Който търси – (не) намира

Преди време видях това нещо, а наскоро мернах подобни и в други блогове, което ме накара да се замисля за това доколко българите знаем как се използват търсачки. Ами НЕ ЗНАЕМ. Използването им може да е повече от елементарно за някоя 80-годишна американска баба, ама българският потребител е повече от неграмотен в това отношение. Наблюденията ми са, че съвсем малка част от хората, с които комуникирам ежедневно са чували за някои от основните неща за по-точно намиране на информация в мрежата, а бройката на онези, които подозират, че съществуват и разширени възможности, клони към (хайде да не казвам нула) 1%.

Няколко малоумни заявки в машини за търсене, довели някой заблуден хуманоид, в опита му да открие отговор на въпроса си, на блога ми:

Има и куп други, които започват с „как да …“. Толкова ли е трудно да се проумее, че търсачките намират само онова, което има в мрежата, не са оракули и врачки, за да дават съвети, отговори и т.н. Толкова ли е сложно да се подаде на търсачката отговор, вместо въпрос… вероятността да се намери информацията, която се търси, е значително по-голяма.