FacesIn – всички приятели са наблизо

Local и Location (чрез mobile) винаги са били сложни за овладяване, а когато към тях се прибави и social, тогава успешното им съчетаване в успешен проект граничи с невъзможност. Всъщност услугите, които обслужваха местоположението, с гръм предизвикаха вниманието преди години, запалиха ранните потребители и… толкоз. Много приложения се опитваха да се наложат на пазара, да се опитат да привлекат потребителите, но така и не срещнаха масово приемане и одобрение.

FacesIn е ново приложение, което сега тръгва да набира скорост. Свързвате профила си с водещи сайтове, социални мрежи и услуги и когато някой от контактите ви от тях е наблизо, получавате известие за това. Можете да общувате и да се уговорите за бърза среща. Удобството е, че събира на едно място в приятен и изчистен дизайн отбелязванията на приятелите и не е необходимо да се ровите в различни приложения, за да откриете кой е наблизо. Недостатък е и причината, поради която приложенията за местонахождение не придобиха особена популярност – хората се притесняват да споделят къде са и какво правят, както и с кого са. Дори и сред приятели, защото профилите им са задръстени от хора, които са не-точно-приятели. И така изпускат много възможности за прекрасни моменти.

Преди време имаше страхотно приложение, Forecast, което позволяваше да споделяш не къде си, а къде ще бъдеш. Само че то умря. После открих Roamz (което също претърпя известни метаморфози преди да умре).

Сега изпробвам това – не се смущавам да разкривам къде съм и се надявам преди да изчезне, все пак малко от малко потребителите да еволюират в навиците и привичките си, да изчистят хората, които не са им точно приятели и да запонат пълноценно да се възползват от предложенията на света.

Ingress

Температурата навън е около 6 градуса по Целзий, но се усеща около 1 заради гадния студен вятър, който духа. Понеделник вечер, градът е притихнал, хората са се скрили по домовете си на топло и прекарват заедно вечерта, уморени след първия работен ден от седмицата.

Загърнат в шубата си, обикалям нервно около фонтана със Стружката в Пловдив, забил нос в екрана на мобилния си телефон. Покрай мен минават хора, които бързат да се приберат, поглеждат ме набързо и почти със съжаление ме подминават като поредния странен тип, който се мотае наоколо в студа. Всъщност аз имам мисия и тя е да разбия Стружката!

Ако това се случваше в реалността, органи на реда вероятно щяха да ме приберат на топло още веднага след като се показах на мястото. Но не, това се случва в Ingress – обогатената реалност, създадена от Niantic Labs, дъщерна фирма на Google. По цял ден покрай Стружката минават много хора, но малцина само могат да видят, че това място не е обикновено – то е портал, чрез който могат да се контролира съзнанието на хората. Сега той е завладян от врага и моята цел е да го върна обратно за нашата фракция.

Стружката в Ingress
(снимка: Пейчо Генов. Всички права запазени, използвана е с позволение)

Хората, уютно сгушени в домовете си, не подозират, че навън се води люта война. Да, нова световна война! Война за контрол върху непозната енергия, открита от група учени, работещи в CERN по големия адронен ускорител. Странна и непозната досега енергия, с неустановен произход, за която се предполага, че може да контролира начина, по който мисли човечеството и придобива контрол върху разума. И трябва да бъде контролирана или да се остави тя да контролира нас. Две враждуващи фракции – „Просветените, The Enlightened“, които опитват да наложат контрол над енергията и силата, с която може да дари човечеството в развитието му и „Съпротивата, The Resistance“, които правят опити да съхранят човечността.

Ingress

И не, това не се случва само в Пловдив, нито само на Стружката, случва се по целия свят, непрекъснато.

Ето трейлър:

Заинтригуващо, нали?

Спасяването на света е опасно начинание. Ако не желаете да поемете този риск, сега е моментът да затворите приложението и да се върнете към нормалния живот.

Всъщност Ingress е мобилно приложение, което е достъпно безплатно и свободно в Google Play, но използването му е възможно единствено и само след въвеждането на код за одобрение. Проектът е все още в изключтелно ранен етап от развитието и разработката си и нови играчи се допускат само с покани (а те се намират трудно и чакането е голямо). Научих за старта на играта в средата на ноември и още тогава се регистрирах за покана, без да знам какво точно ме очаква, след което почти бях забравил за нея. Допреди около седмица, когато поканата ми дойде, а с нея – и тайният код, нужен за отключването на играта.

