Interstellar

Interstellar, който по неразбираеми причини и на български е преведен Интерстелар, се оказа поредният надут балон с горещ въздух, който издиша от множество пробойни. Когато преди време гледах трейлъра имах абсолтно същото усещане, което имах, когато видях трейлъра на „Облакът Атлас“ – че филмът ще е грандиозен. Или провал, или успех. Без значение кое от двете, но щеше да е в крайностите. И докато „Облакът Атлас“ защити безапелационно позицията си за изключителна работа, то Интерстелар се оказа просто добра работа, нищо повече. Не провал, но не и успех.

Именно затова оценката ми е 5/10 в imdb. Донякъде ме успокоява фактът, че в Goodfilms филмът е бил по-критично оценяван, отколкото в imdb – защото не успях да изпитам целия възторг, който са изпитали оценяващите в imdb.

„Интерстелар“ е тричасов филм за спасяването на света, който не успя да свърши през „2012“. От оня тип филми, в които гордо и непрекъснато се вее американският флаг, за да се демонстрира (основно на себе си), че американците са мега-хипер-супер-дупер и №1. Иначе е филм, изпълнен с (мело)драматизъм, присъщ повече на екранизация на Hallmark, отколкото на сериозен филм с високи цели. Филм за болката, за копнежа, за любовта. Онази любов, която не е подвластна на времето и пространството. Филм, препълнен с философски откровения, дотам клиширани и познати, че отдавна са азбучна истина, отколкото да предизвикват научен интерес. Пилот-вдовец, който по принуда става фермер, който се оказва единственият, който може да спаси света… И диалози, които на места изглеждат нелепи – съдържат обяснения, които вече са известни на слушателя (макар и не на зрителя). Иначе има супер много квантова механика и физика и тя е достатъчно правдоподобна (все пак за сценария е бил използван за консултант учен-физик – Кип Торн). Така успяваме да преминем през черни дупки, червейни дупки, нарушавания в пространствено-времевия континиум… Всъщност можеше да се получи нещо грандиозно ако сценарият беше попаднал в ръцете на Спилбърг, за когото е бил писан първоначално.

Това, което се демонстрира в началото на филма е, че консуматорското общество се е провалило. До такава степен, че въпреки че филмът се развива в някакво близко бъдеще, но човечеството се е отказало (по една или друга причина, неясно каква) от технологичния прогрес и достиженията на цивилизацията. Земята загива. Човечеството има нужда от нов дом. И започва голямото междугалактическо приклчение в търсене на планета, която да е годна за обитаване, за ново начало.

Иначе за трите часа, в които продължава филмът, има едно-единствено изречение, което е съществено и отеква в главата всеки път, когато се сетиш за филма: „ТЕ сме НИЕ!“.

Честно казано, на мен ми беше скучно и протяжно.

Мета информация