Народното творчество

“Народното творчество е творчество, което се създава от народа. Толкоз. То се ражда основно по селата, т.е. извън града. Но и това, което се ражда в града, пак може да се каже, че е народно творчество, защото хората в града обикновено са от селата…”

Народното творчество„Народното творчество“ е моноспектакъл на Камен Донев и вчера беше премиерата му. В Пловдив, за моя радост. И аз бях там. И се забавлявах прекрасно. Смях се много, почти до напикаване на всичко, което се случваше на сцената – а там през цялото време се случваха много и все различни неща – нагледно беше обяснено как се плетат чорапи с 4 взаимнозаменящи се куки, анализ на творчеството на италиански художник, две математически теореми, описание на български народни инструменти, нови правила на детската игра, позната като „народна топка“, спомени от детството… знаете го какъв е Даскала като персонаж – скача от тема на тема, които нямат почти нищо общо, което довежда до комичните ситуации. И всичко това, обединено около общата тема. Темата за народното творчество. За това как сивото ежедневие може да бъде запълнено с песни и танци. И всичко нагледно се показва.

За онази част от публиката, която не владее български, Даскала може да обясни как се играят различни хора на немски, френски и английски. По начин, по който дори и грам думичка да не знаеш, се заливаш от смях.

(Всъщност всичките песни и танци в един момент ми дойдоха малко в повече, но това е положението – в България има много фолклорни области, трябва да се застъпят всички, за да може лекцията да е пълна.)

Всъщност след края на представлението, докато напускаш салона с усмивка на уста и болки в корема от смях, започваш да се замисляш, че всъщност думите на Даскала, макар и комично поднесени, крият в себе си сериозното послание, че от нас зависи дали ще живеем прекрасно, в пъстър свят или в свят, изпълнен със сивота. Дали ще се радваме на живота такъв, какъвто е или ще се гледаме с него сърдито. И други такива неща. И ти идва да запееш. Не както той съветва – още на следващата заран, а веднага щом напуснеш театъра.

Струва си.

снимка: Владимир Зенкевич

За народното творчество

UPDATE: Мнението ми за спектакъла можете да прочетете ТУК.

Драматичен театър – Пловдив почти тайно подготвя нова премиера – моноспектакъла на Камен Донев „За народното творчество“.

„Народното творчество е творчество, което се създава от народа. Толкоз. То се ражда основно по селата, т.е. извън града. Но и това, което се ражда в града, пак може да се каже, че е народно творчество, защото хората в града обикновено са от селата…“

Познавате Камен Донев, не е необходимо да му правя някакво специално представяне. Сега вижте следното видео:

Ей това са човекът и персонажът, които ще ни забавляват по време на спектакъла. Аз само като го слушам да говори така (без значение какво казва – сериозно или не) и се заливам от смях, а като прочетох и текста от анотацията, направо започвам да се точа за невероятно шоу.

Премиерните дати са 16-ти и 30 октомври, а билетите са вече пуснати. Има ли въобще какво да се чудиш? бегом към касата (или към виртуалната каса)!

UPDATE: Мнението ми за спектакъла можете да прочетете ТУК.

Мъжка забавачка.

За мнозина не е тайна, че „Мъжка забавачка“ е последният проект, по който работех и който така и не успях да завърша. И виждам, че това е донякъде за добро. Защото не съм почитател на такъв вид театър. Аз го наричам със съвсем откровеното название „театрална чалга„.

Дори не знам защо е цялата тази истерия около това представление, свършващи рано билети, масирана рекламна атака… А то си е баш чалгичка. Няма Азис или някоя силиконова кака с големи… сини очи и с едно име, ама го има Асен Блатечки (звездата, която да привлича публика, лошото момче с големите мускули, дето всички харесват и заради който девойки надават истерични писъци в салона).

За пиесата

Пиесата е изключително глуповата немска комедия (което си е оксиморон, както и да го погледнеш), която разглежда темата за шопинг манията у жените (както и при някои мъже). Докато я четох още в началото на репетиционния период, не видях в нея абсолютно нищо смешно, нищо, което да ме грабне. Даже не си извадих култови реплики, както правя обикновено – обикновено повествование, прости ежедневни диалози. Да не говорим за това, че преводът на Боян Иванов хич пък не беше на ниво.

А идеята с халкичките от кутиите за бира ми беше интересна, уви, отрязана е в „авторския спектакъл“.

