Още малко за коментарите тук

Още малко по темата за коментарите тук, в блога – да, коментарите все още са спрени за повечето публикации. Това не е лошо нещо и не, не прави блога повече пространство за монолог, както отбеляза Светла, не. Не и повече от преди. Блоговете винаги са били и ще продължат да са форма на монолог. Независимо дали с или без коментарите, публикуваното съдържание е монологът на автора, под който евентуално посетителите могат да оставят коментарите си за него. Дискусията не променя монолога, тя си е дискусия и в нещ се обсъждат темите от него, но интерактивността със съдържанието винаги е липсвала – то си остава непроменено (освен евентуално някоя дребна корекция). Коментарите в по-голямата част от случаите не взаимодействат със съдържанието, те взаимодействат с другите коментари. Това е фалшива интерактивност. Излишна. И независимо дали има или не коментари и възможност за оставяне на такива, съдържанието е нещото, което привлича посетители, нови читатели. Не коментарите. Решението ми да спра коментарите тук е, както написах и преди, дълго обмисляно действие, което е в полза както за мен и за сайта ми, така и за коментиращите….

Повече…

Няма коментари

Тази публикация е 693 подред в този блог. Тези публикации до момента са събрали 3945 коментара. На мен резултатът ми харесва, въпреки че несъмнено можеше да е и по-добре. Тези числа спират да имат някакво значение от този момент насетне. Защото коментарите в този сайт изчезват. Под публикуваните съдържания няма да има формуляр за коментиране. Нито този на WordPress (платформата, която задвижва сайта), нито Disqus, които използвах много добре в продължение на много време, нито коментари от Facebook, нито коя да е друга съществуваща или нова платформа. Е, възможно е да има някои изключения, в които някоя публикация да разрешава или да приканва за оставянето на коментари и мнения, но това ще е по-скоро изключение, отколкото правило. Отделно, че ще е изрично посочено. Защо спирам коментарите? Решението не е моментно, а дълго време си мислех и обсъждах с колеги за ползите и негативите от събирането на коментари. Везната наклони към премахването им. Това е моят сайт и в него няма да има коментари към нещата, (за) които пиша. Но ако наистина имате какво да кажете по някоя тема – чувствайте се свободни…

Повече…

Защо имам блог, когато блоговете са мъртви?!

Блогвам. Следователно мисля. Следователно съществувам. Блогването е важен ритуал, който извършвам почти ежедневно, макар крайният резултат в повечето случаи да остава невидим, а написаното да се трупа в чернови. Чрез блога си изследвам различни неща от областите, които ме вълнуват, събирам си мислите и ползвам платформата за изразяване и структуриране на измисленото. Блогването е доста времеемко като инструмент, но и пристрастяващо, особено ако имаш какво да споделиш. Преди време Жюстин, в публикацията си „10 причини да имаш свой блог“, посочи този блог като „мястото, в което можеш, ако искаш, да покажеш какво знаеш, какво мислиш, да демонстрираш експертност и заявиш позиция по важни за теб професионални въпроси.“ Ето защо продължавам да поддържам блога си, въпреки че съм на мнение, че блоговете, каквито ги познаваме, са мъртви: Помага ми да уча и да мисля, да подреждам мислите си правилно — всяка публикация, която пиша, независимо дали накрая я публикувам или остава скрита, подрежда мислите ми по определен начин, готови да бъдат изложени консистентно, когато се наложи. Подобрява начина ми на мислене, позволява да мисля в различни посоки, които да записвам и изследвам в…

Повече…