Сънят на смешния човек

Най-добрият моноспектакъл на Мариус. Един съвсем различен Мариус, още по-мъдър. Сякаш не представление, а назидателно слово, в което стоиш притихнал, някъде там, в салона, и си взимаш бележка.

Нямам какво повече да кажа, излишно е. Вижте при Георги Петков, в Стандарт и оригиналния текст на Достоевски.

НЕ!

Да, искам да го направя.

Да, и това искам да направя.

Да, ще свърша и това. Доброволно.

Да, мога да поема това и да ти помогна.

Да, и това мога да поема.

Да, ще прочета това.

Да, ще гледам това.

Да, ще. Да, ще. Да, ще.

Да.

the-things-that-dont-matter-580x385

Уморих се да казвам ДА.

Нося твърде много шапки, изпълнявам твърде много роли, много от които сам съм избрал да изпълнявам. Имам твърде много неща. Имам твърде много информация в главата си. Аз това, аз онова…

Обременяващо е.

Трудно е да се казва „не!“. Опитвам се да науча тази думичка отново.

Правя опити да се отказвам от неща, навици, хора. Да, дори и хора. Опитвам се да се съсредоточа върху неща, които ме карат да се усмихвам, върху нещата, които ме карат да горя.

Надявам се, че това ще доведе до нещо ново и различно, красиво.

Не, убеден съм, че ще се случи!