Categories
Театър

Оркестър без име

Цялата публикация в едно изречение: веселяшко и препоръчително при носталгия по миналите времена.

Блогъри пишат за театър
Тази публикация е написана от Донка (Lemon), която напоследък хич не се хваща за перото, но специално за мен изгледа мюзикъла и написа следните редове.

Оркестър без име


Не знам дали изобщо има българин над 16 години, който не е гледал „Оркестър без име“. Естествено и аз съм го гледала още в далечните си тийнейджърски години за първи път и още неизброими пъти след това. Също така всеки знае поне една от многото култови реплики във филма („Мен ще цака с топла бира“, „да ти пикам на изкуството“, „кокошките спряха да снасят“…).

Постановката на Драматичен театър Пловдив, която е мюзикъл по едноименния сценарий на Станислав Стратиев и със сценичен вариант на Борис Панкин е това, което в последно време разбуди малко сънливия и зимно заспал Пловдив. За съжаление не и мен. Тоест, не съвсем. Мюзикълите според мен са трудна почва и да направиш успешен такъв е много по-голямо предизвикателство от каквото и друго начинание. Обичам мюзикъли, но за съжаление рядко намирам качествени такива. Очарователно и много романтично е това, че актьорите сами изпълняват песните. А песните са прекрасни и напмнят младините на родителите ти. Приятна изненада беше и това, че бяха включени още песни, освен тези, които знаем от филма. Музикално – 6+.

Оркестър без имеИнтересна и изключително сполучлива беше и сцената, която трябваше да съчетае кръчмата на Миташки, плаж, кабинет, автоработилница и още няколко неща в едно. Намерено е най-доброто решение, допълнено с непринуден хумор. Седиш и ги гледаш как си пийват в кръчмата и от вътре ти идва да посегнеш към чашата, която я НЯМА пред теб. (А от театъра се опитаха да ни пренесат съвсем на плажа като надуят парното до степен, в която не можеш да дишаш???)

Четиримата от оркестъра са страхотни. Е, трябва да си призная, че съм пристрастна и съм голям фен на Ивайло Христов, но останалите момчета не отстъпваха по нищо. Ангел Георгиев – Ачо (Миташки) ти дава чувството, че си е оставил кръчмата само за 2-3 часа, за да дойде и да помогне на тия хора в театъра, че са го помолили де, не че той нещо… такованка. За съжаление не мога да твърдя същото за женската част от състава. Елена Атанасова и Мария Станчева (Ваня и Рени) са неподходящи за ролите си (и тук си спестявам истината, която би била може би дори обидна). Не знам защо, но в пловдивския театър в последните години се забелязва слабо дамско представяне. Но това е нещо за отделен разговор.

Цялото това горе в едно изречение: веселяшко и препоръчително при носталгия по миналите времена.

снимки: архив Драматичен театър – Пловдив

By Димитър Цонев

Аз съм Димитър Цонев и съм независим уеб стратег и анализатор — изследвам какво се е променило в дигиталния свят и как то дава отражения на бизнеса, както и за начини, по които да се подобри използването на новите технологии.

Също така съм дигитален футурист — следя за новите тенденции и начините, по които те ще окажат или вече оказват влияние на бизнеса и отделните потребители.

Повече за мен можете да прочетете на тази страница, а можете да се свържете с мен по някой от следните начини.

8 отговори на “Оркестър без име”

Голяма навалица за този спектакъл, два пъти не мога да се доредя за билети. А както разбирам от Донка, май не си заслужава чак толкова много.
Гледа ми се нещо размазващо, нещо зашеметяващо, нещо, което да оправдае двата часа отсъствие от вкъщи, но май са ми големи изискванията. 🙂

Голяма навалица за този спектакъл, два пъти не мога да се доредя за билети. А както разбирам от Донка, май не си заслужава чак толкова много.
Гледа ми се нещо размазващо, нещо зашеметяващо, нещо, което да оправдае двата часа отсъствие от вкъщи, но май са ми големи изискванията. 🙂

Най-сетне и аз успях да го изгледам, снощи. И съм съгласен за жените. Оркестърът има нужда от още по-нова вокалистка. Понеже и новата, както и старата, може да пеят правилно, но това не е достатъчно. Не знам кои са се явили на националния кастинг за женските роли, но ако това е най-доброто…

За сметка на това пък много ме забавляваше Пепи (Ивана Папазова).

Всъщност не съм обзет от „носталгия по отминалото време“, но въпреки това спектакълът ми хареса, с няколко уговорки, които няма смисъл да бъдат споменавани. Имах, признавам, очакване за нещо по-грандиозно, предвид цялата пушилка, която се вдигна около това заглавие.

Най-сетне и аз успях да го изгледам, снощи. И съм съгласен за жените. Оркестърът има нужда от още по-нова вокалистка. Понеже и новата, както и старата, може да пеят правилно, но това не е достатъчно. Не знам кои са се явили на националния кастинг за женските роли, но ако това е най-доброто…

За сметка на това пък много ме забавляваше Пепи (Ивана Папазова).

Всъщност не съм обзет от „носталгия по отминалото време“, но въпреки това спектакълът ми хареса, с няколко уговорки, които няма смисъл да бъдат споменавани. Имах, признавам, очакване за нещо по-грандиозно, предвид цялата пушилка, която се вдигна около това заглавие.

Вашият коментар