Размисли за престъпленията в Интернет, родителския контрол, пошлостта на човешката същност и Интернет-конституция

Тази публикация е написана от читател на блога. Съдържанието й не изразява моето мнение по темата.

Автор: Магдалена Кръстева

Клипчета за това знаете ли къде са децата Ви в интернет са полезни, провокират хората да се замислят върху достъпа и контрола над децата си в интернет, но не трябва ли да има и защита и от друга страна? Може би фокусът само и единствено се поставя върху това родителите сами да контролират децата си, а не трябва ли и държавата да подпомогне това? Ами кой ще помогне на самите родители? Не трябва ли да се изгради законова рамка за поведението в интернет?

Да има поне някаква „официална“ част на интернет, така да го кажа – сайтове и т.н., и няма ли начин да се засичат злоупотреби и място, където можеш да се оплачеш?

Поне да се постави някаква граница – например тук можеш да си спокоен, че няма да се нарушат правата ти, а тук – според зависи, на Ваша отговорност.

Технологиите напредват не всеки ден, а с всяка секунда. Трябва да има начин и компромисно решение на проблема за контрола на интернет пространството – изговори се доста за това да се следи едва ли не всеки гражданин в интернет пространството, което само по себе си нарушава едно писано или неписано правило на всеки свободен гражданин, влиза се без разрешение и нарушение от негова страна в личното му пространство – това е все едно да кажеш на всеки един – може би си потенциален престъпник, самата мисъл, че някой би могъл да чете личните ми бележки, дори на мен създава дискомфорт като на обикновен гражданин.

Вие какво мислите по този въпрос?

Дайте своите предложения за това. Дори без да сте сигурни как например би могло на практика да се случи това или пък имате – дайте своята идея как би могло да се случи това например. Дори едно време някои хора са говорили за телевизор и за какви ли не технологии, немислими преди, и още са нямали представа как ще се случи това, дори не само самите създатели. Разровете познанията си, помислете, развихрете въображението си, дайте примерна схема на контрола. А защо не да напишем примерен закон за интернет пространството – напишете алинеите, допълнете ги.

Кой ще помогне и на зрелите хора, когато дефакто им се нарушават правата дори на личен избор? Дори това дали ти се гледа реклама. От такова естество беше случаят, който ме провокира да напиша тази статия.

Навсякъде реклами ли, реклами и какво ли не… Трябва да се направи едно проучване средно колко време от живота си един нормален средностатистически човек прекарва в гледане, слушане на реклама. Какво е рекламата и каква трябва да бъде границата в разпространението й? Вие задавате ли си този въпрос или ако не – не е ли време да си зададете този въпрос?

Трябва да има някаква етика в представянето, рекламирането на един продукт, не мислите ли? Все пак важен е крайният потребител. Говоря за това в интернет, защото много от хората започнаха да виждат интернет като възможност да се правят пари и то най-вече от реклами и губят времето на тези, които влизат там, за да се забавляват. Сайтове, които в един момент стават често посещавани, и после от самия сайт се печели от рекламите в него, на мен дори са подхвърляли – ти защо не си направиш сайт, умна си, знаеш и можеш, имаш идеи, после ще печелиш от рекламите в него. Не казвам че пък трябва да се печели на гърба на обикновения потребител, той достатъчно сметки плаща, не казвам дори, че не трябва да има и реклама, но трябва да се постави някаква граница, чисто човешко етична дори по начина, по който ти я представят, а не да те заставят да я гледаш. Дори по телевизията правят кратка пауза, с която те уведомяват, че следват рекламни блокове. Примерно в една игра – 15 въпроса, очакванията на един потребител са да отговаря на въпроси от естество на история, георграфия, математика, химия, физика, изкуство като факти, логични и т.н. И в един момент се оказва, че в 10 мин. на игра си заставен да отговаряш на 11 въпроса за някакъв си сериал. И то това ми било част от рекламна кампания. Дразнещо и грубо, натрапчиво и влизащо прекомерно нагло в личното пространство. Борбата на бизнеса и рекламните агенции с обикновения потребител би могла да бъде страшна и което е най-важното – неравноправна, именно защото става въпрос за пари. Реклама се учи във висше училище, но това, което споменах, реклама ли беше? Не. Обикновено рекламните агенции знаят това и я свързват с някаква психологическа идея, например рекламата за „супермайката“, защото използва еди си кой прах и децата и мъжът й са винаги добре изпрани… Но моята идея е друга. Банерите според мен са един приемлив подход – светещи, мърдащи, привличащи вниманието, обобщаващи съдържанието си в началото, когато съм благоразположена и имам нужда от определен продукт, мога и да погледна. А може би трябва да има разделение в търсачките именно за това. А май съм го и чувал, че съществува. Както и рекламният сайт на дадена фирма производител и предлагаща определени продукти или услуги. Значи парите от виртуалното пространство са съвсем реални, но реалните законови рамки там не съществуват. Че всичко си е относително, че няма бизнес, всичко е лично и там дори е така, а особено в държавата ни на абсурди, както обичам да се изразявам, не може в един момент да отричаме интернет пространството като водеща медия и като една огромна част от ежедневието на съвременния човек, а само когато ни изнася да го признаваме и ценим като такова.

