You’re killing me, Dnevnik!

Всъщност още снощи видях в потока си с новини във Facebook споделянето за глобата на Томислав Дончев.

Ето го:
Томислав Дончев във Facebook за глобата

Днес забелязах, че това споделяне е предизвикало интереса на няколко медии, които са го отразили като новина. Сигурно сензационна.

Ето как започва статията в Дневник:
Дневник за глобата на Томислав Дончев

Нямаше да обърна внимание и да се върна на темата, ако не бях получил следния туит (като отговор на друга тема):

Да, такъв е изказът ми и който е комуникирал с мен по някакъв начин или е чел наоколо, вероятно го знае. Стремя се да използвам такива, наши си думички, вместо фонетично да привнасям в речта си лайквания, шервания и подобни. Смятам, че звучат грозно. Стремя се да пренасям това ми убеждение и при локализирането на софтуер (където, първоначално при локализиране на софтуера на Уикипедия на български, успях пък да натрупам тренинг за устойчивост на изказа).

Това, очевидно, не е практика на Дневник, защото статията се е изплъзнала от името на редакцията (няма си едноличен автор). Оставяме настрана факта, че Томислав Дончев не е публикувал поста си (кво?) на страницата си, а в личния си профил – на екранния кадър (така де, скрийншота) се вижда, че е част от Timeline. Това трябваше редактор да го види и отстрани като неточност. Ама „пост“… в комбинация с „пуска“… Пък и „Днес ме глобиха :)“ трудно може да се нарече заглавие, предвид че средата не позволява такова форматиране.

Не трябваше ли журналистите да са тези, които боравят най-добре с езика, написаното от тях да е ограмотяващо не само откъм новини, но и откъм езикови правила и норми? Може би ми се иска да виждам в тях повече нещо като възрожденски даскал, отколкото модерен драскач. Или поне редакторите да са си на мястото, да си вършат работата… Плийз?

Ю лайк? Шер ит!