Издирва се: Шекспир, сонети 46 и 47

Опитвам се да открия отнякъде Сонет 46 и 47 на Уилиам Шекспир, в превод на Валери Петров, но търсенето ми е безуспешно. Ако някой може да помогне, ще съм му безкрайно благодарен.

Ето ги двата сонета на английски:

SONNET XLVI

Mine eye and heart are at a mortal war
How to divide the conquest of thy sight;
Mine eye my heart thy picture’s sight would bar,
My heart mine eye the freedom of that right.
My heart doth plead that thou in him dost lie–
A closet never pierced with crystal eyes–
But the defendant doth that plea deny
And says in him thy fair appearance lies.
To ‘cide this title is impanneled
A quest of thoughts, all tenants to the heart,
And by their verdict is determined
The clear eye’s moiety and the dear heart’s part:
As thus; mine eye’s due is thy outward part,
And my heart’s right thy inward love of heart.

SONNET XLVII

Betwixt mine eye and heart a league is took,
And each doth good turns now unto the other:
When that mine eye is famish’d for a look,
Or heart in love with sighs himself doth smother,
With my love’s picture then my eye doth feast
And to the painted banquet bids my heart;
Another time mine eye is my heart’s guest
And in his thoughts of love doth share a part:
So, either by thy picture or my love,
Thyself away art resent still with me;
For thou not farther than my thoughts canst move,
And I am still with them and they with thee;
Or, if they sleep, thy picture in my sight
Awakes my heart to heart’s and eye’s delight.

ето ги и на български, в превод от Владимир Свинтила:

46
Воюват в мене поглед и сърце.
За тебе те започнаха войната.
Очите искат твоето лице,
сърцето иска свойта част в делбата.
Кълне се то, че твоите черти
живеят в него тайно и незримо.
Но моите очи твърдят, че ти
си тяхно отражение любимо.
Тогава спорът се отнася в съд
и мислите, изслушвайки страните,
решават мъдро тъй: да помирят
завинаги сърцето и очите.
Очите взимат твоето лице,
сърцето, твойто любещо сърце.

47
Сърце и поглед в мен са в мир сега
и даже се взаимно утешават,
когато той е пълен със тъга,
а то от много скръб се задушава.
Очите ми със сляпото сърце
споделят своите приказни видения.
Сърцето ми за твоето лице
заплаща с част от своите копнения.
Тъй в мойте мисли или наяве
и липсвайки, си вечно с мене ти.
Но ще убегнеш моите мечти,
със тях съм вечно аз, и с тебе — те.
И ако спя, пак твоето лице
събужда в мене спящото сърце.

Включете се в разговора

6 коментари

  1. 46

    Очите и сърцето водят спор –
    кой повече над тебе има право –
    очите те държат във своя взор,
    към себе си сърцето тегли здраво.
    То казва, че във моите гърди
    те пази, недостъпно за очите;
    противната страна със жар твърди,
    че в техния кристал ликът ти скрит е.
    Достига се до съд и той, в състав
    от мисли, все живеещи в сърцето,
    отсъжда кой е крив и кой е прав,
    издавайки решение, с което:
    очите взимат зримия покров,
    сърцето – съкровената любов.

    47

    Но случва се сърцето и очите
    съюз да сключват в някой тежък ден,
    когато то брои с въздишки дните,
    и креят те, и ти не си до мен.
    Очите ми с чертите ти тогава
    предлагат на сърцето дивен пир,
    а друг път тях сърцето пък гощава
    със мислите за техния кумир.
    Тъй всякога, по път за мен неведом,
    чрез лик и мисъл ти си в мойта гръд,
    защото стигат мислите ми вредом,
    където си, а те когато спят,
    тогава твоят лик ги буди, ето,
    за радост на очите и сърцето!

  2. 46

    Очите и сърцето водят спор –
    кой повече над тебе има право –
    очите те държат във своя взор,
    към себе си сърцето тегли здраво.
    То казва, че във моите гърди
    те пази, недостъпно за очите;
    противната страна със жар твърди,
    че в техния кристал ликът ти скрит е.
    Достига се до съд и той, в състав
    от мисли, все живеещи в сърцето,
    отсъжда кой е крив и кой е прав,
    издавайки решение, с което:
    очите взимат зримия покров,
    сърцето – съкровената любов.

    47

    Но случва се сърцето и очите
    съюз да сключват в някой тежък ден,
    когато то брои с въздишки дните,
    и креят те, и ти не си до мен.
    Очите ми с чертите ти тогава
    предлагат на сърцето дивен пир,
    а друг път тях сърцето пък гощава
    със мислите за техния кумир.
    Тъй всякога, по път за мен неведом,
    чрез лик и мисъл ти си в мойта гръд,
    защото стигат мислите ми вредом,
    където си, а те когато спят,
    тогава твоят лик ги буди, ето,
    за радост на очите и сърцето!

  3. Моля, за мен беше удоволствие да си ги прочета пак 🙂

  4. Моля, за мен беше удоволствие да си ги прочета пак 🙂

Оставете коментар