Ами не знам дали на някоя дама й се е случвала следната ситуация, която мен погнуси рано сутрин в 9,30. Казвам „на дама“, защото когато споделих неприятната случка с познати, казват, че на мъж по-трудно да се случи подобно нещо. Реших аз да видя какво толкова, ако се сложа на скайп на режима „скайп ми“. И като почнаха да ми се включват едни – един ми пише „Искаш ли секс чат?“, естествено че не и директно го блокирам, втори ми пише „Малко мъжки стриптийз рано сутрин ще ти се отрази добре“ и тръгва да ми звъни – заето и блокиране. А третият – “Искаш ли да ме видиш на камерата?“ и аз съответно, все още толкова наивна, мисля си – ами идеално, хубаво е да си създам от самото начало визуална представа за човека отсреща и в последствие такава хубава визуална представа за секунди преди да затворя си създадох за въбудения му член, че просто не е истина. Доколкото съм запозната с правата си на обикновен гражданин, ако видя ексцибионист на улицата, мога да звънна в полицията и да го арестуват, за което. Но къде да се обърна за равностойностно престъпление в интернет?

  • Боян Попов

    Уважаема госпожо,
    Ще заппочна от края на Вашата публокация, защото вероятно според Вас там е

    най-силната Ви аргументация, за налагане на контрол в интернет. Вие сте влезли в

    Скайп в режим „Скайп ми“ – какво означава това? Нека си представим една аналогична

    ситуация, но не във виртуалното пространство а в реалното пространство. Вие на

    практика казвате на всеки срещнат, че желаете да общувате, като това ви общуване не

    е обществено достояние и ответната страна го знае. Учудващо ли е, че в голям процент

    от случаите ще получите предложения за секс? Вие правите ли такива неща,

    аналогични на „Скайп ми“ в реалния живот? Каните непознат човек на усамотено място,

    (Ваше много лично пространство) за да си „побщувате“ ? Вместо интересен

    събеседник, въпросния случаен човек Ви предлага секс или се оказва

    ексхибиционист… Май би следвало да го очаквате…
    Що се отнася до децата : Пак да направим аналогия с реалния живот: До определена

    възраст не пускате детето само на улицата. До настъпване на пубертета го възпитавате

    и му създавате модел на поведение, учите го кое е добро и кое лошо, как да се

    предпазва и в един момент го пускате и да излиза само навън. От МВР предлагат

    родителите на тинейджърите да инсталират шпионски софтуер на компютрите на децата.

    Вие наемате ли детектив да следи детето ви? Аз лично не бих, дори и да имах

    възможността. По много причини. Ако съм пропуснал нещо във възпитанието му и

    детето реши да върши нещо нередно, следенето няма да помогне. Ако нямам

    основание за подобно следене, а го правя и детето разбере (вероятността, за което не е

    за пренебрегване) това само ще разруши доверието и ще нанесе само вреда.
    Колкото за агресивната реклама – хората които разбират от реклама знаят, че прекалено

    агресивната реклама има обратен ефект и в интернет вече почти не могат да се видят

    онези пулсиращи неоново зелени банери на убийствено червен фон, браузърите са

    настроени по подразбиране, да блокират самозареждащи се „поп-ъп“ и едва ли вече

    някой ги ползва с рекламна цел. Но реклама ще има, първо, защото тези които

    създават огромния информационен ресурс на интернет, трябва от нещо да печелят ( не

    се заблуждавайте, че плащате за информацията, която получавате – плащате само за

    техническата поддръжка на мрежата на доставчика си) и второ защото истинската

    (добрата) реклама е полезна и за двете страни- и за този който рекламира и за

    потребителя.
    Идеята Ви за създаване на закони (конституция?) за интернет изисква и създаване на

    изпълнителен орган, който да ги прилага. Наднационален, тъй като за сега границите за

    интернет не важат, като изключим границите ня няколко държави, които трудно бихме

    определили, като демократични и цивилизовани. Като се замисля за такъв изпълнителен

    орган, аз лично се сещам за „Министерството на истината“ от антиутопията на Дж.

    Оруел „1984“
    Защото ако позволим някой да може да влезе в полята на „BIg brother“ такъв ще се

    намери и едва ли ще е ангел небесен..