Нямаше как цялото това нещо, преплетено с неясните и криптирани съобщения в сайта или в социалните мрежи да не ми напомни за Джон Наш и филма „Beautiful mind(който страшно много харесах, когато излезе, бях силно впечатлен от него, за разлика от хората, с които го гледахме, които набързо го заклеймиха за тъп).

Изтеглихте нещо, за което смятахте, че е игра… но не е.

За разлика от абсолютно всички останали игри, игралният свят на Ingress е (почти) необятен, защото съвпада с реалния свят. И за разлика от всички останали игри, тази не предполага заседяване на едно място, за да се играе още малко, и още малко. Няма начин това да се случи, защото механиката на играта изисква много движение – затова е приложение за мобилно устройство, изисква GPS и интернет и предлага съвсем ограничено преживяване в уеб (но важно, защото позволява откриване на местата, където се случват неща и по-глобален поглед).

След стартиране на приложението има няколко въвеждащи кадри и информация, след което – кратка тренировъчна сесия. Крайно неубедителна и вероятно недостатъчна, за да се разбере какво се случва и как. Показват се някакви основни неща и уж кое как се прави, но с възможност за бързо претупване, след което всичко приключва и… се чудите откъде да започнете и какво точно да правите, че да играете.

Междувременно сте избрали на коя от двете страни в конфликта симпатизирате и към която ще се присъедините – към Просветените или Съпротивата. Обмислете добре, защото решението не подлежи на промяна.

Pac Man screenshotРазгледах набързо картата на квартала и видях на няколко места малки точици тук-таме. Източник на XM (екзотичната материя, exotic matter). Добре, поразходих се и събрах колкото можах. В моментът, в който бях зареден на макс и не можех да събирам повече ми просветна, че това не е някаква модерна версия на Pac Man, а се иска нещо повече. Събраната енергия се използва за почти всички действия в играта. Сега, докато обикалям около Стружката, използвам тази енергия, за да хаквам чуждия портал, да го разрушавам и да го завзема за нашата кауза. Когато това стане, ще е нужна енергия, за да захранвам резонаторите, които го поддържат…

В един момент енергията се оказва крайно недостатъчна, затова е добре да се познават местата, на които тя излиза на повърхността, за да се събира. Аз си направим някакъв маршрут така, че пътьом към някоя задача, да събера максимално количество енергия, за да мога да свърша мисията.

Картата на града бързо се променя, защото моите съюзници или противници не губят време, а се борят. Ето как изглеждаше част от картата на Пловдив по едно време. Зелените области са под контрола на Просветлените, докато в синьо са тези на Съпротивата:

Ingress Plovdiv

Умишлено не разкривам към коя фракция съм се присъединил и защо, защото това би трябвало всеки да избере сам за себе си, не под чуждо влияние (въпреки че би било гот в някакъв етап да има възможност за реално вербуване). Да, с приятели в отбора сигурно е интересно, но замислете се колко готино би било ако се окажете от двете страни на барикадата 🙂 . А то и няма някаква фундаментална разлика в начина на игра заради избора на страна в конфликта. Двете се отличават единствено по цвета – зелен или син.

 
(снимки: Владислав Неделев, взети от Общомедия. Лиценз: CC-BA-SA първа и втора)

Има доста играчи и в България. Дори има български форум, но ако очаквате да научите какво да правите от него – забравете! Най-добрия начин да разберете е като обикаляте и изпробвате нещата едно по едно. И тук, както и в реалността, сякаш доказваме на света, че колкото и нещо да е колективно занимание, не умеем да го вършим заедно, в екип. И аз в началото се чудех, имах чат с един играч, който да ми покаже какво как се случва, но си останахме само с чата. Плюх на петите и започнах да експериментирам. Няма какво да се развали или счупи, да се навреди на избраната фракция, така че няма причини за притеснение. Освен това Ingress е само игра… или така изглежда в началото. Опитайте да приближите портал с отворено приложение и ще ви спохожда мисълта да се озъртате наоколо дали няма някой от вражеския лагер. Стоите до портлите (общодостъпни места с публичен интерес – паметници, музеи, библиотеки…) с телефон в ръка, оглеждате се за потенциални врагове, разбивате портала… сега си представете какво виждат останалите 🙂

niantic

Най-съществената част от играта е движението – стратегията се прави у дома (където могат да се разчитат и криптираните съобщения), пред голямата карта, докато всичкото действие остава навън, в движение, в приложението. Няма начин да се играе от дивана в хола, иска се непрекъснато обикаляне пеш, с велосипед, дори с кола около порталите, тяхното поддържане или превземане. Движението навън предполага среща с други играчи. Колко по-социално от това може да бъде? Да, има го и неприятният момент – в момента е зима и е студено, обиколките из града не са най-приятното занимание.

