Последните няколко смотани филма, които гледах

По-долу следват 5 филма, които гледах в последно време и за които не си струва да се отделя място за всеки – в отделна публикация, та затова са накуп, обединени в една. По-скоро като бележка към себе си, че съм ги гледал и да се опитвам да избягвам (и да не гледам) филми само заради някой актьор или актриса, които участват в тях.

Доброто и злото

Знаем, че на света има добро, но има и зло. Знаем също, че двете взаимно се изключват, както знаем, че добрият вид на мушкатото изключва препикаването му. Има светлина, има и мрак; богът-демиург има своят противник в лицето на тъмните сили, най-често самият дявол.

Хората, по презумпция, се раждат като чеда на светлината, на доброто, бога-творец… И от тях се очаква да ги подкрепят и вярват в тях. Ако не го правят, започват куп беди (както и купища книги, филми, песни и пр. продукти, които да носят приход на авторите/създателите им…).

Два филма гледах такива:

Shelter

ShelterShelter“ разказва какви гадости могат да те сполетят ако изгубиш вярата си в доброто, светлината, правия път, бога… Филмът е с Джулиан Мур, та затова го гледах. И доколкото тя беше много добра в изпълнението на ролята си, толкова пък филмът издишаше като цяло.

Започва обещаващо като психологически трилър, но по някое време нещата така се осират, че филмът завършва като посредствена свръхестествена вуду боза, в която пролуките са много ясно видими, а тропоската е с бял конец. Пример – при наличието на мобилни телефони, тъпата патица, която иначе е психиатър, сиреч – начетена, шофира през половината град, за да направи нещо, което иначе може да се свърши за секунди с едно просто обаждане от мобилния.

3/10 и му е много.

The Rite

The RiteРитуалът“ беше в списъка ми с филми за гледане заради Антъни Хопкинс. Противопоставянето на човек на вярата срещу човек на науката не е нещо ново, но е някак увлекателно. Тук особено интересно беше, че и двамата са служители на църквата. Ако беше спестен елементът, в който виждаме дявола, можеше да бъде по-гледаемо. Иначе филми за екзорсизъм има бол, тоя е поредния, който освен с Антъни Хопкинс, с друго не блести.

4/10 със зор.

John Carter

Джон КартърНе съм чел „Марсианска принцеса“, а и не гледах „Джон Картър“ на 3D или IMAX. Вероятно затова не успях да го харесам. Ако е трябвало да е зрелище, визуално пиршество от ефекти, то това никак не личеше без 3D.

Освен това и историята не беше нещо особено впечатляваща – белият досадник се пръква от нищото на МарсБарзум в центъра на тамошната война, за да се включи на страната на доброто (при все че на Земята отказа да се включи в гражданската война) и накрая да се ожени за дъщерята на вождакраля. В „Аватар“ поне беше по-интересно представена, а и имаше моментът, в който земляните не могат да дишат и не се адаптират лесно на чужда планета.

Гледах го, защото ми беше препоръчан. Не разбрах кое точно му е препоръчителното…

Със зор – 4/10, Джон Картър. И дано Дисни не решат да филмират и останалите 10 романа от поредицата… Щото докато ги филмират всичките и децата, за които вероятно е насочен филмът ще са пораснали и ще им е безинтересен.

The Hunger Games

Гледах го, защото останах с впечатлението, че ми беше препоръчан. Не смятах да го гледам, защото не съм точно фен на филмите, около които се вдига много МНОГО шум и има големи билборди, които го рекламират. Оказа се, че нищо нямаше да загубя, ако не го бях гледал – не съм почитател на Биг Брадър, пък бил той и от бъдещето.

Тройка (от 10).

Battleship

Бойни кораби“ е от оная група филми, които чат-пат се пръкват, за да поддържат висок морала на средностатистическия и неособено интелигентен американец. Такива филми не блестят с особено силен сюжет, нито актьорска игра, нито нищо. Единственото важно е гордо да се вее американският флаг на финала, когато американците са победители. Видите ли, американците са най, ама най… И само американци (е, с помощта на Сън Цу и „Изкуството на войната“) могат с помощта на кораб, стоял 70 години на пристан и служещ за музей, да изтрепят де що има извънземна гад, въоръжена със супер-мега-ултра-турбо технологии и оръжия заплашваща да унищожи човечеството. Да не говорим, че същите тия извънземни са пропътували разстоянието от на майната си до Земята и изведнъж се оказват без връзка с кораба-майка и разчитат за землянски технологии, за да осъществят контакт. И е поредният глупав филм, в който съществата са с хуманоидна форма. Никой не се замисля защо тогава Слънцето ни им пречи, та трябва да носят каски-„слънчеви очила“… които пък си носят от вкъщи… Ама толкова е нелепо, че чак дрънка. Става за кино, заради ефектите. Иначе е тотална космата боза. С Лиъм Нийсън и, да, с Риана. Толкоз пари, хвърлени на вятъра, за нещо, което като деца играехме и наричахме „морски шах“…

4/10

Човекът-вълк

The Wolfman е римейк на филм на ужасите от 1941 г. със същото име. Това и аз не го знаех допреди малко. Гледах го, защото бях мернал в трейлъра Антъни Хопкинс и Емили Блънт. Иначе разните истории за шърколаци, вампири и прочие подобни твари хич не предизвикват интерес у мен.

The WolfmanНе смятам да се впускам в дълги описания за филм, за който току-що гласувах в imdb с 5/10. Историята е предвидима, леко скучна, без обрати, дори и финалът не спира дъха, а си го очакваш, защото вече ти се ходи до кенефа от обилното количество погълнати течности по време на прожекцията.

Харесвам филми на ужасите, харесвам спиращи дъха трилъри… Харесва ми докато гледам как на екрана се леят литри кръв и се влачат нечии карантии, с усмивка на лице да хрупам пуканки и да сърбам < напитка>.

The Wolfman не беше от тези филми. Като изключим два момента, които разчитаха да стреснат зрителя, всичко друго си беше съвсем нормално, чак не разбрах защо на касата девойчето ни оглеждаше подозрително дали имаме навършени 16… Аз на 16 какви неща бях гледал…

Та така, както написах по-горе, отидох да го гледам само заради Антъни Хопкинс и Емили Блънт. И двамата са го заслужили – Антъни Хопкинс с неизброимите си роли, коя от коя по-добра, а Емили Блънт – защото с всяка следваща роля става все по-добра и разгръща таланта си.

Оказа се, че главният герой Лорънс Талбот (Бенисио Дел Торо – „Обичайните заподозрени“, „21 грама“, „Син Сити“ и др.) страшно много ми заприлича още от самото начало на Иван Ласкин. При това не само визуално. Станах свидетел на същото монотонно рецитиране без чувство, леко фъфлене… Което отчетливо контрастираше на фона британския акцент на Емили Блънт или закачливия и игрив глас на иначе доста остарелия Хопкинс.

Вместо заключение – става за убиване на 2 часа, стига да нямате сериозни очаквания за кой знае какви ужаси или трилър. Окей, има карантии и кръв, ама такива неща дават и по телевизията…