  • Боян Попов

    Уважаема госпожо,
    Ще заппочна от края на Вашата публокация, защото вероятно според Вас там е

    най-силната Ви аргументация, за налагане на контрол в интернет. Вие сте влезли в

    Скайп в режим „Скайп ми“ – какво означава това? Нека си представим една аналогична

    ситуация, но не във виртуалното пространство а в реалното пространство. Вие на

    практика казвате на всеки срещнат, че желаете да общувате, като това ви общуване не

    е обществено достояние и ответната страна го знае. Учудващо ли е, че в голям процент

    от случаите ще получите предложения за секс? Вие правите ли такива неща,

    аналогични на „Скайп ми“ в реалния живот? Каните непознат човек на усамотено място,

    (Ваше много лично пространство) за да си „побщувате“ ? Вместо интересен

    събеседник, въпросния случаен човек Ви предлага секс или се оказва

    ексхибиционист… Май би следвало да го очаквате…
    Що се отнася до децата : Пак да направим аналогия с реалния живот: До определена

    възраст не пускате детето само на улицата. До настъпване на пубертета го възпитавате

    и му създавате модел на поведение, учите го кое е добро и кое лошо, как да се

    предпазва и в един момент го пускате и да излиза само навън. От МВР предлагат

    родителите на тинейджърите да инсталират шпионски софтуер на компютрите на децата.

    Вие наемате ли детектив да следи детето ви? Аз лично не бих, дори и да имах

    възможността. По много причини. Ако съм пропуснал нещо във възпитанието му и

    детето реши да върши нещо нередно, следенето няма да помогне. Ако нямам

    основание за подобно следене, а го правя и детето разбере (вероятността, за което не е

    за пренебрегване) това само ще разруши доверието и ще нанесе само вреда.
    Колкото за агресивната реклама – хората които разбират от реклама знаят, че прекалено

    агресивната реклама има обратен ефект и в интернет вече почти не могат да се видят

    онези пулсиращи неоново зелени банери на убийствено червен фон, браузърите са

    настроени по подразбиране, да блокират самозареждащи се „поп-ъп“ и едва ли вече

    някой ги ползва с рекламна цел. Но реклама ще има, първо, защото тези които

    създават огромния информационен ресурс на интернет, трябва от нещо да печелят ( не

    се заблуждавайте, че плащате за информацията, която получавате – плащате само за

    техническата поддръжка на мрежата на доставчика си) и второ защото истинската

    (добрата) реклама е полезна и за двете страни- и за този който рекламира и за

    потребителя.
    Идеята Ви за създаване на закони (конституция?) за интернет изисква и създаване на

    изпълнителен орган, който да ги прилага. Наднационален, тъй като за сега границите за

    интернет не важат, като изключим границите ня няколко държави, които трудно бихме

    определили, като демократични и цивилизовани. Като се замисля за такъв изпълнителен

    орган, аз лично се сещам за „Министерството на истината“ от антиутопията на Дж.

    Оруел „1984“
    Защото ако позволим някой да може да влезе в полята на „BIg brother“ такъв ще се

    намери и едва ли ще е ангел небесен..

  • Магдалена

    Здравейте,господин Попов!

    Благодаря за добрия отговор,на мнение съм,че за много неща сте прав.

    Само че въпреки всичко,за режима „скайп ми“ има и друг вариант,от който бихме могли да го погледнем.
    Каниш някой на усамотено място,така е.Да си приказвате(пишете).Но пък не са ли първо малко смешни предложенията им,не се ли примиряваме с много неща вече в междуличностното общуване.И не-не се правя на ощипана мома ни най-малко,нито пък за много неща едва ли не няма да ги преживея,но това неми пречи да се възмущавам и да се опитам да събудя общественото съзнание,просто директните сексуални намеци примерно в други страни са били и мисля още могат да бъдат строго наказвани,само че явно в Европа не е така. Чувала съм дори за крайности в това отношение от рода на погледи,камо ли ръка…А това за мен може да се приеме за сексуален тормоз-по същата логика,може да погледнем примерно и ако шефът ти ти предложи секс-това си е сексуален тормоз.
    Да,аз може би вече ще очаквам,че ако съм в този режима на скайп,ще получавам такива смешни и вулгарни предложения на разни отчаяни и незадоволени мъже,а може би просто откачалки(или просто имаме различни представи и дори възпитание) и няма да повтарям това,но…Къде отиват ценностите?Къде отиват нормите за поведение?Моралът?Но не този фалшивия,а истинския,свързан с достойнството на Човека,който стои срещу нас?
    Пък и едно от първите неща,които научих в живота е-Човек прави нещо невъзпитано,грубо,незаконно или каквато там дума намерите в главата си) именно защото знае,че възмездието,наказанието ще му се размине или ни най-малко няма да го ощети особено.Колко безхаберие,липса на отговорност има по хората само…Веднъж бях на гости,при хора,които се имат за много…не знам думата,ама беше нещо по-,детето им(9-годишно) е на компютъра,майка му просто си нямаше и на идея пък и не искаше и да знае къде в интернет й е детето,въпреки че не нападнах първоначално в темата си самите родители.Нека не си измиваме ръцете само с въпросите преди да влезнеш в някои сайтове с това дали имаш 18,натиснаш,че има и готово.Крайно неефективно,не мислите ли ?…
    Както сега уж се засилва контрола върху това дали си смачкваш детето от бой,избивайки собствените си комплекси и нямайки си и на най-малка идея от възпитание на дете и от неговата психика-ако знаеш,че някой бди и ще бъдеш най-малкото глобен,дали ще си позволиш така лесно да сриваш нечия детска психика?!?

