Театралната реформа и Пловдивския театър

Драматичен театър – Пловдив, който е с блестящи показатели (според критериите на Министерството на кулктурата), не беше подминат от реформата. По-интересното, обаче е, че театърът е без директор (Емил Бонев подаде предизвестие за напускане и е в отпуск). Официалната версия е, че иска да е в София, заедно със съпругата си, актрисата Виктория Колева. Носят се слухове, обаче, че меракът на Бонев е насочен към директорския стол на Сатиричния театър (който и след реформата ще си остане репертоарен и не се очакват драстични промени там). Напразна беше молбата на Митко Тодоров да го задържи на поста до месец декември, Бонев отказа. Моето тълкувание на това предложение е тънък намек от страна на Митко Тодоров, че Бонев няма да спечели конкурса за Сатирата. И така, директор няма.

Драматичен театър - Пловдив
(© снимкa: dariknews.bg)

Според започналата реформа, пловдивския театър ще трябва да се слее с Родопския драматичен театър – Смолян. В Смолян (както и навсякъде другаде, впрочем), скочиха срещу решението. Нормално. Лично аз не мога да си представя как точно това обединение ще съществува и ще е ефективно. Какво, трупата на пловдивския театър ще трябва да пътува регулярно, да кажем 2 пъти в месеца, за да играе на смолянската сцена представленията си? И ако е нерентабилно, защо да го прави? Ами стопанисването на съоръженията на смолянския театър? Експертната група, дето я е мислила тази трансформация, очевидно не е чак толкова експертна…

Остава въпросът кой ще е директор на новосформираното обединение до провеждането на конкурса за избор на директор догодина? Режисьорът Боян Иванов и директорът на Кукления театър Виктор Бойчев са отказали поста. Споменават се имената на писателя-драматург Димитър Атанасов, на поета и писател Недялко Славов, на преподавателя по западноевропейска литература Младен Влашки и на композитора Петър Радевски (след неуспеха му да стане директор на Държаната опера в Стара Загора). Нито едно от тези имена не е удачен избор и театърът би страдал.