Най-добрият моноспектакъл на Мариус. Един съвсем различен Мариус, още по-мъдър. Сякаш не представление, а назидателно слово, в което стоиш притихнал, някъде там, в салона, и си взимаш бележка.
Нося твърде много шапки, изпълнявам твърде много роли, много от които сам съм избрал да изпълнявам. Имам твърде много неща. Имам твърде много информация в главата си. Аз това, аз онова…
Обременяващо е.
Трудно е да се казва „не!“. Опитвам се да науча тази думичка отново.
Правя опити да се отказвам от неща, навици, хора. Да, дори и хора. Опитвам се да се съсредоточа върху неща, които ме карат да се усмихвам, върху нещата, които ме карат да горя.
Надявам се, че това ще доведе до нещо ново и различно, красиво.