Номинации за Аскеер 2015

Жури

за цялостен принос към театралното изкуство

Александър Дойнов, Анастасия Ингилизова, Ангел Генов, Антоанета Добрева – Нети, Васил Михайлов, Веселин Анчев, доц. Веселин Ранков, Владимир Виолинов, Гергана Данданова, Георги Кадурин, Георги Къркеланов, Георги Новаков, Добрин Векилов – Дони, Иван Радоев, Йоана Буковска, проф. Красимир Спасов, доц. Марина Райчинова, Меглена Краламбова, Милен Миланов, Мимоза Базова, Мирослав Косев, Мирослав Пашов, Наташа Колевска, Ненчо Илчев, д-р Николай Ламбрев-Михайловски, Нина Пашова, Радосвета Василева, Радина Кърджилова, Стайко Мурджев, Стефка Янорова, Стойко Пеев, Тигран Торосян и Явор Бахаров.

за 10-те спектаклови категории

Ангелина Славова, Асен Шопов, проф. д-р Атанас Атанасов, проф. д.н. Виолета Дечева, проф. дфн Георги Каприев, Георги Новаков, Жорета Николова, Илка Зафирова, доц. Марина Райчинова, доц. Мария Диманова, Меглена Караламбова, Милен Миланов, Нина Стамова, Розалия Радичкова, Стайко Мурджев, Станка Калчева и Стефка Янорова.

за Съвременна българска драматургия

проф. дфн Богдан Богданов, проф. дфн Георги Каприев, доц. д-р Георги Лозанов, проф. дфн Ивайло Знеполски, Митко Новков, Федя Филкова; Георги Господинов, Иван Кулеков, Иван Теофилов, Панчо Панчев, Петър Маринков, доц. д-р Пламен Дойнов, Теодора Димова, доц. Юрий Дачев, Яна Добрева; Димитър Чернев, проф. д-р Калина Стефанова, Красимира Филипова, Никола Вандов (Елин Рахнев, проф. Иван Добчев и проф. дфн Кирил Топалов не гласуват като членове на журито поради участие в конкурса).

Номинации

Изгряваща звезда

  1. Дамян Тенев за ролята на Джон в „Разбиване” от Нийл Лабют, постановка Стайко Мурджев, копродукция на Театър 199 „Валентин Стойчев” и Драматично-куклен театър „Иван Димов” – Хасково
  2. Дария Симеонова за ролята на Хор в „Антигона” от Жан Ануи, постановка Иван Добчев, Театър „София”
  3. Радина Думанян за ролята на Матилда в „Чиста къща” от Сара Рул, постановка Иван Урумов, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив

Поддържаща мъжка роля

  1. Вежен Велчовски за ролята на Гиги в „Момо” по едноименния роман на Михаел Енде, драматизация Веселка Кунчева и Ина Божидарова, Младежки театър „Николай Бинев“
  2. Стефан Мавродиев за ролята на Гърти в „Кривите огледала” от Дейвид Линдзи-Абер, постановка Ивайло Христов, Младежки театър „Николай Бинев“
  3. Стоян Младенов за ролята на Малволио, домоуправител на Оливия в „Дванайсета нощ” от Уилям Шекспир, постановка Тея Сугарева, Малък градски театър „Зад канала”

Поддържаща женска роля

  1. Василена Атанасова за ролята на Паула в „Госпожа Клайн” от Никълъс Райт, постановка Стилиян Петров, Театър 199 „Валентин Стойчев”
  2. Донка Аврамова-Бочева за ролята на Мартирио, Николина Янчева за ролята на Адела, Филипа Балдева за ролята на Ангустиас, Лиляна Шомова за ролята на Магдалена, Яна Кузова за ролята на Амелиа и Жана Рашева за ролята на Понсия в „Къщата на гнева” по Федерико Гарсия Лорка, постановка Диана Добрева, Общински културен институт Театър „Възраждане“ (споделена номинация)
  3. Мария Каварджикова за ролята на Лелята в „Солунските съзаклятници” от Георги Данаилов, постановка Стоян Радев, Народен театър „Иван Вазов”

