Царят е гол? – новите дрехи на сайта

Ако четете тези редове, значи току-що сайтът ми се е сдобил с нов дизайн и ако използвате четец или друго външно приложение, което извлича и показва съдържанието на блога, можете да видите новия облик в уеб браузъра си. Дори и на мобилно устройство! Старият дизайн, който аз много харесвах, беше правен за време, когато посетителите на блога го разглеждаха на десктоп компютри или лаптопи. Сега, когато прагът на дневните посетители, които го посещават през мобилно устройство надмина 10%, е немислимо да не се вземат мерки за тяхното по-пълно преживяване и дизайн, който да е пригоден и за малките дисплеи. Използваният досега дизайн също можеше да свърши работа, но времето, което щеше да отнеме преправянето, значително щеше да надвишава времето за създаване на нов облик, отначало. Пък и по една или друга причина той остана недовършен и много неща в него бяха планирани на ниво дизайн, но никога не бяха реализирани по-нататък. Затова сега всичко започва отначало и обликът, който кръстих Блогодат, заедно с неговите две версии (и една трета, която беше за много кратко активирана и достъпна), заминават в заслужена пенсия. Използвах…

Повече…

Още малко за коментарите тук

Още малко по темата за коментарите тук, в блога – да, коментарите все още са спрени за повечето публикации. Това не е лошо нещо и не, не прави блога повече пространство за монолог, както отбеляза Светла, не. Не и повече от преди. Блоговете винаги са били и ще продължат да са форма на монолог. Независимо дали с или без коментарите, публикуваното съдържание е монологът на автора, под който евентуално посетителите могат да оставят коментарите си за него. Дискусията не променя монолога, тя си е дискусия и в нещ се обсъждат темите от него, но интерактивността със съдържанието винаги е липсвала – то си остава непроменено (освен евентуално някоя дребна корекция). Коментарите в по-голямата част от случаите не взаимодействат със съдържанието, те взаимодействат с другите коментари. Това е фалшива интерактивност. Излишна. И независимо дали има или не коментари и възможност за оставяне на такива, съдържанието е нещото, което привлича посетители, нови читатели. Не коментарите. Решението ми да спра коментарите тук е, както написах и преди, дълго обмисляно действие, което е в полза както за мен и за сайта ми, така и за коментиращите….

Повече…

Няма коментари

Тази публикация е 693 подред в този блог. Тези публикации до момента са събрали 3945 коментара. На мен резултатът ми харесва, въпреки че несъмнено можеше да е и по-добре. Тези числа спират да имат някакво значение от този момент насетне. Защото коментарите в този сайт изчезват. Под публикуваните съдържания няма да има формуляр за коментиране. Нито този на WordPress (платформата, която задвижва сайта), нито Disqus, които използвах много добре в продължение на много време, нито коментари от Facebook, нито коя да е друга съществуваща или нова платформа. Е, възможно е да има някои изключения, в които някоя публикация да разрешава или да приканва за оставянето на коментари и мнения, но това ще е по-скоро изключение, отколкото правило. Отделно, че ще е изрично посочено. Защо спирам коментарите? Решението не е моментно, а дълго време си мислех и обсъждах с колеги за ползите и негативите от събирането на коментари. Везната наклони към премахването им. Това е моят сайт и в него няма да има коментари към нещата, (за) които пиша. Но ако наистина имате какво да кажете по някоя тема – чувствайте се свободни…

Повече…

Защо имам блог, когато блоговете са мъртви?!

Блогвам. Следователно мисля. Следователно съществувам. Блогването е важен ритуал, който извършвам почти ежедневно, макар крайният резултат в повечето случаи да остава невидим, а написаното да се трупа в чернови. Чрез блога си изследвам различни неща от областите, които ме вълнуват, събирам си мислите и ползвам платформата за изразяване и структуриране на измисленото. Блогването е доста времеемко като инструмент, но и пристрастяващо, особено ако имаш какво да споделиш. Преди време Жюстин, в публикацията си „10 причини да имаш свой блог“, посочи този блог като „мястото, в което можеш, ако искаш, да покажеш какво знаеш, какво мислиш, да демонстрираш експертност и заявиш позиция по важни за теб професионални въпроси.“ Ето защо продължавам да поддържам блога си, въпреки че съм на мнение, че блоговете, каквито ги познаваме, са мъртви: Помага ми да уча и да мисля, да подреждам мислите си правилно — всяка публикация, която пиша, независимо дали накрая я публикувам или остава скрита, подрежда мислите ми по определен начин, готови да бъдат изложени консистентно, когато се наложи. Подобрява начина ми на мислене, позволява да мисля в различни посоки, които да записвам и изследвам в…

Повече…

re:Стартиране

Ето, че след период на отсъствие, породен от смяната и разправии с хостинг доставчика, който ползвам, блогът отново е на линия. Ако сте таили надежди, че той няма да се върне, по един или друг начин това ви е носило радост – съжалявам ви! Малко свещи сте палили! Сериалът е с продължение! Благодаря на всички онези, които оказаха подкрепа, както и на всички онези, които ми писаха и ми звъняха по телефона, за да ми кажат, че блогът го няма. Особени благодарности на Светла! Дълго време обмислях някои сериозни промени, които да направя наоколо. Някои от тях вече са факт, макар и да не се виждат или се забелязват трудно, други ще се случват през следващите няколко дни. Надявам се да успея да реализирам всичките си замисли. Добре е, ако приемате този период като „полево изпитание“ (това звучи ли ви познато?). Едно е сигурно, обаче — този блог се върна към живота, като феникс, за да можем да продължим да бъдем заедно. Което е прекрасно!

Повече…