Интервютата на един Gregg

HiringХодя си аз по интервюта, търся си интересни предизвикателства, които да запълват ежедневието ми… И на какво, мислите, се натъквам? На едни и същи въпроси. Задавани без интонация, без да са осмислени защо се задават. Защото в интернет са написани точно така, готови поредната секретарка да си ги препише чинно и стриктно да ги предаде на шефа си, за да ги зададе на кандидатите. Много се забавлявах, когато на интервюто с една фирма (имена няма да споменавам) разпознах въпросите, знаех кой ще е следващият, а когато служителката ме попита дали аз имам някакви въпроси, я попитах защо е пропуснала въпроси 7, 16 и 17. Спек. Набързо й разказах отговорите, както и откъде знам, че ги е пропуснала. В друга една компания отговорих 100% според шаблона, при което младежът каза, че АЗ СЪМ ЧОВЕКЪТ! Набързо го плиснах с кофа студена вода, за да се освести, дадох му време да си помисли. В трета фирма пък се направих на клоун, защото каката толкова се беше спекла, че чак заекваше, припотяваше се, чудеше се какъв въпрос да ми зададе. А аз, насреща й, говоря куп дивотии. И колкото и да ми се иска да подходя отговорно към задачата да си намеря занимание за през светлата част на денонощнието, все не се получава, понеже срещам все повече и все по-изумени създания, които не бяха очаквали с какво ще се сблъскат и на какво ще се натресат.

Дори си имам нещо като „Най-често задаваните въпроси на интервю за работа“. Мога да напиша книга. Както с въпросите, така и с отговорите.

Има, разбира се, и фирми-изключения. Попаднах на две компании, които знаят как се подбира персонал, подхождат отговорно към задачата, не претупват нещата. В едната дори се поизпотих, докато накарам HR-a да се замисли.

Иначе все още очаквам добри и неустоими предложения. И както написах в предишния блог, ако Вашата фирма има нужда от лице, дайте ми гръб.

  • Спомням си, сега, на второ четене, че ние с другаря Петър Кауков, се правехме да идиоти, докато провеждахме интервютата, за да изберем най-точния човек. То не бяха шеги и закачки, то не бяха хитроумни въпроси, породени от разговора. Не че нямаше и стандартни въпроси, но те бяха толкова малко, че чак се губеха. И едно интервю протичаше за около час разговори, не ги претупвахме набързо. Дори и за кандидатите, които още от пръв поглед ставаше ясно, че не са нашите хора. А след разговора, на много от кандидатите не им се тръгваше, защото се чувстваха комфортно и уютно, не като на разстрел. Така и досега не съм се сблъскал с това другаде.

  • Спомням си, сега, на второ четене, че ние с другаря Петър Кауков, се правехме да идиоти, докато провеждахме интервютата, за да изберем най-точния човек. То не бяха шеги и закачки, то не бяха хитроумни въпроси, породени от разговора. Не че нямаше и стандартни въпроси, но те бяха толкова малко, че чак се губеха. И едно интервю протичаше за около час разговори, не ги претупвахме набързо. Дори и за кандидатите, които още от пръв поглед ставаше ясно, че не са нашите хора. А след разговора, на много от кандидатите не им се тръгваше, защото се чувстваха комфортно и уютно, не като на разстрел. Така и досега не съм се сблъскал с това другаде.