Сценография

  1. Мариета Голомехова за „Момо” по едноименния роман на Михаел Енде, драматизация Веселка Кунчева и Ина Божидарова, Младежки театър „Николай Бинев“
  2. Петър Начев за „Чиста къща” от Сара Рул, постановка Иван Урумов, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив
  3. Чавдар Гюзелев – художник и Иван Москов – видеозаснемане и монтаж за сценографската среда на „Каквато ти ме искаш” от Луиджи Пирандело, постановка Стефан Москов, Народен театър „Иван Вазов”

Костюмография

  1. Диана Добрева за „Къщата на гнева” по Федерико Гарсия Лорка, постановка Диана Добрева, Общински културен институт Театър „Възраждане“
  2. Мариета Голомехова за „Момо” по едноименния роман на Михаел Енде, драматизация Веселка Кунчева и Ина Божидарова, Младежки театър „Николай Бинев“
  3. Свила Величкова за „Каквато ти ме искаш” от Луиджи Пирандело, постановка Стефан Москов, Народен театър „Иван Вазов”

Театрална музика

  1. Антони Дончев за „Каквато ти ме искаш” от Луиджи Пирандело, постановка Стефан Москов, Народен театър „Иван Вазов”
  2. Петър Дундаков за „Евридика в подземния свят” от Сара Рул, постановка Стайко Мурджев, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив
  3. Христо Намлиев за „Антигона” от Жан Ануи, постановка Иван Добчев, Театър „София” и за „Момо” по едноименния роман на Михаел Енде, драматизация Веселка Кунчева и Ина Божидарова, Младежки театър „Николай Бинев“

Водеща мъжка роля

  1. Герасим Георгиев – Геро за ролята на Пони в „Семеен албум” от Малин Кръстев, постановка Малин Кръстев, Младежки театър „Николай Бинев“
  2. Стефан Мавродиев за ролята на Анри в „Чинечита” от Тиери Дебру, постановка Емил Бонев, Театър 199 „Валентин Стойчев”
  3. Христо Петков за ролята на Мъж в „Разбиване” от Нийл Лабют, постановка Стайко Мурджев, копродукция на Театър 199 „Валентин Стойчев” и Драматично-куклен театър „Иван Димов” – Хасково

Водеща женска роля

  1. Анастасия Лютова за ролята на Жената в „Разбиване” от Нийл Лабют, постановка Стайко Мурджев, копродукция на Театър 199 „Валентин Стойчев” и Драматично-куклен театър „Иван Димов” – Хасково
  2. Илка Зафирова за ролята на Госпожа Клайн в „Госпожа Клайн” от Никълъс Райт, постановка Стилиян Петров, Театър 199 „Валентин Стойчев”
  3. Снежина Петрова за ролята на Непознатата в „Каквато ти ме искаш” от Луиджи Пирандело, постановка Стефан Москов, Народен театър „Иван Вазов”

Режисура

  1. Диана Добрева за „Къщата на гнева” по Федерико Гарсия Лорка, Общински културен институт Театър „Възраждане“
  2. Иван Добчев за „Антигона” от Жан Ануи, Театър „София”
  3. Стефан Москов за „Каквато ти ме искаш” от Луиджи Пирандело, Народен театър „Иван Вазов”

Най-добро представление

  1. „Антигона” от Жан Ануи, постановка Иван Добчев, Театър „София”
  2. „Каквато ти ме искаш” от Луиджи Пирандело, постановка Стефан Москов, Народен театър „Иван Вазов”
  3. „Къщата на гнева” по Федерико Гарсия Лорка, постановка Диана Добрева, Общински културен институт Театър „Възраждане“

Съвременна българска драматургия

  1. „Мадам Мишима“, Монодрама от Елена Алексиева, (Копродукция на Сдружение „Артсензориум” и Театър „София”, постановка Калин Ангелов, 9 ноември 2014 г.)
  2. „Семеен албум“ от Малин Кръстев (Младежки театър „Николай Бинев“, постановка Малин Кръстев, 21 декември 2014 г.)
  3. „За теб“ от Яна Борисова (Продуцентска къща „СМУТ“, постановка Петър Кауков, 5 декември 2014 г. в „Открита сцена” – София)

Евридика в подземния свят

Плакат на Евридика в подземния святАко трябва да съм откровен, малко се позачудих, когато научих, че това заглавие ще се появява в репертоара на Пловдивския театър. Защото в действащия (към момента на писането) репертоар вече съществува пиеса на тази авторка – „Чиста къща“. Беше ми странно като репертоарно решение.

