Любовен сериал

Още половин час до един нов любовен сериал. Той е още в началото. А както знаем, началото на всяка една връзка е изпълнено с добри намерения. Бих казал, че най-красивият стадий на една връзка е алтруистичният. Тогава двамата проявяват максимална толерантност към недостатъците на партньора си, щастливи са от незначителните му жестове, трогват се от откровените му глупости, преувеличават достойнствата му. Отдават му цялото си одобрение и всичката си любов без да очакват нещо в замяна. Време на взаимно духовно обогатяване.

Единствената им цел е да бъдат допуснати отвъд чертата. Ако стане – поникват им крила. Ако не стане – влачат се като пребити кучета.

Следва стадият на блаженството, когато двойката се вживява искрено в изречения от типа: „Създадени един за друг“, „Не мога да дишам без него“, „Ще го обичам до края на живота си“ и какви ли още не прибързани твърдения. Отношенията се отличават с голяма стабилност. И двамата доброволно наблягат на глаголи в първо лице множествено число: „Ние обичаме баница с тиква“, „Ние не обичаме опера“, „Ние не вярваме в Дядо Коледа“… Познавах една двойка, която на купон радостно осведомяваше компанията: „Ние отиваме да пишкаме“. И наистина отиваха да пишкат заедно. Много скоро не успяваха да правят заедно далеч по-приятни неща…

Всичко това до момента, в който любимият се е превърнал точно в това, за което другият е мечтал. Казва и прави онова, което той е очаквал да казва и да прави. Изглежда така, както той би искал да изглежда, пъшка така, както той би искал да пъшка. Какво не е наред тогава? Ами поувлякохте се! Превърнахте живото човешко същество в собствената му статуя! Манипулирахте природата му и проектирахте клишетата си върху него! Докато взаимодейства с вас, този човек в някакъв смисъл вече не мърда, не е достатъчно жив. Той е ваше произведение на изкуството. А вие сте неговият Пигмалион.

Тук някъде във всички сериали следват страхотните завръзки, в които любовниците забременяват, слепите проглеждат, братя и сестри се припознават, и всичко това – съчетано с прекрасни панорами на Босфора.

Остават още 5 минути. Ще си изстискам сок от моркови, ще изям един черен шоколад, ще си поставя топла възглавничка на врата и хайде-е-е-е – обратно в любовта!

из „ИСТАНБУЛСКА ИСТОРИЯ“
…по пиесата „Матрьошка”

от Тунджер Джюдженоглу
превод Исмаил Б. Аглагюл