Перфектното бягство

Четвъртък вечер – кино вечер. Бях си наумил да гледам „Младата Виктория“, но плановете се промениха и купих билети за „Перфектното бягство“ минути преди започването на прожекцията.

Още отсега искам да се знае, че беше досадно слаб филм, на който дори си позволих за минути да изляза от салона и без да бързам, да отида до тоалетна. Но за това – след малко.

Перфектното бягство

Прекарването на меден месец на Хавай несъмнено е мечта на много младоженци. Синди (Мила Йовович) и Клиф (Стив Зан) точно натам са се отправили, но случайно научават за убийството на друга семейна двойка. И докато си мислят, че са попаднали в рая, представите им за мястото се пообъркват. И започват да обмислят варианта да се върнат. После срещат още две двойки, започват шушукания и предположения дали някоя от тях не са издирваните от полицията мъж и жена. И раят се превръща в ад и битка за оцеляване.

Това, което ми хареса, е че филмът е сниман на дневна светлина на открито, а природата на Хавай има какво да покаже и да очарова зрителите. Историята, която се развива из тези места, обаче, е леко досадна и на доста места – предвидима. Има моменти, които привличат вниманието ти и те грабват, но има и доста, в които като се съсредоточиш върху пуканките и всичко е ОК. Останах с впечатлението, че сценарият е писан на части (поне 2), но не е останало време да се синхронизират началото с края. И защо трябваше да чакаме толкоз дълго време, за да започне да се случва нещо?!

За актьорския подбор мога да кажа само, че има какво да се желае още, още повече, че Клиф и Синди определено не приличаха на двойка. През цялото време ми седяха съвсем различни и без химия между тях. После се разбра истината, но това не е оправдание, че съм гледал внимателно и не съм се доверил сляпо на сценариста.

След толкова години все още „не бих простил“ на Мила Йовович – и изглежда завидно добре, и си изигра ролята добре, макар и с всички дупки в сценария. И тук идва мястото на ГОЛЕМИЯ ОБРАТ.

Перфектното бягство

Който трябваше да дойде неочаквано. Само че когато те сполети, вместо да седиш в шок в полумрака на салона, си задаваш въпроса „Абе я чакай малко, тез не направиха ли това и това преди няколко минути, не си ли казаха същото?“ И когато след миг на просветление си отговориш положително, друг въпрос започва да те чопли отвътре – „какво става тука, да го е*а, защо ме заливат с подобна глупост?

После следва една голяма финална екшън сцена (която беше що-годе добра), доброто възтържествува, лошите са получили наказанието си… След туй се занареждат бели букви на черен фон, а лампите в салона светват, за да те спасят от скуката.

Туй то. Получава четворка (4/10) от мен.