„Сълза и смях“ – на улицата? Едва ли…

Мине се не мине и в театралните среди се заформи някой скандал. Вчера се случи поредния. Безпрецедентен.

Ето за какво иде реч:

Директорът на читалище „Славянска беседа“, който е и мениджър и основател на никому известния Театър „Провокация“, е поискал от ръководството на Театър „Сълза и смях“ наем за сградата на ул. „Г. С. Раковски“ № 127 в размер на 360 000 лева годишно (както и да ги смятам, са си 1000 лева на ден). Съмнявам се да има български театър, в т.ч. и Народния театър, който да може да си позволи да плаща такъв наем. И така, в неделя, на 10 януари, пет частни трупи и над 100 актьори остават на улицата, ако „Сълза и смях“ не подпише искането на Петър Райжеков, директор на читалището.

Почти веднага, след като стана ясно какво се случва, във Facebook се появи група, която събира все повече привърженици на театъра. Читалището сигурно не подозира за съществуването на Facebook.

Театър „Сълза и смях“ се помещава в сегашната сграда от 42 години, а Министерство на културата през последните няколко години е отпуснало за ремонти над 3 милиона лева. Същото това министерство, обаче, не може да направи нищо по възникналия проблем, защото не си знае интересите и приоритетите.

Агенция „Фокус“ припомня, че

„Читалищата в България са самостоятелни юридически лица, неправителствени организации, регистрирани по Закона за народните читалища и имат собствени органи на управление и контрол. Министерството на културата има само методически функции да подпомага и насърчава културната дейност на читалищата. Управлението на собствеността им е изцяло следствие от решенията на читалищните настоятелства.“

И с просто око е ясно, че Петър Райжеков си прави евтин ПР на никомуизвестния театър „Провокация“ и се опитва да привлече внимание към себе си. Знае, че след като скандалът отшуми, името му, това на „Провокация“ и на читалище „Славянска беседа“ ще са по-познати на заинтересованите, но малцина ще си спомнят, че именно този чичко е поставял безумни ултиматуми на „Сълза и смях“. Смешното е, че същият този чичак преди време призоваваше „Народът да тръгне по театри, а не да гледа сапунки!“. Очевидно не прави разлика между театър и читалищна самодейност.

Пределно ясно е, че безумното искане няма да бъде удовлетворено. Пределно ясно е, че в последния момент Министерството ще се намеси решително и ще оправи нещата, било чрез плащане на наема или с някакъв натиск. Пределно ясно е, че този шум е излишен, ама не ми е ясно, докога разни такива субекти като Райжеков ще продължат да пречат за развитието на културата, вярвайки на безумните си идеи?

  • Анонимен

    Ако Димитър Цонев беше собственик, той не би се отказал от свободата да дава под наем имотите си при определени от него условия. Свобода, която други собственици ЯВНО не бива да имат.

  • Pesho_Kelesho

    Ако Димитър Цонев беше собственик, той не би се отказал от свободата да дава под наем имотите си при определени от него условия. Свобода, която други собственици ЯВНО не бива да имат.

  • Pingback: „Сълза и смях“ – на улицата? Едва ли… | Строителство и ремонти()

  • не вади думи от контекста 🙂

  • Анонимен

    Хубаво е, че всички се втурнаха да защитават „Сълза и смях“. И да, такъв наем е непосилен. Но в целия шум, прочетохте ли някъде гледната точка на Райжеков? Някой отрази ли я? Поиска ли някой да разбере защо театърът е все на загуба, защо заведенията, които са в сградата плащат наем на „Сълза и смях“, а не на читалището и колко точно хора има на щат в театъра при положение, че той се води отворена сцена. Не защитавам никого. Просто много лесно е лесно да се гледа само от една страна.

    • Ако Райжеков имаше някаква гледна точка, щеше сам да я сподели. Но не, той търсеше скандал, медийно присъствие, именно затова за негова гледна точка беше непосилният наем, който той поиска, за да привлече внимание.

  • sifon4o

    Хубаво е, че всички се втурнаха да защитават „Сълза и смях“. И да, такъв наем е непосилен. Но в целия шум, прочетохте ли някъде гледната точка на Райжеков? Някой отрази ли я? Поиска ли някой да разбере защо театърът е все на загуба, защо заведенията, които са в сградата плащат наем на „Сълза и смях“, а не на читалището и колко точно хора има на щат в театъра при положение, че той се води отворена сцена. Не защитавам никого. Просто много лесно е лесно да се гледа само от една страна.

  • Ако Райжеков имаше някаква гледна точка, щеше сам да я сподели. Но не, той търсеше скандал, медийно присъствие, именно затова за негова гледна точка беше непосилният наем, който той поиска, за да привлече внимание.