Бел Ами – Искаш ли да чуеш как тупти сърцето ми?

Бел Ами

Когато видях в програмата на Сцена на кръстопът 2016, че присъства Бел Ами, въобще не се поколебах и го включих в избора си. Разбира се, чел съм поне два пъти Бел Ами – веднъж в оригинал и поне веднъж – в превод на български. „Бел Ами“ би трябвало да е част от учебната програма по литература за 10 клас, а аз съм прекарал немалко време в анализи на различни теми от произведението по време на часовете по френска литература в гимназията и университета. Доброто ми познаване на текста ми позволяваше да защитавам малкоизвестни и непопулярни тези тогава. Днес вече текстът е улегнал в мен дотолкпва, че да не ме пали да влизм в ожесточени дискусии (или поне така ди мисля, но може да ме пробвате), но въпреки това е достатъчно ярък, че да искам да видя различна гледна точка по него.

Считам за обидно да разказвам за сюжета на добреизвестно и познато литературно произведение – ще ми се да вярвам, че читателите ми са добре образовани и са чели романа (чшшшт, тихомълком можете да поправите пропуска). Не смятам и някакви анализи да правя на темите, сюжетите, героите, времето или на каквото и друго да било. За романа е писано толкова много, анализиран е от толкова много страни, героите са били подложени на не една щателна дисекция и изследване през годините.

Сценичната адаптация на романа на Мопасан е дело на Юрий Дачев и за мен беше любопитно да видя едновременно как текстът се трансформира от роман в пиеса, кои сцени и глави ще отпаднат, ще бъде ли добавено нещо ново, кои сюжетни линии ще бъдат запазени и доколко, кои ще бъдат съхранени и как тази пиеса ще бъде поставена и изиграна. Режисьор е Бина Харалампиева и постановката е част от репертоара на Малък градски театър „Зад канала“. За сценографията се разчита на Петя Стойкова, костюмите са на Петя Стойкова и Елица Георгиева, а музиката е на Асен Аврамов.

Не очаквах чудеса, по-скоро бях песимистично настроен – не е майтап работа да посегнеш на световна литературна класика и да я преобразиш за друг вид изкуство, без да нарушиш целостта, идеята… Отделно, че се стремя да отбягвам представления с преекспонирани и свръхупотребени артисти-мечки – Геро го гледах няколко дни по-рано във Вълци, a с Калин Врачански можеше и да се разминем… и щях много да съжалявам! Защото Юрий Дачев се е справил безупречно, внимателно е извадил от цялото основните сюжетни линии и герои и без да ги осакатява, е успял да претвори романа в двучасова пиеса. Бина Харалампиева пък е останала вярна на Мопасан и не се е поддала на изкушението да пренесе действието в друго време.

Бел Ами се оказа чудесно представление, което звучи много актуално, съвременно, познато. Без излишности, без да разчита на специални ефекти или редица модерни и съвременни похвати, за да привлича и задържа внимание. С много и отлична актьорска игра – просто трябва да видите туй чудо Василена Атанасова – разкошна. Съвсем заслужен Аскеер 2016 за ролята на Натали Валтер. Прекрасно изиграна роля, Василена е просто веднъж!

Василена Атанасова в Бел Ами

Луиза Григорова също беше чудесна, вече не я гледах предубедено като „оная от телевизора“, след като успя да промени мнението ми в „Евридика в подземния свят“. Млада и ефирна, създаваше усещане, че играе ролята си с лекотата на виртуоз, който изпълнява репетирано до безкрай произведение. Много ми хареса, ама наистина много!

Луиза Григорова в Бел Ами

Чудесно сценографско решение и изключителни костюми. Личи си, че всички са си свършили работата и са харесвали това, което правят – дори малките детайли са изпипани и дори в турне, по нищо не личеше ако са правени някакви компромиси заради особеностите на приемащата сцена.

Разкошно представление! Ако сте в София или по някаква възможност ви се отдаде възможност да го гледате – не го пропускайте.

Канкун

Предпремиерно успях да изгледам „Канкун“, копродукция на Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ и Малък градски театър „Зад канала“.

Пиесата е написана от недотам известния у нас Жорди Галсеран и разказва за две съвременни двойки, които са на почивка в мексиканския курорт Канкун. На български преводът е от Нева Мичева. Сценичната адаптация е на Емил Бонев и Бина Харалампиева, а режисьор е Бина Харалампиева. Ролите са разпределени между Искра Донова, Ивайло Христов, Христо Мутафчиев и Ирини Жамбонас.

