Площад Синева

Внимание: Съдържа Борис Панкин и Мариан Бачев. Преди употреба прочетете листовката.

„И колкото да гледам, да се взирам
пустинното небе не е пустиня
научих се да виждам
видях аз светлината
започва тя от мен.“

Така започва „Площад Синева“ – най-новото заглавие от афиша на Пловдивския драматичен театър. Автор и продуцент е Милен Врабевски (лекар), а постановката е на Борис Панкин (ъ!).

  • Създателите считат, че „Площад Синева“ е фентъзи рок мюзикъл. Според мен е вокално-инструментална група с неясни цели и предназначение.
  • 21 човека на сцената, 16 безжични микрофона – кой кога и какво пее – трудно се разбира. Трудно се разбира и кой кой е. Само Мариан Бачев се откроява от останалите (логично!) заради различната визия.
  • Говори се, че са преплетени 2 истории – една любовна и една музикална (аз не успях да ги разплета).
  • „Диана Експрес“ всъщност са китаристът Максим Горанов (собственик на търговската марка) и барабанистът Цветан Банов.1
  • Музиката е хубава, но само това не е достатъчно. Това е мюзикъл, а не концерт.

Моето мнение, изразено чрез кадър от спектакъла2:
Мариан Бачев в Площад Синева
снимка: Георги Вачев © www.georgivachev.com


Оперетата – на пачи яйца?

Едва ли има някой, който вече да не знае за скандала, който избухна около избора на директор на Националния музикален театър „Стефан Македонски”. Трупата на Оперетата излезе на протест, който много напомня този в БНР преди няколко години. Всички медии гръмнаха, а доста от тях дори отделиха челно място на конфликта „Панкин срещу Оперетата“. Аз лично харесах написаното от Аве Иванова за „Гласове“.

Вчера стана ясно, че след серията протести и отказа на трупата да допусне Панкин до Оперетата, той се е отказал да прави опити и се е оттеглил от поста директор. Интересното сега е, че министъра на културата го е назначил за свой съветник по музикално-сценичните изкуства. Двата синдиката в театъра – “Подкрепа” и КНСБ – ще трябва да решат как ще се управлява културния институт, а Панкин ще бъде един вид директор на този, който от Оперетата си изберат да ги управлява.

Интересното е дали не се насадиха на пачи яйца и дали Панкин няма да им мъсти за проваления му мандат като директор, за който той от толкова време лелее…

В очакване съм на поредния скандал по темата, но го чакам от две места – както откъм Оперетата, така и откъм Министерството, предвид твърденията, че Панкин е назначен на поста, без дори да разбира от това изкуство и то му е чуждо и гледа на него повече като на комерс, отколкото като на изкуство.

Мнения?

Фантомът от Оперетата

Още скандала с наема на „Сълза и смях“ не е утихнал и нов избухна – Министерството на културата е избрало след конкурс Борис Панкин за директор на Националния музикален театър „Стефан Македонски”. Трупата не го харесва, не го иска, не го пуска в театъра.

Веднага се появиха групи във Facebook – ПРОТИВ избора – ДА ЗАПАЗИМ НАЦИОНАЛНИЯ МУЗИКАЛЕН ТЕАТЪР! и ЗА – В ПОДКРЕПА НА БОРИС ПАНКИН ЗА ДИРЕКТОР НА НМТ „Стефан Македонски“.

Ти на коя страна си? На изкуството или на комерса?

Оркестър без име

Блогъри пишат за театър
Тази публикация е написана от Донка (Lemon), която напоследък хич не се хваща за перото, но специално за мен изгледа мюзикъла и написа следните редове.

Оркестър без име


Не знам дали изобщо има българин над 16 години, който не е гледал „Оркестър без име“. Естествено и аз съм го гледала още в далечните си тийнейджърски години за първи път и още неизброими пъти след това. Също така всеки знае поне една от многото култови реплики във филма („Мен ще цака с топла бира“, „да ти пикам на изкуството“, „кокошките спряха да снасят“…).

Постановката на Драматичен театър Пловдив, която е мюзикъл по едноименния сценарий на Станислав Стратиев и със сценичен вариант на Борис Панкин е това, което в последно време разбуди малко сънливия и зимно заспал Пловдив. За съжаление не и мен. Тоест, не съвсем. Мюзикълите според мен са трудна почва и да направиш успешен такъв е много по-голямо предизвикателство от каквото и друго начинание. Обичам мюзикъли, но за съжаление рядко намирам качествени такива. Очарователно и много романтично е това, че актьорите сами изпълняват песните. А песните са прекрасни и напмнят младините на родителите ти. Приятна изненада беше и това, че бяха включени още песни, освен тези, които знаем от филма. Музикално – 6+.

Оркестър без имеИнтересна и изключително сполучлива беше и сцената, която трябваше да съчетае кръчмата на Миташки, плаж, кабинет, автоработилница и още няколко неща в едно. Намерено е най-доброто решение, допълнено с непринуден хумор. Седиш и ги гледаш как си пийват в кръчмата и от вътре ти идва да посегнеш към чашата, която я НЯМА пред теб. (А от театъра се опитаха да ни пренесат съвсем на плажа като надуят парното до степен, в която не можеш да дишаш???)

Четиримата от оркестъра са страхотни. Е, трябва да си призная, че съм пристрастна и съм голям фен на Ивайло Христов, но останалите момчета не отстъпваха по нищо. Ангел Георгиев – Ачо (Миташки) ти дава чувството, че си е оставил кръчмата само за 2-3 часа, за да дойде и да помогне на тия хора в театъра, че са го помолили де, не че той нещо… такованка. За съжаление не мога да твърдя същото за женската част от състава. Елена Атанасова и Мария Станчева (Ваня и Рени) са неподходящи за ролите си (и тук си спестявам истината, която би била може би дори обидна). Не знам защо, но в пловдивския театър в последните години се забелязва слабо дамско представяне. Но това е нещо за отделен разговор.

Цялото това горе в едно изречение: веселяшко и препоръчително при носталгия по миналите времена.

снимки: архив Драматичен театър – Пловдив