    А що се отнася до рекламата-прав сте,но отбелязах,че има и такива ,които още си нямат на идея за какво става на въпрос.

    Нека макар и да сме само едно зрънце,поне опитаме да „събудим“много родители и граждани,че трябва да имат самосъзнание на такива.И не само тези,които биха прочели това евентуално,а и в ежедневието си при удобен случай.

    До кога няма да ни интересува нещо,докато не ни засяга лично?Или ако ние самите можем да го превъзмогнем,това не означава,че не трябва да възроптаем.

    Нека спрем да приемаме често срещаните неща за нормални.

  • Магдалена

    Здравейте,господин Попов!

    Благодаря за добрия отговор,на мнение съм,че за много неща сте прав.

    Само че въпреки всичко,за режима „скайп ми“ има и друг вариант,от който бихме могли да го погледнем.
    Каниш някой на усамотено място,така е.Да си приказвате(пишете).Но пък не са ли първо малко смешни предложенията им,не се ли примиряваме с много неща вече в междуличностното общуване.И не-не се правя на ощипана мома ни най-малко,нито пък за много неща едва ли не няма да ги преживея,но това неми пречи да се възмущавам и да се опитам да събудя общественото съзнание,просто директните сексуални намеци примерно в други страни са били и мисля още могат да бъдат строго наказвани,само че явно в Европа не е така. Чувала съм дори за крайности в това отношение от рода на погледи,камо ли ръка…А това за мен може да се приеме за сексуален тормоз-по същата логика,може да погледнем примерно и ако шефът ти ти предложи секс-това си е сексуален тормоз.
    Да,аз може би вече ще очаквам,че ако съм в този режима на скайп,ще получавам такива смешни и вулгарни предложения на разни отчаяни и незадоволени мъже,а може би просто откачалки(или просто имаме различни представи и дори възпитание) и няма да повтарям това,но…Къде отиват ценностите?Къде отиват нормите за поведение?Моралът?Но не този фалшивия,а истинския,свързан с достойнството на Човека,който стои срещу нас?
    Пък и едно от първите неща,които научих в живота е-Човек прави нещо невъзпитано,грубо,незаконно или каквато там дума намерите в главата си) именно защото знае,че възмездието,наказанието ще му се размине или ни най-малко няма да го ощети особено.Колко безхаберие,липса на отговорност има по хората само…Веднъж бях на гости,при хора,които се имат за много…не знам думата,ама беше нещо по-,детето им(9-годишно) е на компютъра,майка му просто си нямаше и на идея пък и не искаше и да знае къде в интернет й е детето,въпреки че не нападнах първоначално в темата си самите родители.Нека не си измиваме ръцете само с въпросите преди да влезнеш в някои сайтове с това дали имаш 18,натиснаш,че има и готово.Крайно неефективно,не мислите ли ?…
    Както сега уж се засилва контрола върху това дали си смачкваш детето от бой,избивайки собствените си комплекси и нямайки си и на най-малка идея от възпитание на дете и от неговата психика-ако знаеш,че някой бди и ще бъдеш най-малкото глобен,дали ще си позволиш така лесно да сриваш нечия детска психика?!?

    А що се отнася до рекламата-прав сте,но отбелязах,че има и такива ,които още си нямат на идея за какво става на въпрос.

    Нека макар и да сме само едно зрънце,поне опитаме да „събудим“много родители и граждани,че трябва да имат самосъзнание на такива.И не само тези,които биха прочели това евентуално,а и в ежедневието си при удобен случай.

    До кога няма да ни интересува нещо,докато не ни засяга лично?Или ако ние самите можем да го превъзмогнем,това не означава,че не трябва да възроптаем.

    Нека спрем да приемаме често срещаните неща за нормални.