Рекламата

Плакатът на представлението е добър. Просто си личи, че е правен с желание от хора, които разбират и знаят какво правят. Други пък знаят, че всъщност това е осакатен от директора-автор-и-режисьор вариант на един зверски продукт, готов да си съперничи с холивудски филмов плакат.

Афишът си е нормален театрален афиш, само дето е отпечатан в розово, за да се набива на очи. Като покана за чалготека. Елате повече.

Програмата… ами нея можете да не си я купувате, всъщност, така или иначе интересното за четене е отмъкнато от в. Стандарт.

Представлението

Насам-натам пише, че ме очаквал час и половина гарантиран смях. Пък на мен не ми беше никак смешно, даже напротив. Успях да се засмея на две или три места, на вицове от улицата, които съм чувал, но съм забравил. Иначе представлението е изпълнено с вицове и скечове от типа на вицовете, които разказва Слави в края на шоуто си. Това донякъде освежава тъповатия текст и го разчупва. Донякъде. Защото ако не си прекарал последните десетина години на Марс, ще си чувал поне 80% от смешките. Просто поредният субпродукт, който минава покрай мен, без дори да му отдам голямо внимание.

Актьорска игра

Ивайло Христов и Алексей Кожухаров направо ме размазват. Аз съм фен на Иво още отпреди да започна да работя в театъра, а Алекс също ми е много комичен типаж. Уникални са, много ме радват. А Блатечки и Петър Тосков не могат да играят друго, хванали са си калъпа и си бичат каквото си знаят.

Декор и сценография

Бях виждал и (а и бях чувал за) голяма част от декора, както и за някои сценични решения и те никак не ме изпълваха с ентусиазъм. Елементарна работа – споменава се Хемингуей в текста – сочи се прилежно закачен негов портрет на стената до опъната рибарска мрежа, гребло на лодка… Ерол обича да се боксира – ей ти го боксовия чувал – виси и чака да бъде блъскан… PlayStation – седи в ъгъла. По текст трябва да се пие бира – хладилникът е пълен, няма страшно.

Противоречие

1. Окей, в мъжкото мазе не влизат жени… логично – то си е мъжка територия, непревземаема крепост, един вид Итака. Ами тогава Мая защо се разхождаше из него, докато си стържеше по цигулката между действията? И… това решение с живото изпълнение нещо хич не ми се връзваше логично с пиесата.

2. Пиесата е от Кристоф Магнусон, а в същото време е „авторски спектакъл“ на Емил Бонев. Как става тоз номер?!

Вместо заключение

Не бих поканил приятели на това представление. Защото смятам, че всички онези, които аз бих поканил на театър, имат нещо в главите си и умеят да го използват, не обичат да им бъдат давани нещата сдъвкани ситно и готови за преглъщане. Защото и те, както и аз, плюем на такъв вид субкултура, която ни залива.

Мога да пиша още доста по темата, но смятам да спра дотук, мисля, че казах достатъчно, за да се разбере какво мисля като цяло. За обобщение само ще кажа, че ако имаше сайт, подобен на imdb.com, но за театър, щях да сложа 1/10 или 2/10 (с много компромиси).

Веднага след премиерата се показа една публикация в блог, която имам подозрението, че е написана от вербуван (или силно пристрастен) човек – прекалено е полирана и излъскана.

Забавачка за мъже

В театъра се работи по новото заглавие „Мъжка забавачка.“ от Кристоф Магнусон, авторски спектакъл на Емил Бонев.

Не, не си и помисляйте да ми задавате въпроса как е от някой автор и авторски спектакъл на друг – отговор на този въпрос не се дава.

Премиерата е на 5 април, а в ролите са Асен Блатечки, Петър Тосков, Алексей Кожухаров и Ивайло Христов.

Това, в дясно на вашите екрани, е плакатът. Или поне част от него. Идеята беше да бъде филмов плакат, максимално доближаващ се като концепция на холивудска продукция. Но това е дълга и тъжна история, която няма да разказвам (сега). В крайна сметка това ще виждате разлепено по улиците. Изчистени са шапката и малко друга ненужна за блога ми информация, за да е по-прегледно. Изпълнението на плаката е на Тинко от pswa.biz, който брадяса докато с неохота изопачаваше и връщаше перфектния филмов плакат към театрален.

