” „Народното творчество“ е моноспектакъл на Камен Донев и вчера беше премиерата му. В Пловдив, за моя радост. И аз бях там. И се забавлявах прекрасно. Смях се много, почти до напикаване на всичко, което се случваше на сцената – а там през цялото време се случваха много и все различни неща – нагледно беше обяснено как се плетат чорапи с 4 взаимнозаменящи се куки, анализ на творчеството на италиански художник, две математически теореми, описание на български народни инструменти, нови правила на детската игра, позната като „народна топка“, спомени от детството… знаете го какъв е Даскала като персонаж – скача от тема на тема, които нямат почти нищо общо, което довежда до комичните ситуации. И всичко това, обединено около общата тема. Темата за народното творчество. За това как сивото ежедневие може да бъде запълнено с песни и танци. И…

Повече…

За народното творчество

UPDATE: Мнението ми за спектакъла можете да прочетете ТУК. Драматичен театър – Пловдив почти тайно подготвя нова премиера – моноспектакъла на Камен Донев „За народното творчество“. „Народното творчество е творчество, което се създава от народа. Толкоз. То се ражда основно по селата, т.е. извън града. Но и това, което се ражда в града, пак може да се каже, че е народно творчество, защото хората в града обикновено са от селата…“ Познавате Камен Донев, не е необходимо да му правя някакво специално представяне. Сега вижте следното видео: Ей това са човекът и персонажът, които ще ни забавляват по време на спектакъла. Аз само като го слушам да говори така (без значение какво казва – сериозно или не) и се заливам от смях, а като прочетох и текста от анотацията, направо започвам да се точа за невероятно шоу. Премиерните дати са 16-ти и 30 октомври, а билетите са вече пуснати. Има ли въобще какво да се чудиш? бегом към касата (или към виртуалната каса)! UPDATE: Мнението ми за спектакъла можете да прочетете ТУК.

Повече…

Мъжка забавачка.

За мнозина не е тайна, че „Мъжка забавачка“ е последният проект, по който работех и който така и не успях да завърша. И виждам, че това е донякъде за добро. Защото не съм почитател на такъв вид театър. Аз го наричам със съвсем откровеното название „театрална чалга„. Дори не знам защо е цялата тази истерия около това представление, свършващи рано билети, масирана рекламна атака… А то си е баш чалгичка. Няма Азис или някоя силиконова кака с големи… сини очи и с едно име, ама го има Асен Блатечки (звездата, която да привлича публика, лошото момче с големите мускули, дето всички харесват и заради който девойки надават истерични писъци в салона). За пиесата Пиесата е изключително глуповата немска комедия (което си е оксиморон, както и да го погледнеш), която разглежда темата за шопинг манията у жените (както и при някои мъже). Докато я четох още в началото на репетиционния период, не видях в нея абсолютно нищо смешно, нищо, което да ме грабне. Даже не си извадих култови реплики, както правя обикновено – обикновено повествование, прости ежедневни диалози. Да не говорим за това,…

Повече…

Забавачка за мъже

В театъра се работи по новото заглавие „Мъжка забавачка.“ от Кристоф Магнусон, авторски спектакъл на Емил Бонев. Не, не си и помисляйте да ми задавате въпроса как е от някой автор и авторски спектакъл на друг – отговор на този въпрос не се дава. Премиерата е на 5 април, а в ролите са Асен Блатечки, Петър Тосков, Алексей Кожухаров и Ивайло Христов. Това, в дясно на вашите екрани, е плакатът. Или поне част от него. Идеята беше да бъде филмов плакат, максимално доближаващ се като концепция на холивудска продукция. Но това е дълга и тъжна история, която няма да разказвам (сега). В крайна сметка това ще виждате разлепено по улиците. Изчистени са шапката и малко друга ненужна за блога ми информация, за да е по-прегледно. Изпълнението на плаката е на Тинко от pswa.biz, който брадяса докато с неохота изопачаваше и връщаше перфектния филмов плакат към театрален. Фотограф е Георги Вачев (, че кой друг!?)

Повече…

Обществен враг

„Обществен враг“ е пиеса, написана през 1882 oт Хенрик Ибсен. През 50-те години на 20 век Артър Милър прави адаптация на пиесата, като запазва същото име. През 2007 година, в Пловдивския театър, проф. Здравко Митков я поставя на сцената, както той я вижда, пречупена през неговия поглед. Нарочно не бях гледал нито една от репетициите, нарочно не се заглеждах, когато трябваше да влезна в салона и да говоря с режисьора. Чел съм пиесата на Ибсен, прочетох и сценичния вариант на проф. Митков. И не исках да гледам процеса, в който пиесата се превръща в театрално представление, а готовия продукт. Затова днес реших да гледам закритото представление, защото въпреки че е все още репетиция, вече всичко е установено, изрепетирано и ако има някаква промяна, тя ще е толкова дребна и незначителна, че почти няма да се забелязва. И ето ме в салона, заедно с всички онези, които бяха чули, че ще има закрито представление. Веднага се забелязва отворената и осветена сцена, подредена за начало – някакъв дом. Голяма табела разкрива, че това е ДОМЪТЪ НА Д-РЪ СТОКМАНЪ. След като удобно се разположих на…

Повече…