Ingress augmented reality

И понеже играта все още е в ранен етап от развитието си (напомням, че това е продукт на Google, а те обичат да пускат продуктите си преди да бъдат завършени), засега действията са ограничени, но с напредване на разработката ще се добавят още и още и това,което сега изглежда като нещо подобно на capture the flag в реалния свят, ще придобие по-голям смисъл и ще има нужда от по-детайлни стратегии.

Във визуално отношение играта не може да се нарече типичен за Google продукт, независимо от красивото изпълнение в стил Holo dark в синьо, зелено, черно и сиво. На някого му е хрумнало да преобрази Google Maps в този стил и картата да изглежда като част от играта, не като самостоятелен продукт, вплетен в нея като кръпка. Наред с визуалните постижения (всичко изглежда като извадено от някой sci-fi филм), ставаме свидетели и на отлично озвучаване, което допълнително води до пристрастяване и привлича погледа към екрана и подсилва драматизма.

Проблем е, че за да се играе, приложението трябва да е стартирано и активно, не позволява (на този етап) работа във фонов режим. Но дори и така, това точи от батерията. Това е особено неприятно,особено в случаите, в които е предприета дълга обиколка, а батерията не издържа. А все пак основното не е играта, всички имаме и други ежедневни занимания. Друг проблем е силната зависимост с GPS-а и компаса на устройството. Лошата новина е, че най-добрите производители на телефони не са лидери в областта на локацията и това създава някои неточности. За игра се изисква и непрекъсната връзка с интернет.

Отвъд играта

Дори и сега играта изглежда мащабно като проект и като реализация. Не ми се мисли какво ще стане, когато бъде добавена възможност да се играе през Google Glass и до какви нива ще бъде изстреляна концепцията. Любопитно е как Google обработват всичката тази информация и кактя ще окаже влияние върху останалите продукти, включително и върху приложението Field Trip (неналично още за България). Всъщност дори и данните да не бъдат използвани за други проекти, Ingress предлага необятни възможности за монетизиране, при това по-увлекателни от тези, които предлагат много приложения.

Помощни информации

Светът има нужда от теб!

Заявка за покана за присъединяване се приемат на сайта на играта, но одобрението става бавно.

След което приложението се тегли от Google Play Store:
Google Play

Temple Run

Съмнявам се да има някой (сериозен) геймър, който използва мобилното си устройство за игра, да не е чувал за Temple Run. И не е опитвал да избяга от лабиринта…

Temple Run е от онези игри, които са безконечни – не можеш да стигнеш до края, защото такъв липсва. Всичко се повтаря отново и отново, като с времето играта непрекъснато се забързва и усложнява, което изисква все по-бързи рефлекси и в един момент довежда до летален край. Но е дотолкова пристрастяващо, че това е най-малкият проблем. Ако въобще е проблем.

Историята, доколкото има такава или тя е от някаква важност, се завърта околко група изследователи, които отмъкват артефакт от древен храм. Това не се харесва особено на страховитите създания, които го обитават и те погват изследователите. Така и започва играта – с бягство от храма в безкрайния лабиринт, като чудовищата са по петите на героя (в играта се управлява само един от тях).

Temple Run

В началото играта включва бърз съветник как се играе – как се скача, кляка (тук си е буквално суркане по гъз), как се взимат завоите на лабиринта или как се избягват частично пропадналите местности. И за да не е съвсем еднотипно и бързо да омръзва, в играта има вложен елемент за изпълнение на задачи – събери Х парички (под формата на златни, сини и червени диаманти, всяка с различна стойност – 1, 2 или 3 парички), бягай Y метра и пр., които са достатъчно много на брой, че да спомагат за по-дългото припкане из лабиринта.

Temple Run

Дотолкова успешна игра (пусната е през август 2011 за iOS, а за Android – в края на март 2012), че създателите ѝ от Imangi създадоха специална версия Brave по приказка и филм на Disney, а сега пуснаха и втора версия на оригиналното приключение.

