Снимка: Интернет

В сряда eкипът на photo-forum.net и потребителите на форума се обявиха ПРОТИВ кражбата на снимки в (и от) Интернет.

Дочух за това още през същия ден в Twitter. По-късно Апостол Buzz-на по темата заедно с неговата гледна точка. Включих се и аз, после и други… Можете да се включите и вие, дискусията е публична.

Тук ще публикувам още малко мои размисли по темата.

Ние, българите, не обичаме да ни ограничават, да спазваме правила, ограничения, да се съобразяваме със забрани и пр. За каквото и да е – напр. ако максималната позволена скорост е 60 км/ч, караме със 65.

Същото е и със снимките, музиката, филмите…

По принцип харесвам и одобрявам кампанията на photo-forum.net, но мисля, че сайтът и потребителите му също са допринесли за проблема с кражбата на снимки, a освен да разлайват кучетата с подобна кампания, друго едва ли ще постигнат. Не и преди да предприемат други мерки. Стрнно е, но е така. Както написах преди малко, българите сме свободолюбиви. А снимките, публикувани във photo-forum.net са със © всички права запазени. По подразбиране. Мисля си, че ако толкова-безценните-уникални-и-мега-турбо-гъзарски-произведения-на-изкуството не бяха жигосани със знака и текста за запазване на права, положението щеше да е малко по-различно. Ако бяха публикували снимките си така, че да не ограничават използването, едва ли проблемът щеше да е драстичен. При това не само те, това се отнася до всички, които публикуват каквото и да е съдържание в Интернет.

Просто за пример – в Общомедия, мултимедийното хранилище на Уикипедия, има качени милиони (към момента на писането – 6 150 491) файлове, готови да бъдат използвани свободно, за каквито и да било цели, включително и комерсиални. Единственото условие и изискване е да се посочи автор и източник. Което в никакъв случай не е чак толкова ограничаващо и трудно зча изпълнение. Не казвам, че и от подобни сайтове не се ползват неправомерно материали, не, ползват се. Само че случаите далеч не са толкова много. Защото при предоставяне на право за използване, усещането е различно – вероятността този, който ще ползва творбата, да поиска да изкаже признателност на автора е значително по-голяма. А пък авторът, освен ако не е някой смотаняк, би трябвало да е доволен, че е създал продукт, който представлява интерес и за други, не само за него си.

Мнения?