Най-добрият моноспектакъл на Мариус. Един съвсем различен Мариус, още по-мъдър. Сякаш не представление, а назидателно слово, в което стоиш притихнал, някъде там, в салона, и си взимаш бележка.
Нямам какво повече да кажа, излишно е. Вижте при Георги Петков, в Стандарт и оригиналния текст на Достоевски.
Да, искам да го направя.
Да, и това искам да направя.
Да, ще свърша и това. Доброволно.
Да, мога да поема това и да ти помогна.
Да, и това мога да поема.
Да, ще прочета това.
Да, ще гледам това.
Да, ще. Да, ще. Да, ще.
Да.
Уморих се да казвам ДА.
Нося твърде много шапки, изпълнявам твърде много роли, много от които сам съм избрал да изпълнявам. Имам твърде много неща. Имам твърде много информация в главата си. Аз това, аз онова…
Обременяващо е.
Трудно е да се казва „не!“. Опитвам се да науча тази думичка отново.
Правя опити да се отказвам от неща, навици, хора. Да, дори и хора. Опитвам се да се съсредоточа върху неща, които ме карат да се усмихвам, върху нещата, които ме карат да горя.
Надявам се, че това ще доведе до нещо ново и различно, красиво.
Не, убеден съм, че ще се случи!