Оригиналното заглавие на пиесата е „Евридика“. Още заглавието подсказва, че ще разглежда познатия мит за Орфей и Евридика. Само че (отново заглавието го подсказва) погледът ще е насочен основно към Евридика, митът ще е пречупен през нейната призма и светоглед.

Не съм чел пиесата, отидох на откритата репетиция в Нощта на театрите „без домашно“. За тази репетиция може би трябва да отделя самостоятелна публикация, особено след като вече премиерата е факт. Но още тогава, макар и само като процес, при това в ранен етап, успях да усетя заряда, желанието да се получи нещо различно и интересно, а не просто скучноват преразказ на един мит, безкрайно познат и близък за нас.

И нямах търпение първо да дойде денят, после – да се добера до залата. Очавах да видя, че решението ще е кардинално променено от онова, което вече бях видял – със задоволство установих, че очакванията ми са били напразни. Защото решението на Стайко Мурджев е точно такова, каквото трябва да бъде – едновременно дръзко, но и уважаващо думите на авторката (пък била тя и феминистка).

В крайна сметка бях свидетел на нещо, което се получава рядко – хармония между всички компоненти, които изграждат едно театрално представление като такова. Дори Луиза Григорова, към която подходих с предубеждение заради ролите ѝ по разни сериали със спорно качество (вече сме ги гледали такива набедени за звИзди „как са мятат“) беше великолепна!

Аплауз заслужава и хорът (Камъните) за изключителния колективен образ. И идея си нямам колко часове репетиции са им били необходими за четиримата, за да докарат нещата дотук, но определено това си е струвало, защото са безупречни.

Любопитни костюми, изключичтелна минималистична сценография (Марина Райчинова), но решетката-завеса пред сцената, която разделя зрителите от действието, ме присети за въпрос от публиката към режисьора по време на репетицията – „как очаквате да се държим ние?“. Това ми се стори интересен своеобразен отговор – театърът се случва независимо от публиката.

Музика (Петър Дундаков), която те води в действието и за разлика от „Дисни трилър“ – точно толкова силна, колкото е необходимо.

И пушек. Много пушек. Твърде много пушек. Дотолкова, че на предпоследния ред на камерна зала се издушихме – не ми се мисли как са се чувствали артистите или пък зрителите на първите редове. И то това е единственото, за което мога да кажа, че не ми хареса (като количество), иначе като част от цялото си беше ОК.

Евридика в подземния свят

Сара Рул пише „Евридика“ като своеобразен начин да общува с починалия си баща. Ето затова и създава иначе несъществуващия персонаж на бащата на Евридика. Нямам представа какъв е бил мотивът на Стайко Мурджев да постави точно тази пиеса – страхът от смъртта е интересна тема, но страховете той вече ги извади на показ още в „Дисни трилър“. Вероятно и затова „Дисни трилър“ ми хареса повече, отколкото ми допадна „Евридика“. И въпреки това „Евридика“ е ценно попълнение в репертоара, малко коледно бижу, което си струва да бъде преживяно.

Плактът на представлението е на Радослава Боор, а снимката е от архива на театъра.

Дисни трилър и изначалният страх

Дисни Трилър

„Дисни трилър“ на Стайко Мурджев в Драматичен театър – Пловдив е представление, което копнеете да гледате. Но същевременно с това ви е страх. Така мога да обобщя впечатленията и възхитата си за представлението.