Искра Донова е безкрайно красива и прави много добра роля. Много добър избор, точно в десетката – млада и красива (Господи, колко красива!), отлична актриса. Малко не ми се връзваше само как такава крехка жена може да свири (по пиеса) на туба и флигорна, но пък това никак не ми пречеше да се наслаждавам на присъствието й на сцената. Ирини Жамбонас също е точно попадение, дори още по-добра, още по-убедителна, още от началото бързо и точно си изгради образа.

Отлична пиеса, поставена и изграна безупречно. Текст за изборите, които правим в живота и за това как се връщаме назад, за да си мислим „Ами ако бях избрал друго?“. За взаимоотношенията в семейството, както и между двете двойки. По най-добрият начин, за да накара зрителя да се замисли при напускането на салона.

Янко съвсем точно го каза, ще си позволя да го цитирам:

Майтапа настрана, но спектакъла наистина си го бива много. Рядко се вижда да се говори за сериозните неща от живота с насмешка и самоирония, да видиш по комичен начин сериозните отношения между двама души в едно семейство, да погледнаш през очите на другия за конкретната ситуация. И не на последно място да се опиташ да си отговориш на въпроса: какво би било ако не си постъпил по начина по които си, а си избрал другата алтернатива… интересно и идейно. Задължително ще се гледа още веднъж!

Премиерата на „Канкун“ е днес, с нея ще се открие тазгодишния фестивал Сцена на кръстопът. Заради вечната си актуалност, заради отличното изпълнение, убеден съм, че спектакълът ще се радва на дълъг живот и много публика както в Пловдив, така и в София.

На добър час!

Номинации за „Аскеер“ 2009


Тази година на 23 май Фондация “Аскеер” за пореден път ще раздаде годишните си награди. Награди, които са „професионален, естетически жест към съсловието по своята вътрешноприсъща ценностна означеност, но и отстоявана етическа позиция, изключваща самонаграждаване или отличаване по интерес – икономически, идеологически, казионен.“

Ако трябва да опиша с една дума номинациите, които следват, то тя би била „измъчени“.
 

Водеща мъжка роля

  1. Малин Кръстев за ролята на Уокър/Нед в „Три дъждовни дни“ от Ричард Грийнбърг, постановка Владимир Люцканов, Театър 199 „Валентин Стойчев“
  2. Николай Урумов за ролята на Клов в „Краят на играта“ от Самюъл Бекет, постановка Лили Абаджиева, Театър 199 „Валентин Стойчев“
  3. Цветан Алексиев за ролите на Втори Приятел, Вехтошар, Кочияш, Григорий Григориевич Сторченко, Подкальосин и Великият Канцлер в ОООО – Сънят на Гогол“ по „Невски проспект“, „Иван Фьодорович Шпонка“, „Женитба“, „Записки на лудия“ от Николай Василиевич Гогол, постановка Маргарита Младенова и Иван Добчев, Театрална работилница „Сфумато“

Водеща женска роля

  1. Ирмена Чичикова за ролята на Мариане в Изкуството да смиташ боклука под килима“ от Ингмар Бергман, постановка Десислава Шпатова, Драматичен театър „Константин Величков“ – Пазарджик
  2. Росица Александрова за ролята на Мариане в Изкуството да смиташ боклука под килима“ от Ингмар Бергман, постановка Десислава Шпатова, Драматичен театър „Константин Величков“ – Пазарджик
  3. Снежина Петрова за ролите на Непознатата, Василиса Кашпоровна, Фьокла и кучето Меджи в ОООО – Сънят на Гогол“ по „Невски проспект“, „Иван Фьодорович Шпонка“, „Женитба“, „Записки на лудия“ от Николай Василиевич Гогол, постановка Маргарита Младенова и Иван Добчев, Театрална работилница „Сфумато“

Изгряваща звезда

  1. Александър Кадиев за ролята на Бруно във Великолепният рогоносец“ от Фернан Кромелинк, постановка Мариус Куркински, Малък градски театър „Зад канала“
  2. Димо Алексиев за ролята на Калигула в Калигула“ от Албер Камю, постановка Явор Гърдев, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна
  3. Елена Димитрова за ролите на Просякиня, Проститутка, Майката на Сторченко, Агафя Тихоновна и Дама в ОООО – Сънят на Гогол“ по „Невски проспект“, „Иван Фьодорович Шпонка“, „Женитба“, „Записки на лудия“ от Николай Василиевич Гогол, постановка Маргарита Младенова и Иван Добчев, Театрална работилница „Сфумато“

