Обратна връзка. Обратна?!

Втората част от заглавието е такава заради днешната дата, 2 февруари 🙂

Иначе обратната връзка е онова наистина полезно нещо, което движи нещата напред във възможно най-правилната за всички посока. Стига да има кой да я даде и кой да я чуе (както и кой да се вслуша в нея). В един идеален свят (което дори на теория е безкрайно неустойчиво понятие, невъзможно да съществува) това води до съвършенство. В действителност евентуално може да доведе до някакво подобрение.

Даването на обратна връзка би трябвало да е двустранен процес – на даване и получаване. Тя може да се случва публично и тайно. Ставаме свидетели само на публичната, защото рядко се разкрива информация за непубличната, освен чрез реалното подобрение на обсъжданото нещо.

Социалният аспект на Интернет направи даването на обратна връзка значително по-лесно. И усложни събирането на такава, защото това не се случва на едно централно място, а се изисква повече усилие за сортиране на информациите. Всичкият хейт или похвали е точно това – ако на някой нещо му беше безразлично, нямаше да си прави труда да споделя по темата.

Според Илия Темелков коментарите в блоговете са форма на обратна връзка. Може да се разглеждат и така, стига реалното им наличие да допринасят за подобряване на блога и публикациите в него. Което рядко се случва. Изразяването на някакво мнение рядко довежда до нещо повече от пореден запис в базата от данни на блога за споделено мнение. Не променя самата статия (освен в някои случаи – коригиране на неточност или пропуск, при това само ако авторът реши да направи промяната).

Посоченият пример „А вие ядете ли чесън?“ не е обратна връзка, а спам. Отговорите, коментарите към въпроса може и да дават някаква частична представа за нагласите на общността и отделните индивиди („днес ям, утре не ям“, какво правим в тоя случай?!), но няма да окажат влияние на вече създадената публикация (какво ще се случи, ако 300 души отговорят просто с „да.“, как това би се отразило на статията? Никак, нали?), нито пък ще имат особено влияние върху следващите – освен ако не е кулинарен блог, в който евентуално биха се публикували повече или по-малко (в зависимост от броя коментари) рецепти, съдържащи чесън.

В този блог няма коментари. Реших да се откажа от тях преди време и това, продължавам да смятам така, е за добро. Не защото не ми пука какво е мнението на читателите за написаното, а защото тази неразбрана социалност доведе до твърде много шум и намаляване на смисъла от коментарите. Значително по-ценна е директната обратна връзка, която получавам непублично (на мейл, по телефона, скайп или други канали), но и публичната също е любопитна – ако тя се случва в блога, тук, тя е моделирана, често неистинска или цензурирана, за да се впише в представите на общността, която чете блога. Ако се случва публично, но на друго място, в друга общност, тогава изглежда по различен начин. Затова спрях коментарите. Дадох възможност за обратна връзка на по-удобните за четящите места – техните блогове или други социални сайтове и мрежи, проектирани за по-лесно споделяне и обсъждане. Така получаването на обратна връзка е значително по-пълно, защото се обогатява от други хора, които иначе не биха изразили мнение.

И още нещо. Във време на хиперсоциалност, при преход към пост-социална среда, съвсем нормално е все повече хора да се качват на все по-горни стъпала на социалната стълбица на Форестър. Това означава, че идват нови и нови читатели, нови коментиращи, нови потребители, които да дават обратна връзка. Досега те или са били плахи наблюдатели, или са го правили на други места, например като коментари под новинарски статии. Предвид качеството на тези коментари, по-добре е да ги няма, защото управлението им е времеемко и трудно и времето може да се използва за създаване на нови текстове, вместо в отсяването на зърната от плявата. Другият тип коментатори са стари потребители, открили онова зрънце полезност сред непрекъснато увеличаващия се поток от информации, който си струва да бъде отбелязан. Те го правят все по-рядко, защото са се научили с времето, че това не променя особено много картината. Те ценят времето си, не четат коментари и не оставят такива. Затова изведнъж станахме свидетели на намалелия брой коментари. Значително по-лесно е коментирането да се случва мимоходом, чрез бързо споделяне на мнение в някоя социална мрежа, отколкото попълване на полета и писане на коментар.

Обективно погледнато тази публикация е вид обратна връзка. За мен е значително по-удобно да коментирам в моя си блог, защото мога да сложа колкото си искам препратки, които сочат към където съм решил, без това да активира спамзащитата на чуждия блог, мога да си играя с дължината, с изразните средства, не трябва да се съобразявам с автор и/или неговите читатели. Имам какво да споделя и го правя тук, защото такова е желанието ми. То е различно от желанието на автора (Илия), който очаква да го изразя като коментар в блога му. Въпрос на желание от негова страна е прочитането му тук и, евентуално, взимането му под внимание. Но така е по-яко и така е проектиран да работи и съществува иначе умиращият отворен уеб – чрез изграждане на хипервръзки между отделните страници.

Съвсем отделен въпрос (и сериозен проблем) е неумението за водене на спор и изразяване на несъгласие с някого – съвсем скоро след заявяване на позиция, различна от авторовата, ставаме свидетели на обръщането на спора в лични нападки, вместо в аргументиран опит за оборване на тези. Това отблъсква и малкото, които иначе биха се престрашили да коментират.

Коментарите по презумпция са счупени и представляват проблем, който трябва да бъде решен. Правят се различни опити за това.

Най-адекватното решение за образуване на дискусия към момента е Branch, защото позволява събирането на мнения от хората, на които държите. Или обхождането на социалната среда, в търсене къде какво е споделено за продукта, услугата или марката, която наблюдавате. Или за сайта си. както съм направил аз в моя сайт и препоръчвам да се случи на повече места.

КатегорииWeb