Фотограф е Георги Вачев (, че кой друг!?)

Обществен враг

Обществен враг„Обществен враг“ е пиеса, написана през 1882 oт Хенрик Ибсен. През 50-те години на 20 век Артър Милър прави адаптация на пиесата, като запазва същото име. През 2007 година, в Пловдивския театър, проф. Здравко Митков я поставя на сцената, както той я вижда, пречупена през неговия поглед.

Нарочно не бях гледал нито една от репетициите, нарочно не се заглеждах, когато трябваше да влезна в салона и да говоря с режисьора. Чел съм пиесата на Ибсен, прочетох и сценичния вариант на проф. Митков. И не исках да гледам процеса, в който пиесата се превръща в театрално представление, а готовия продукт. Затова днес реших да гледам закритото представление, защото въпреки че е все още репетиция, вече всичко е установено, изрепетирано и ако има някаква промяна, тя ще е толкова дребна и незначителна, че почти няма да се забелязва.

И ето ме в салона, заедно с всички онези, които бяха чули, че ще има закрито представление. Веднага се забелязва отворената и осветена сцена, подредена за начало – някакъв дом. Голяма табела разкрива, че това е ДОМЪТЪ НА Д-РЪ СТОКМАНЪ.

След като удобно се разположих на мястото, което си харесах, ме осени идеята, че тази пиеса ще е огромен и безкраен бърборилник – нито в пиесата на Ибсен, нито в сценичния вариант на режисьора имаше особено действие. Само текст. Много текст, който трябва да се изговори. Ужас! Оказа се, че съм грешал. Представлението е толкова театрално, толкова красиво и изчистено, че когато започна, се преселих в описвания свят – в дома на Стокман, в редакцията на вестника, бях част от събранието, а после – обратно в разрушения дом на Стокманови. За радост „Обществен враг“ не е от представленията, на които спокойно можеш да дремнеш, сгушен в тъмнината на салона.

Сценографията е впечатляваща. Да успееш да наредиш дом, редакция на вестник и апартамент на сцената, при това с минимални промени, си е майсторство. Невяна Кавалджиева се е справила перфектно. Всичко е там, където трябва да бъде, няма излишни предмети, не е нещо кичозно, като в същото време сценографията не е минималистична. Моите адмирации. Костюмите също са много добри, типични за епохата.

Актьорската игра – чух няколко различни мнения. Моето е, че всички се справят чудесно. Много от тях не ги бях виждал в такива роли, което не е непременно лошо. Не бях виждал Елена Кабасакалова в такава роля, изглежда интересно и много добре. Стоян Сърданов малко не ми изглеждаше на мястото си. Свикнал съм да го гледам в комични роли и ако трябва да съм честен, си го представях повече в ролята на Мортен Кийл, отколкото на д-р Стокман. Не че не изигра д-р Стокман, напротив, изигра го толкова добре, че изправи на крака публиката секунди след финала, но ми изглеждаше странно. Ролята му е най-сериозната, почти всяка втора реплика е негова, цялата тежест пада върху него.

Да, революционер съм! Възставам срещу вековната лъжа, че мнозинството винаги има право! Нещо повече – заявявам, че мнозинството винаги греши… […] Било ли е право мнозинството, когато е стояло безучастно, докато са разпъвали Христос? Било ли е право мнозинството, когато е отказало да повярва, че Земята се върти около слънцето и е позволило Галилео да бъде поставен на колене като куче? […] Отговорете ми на следното!… Взвод войници върви по пътя към врага. Всеки от тях е убеден, че върви по правия път, по безопасния път. На два километра по-нататък стои един самотник, предния пост. Той вижда, че този път е опасен, че другарите му ще влязат в капан. Втурва се назад!… Не е ли ясно, че на този човек принадлежи правото да предупреди мнозинството, да спори и да се бори с него, ако вярва, че знае истината? Преди мнозина да знаят нещо, един трябва да го узнае!

Почти невъзможно за игра. А той се справи безупречно. Поздравления!

Смятам да приключвам с писането. Мисля, че най-важното го написах – представлението е чудесно, много театрално и чисто. И ще се хареса, надявам се, на всеки, който го гледа. Затова се огледайте за нетипичен за днешния ден афиш, изписан с ерови гласни (Драматиченъ театъръ – Пловдивъ, Общественъ врагъ…), вижте датата и елате на театър! Хубаво е.