Декстър, за пети път

Каква е тази луна? Не ярката блестяща луна на безпощадно щастие, не. О, тя привлича и вие, и блести в евтина и просташка имитация на това, което би трябвало да прави, но в нея няма острота. В тази луна няма вятър, който да издуе платната на хищниците през щастливото нощно небе към съсичащия разпарящ екстаз. Тази луна трепка свенливо през измития до скърцане прозорец към една жена, която се е наместила доволно и закачливо на края на дивана и говори за цветя, канапета и Париж.

Dexter
Не е тайна, че „Декстър“ е един от малкото сериали, които следя с особен интерес. Да, чел съм и романите (1, 2 и 3) на Джеф Линдзи, по които донякъде вървеше сюжета. Харесва ми стила на писане на автора, харесват ми и преводите. В сериала ми харесва как се развиват някои сюжетни линии, които са бегло застъпени и недоразвити в романите, както и фактът, че мога да чуя мислите на Декстър.

И ето, през септември за пореден път любимият сериен убиец ще се завърне на екрана, за нова порция убийства.

След драматичния и неочакван финал на предишния сезон, през септември историята продължава точно оттам, откъдето свърши. И, да, ще има кръв.

Аз не смятам, обаче, да го гледам дублиран на български, вече съм свикнал с гласа на Майкъл С. Хол и колкото и да е добър дублажа от Пламен Манасиев, ще е осакатяване на удоволствието.