Изключителен фен съм на театър, който вълнува, който провокира, който те предизвиква да (съ)преживяваш случващото се на сцената и който те кара да настръхваш. Като някакво зловещо съчетание между скоростно влакче и влакче на ужасите, което поставя на изпитание привидната смелост – хем знаеш, че си в безопасност, хем крещиш неистово, а вятърът и различни други фактори отвяват защитната обвивка и оголват и подсилват страховете и емоцията.

„Дисни трилър“ е точно такова преживяване. То се случва в Пловдивския театър, на камерна сцена, под режисурата на Стайко Мурджев. Не крия, че не бях особено впечатлен от предишни негови постановки – „Когато гръм удари“ и „Крал Лир“. Донякъде се опитвах да изследвам лутането му. И когато разбрах, че ще поставя „Дисни трилър“, първоначално смятах да пропусна. После, евентуално да не съжалявам за пропуснатата възможност, „си написах домашното“ – седнах и прочетох пиесата, повече за театралното течение и текстове на няколко от най-ярките представители. И вече бях убеден, че трябва да гледам какво се е получило. Пиесата е поставяна преди години в Театър 199 и на сцената на учебния театър в НАТФИЗ, а аз за съжаление не съм ги гледал.

Още докато четях пиесата, макар и на английски, имах усещането, че изпитвам усещания, които вече съм преживявал на кино и докато съм гледал филми. Всъщност малко са филмите, които наистина са ме втрещявали, а още по-малко – книгите, които са успявали да рисуват в съзнанието ми плътни и ярки, живи картини и са провокирали и други сетива, освен зрението.

Първоначалното ми впечатление и убеждение беше, че „Дисни трилър“ не е за всеки. Сега, вече два дни след като гледах представлението и след като вече детайлно обсъдихме с Нели всички аспекти на преживяното, мнението ми е коренно различно — това е спектакъл за всички и е въпрос на умело представяне, за да може не просто да провокира зрителския интерес, а и да достигне до публиката, да ги накара да го почувстват и правилно разберат и оценят достойнствата му.

„Дисни трилър“ е изпитание, предизвикателство. За режисьора, за артистите, за администрацията на театъра, за публиката. За всички. Всички трябва да се изправят пред страховете си и (евентуално) да ги преодолеят. Защото „Дисни трилър“ е представление за страха. За страха в най-различните му проявления и форми, но и за оня изначален страх, който те смразява изневиделица и кара косъмчетата на ръцете да настръхват без реална причина. Нямаше как да не се сетя за студията на Фриц Риман „Основни форми на страх“, защото темата сме я обсъждали с приятели неведнъж и то доста обстойно.

Както и самата пиеса предполага и изисква (а и театралното течение, към което принадлежи, като цяло), представлението е шоково. И визуално, и вербално, то поставя на изпитание границите на зрителската търпимост. Ако трябва да сравнявам, вероятно бих дал за пример текстовете на Ървин Уелш (ако трябва да е литература) или филмите от поредицата „Убийствен пъзел“ – едновременно описват някаква плашеща действителност, но усещането е допълнително подсилено, за да е още по-шокиращо. Харесвам този подход и смятам, че театърът трябва да дава крайни примери и да провокира по този начин различни емоции, действия или други реакции. Наясно съм, че „Дисни трилър“ ще провокира полюсни мнения и реакции, но съм наясно, че онези, които го отричат, няма да го правят, защото представлението или текстът не са достигнали до тях, а защото ще ги е страх да признаят, че това се е случило.

Защото „Дисни трилър“ дърпа една много тънка струна във всеки и пиесата съчетава в себе си елементи на страха от ранното творчество на Стивън Кинг и познатото от Сартр „Адът – това са другите“. Въздейства на психологическо ниво и извлича и гъделичка страхове, стаени във всеки от нас и съвсем органично съчетчва такива, провокирани от външни фактори.

В измисления свят на близнаците брат и сестра Пресли и Хейли Стрей има място единствено за спомените от миналото, барбитуратите на родителите им, умрели преди 10 години, и шоколад. Будят се нощем и с помощта на лекарството прекарват деня в сън. Нямат приятели и напускат дома единствено за да купят шоколад. В началото ги заварваме в спор кой да купува шоколада. Хейли споделя, че последният път, когато е била за шоколад, е била нападната от глутница освирепели кучета и е била спасена от свещеник с пушка. Хейли изглежда напрегната, затова Присли поема отговорността за шоколада и я успокоява, като ѝ разказва любимата ѝ приказка: описание на ядрен холокост, след който те са единствените оцелели.

