Последните няколко смотани филма, които гледах

По-долу следват 5 филма, които гледах в последно време и за които не си струва да се отделя място за всеки – в отделна публикация, та затова са накуп, обединени в една. По-скоро като бележка към себе си, че съм ги гледал и да се опитвам да избягвам (и да не гледам) филми само заради някой актьор или актриса, които участват в тях. Доброто и злото Знаем, че на света има добро, но има и зло. Знаем също, че двете взаимно се изключват, както знаем, че добрият вид на мушкатото изключва препикаването му. Има светлина, има и мрак; богът-демиург има своят противник в лицето на тъмните сили, най-често самият дявол. Хората, по презумпция, се раждат като чеда на светлината, на доброто, бога-творец… И от тях се очаква да ги подкрепят и вярват в тях. Ако не го правят, започват куп беди (както и купища книги, филми, песни и пр. продукти, които да носят приход на авторите/създателите им…). Два филма гледах такива: Shelter „Shelter“ разказва какви гадости могат да те сполетят ако изгубиш вярата си в доброто, светлината, правия път, бога… Филмът е…

Повече…

Човекът-вълк

The Wolfman е римейк на филм на ужасите от 1941 г. със същото име. Това и аз не го знаех допреди малко. Гледах го, защото бях мернал в трейлъра Антъни Хопкинс и Емили Блънт. Иначе разните истории за шърколаци, вампири и прочие подобни твари хич не предизвикват интерес у мен. Не смятам да се впускам в дълги описания за филм, за който току-що гласувах в imdb с 5/10. Историята е предвидима, леко скучна, без обрати, дори и финалът не спира дъха, а си го очакваш, защото вече ти се ходи до кенефа от обилното количество погълнати течности по време на прожекцията. Харесвам филми на ужасите, харесвам спиращи дъха трилъри… Харесва ми докато гледам как на екрана се леят литри кръв и се влачат нечии карантии, с усмивка на лице да хрупам пуканки и да сърбам < напитка>. The Wolfman не беше от тези филми. Като изключим два момента, които разчитаха да стреснат зрителя, всичко друго си беше съвсем нормално, чак не разбрах защо на касата девойчето ни оглеждаше подозрително дали имаме навършени 16… Аз на 16 какви неща бях гледал… Та така,…

Повече…