Поддържаща мъжка роля

  1. Владимир Пенев за ролята на Левон в Тихи, невидими хора“ от Яна Борисова, постановка Десислава Шпатова, Младежки театър „Николай Бинев“
  2. Захари Бахаров за ролята на Пип в „Три дъждовни дни“ от Ричард Грийнбърг, постановка Владимир Люцканов, Театър 199 „Валентин Стойчев“
  3. Стефан Мавродиев за ролите на Ной Т. Симънс – Кон и Пенсионер афроамериканец в Страхотни момчета“ от Дейвид Язбек и Терънс Макноли, постановка Владимир Люцканов, Младежки театър „Николай Бинев“

Поддържаща женска роля

  1. Албена Георгиева за ролите на Просякиня, Гувернантка, Проститутка, Първа сестра на Сторченко – Даря Григориевна, Aрина Пантелеймоновна и Софи и Мирослава Гоговска за ролите на Просякиня, Гувернантка, Проститутка, Втора сестра на Сторченко – Маря Григориевна, и Момиче с куче в ОООО – Сънят на Гогол“ по „Невски проспект“, „Иван Фьодорович Шпонка“, „Женитба“, „Записки на лудия“ от Николай Василиевич Гогол, постановка Маргарита Младенова и Иван Добчев, Театрална работилница „Сфумато“
  2. Ангелина Славова за ролята на Енджи в Тихи, невидими хора“ от Яна Борисова, постановка Десислава Шпатова, Младежки театър „Николай Бинев“
  3. Станка Калчева за ролята на Джанет Бърмайстър в Страхотни момчета“ от Дейвид Язбек и Терънс Макноли, постановка Владимир Люцканов, Младежки театър „Николай Бинев“

Сценография

  1. Васил Абаджиев за „Краят на играта“ от Самюъл Бекет, постановка Лили Абаджиева, Театър 199 „Валентин Стойчев“
  2. Венелин Шурелов за Родилно петно“ от Николай Коляда, постановка Иван Добчев, Театрална работилница „Сфумато“
  3. Даниела Олег Ляхова за ОООО – Сънят на Гогол“ по „Невски проспект“, „Иван Фьодорович Шпонка“, „Женитба“, „Записки на лудия“ от Николай Василиевич Гогол, постановка Маргарита Младенова и Иван Добчев, Театрална работилница „Сфумато“

Костюмография

  1. Даниела Олег Ляхова за ОООО – Сънят на Гогол“ по „Невски проспект“, „Иван Фьодорович Шпонка“, „Женитба“, „Записки на лудия“ от Николай Василиевич Гогол, постановка Маргарита Младенова и Иван Добчев, Театрална работилница „Сфумато“
  2. Елена Иванова за „Балът на крадците“ от Жан Ануи, постановка Тиери Аркур, Народен театър „Иван Вазов“
  3. Петя Стойкова за Сухи сладки за черен следобед“ от Елизабет Стрикланд, постановка Бина Харалампиева, Малък градски театър „Зад канала“

Театрална музика

  1. Антони Дончев за Красотата спи“ по Шарл Перо и Зигмунд Фройд, постановка Стефан Москов, Малък градски театър „Зад канала“
  2. Асен Аврамов за ОООО – Сънят на Гогол“ по „Невски проспект“, „Иван Фьодорович Шпонка“, „Женитба“, „Записки на лудия“ от Николай Василиевич Гогол, постановка Маргарита Младенова и Иван Добчев, Театрална работилница „Сфумато“
  3. Калин Николов за Калигула“ от Албер Камю, постановка Явор Гърдев, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна

Режисура

  1. Десислава Шпатова за Изкуството да смиташ боклука под килима“ от Ингмар Бергман, Драматичен театър „Константин Величков“ – Пазарджик и за „Тихи, невидими хора“ от Яна Борисова, Младежки театър „Николай Бинев“
  2. Маргарита Младенова и Иван Добчев за ОООО – Сънят на Гогол“ по „Невски проспект“, „Иван Фьодорович Шпонка“, „Женитба“, „Записки на лудия“ от Николай Василиевич Гогол, Театрална работилница „Сфумато“
  3. Явор Гърдев за Калигула“ от Албер Камю, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна

Най-добро представление

  1. Изкуството да смиташ боклука под килима от Ингмар Бергман, постановка Десислава Шпатова, Драматичен театър „Константин Величков“ – Пазарджик
  2. ОООО – Сънят на Гогол по „Невски проспект“, „Иван Фьодорович Шпонка“, „Женитба“, „Записки на лудия“ на Николай Василиевич Гогол, постановка Маргарита Младенова и Иван Добчев, Театрална работилница „Сфумато“
  3. Калигула от Албер Камю, постановка Явор Гърдев, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна

Статуетка за цялостен принос ще получи актьорът Георги Черкелов.