Не съм играл Brave все още, гледах видео от играта – включва нови елементи, за да е по-пригодна и да се доближава повече до филмчето на Disney.

Версия 2 включва няколко подобрения, въпреки че концепцията остава непроменена – освен изцяло новите графики, защото действието се развива на нови места, включително в мини. Сега всеки от авантюристите има своя способност, която се отключва следзапълване на лентата с парички. В първата игра всички герои се различаваха само по външен вид и по звуците, които издават докато напредват в бягането. Групата зверове, които преследваха героя в първата игра са се оказали бавни да догонят играча, затова сега са заменени от една-единствена по-голяма гад.

Може би най-пристрастяващата игра, която съм играл. Защото започването на нова игра е по-лесно от излизането от играта, а и защото „последна игра“ не се отнася за следващата, независимо колко работа се е насъбрала. А и в следващата игра ще избягам по-надалеч.

Ако някой е пропуснал заглавието, може да си навакса, по-долу са препратките за трите версии.

Temple Run (оригиналната игра)

безплатна

Temple Run

App Store   Google Play

Temple Run: Brave

$0.99 (около 1.45 лв)

Temple Run: Brave

App Store   Google Play

Temple Run 2

безплатна

Temple Run 2 Temple Run 2 Temple Run 2

App Store   Google Play

А сега – плюй на петите и бягай! Приятна игра 🙂

Facebook Pages Manager [Android]

След като все повече и повече потребители по една или друга причина предпочитат или се налага да достъпват Facebook през мобилни устройства, няма как голяма част от тях да не притежават или управляват Facebook страници. През основното приложение управлението на страници не е най-комфортното преживяване, затова в края на май 2012 беше пуснато отделно приложение, което позволяваше по-удобното поддържане на контакт с феновете и обновяване, както и преглед на последните статистики. Тогава приложението беше налично само за iOS (и по-конкретно за iPhone), но преди дни Facebook пуснаха за по-широко изпробване приложение и за Android.

На този етап приложението е достъпно за изпробване само в Канада, Австралия и Нова Зеландия, но се очаква скоро да бъде пуснато официално за повече държави. Ако нямате търпение и искате да заобиколите ограничението и да управлявате страниците си в движение, можете да изтеглите apk от този адрес (или от нишката в xda-dev).

Приложението все още е доста бъгаво, дори и леко тромаво, но предполагам това с времето ще бъде коригирано, а грешките – отстранени. Иска ми се да се добави и възможност за спиране на push notifications изцяло, не само за през нощта. Бих се радвал и да видя (най-сетне) функционалности, които се предлагат само за мобилните администратори – защото това значи mobile first.

Иначе приложението не включва всички възможности, които имат администраторите в уеб (дано това се промени), но позволява в движение и набързо да се поддържа актуалност и да се води диалог с феновете, докато администраторът се добере до десктоп, откъдето да продължи дейността си по-задълбочено.

Flipboard за Android таблети

Flipboard е най-най-най-най-красивото, удобно и интелигентно приложение за четене на новини и откриване на информации от Интернет и социалните мрежи. Първоначално приложението стартира ексклузивно за iPad, където комбинираше отделните потоци в красиво списание. По-късно беше трансформирано в приложение и за iPhone и Android телефони, където разгръщащите се страници, подредени красиво с нещата за четене, бяха заменени с разгръщащи се вертикално карти и всяка карта съдържаше по една информация, рядко – по няколко. Преживяването с картите по никакъв начин не можеше да замени удоволствието и усещането от четенето и използването на списанието върху iPad, а таблетите с Android дори не можеха да инсталират приложението (с изключение на Kindle Fire и Nook таблетите).

Имам инсталирано apk-то от доста време на таблет и го ползвах редовно, въпреки че беше грозно разтеглена версия за телефон.

Днес Flipboard обновиха приложението и то вече поддръжа Android таблети. Пълното преживяване вече е налично и за таблетите с Android, което означава, че тази вечер ще прекарам в по-дълго разлистване на страниците.

Чакането свърши и резултатът наистина си струва! Тествах го на няколко различни размера и съдържанията красиво се преподреждат, придавайки завършеност и удобство за разглеждане.

Страхотен коледен подарък!

Ето два от официалните екранни кадри:
Flipboard

Flipboard

И не, обновяването не идва като отговор на обновеното наскоро приложение на Google – Currents, чието предназначение е малко по-различно, както и цялостното преживяване.

Google Play