Мисия социален упадък

Ако в последно време сте минавали през Главната на Пловдив, вероятно сте забелязали между Военния клуб, Градската градина и Централна поща подредените фотографии от конкурса „Мисия моят град“, организиран вероятно (или поне само подкрепен от) Община Пловдив. Участниците са младежи и девойки и те са били насърчени да снимат града.

Подредените фотографии са там от 12 август и ще стоят до 7 септември.

Проблемите са няколко, ето някои от тях:

  • Първото нещо, което ми хрумна, когато разгледах фотосите, беше „социален упадък“. Това видях аз показано. Нищо общо с темата на конкурса. НИЩО! Или организаторите не са били пределно ясни, или участниците не са разбрали посланието (и в двата случая вината е на организатора, че не знае как се провежда конкурс);
  • Не успях, с 1-2 изключения, да позная Пловдив. Ако целта е била „мисия който и да е град“, тогава е ОК, но при положение че под/над всяка снимка пише „Пловдив – европейска столица на културата 2019“…
  • Младите виждат и насърчават социалния упадък – това са снимали, така очевидно им харесва и искат това да не се променя – на повечето от снимките се виждат графити, зле или недотам добре поддържани сгради/части от такива/места…
  • Организаторите (и Общината!) толерират това и гордо са го изложили на показ на всички. Или за назидание?
  • Победителят, 16-годишният Паскал от ФЕГ (започвам да се срамувам, че съм завършил, че и преподавал там!), изглежда горд с постижението си и рисуването на графити върху влакова композиция – тази снимка е победител в конкурса! Рисуването на графити, социалния упадък и неговото увеличаване, изглежда се толерира и насърчава от Община Пловдив и организатора на конкурса (че дори и спонсорите). В противен случай Паскал нямаше да е победител, а наказан за деянието.

Ето видео, на което се виждат снимките-финалисти, както и гордият Паскал.

Ако това наистина е „мисия моят град“, значи моят град „Пловдив“ НЕ ЗАСЛУЖАВА да бъде Европейска столица на културата 2019.

А аз се боря с някакви счупени прозорци и разни други неуредици из града. И не го правя, защото ми е особено голям кеф, а защото искам градът поне да мяса на нещо, не да бъде кочина, в какъвто умишлено се превръща. Защото ако това продължи, няма да се учудя ако скоро станем свидетели на конкурса „Мисия пребий пенсионера“ или подобни.

А това би било тъжно, много тъжно.