„Няма нищо по-старо от вчерашен вестник“

След като не успях да си намеря специалното издание на „Дневник“ на 10 септември, се обадих на колегите в София, които успяха да ми го намерят. Вчера си го получих. Вестник от миналия ден. Междувременно се случи нещо, което беше доста шокиращо за мен. Получих писмо от Мария Михайлова, brand manager на „Дневник“, което цитирам по-долу (с нейно изрично разрешение, за което благодаря):

Здравей, Димитър,

прочетох в твоя блог, че имаш проблем с откриването на вестник „Дневник“ по сергиите.
Ние се опитваме да оптимизираме разпространението, така че да има доставки,
но по принцип вестникът не се печата в огромен тираж подобно на други ежедневници,
за сметка на това обаче 50% от тиража на вестника е за абонати, а това е много висок процент.
И в крайна сметка наистина най-сигурният начин да не пропуснеш брой е да си абониран.

Затова ние искаме да ти подарим 3 месечен абонамент за „Дневник“.

Така няма да пропуснеш и началото на новата роля, в която вестникът влиза,
а именно да предлага качествено съдържание и за читателите, които обичат живота.
Освен ТВ гайд от октомври всеки петък вестникът ще излиза с едно списание:
Gentleman – за мъжете, които обичат живота, „Бакхус“ – за гурме културата,
„Индекс имоти“, редуващ се с „Индекс луксозни имоти“ и Digital World – за цифровия дом.

Очаквам да ми изпратиш адрес, на който да доставяме подаръка:)

Ако не си успял да си набавиш специалното издание
„Как да инвестираме в реклама и PR“, ще ти изпратим и него.

Надявам се, че те зарадвахме!
А за нас е радост, че харесваш вестника,
това ни кара да вярваме, че
ежедневните ни усилията не са напразни.

Поздрави,

Maria Mihailova
Brand Manager
Dnevnik Daily

Доста време мина, няколко прочита, взиране в монитора, докато осъзная какво всъщност се случва. Не е ли прекрасно? Да си получаваш днешния вестник, който харесваш и да имаш възможност да го изчетеш докато пиеш сутришното кафе? Най-вероятно след този подарък ще съм пристрастен, ще имам нов навик, което ще ме направи абонат на изданието.

Все още не мога да проумея случилото се – по принцип не вярвам в чудеса, та когато някое ме сполети и с гръм и трясък се стовари върху ми, съм доста шокиран и някак успявам да загубя способността си да събирам думите, да ги свързвам една с друга и да изразявам мислите и чувствата си.

Наистина намирането на вестник „Дневник“ на сергиите за вестници в Пловдив се оказва доста трудна, почти непосилна задача. И понеже винаги са ме учили да не се задоволявам с какво да е, се налага да го чета онлайн. Възможно е думите ми да звучат като ласкателство, но са абсолютната неподправена истина, която си позволявам да споделя с вас.

Най-сърдечно искам да благодаря за подаръка, който сте ми направили, все още не мога да повярвам, че една публикация в блог (който на всичкото отгоре не е от най-посещаваните и четените), може да доведе нещата до такъв обрат. Затова, ако не представлява някакъв проблем, бих искал да цитирам писмото (без контактите) в блога си, за да разкажа на читателите си каква е развръзката по темата.

Благодаря за предложението да ми доставите специалното издание от вчера, 10 септември, но след като не успях да си го намеря с притурката, която ме интересуваше, се обадих на колегите в София, които успяха да ми го намерят, а днес ще ми го доставят, за да мога да го прочета, предполагам на един дъх, тъй като темите, разглеждани вътре са ми интересни, свързани са с работата ми и смятам, че ще ми бъдат безкрайно полезни и увлекателни.

Прекрасно е да прочета в писмото, че предстои крачка напред в развитието на изданието – това е чудесно, иначе работата става рутина, губи се предизвикателството от покоряването на нови върхове, стремежът за непрекъснато развитие. С удоволствие ще проследя пътя, по който ще поемете и съм убеден, че той ще бъде интересен както за вас, така и за читателите (и мен).