Извратена модерна версия на Хензел и Гретел, която бързо придобива допълнителни окраски, когато стените на дома, които отделят идеалния свят от лошото и страшното, което дебне отвън, рухват. Шум отвън и любопитството, което се оказва по-силно от страха, позволява на страховете, които спотайваме в себе си, да се срещнат с тези, които ни дебнат отвън. Дневната на дома бързо се превръща от непревземаема крепост, в стерилна операционна, подготвена в нея да се извърши болезнена дисекция на всички страхове, както и на нездравия ни интерес да наблюдаваме зрелищния процес. Потръпваме нервно, но не отместваме погледа си, за да не изпуснем нещо, доволни, че това се случва на друг, не на нас самите. На нас това не може да ни се случи, ние се чувстваме защитени, защото маските, които носим и стените, които сме изградили около себе си, ни предпазват. С крайчето на съзнанието ни знаем, че сме на театър, в театъра, удобно разположени на червените кресла, там някъде в мрака.

„Дисни трилър“ е преживяване, което, убеден съм, не ви се е случвало досега. Това е най-новото заглавие от репертоара на Пловдивския театър, а премиерата му е на 12 ноември. Кратка, изключително динамична пиеса, изпълнена с къси и незавършени диалози и дъъълги, но за сметка на това пък безкрайно описателни монолози. Гледа се леко, продължава около час и 20 минути, без антракт. После изпитваш страх.

Това написах като начало за F2Ftv и точно тези думи бяха цитирани (без посочване на автори и източник, разбира се) от Мариела Хубинова за БНТ2 и точно за тях беше се хванала тя, за да проверява истинността им. А те са неоспорим факт, защото не съществуват такива прегради, няма такива маски и това, че сме на театър, в театъра, не означава абсолютно нищо. Още след угасването на светлините, започваме да проектираме себе си във всеки един от персонажите, техните страхове са и наши страхове. И това ни плаши, това ни ужасява, това ни кара да потръпваме. Защото някой ни е хванал, вързал ни е и насила ни оголва, достига до най-съкровените ни кътчета, които кътаме и пазим в себе си, за себе си. Това предизвиква паническия страх.

Мога да пиша още много, защото имам някакво вътрешно усещане, че вероятно ще съм най-ревностния защитник на постановката, а през последните дни по различни поводи се впускам в анализи както на нея, така и на отделни теми, които разглежда. Разчекнал съм я като жаба на масата и с бръснарски ножчета ѝ правя нескопосани разрези в опит да стигна още по-дълбоко. Само хлебарки още не съм ял, но това не е страшно, а гнусно. Мога още надълго и широко да описвам страхотната актьорска игра, режисьорски решения, за изключителната сценография, напластила спомените… за всички тези неща ще пишат всички останали, които ще отразяват премиерата или преживяването си на по-късен етап. Няма как крайният продукт да е изключителен без съставните му звена да не са. Но аз исках да опиша други неща, за които другите не биха писали, не биха се замислили върху тях, не биха анализирали. Защото те, струва ми се, ще са решаващи за провокиране на интереса.

Защото е важно да се гледа „Дисни трилър“. Защото единственият начин да преодолееш страховете си, е да се изправиш срещу тях.


Любопитно е защо много от колегите журналисти не бяха на пресконференцията и не изпитаха емоциите, които заглавието така щедро раздаваше. Вероятно това обяснява защо толкова много се опряха на първоначалните ми впечатления. Ако имате нужда от още повече убеждения, прочетете материала на Мария Луцова в „Марица“, с която се засякохме на представлението. Можете да чуете и интервюто за Радио Пловдив, в което Галя Митева категорично потъпка визия, мисия и цели на радиото, правейки помен с чужда, моята, пита.

Страх!